№ 318 / 26.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....……...трети наказателен състав в публично
заседание на 26 юни................……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година….........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова.............................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……......…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....…...............АН дело 773 по описа
за 2018г………………………………….......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-002342/ 10.07.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на П.И.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.И.Т. xxx, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Делото е разгледано при условията на чл.61 ал.2 от ЗАНН, поради това, че не живее на посочения от него адрес.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от /НП е получено на 18.04.2019г, а жалбата е подадена на 25.04.2019г./ в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя П.И.Т. на 07.06.2018 г. около 12.00 часа на път III-102 при разклонн Бели Мел с посока на движение към град Монтана- село Митровци е управлявал лек автомобил xxxx , като при извършената полицейска проверка се установило, че на предно панорамно стъкло няма залепен валиден винетен стикер за 2018г.
Предвид на това проверяващите счели, че това е нарушение на чл.139 ал. 5 от ЗДвП, а именно управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /норма действаща към датата на установяване на нарушението/.
При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражения по констатациите. В срокът по чл.44 от ЗАНН не направил възражения.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания И.П.Т.-актосъставител и Д.П.Р. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. По делото не са ангажирани доказателства за индиция за заинтересованост на тези свидетели. Същите са били на работна смяна и няма причина да не дават достоверни показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 07.06.2018г. жалбоподателя е бил водач на МПС, което е било спряно за проверка от служители на въззиваемата страна и е констатирано, че е без съответния винетен стикер.
Спорното по делото е дали жалбоподателя е извършил деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН съставлява административно нарушение, правилно ли му е вменена административнонаказателна отговорност, правилно ли е определен размера на наложеното наказание, както и дали в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са със самостоятелни отменителни основания.
Жаолбоподателят навежда доводи, че е имал валиден стикер залепен на предно панорамно стъкло, но същото е било откраднато, а като доказателство е представил на проверяващите касов бон за заплатена годишна винетка. Тази твърдения останаха недоказани в производството. Видно от показанията на свидетеля И.П.Т. дадени в хода на въззивното производство се установява, различно от твърдяното – „...Спряхме за проверка, доколкото си спомням, джип, на който установих като нарушение, че на предното панорамно стъкло няма залепен валиден винетен стикер. Водачът не представи касов бон, с който да удостовери, че е закупен винетен стикер за съответния автомобил и съответно на водача беше съставен АУАН..”.
Деянието, за което е санкциониран жалбоподателят е, че е управлявал МПС по републиканската пътна мрежа, без да има залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло винетен стикер за платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, валиден за 2018г, което деяние правилно актосъставителят е квалифицирал като нарушение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за да има право водач на ППС да ползва републиканската пътна мрежа на РБ, трябва да отговаря на две кумулативно свързани условия, а именно да е налице заплатена винетна такса за съответния период и категория ППС и винетният стикер да е залепен в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, т. е. налице е един сложен фактически състав, на който следва да отговаря всеки водач на ППС, който иска законно да ползва републиканската пътна мрежа на РБ.
Предвид последното, правилно наказващият орган е реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Съгласно последната, водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, чийто размер се определя съобразно вида на ППС.
Наличието на винетка се удостоверява със залепването на стикера на предното обзорно стъкло. В конкретния случай не е било налице залепен винетен стикер на управлявания от наказания автомобил, което само по себе си означава, че не е имало валиден винетен стикер.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до установяване на противното. В настоящето производство санкционирания не доказа по никакъв начин възраженията си.
По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0996-002342/ 10.07.2018г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на П.И.Т. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: