Р Е Ш Е Н И Е
№ ІI-59
1.08.2018 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, втори въззивен състав
На седемнадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
2. ГАЛЯ БЕЛЕВА
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1266 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №103 от 11.07.2017г. по гр.д.№40 по описа за 2017г. на
РС-гр.Поморие упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Яна Християнова Блакянова е предоставено на бащата Х.Д.Б., като местоживеенето на детето е определено при
бащата - на адрес в гр.Ахелой,
общ.Поморие, ул. „Шипка” № 33.
Определен е режим на лични отношения между майката М.П.К. и детето Яна
Християнова Блакянова, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на майката, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, седем дни през Великденските празници на всяка нечетна година, през Коледните празници на всяка нечетна
година и през Новогодишните празници на всяка четна година. Майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер 130 лв., считано от постановяване на
решението до настъпване на законни причини за изменяне или
прекратяване на издръжката.
Отхвърлени са исковете на М.П.К. против Х.Д.Б. за предоставяне на родителските права на майката, определяне местоживеенето на
детето при майката, определяне на лични отношения на бащата с детето и осъждане
на бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер 160 лв., считано от
постановяване на решението по делото, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
С оглед
изхода на делото М.К. е осъдена да заплати на Х.Б. разноски по делото в
размер 425 лв., а на държавата – 187,20 лв. държавна такса върху присъденият
размер на издръжката за детето.
Постановено е предварително изпълнение на решението в частта му, с която е
присъдена издръжка.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от името на М.П.К., чрез
пълномощника адв.М. (с общо пълномощно за всички инстанции на л.13 от делото на
РС-гр.Поморие). С нея решението на районния съд е обжалвано изцяло. Изложени са
оплаквания, че основният определящ довод за предоставяне родителските права на
бащата бил, че при еднакъв родителски капацитет на страните и еднаква
привързаност на детето към тях майката не осъзнавала значението на другия
родител в живота на детето и го омаловажавала, макар да не го оспорвала. Тези
мотиви не били съобразени с интереса на детето, а представлявали по-скоро
санкция спрямо майката и нейното отношение към бащата. Така мотивирано
решението представлявало изключителен прецедент, драматично отклоняващ се от
законовите критерии и установената задължителна практика относно решаване на
спорове за родителски права върху малолетни деца в предучилищна възраст.
Достигнало се до ситуация, при която детето било лишено от майчина грижа в
ранна предучилищна възраст по неясни и противоречиви мотиви. Въззивницата
намира решението за неправилно, като са изложени подробни съображения.
Акцентира се на това, че неоправдано били омаловажени или несъобразени основни
критерии, обосноваващи преценката за решаване на спора за родителски права:
възрастта на детето- три години, силната и устойчива привързаност на детето към
майката, родителският капацитет; предпочитанията и желанието на детето;
помощта, която оказват близки, роднини, както и средата и начина на живот.
Изложени са оплаквания за едностранчива преценка на събраните доказателства,
тъй като били игнорирани свидетелските показания на водените от въззивницата
свидетели по съображения, че същите са заинтересовани поради родство, при което
те неоснователно били изключени, макар да били кредитирани показанията на други
заинтересовани на същото основание свидетели. Моли решението да бъде отменено
изцяло и се постанови ново, с което исковете на бащата бъдат отхвърлени, а се
уважат насрещните, предявени от въззивницата. Евентуално- да се приеме, че
решението е неправилно досежно режима на лични отношения, който е общо взето
стандартен и трудно изпълним, при положение, че майката живее в Плевен.
Претендират се разноски.
Въззиваемият Х.Д.Б., представляван от адв. М. е подал своевременно отговор
на въззивната жалба. С него жалбата е оспорена като неоснователна, поради което
се иска обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано. Оспорват се твърдените пороци във въззивната жалба. Сочи се, че
съдът е преценил всички факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност
и е достигнал до правилни правни изводи, като е приложил правилно закона,
най-вече в интерес на детето. Изтъква се, че бащата никога не е бил пречка и не
е възпрепятствал майката да се среща с детето- напротив- демонстрирал към
последната любов и уважение, не настройвал детето срещу майката въпреки
неправомерното ѝ съжителство с друго лице. Намира за пресилени
твърденията, че предвид възрастта и здравословното състояние на детето грижи за
него би могла да осъществява успешно само майката, макар до настоящия момент
бащата да ги оказвал адекватно. Напротив, риск за детето създала майката, след
като напуснала болницата без да е извършена операцията на детето. Не отговаряли
на истината и твърденията за осъществявано от бащата домашно насилие спрямо
майката. Изложени са фактите по делото според въззиваемата страна. Анализирани
са обстоятелствата, от които зависи преценката на кой от родителите да бъдат
предоставени родителските права като е изведен извод, че по повечето от тях
приоритет и предимство има бащата. Поставен е акцент на родителските качества и
се изтъква, че бащата е по-добър, отговорен и надежден родител, който съблюдава
правилния подход при отглеждането на детето. Сочи се, че детето се чувствало
спокойно, обичано и обгрижвано под грижите на въззиваемия. Най-важно било
психическото и физическото здраве на детето, както и в негов интерес било
отглеждането му в спокойна и здрава среда. Напротив- майката била импулсивна и
безотговорна, с нисък морал и слаби родителски качества, които били реален риск
за детето. Имало данни, че същата употребява наркотици. Изложени са и нови
обстоятелства- че повече от един месец след приключване на делото пред първата
инстанция майката не пожелала да види детето, без бащата да я е препятствал за
това, а поради липса на желание от нейна страна. Същата била бременна, поради
което въззиваемият счита, че не би могла да се грижи и да възпитава първото си
дете след раждането на второто, още повече в чужд град- Плевен, без никаква
чужда подкрепа. Затова въззиваемият счита, че в интерес на детето е то да
остане при него в една сигурна и спокойна среда. Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
заявените в жалбата и отговора становища.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да бъде разгледано по
същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Х.Д.Б. ***
против М.П.К. *** (понастоящем с брачно фамилно име Шефкетова), с която е
предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК- относно личните отношения
на родителите с детето Яна Християнова Блакянова, родена на ***г. в гр.Бургас. Б.
претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо
детето, местоживеенето на детето да бъде определено при него- на адреса му в
гр.Ахелой, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето-
всяка първа и трета събота и неделя от 9ч. до 18ч. без преспиване, както и 20
дни през лятото, всяка календарна година, когато бащата не ползва редовния си
платен годишен отпуск. Претендира се осъждане на ответницата да заплаща на
детето месечна издръжка в размер на 150 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала от 2008г. в дома
на неговите родители в гр.Ахелой. На 21.06.2014г. им се родило детето Яна. На
15.08.2016г. ответницата заминала на дискотека и повече не се прибрала. Пет
месеца не се прибирала в семейното жилище. Ищецът впоследствие разбрал, че тя
заминала за Белгия и заживяла с друг мъж. В края на м.ноември 2016г. се
прибрала от чужбина за седмица. На 23.11.2016г. детето постъпило в болница,
понеже се нуждаело от операция на бъбрека. Тогава ответницата се съгласила да
го придружи в гр.София, в детското урологично отделение на „Пирогов“. Казала на
доктора, че бърза да заминава за чужбина и отказала операцията, като рискувала
живота на детето. Новата операция била насрочена за 30.01.2017г., но за нея
била необходими сумата от 2000 лв. На 3.12.2016г. ответницата отново заминала
за чужбина. За 5-те месеца на раздялата им посетила само 4 пъти детето- два
пъти през м.август, приз ноември в болницата и веднъж за Нова година. Сочи, че
ответницата постъпвала безотговорно спрямо детето, което според лекаря било с
един бъбрек, а вторият бил с киста, която трябвало да бъде отстранена. Не
работела от години и нямала никакви доходи, а и не умеела да се грижи адекватно
за детето, дори му било известно, че употребява наркотици. Същевременно ищецът
живеел заедно с детето на първия етаж от къщата на родителите си. Същата била обзаведена
с всички необходими пособия. Детето било спокойно при него и той се грижел
лично за него, а когато бил на работа му помагала сестра му, която също имала
малко дете и обитавала втория етаж от сградата. На втория етаж от къщата
живеели и родителите на ищеца, които винаги му помагали за гледането и
възпитанието на детето. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок ответницата, чрез пълномощника си адв.М. е подала
отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността и обстоятелствата,
на които се основава иска, най-вече свързаните с поведението на майката като
родител. Счита, че единствените верни обстоятелство са, че страните не живеят
заедно и че детето е при бащата.
Признава също, че са живели заедно в гр.Ахелой в дома на родителите на
ищеца. В периода на бременността на ответницата била установена и
диагностицирана киста на левия бъбрек на детето, което водело до чести
посещения на лечебни заведения в София за наблюдения и консултации. Ищецът
проявил пълна незаинтересованост, не помагал с пари за прегледи и медикаменти,
а ответницата била принудена за търси пари в заем и да разчита на помощта на
майка си. През периода на тежката ѝ бременност ищецът организирал в общото
жилище пиянски събирания, шумни компании и запои. Често се вдигали скандали, а
ответницата като бъдеща майка била заплашвана с изгонване. Цялото обзавеждане
за детето било осигурено от близките на ответницата- родители и леля, по повод
неговото раждане. Ищецът посетил майката и новороденото чак три дни след
раждането с мотив, че няма пари да пътува до Бургас. Дори поискал пари, за да
уреди документите за припознаването. В изчакване той да припознае детето актът
за раждане бил издаден на 24.06.2014г. В период от две години ищецът
последователно подлагал ответницата на физически тормоз- скандали, викове,
крясъци, обиди, посягал да я удря. Отказвал да осигурява пари за детето, поради
което ответницата била принудена да започне сезонна работа, за да издържа себе
си и детето. Така тя работела през лятото на 2016г. В средата на м.август
2016г. страните постигнали съгласие да се разделят, което се случило след
поредното физическо насилие към ответницата. Тя събрала багажа си и искала да
вземе детето със себе си, но ищецът с помощта на родителите си я заплашил и
задържали детето. На 15.08.2016г. ответницата си събрала багажа и се преместила
при родителите си в гр.Поморие. Посещавала два-три дни къщата в Ахелой в
желание да вземе детето, но не ѝ бил
осигурен достъп. Живяла в гр.Поморие до края на м.август, като през този период
изпращала пари за детето. На 30.08.2016г. по искане на ищеца и след упражнен
физически натиск написала и подписала представената от ищеца декларация –
пълномощно. Признава, че била в Белгия, за да работи за два месеца- октомври и
ноември 2016г., а през този период ищецът й отказвал информация за детето и
възможност да се чуе с него по телефона. В края на м.ноември 2016г. се върнала
в България и постъпила заедно с детето за лечение и операция в СМБАЛ „Пирогов“.
Оттам били изписани в началото на м.декември с отложена по медицински
предписания операция за края на януари 2017г. След изписването детето се
върнало в Ахелой, а ответницата по финансови причини отново заминала извън
границата. В края на януари ищецът не завел детето в София с мотив, че няма
пари и колата му била без документи. Така оперативната намеса и лечение били
отложени, макар ищецът да бил получил специална помощ от Община Поморие в
размер на 2000 лв. за операция и лечение на детето, но парите били изхарчени
лично от него. Твърди, че детето живее и се отглежда при бащата при извънредно
лоши битови условия- непочистена и мрачна избена стая. Бащата оставял редовно
детето на своята сестра, а то често боледувало и носело видимо захабени дрехи.
Заявява, че след второто си връщане в България се установила в гр.Плевен. На
8.02.2017г. посетила дома на ищеца и в присъствието на свидетели поискала да
види детето си и да го вземе, но й било отказано. На рождения си ден-
13.02.2017г. отново посетила дома на ищеца и поискала да се види с детето, но
била посрещната враждебно, като ѝ било отказано да влезе в дома и да види
детето. Била изблъскана на входната врата от ищеца, който отправил закани и
обиди към нея. На място била извикана полиция със сигнал по тел.112. Така
детето насила останало отново в дома на бащата, без съгласието на неговата
майка. От преживения стрес ответницата,
която била бременна за втори път, преживяла спонтанен аборт. Твърди, че ищецът няма родителски качества и
опит да отглежда и възпитава детето. По характер и поведение бил груб, невъздържан,
склонен към пиянство. Нямал трудови навици и практически не работел. Детето
било изоставено от него и се отглеждало от родителите му. Съзнателно го
настройвал негативно към майката, макар че в тази му възраст детето се нуждаело
от майчински грижи. Намира, че поради възрастта на детето и поведението на
бащата не е интерес на детето да живее при него, откъснато от майката. Моли
исковете на ищеца да бъдат отхвърлени. Предявени са насрещни искове с правно
основание чл.127, ал.2 СК- за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето и определяне местоживеенето му при неговата майка, в нейния дом;
определяне режим на лични отношения на бащата- един път месечно на третата
събота от месеца от 11ч. до 15ч. в дома на майката и в нейно присъствие; за
осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 160 лв.,
начиная от постановяване на решението, ведно със законната лихва, по банков път
по сметка на майката като негов законен представител. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
Х.Д.Б. е представил отговор на насрещните искове (л.69), с който ги оспорва като неоснователни, ведно с твърденията й относно
отношенията между страните, като поддържа изложеното в исковата молба относно
причините за раздялата им и незаинтересоваността на майката спрямо детето от
този момент нататък. Заявява, че не отговарят на истината твърденията, че е
упражнявал физическо или психическо насилие над М.К. и че той е причината тя да
напусне семейното жилище, нито че не се е интересувал за детето от раждането
му. Твърди, че точно той се е интересувал и водил детето на прегледи и е
осигурявал медикаменти за лечението му. Оспорва твърденията, че я е удрял в
крака и корема, както и че е знаел, че е бременна в първия месец и че е
получила спонтанен аборт. Намира и че тези твърдения са неотносими към предмета
на делото. Заявява, че притежава по-добри качества за отглеждането на детето,
намира че е отговорен и надежден родител, който да съблюдава правилния подход
за отглеждането му и да се грижи за пълноценното му развитие. Сочи, че детето
се чувства спокойно, обичано и обгрижвано от него. Намира, че ако детето се
предостави за отглеждане на майката, то ще се окаже в риск, тъй като последната
няма жилище, нито родителски капацитет. Отново твърди, че тя е импулсивна и
безотговорна. Признала, че живее с друг мъж в гр.Плевен. Ниският ѝ морал
и слабите родителски и възпитателски качества представлявали реален риск за
детето. Твърди също, че е изградил по-силна емоционална връзка с детето и се
опитва да му осигури стабилна среда, в която да се чувства спокойно, защитено,
обгрижвано и възпитавано. Заявява, че детето категорично желае да живее с него
и неговото семейство. Предвид обстоятелството, че детето е от женски пол
намира, че то няма нужда от лошия пример на майката. Намира за безспорно, че е
подпомаган от родителите си, които живеят с него в едно жилище, а грижите за
детето са приоритет и отговорност както на дядото и бабата, така и на сестрата
на ищеца. Намира, че при него има по-добри битови условия, а освен това
получава и по-добри доходи, а майката не работи и няма жилище, в което да
отглежда детето. Намира, че в интерес на детето е то да остане при него, в
сигурна и спокойна среда. Моли насрещните искове да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е свидетели, приел е
социални доклади, както и съдебно-психологична експертиза и е изслушал
становището на родителите на основание чл.59, ал.6 СК (л.71- гръб- л.72 от делото на ПРС).
За да постанови обжалваното решение, с което е приел, че исковете на бащата
са основателни, за разлика от тези на майката, районния съд е констатирал, че
ръководния критерий при решаване на спора е интересът на детето. Приел е, че
раздялата на страните е вследствие сравнително голямата разлика във възрастта
им, желанието на ответницата да осъществява самостоятелни социални контакти и
започналата връзка със св.Шефкетов по време на съвместното съжителство на
страните. На 15.08.2016г. ответницата посетила дискотека сама, прибрала се
сутринта на 16.08.2016г., на същия ден получила кратко текстово съобщение от
св.Шефкетов, съдържанието на което станало известно на ищеца, между двамата
възникнал скандал, в резултат на който те взели решение да се разделят. Счел е,
че изложените причини за раздялата не са относими към изводите за родителския
капацитет на страните. Приел е също, че не са доказани твърденията на
ответницата за осъществяван спрямо нея постоянен психически тормоз и физически
посегателства, съставляващи причина да напусне жилището на страните и да сложи
край на съвместното им съжителство. В тази връзка не са кредитирани показанията
на нейните близки и роднини, които са счетени за заинтересовани от изхода на
делото, а от друга страна липсвали доказателства, изходящи от чужди на спора
лица или от компетентни органи. Не били събрани и доказателства относно
твърденията за родителска неангажираност на ищеца по време на съвместното
съжителство, неосигуряване на средства за лечението на детето и неглижиране
необходимостта от лечението му. Липсвали и безспорни доказателства, че ищецът е
осъществил спрямо ответницата физическо и психическо насилие след раздялата им,
на 13.02.2017г., в резултат на което същата преживяла спонтанен аборт, тъй като
представеното медицинско установявало ранен аборт, но преди посочената от нея
дата и не било годно да установи кога е настъпил аборта, нито причините за
него. От друга страна били събрани доказателства за твърдяното от ищеца
поведение на ответницата, сочещо намален родителски капацитет. Не били доказани
по безспорен начин твърденията за употреба на наркотични вещества от
ответницата, нито било укоримо желанието й
да осъществява самостоятелни социални контакти по време на съвместното
съжителство- да се вижда с познати и приятели, да посещава увеселителни
заведения. Това й поведение не сочело за дефицит в родителския й капацитет. Съдът
приел за безспорно, че ответницата започнала връзка със св.Шефкет по време на
съжителството си с ищеца, но е счел, че това обстоятелство не я определя като
лош родител, а сочещо единствено на изчерпване на връзката ѝ с ищеца
откъм съдържание. Посочил е, че при разрешаването на спора за родителските
права следва да се обсъди съвкупността от обстоятелства, които са от значение
за постановяване на решението като основен и водещ критерий следвало да бъде
интереса на детето. Посочил е още, че съобразно ППВС №1/12.11.1974г.
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при решаване спора за
родителски права са родителските качества, интелектуалните и материалните
възможности на родителите, връзката им с детето, възрастта и полът му. При преценката на тези качества съдът е
намерил, че и двамата родители притежават необходимия за отглеждане на детето
капацитет, имат равностойни интелектуални и материални възможности, изградили
са емоционална връзка с детето и могат да осигурят необходимите условия за
неговото отглеждане, а освен това разполагат с подкрепа на разширения си семеен
кръг в полагането на грижи за детето. Приел е също, че за детето се полагат
адекватни грижи от страна на бащата, подпомаган от неговия баща и
съжителстващата с него, както и от сестрата на ищеца, при безспорната
необходимост на бащата да реализира доходи от труд за да издържа себе си и
детето, както и да води нормален личен живот. Затова е счел, че не представлява
укоримо обстоятелство наличието на случаи, при които бащата възлагал
непосредствените грижи по отглеждането на детето на членовете на разширеното
семейство, включително и за по-продължителен период от време. Посочил е още, че
подкрепата на същите лица е била оказвана и на майката от раждането на детето.
Тези близки и родственици на бащата имали изградена силна емоционална връзка с
детето и притежавали необходимата отговорности капацитет да полагат адекватни
грижи за детето. Относно майката съдът е приел, че след раздялата на страните,
водена от прагматичната си ориентация и стремеж към безпроблемно самоустройване,
същата се е дезинтересирала в значителна степен от интересите на детето.
Заминала за чужбина със св.Шефкет, а детето останало при ищеца. Липсвали доказателства,
че след раздялата майката е проявила желание да поеме грижите за детето. Не е
търсила съдействие от социални работници и защита по съответния ред,
включително чрез предявяването на иск. Заявленията за защита до Д „СП”- Бургас
и Поморие, РУП, макар да са били датирани с дата 10.02.2017г. достигнали до
адресатите след завеждането на исковата молба от ищеца на 24.01.2017г. и след
предприемането на действия по връчването й на ответницата на датите
25.01.2017г., 2.02.2017г. и 7.02.2017г. Липсвали и доказателства след раздялата
до завеждането на исковата молба ответницата да е подпомагала с пари или по
друг начин ищеца. Независимо от горното съдът приел, че ответницата е запазила
емоционалната връзка с детето, осъществявала е контакти с него, включително
през времето, когато била в чужбина, поради което у детето не били констатирани
негативни последици от раздялата на родителите. В мотивите си съдът е
акцентирал на това, че за съхраняването на емоционалната връзка с детето съдействал
и бащата, като не били доказани оплакванията на ответницата за това контактите
й да са били възпрепятствани от ищеца, а показанията на св.Шефкетов сочели, че
в хода на делото майката осъществила режим на лични отношения с детето в
настоящото си местожителство за период от една седмица. В заключение съдът е
приел, че не се установява отчуждаване на детето по вина на бащата. Като краен
извод съдът е посочил, че по делото не са установени личностни характеристики и
поведение на някоя от страните, компрометиращи в значителна степен родителския
им капацитет, макар и у двамата да били налице дефицити, които били преодолими.
Съдът е акцентирал на това, че майката не осъзнавала значението на другия
родител в живота на детето и макар да не го оспорвала, го омаловажавала, докато
бащата не бил настроен негативно към нея, осъзнавал ролята й като родител и бил
готов на диалог с нея. За разлика от бащата, майката била склонна на директно
конфликтно поведение, с което повишавала опасността от въвеждането на детето в
родителски конфликт, докато бащата бил по-умерен в това отношение.
При отчитане на горните обстоятелства първоинстанционният съд е счел, че
родителските права следва да се упражняват от бащата, при който следвало да е и
местожителството на детето. В коментара си относно ниската възраст на детето и
полът му, съвпадащ с този на майката, съдът е отчел същите, но е намерил, че
тези обстоятелства не следва да бъдат абсолютизирани. Посочил е, че след
раздялата бащата е поел грижите за детето и в отсъствие на майката е съумял да
осигури интелектуалното му и когнитивно развитие, още повече, че психологът
посочил, че детето надграждало развитието си. Приел е за безспорно, че
комплексните заслуги за това били и на двамата родители, но следвало да се
отчетат адекватните действия на бащата в тази насока, след като майката
напуснала семейното жилище.
Първоинстанционният съдът се е произнесъл и по останалите обективно
съединени искове, като е определил режим на лични отношения между майката и
детето два пъти месечно за период от два уикенда с преспиване, както и за един
месец през лятото, в който ответницата следвало да има възможност за
по-продължителен контакт с детето. Ответницата е осъдена да заплаща на детето
издръжка в размер на 130 лв.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, затова делото следва да се разгледа
по същество.
Бургаският окръжен съд като съобрази, че предмета на делото касае спор за
родителски права, местоживеене, издръжка и режим на лични контакти с малолетно дете,
за чиито интереси следи служебно, намира, че следва да формира изводите си въз
основа на всички значими за делото обстоятелства, независимо от оплакванията в
жалбата/ респективно- отговора. В тази насока е и задължителната съдебна
практика- т.1 от ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№1/13г. на ОСГТК, решение
№39/9.03.2018г. по гр.д.№3857/2017г., IV г.о. на ВКС. Ето защо въззивната инстанция следва да формира собствени
фактически и правни изводи по въпросите, посочени в чл.59, ал.4 от СК и ППВС
№1/74г.
Безспорни са следните обстоятелства- страните са заживели на съпружески
начала от 2008г. (тогава ищецът бил на 22г., а ответницата- на 14г.), като в средата на м.август 2016г. са се разделили. Имат
малолетно дете- Яна, родена на ***г., понастоящем на четири години. След
раздялата на родителите детето живее при бащата. Двамата обитават първия етаж
от къщата, а на втория живеят дядото по бащина линия, както и тричленното
семейство на сестрата на ищеца. Детето е
с вродено урологично заболяване- без ляв бъбрек е (респективно- има киста вместо ляв бъбрек) и се нуждае от оперативна
интервенция, която не е извършена. В периода 23.11.2016г.-1.12.2016г. детето
Яна, придружавано от майка си, постъпило по спешност за диагностика и лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, София, Отделение по Детска урология, където е
извършено само почистване на пикочния мехур (епикриза на л.7 от делото на ПРС).
Първият спорен въпрос е дали
ответницата е напуснала семейството си по описания в исковата молба/ отговора
на насрещната искова молба и поддържан в отговора на въззивната инстанция
начин- на 15.08.2016г. заминала на дискотека и повече не се върнала и не
потърсила детето.
Тази теза на ищеца не се подкрепя дори
от показанията на водените от него свидетели. Сестра му- св.Дионисова заявява,
че ответницата била на дискотека по случай именния си ден- 15.08.2016г. и се
върнала едва на следващия ден вечерта. Тогава ищецът разбрал за връзката й със
Синан и двамата решили да се разделят, като на 17.08.2016г. ответницата си
събрала багажа, а ищецът я закарал с колата в Слънчев бряг при Синан. Част от
тези показания се припокриват с твърденията на ответницата в насрещния иск- че
в средата на м.август 2016г. страните са решили да се разделят и тя си събрала
багажа. Не се потвърждават твърденията на ответницата, че раздялата е станала
след поредния побой от страна на ищеца. Такива данни се съдържат само в
показанията на нейната майка- св.К., но в тази им част показанията на тази
свидетелка не могат да бъдат кредитирани, тъй като се основават единствено на споделеното
от ответницата при срещата им през септември 2016г. /т.е. един месец след
раздялата/, без да е ясно дали ответницата е казала истината или се е опитала
да оправдае поведението си пред св.К., като е заявила, че е била пребита. Липсват
други доказателства за това, че раздялата на страните е вследствие на това, че
ответницата е била пребита от ищеца. Показанията на лелята на ответницата-
св.Дурева (заявява, че ответницата й
споделяла, че е обиждана и тормозена, както и че Х. ѝ посягал, а
последния път /не уточнява кога е било това/ когато се видели в Слънчев бряг М.
била много насинена и се срамувала да отиде на работа) не съдържат конкретни данни, че описаните от
свидетелката събития са се случили именно при раздялата на страните в средата
на м.август 2016г. От съществено значение е обстоятелството, че св.Шефкетов, с
който ответницата е имала връзка към датата на фактическата раздяла, а
понастоящем е нейн съпруг /виж показанията на свидетеля на л.127 от делото на
ПРС, който към датата на заседанието-19.05.2017г. е посочил, че живеят заедно с М. от 11
месеца/, не сочи към момента на фактическата раздяла М. да се е оплакала, че
спрямо нея е било упражнено насилие от ищеца или по нея да е имало видими следи
от насилие. Показанията на останалите свидетели- Петрова и Стойчев не съдържат
сведения за конкретните обстоятелства, при които са се разделили страните.
Въз основа на тези данни въззивният съд намира, че раздялата между страните
се дължи на това, че на именния си ден- 15.08.2016г. ответницата празнувала без семейството си /ищеца и
детето/, прибрала се при тях на следващия ден, когато ищецът разбрал за
връзката й със свидетеля Шефкетов. Двамата са взели решение да се разделят,
като ответницата се установила да живее със св.Шефкетов. Неизяснен остава
въпроса дали при напускането на ищеца ответницата е имала намерение да вземе
детето със себе си, тъй като такива безспорни доказателства по делото липсват.
Видно от показанията на св.Дурева, ответницата многократно й споделяла, че иска
да напусне ищеца /”Пишеше ми, че иска да си тръгне, защото не може повече да
остане. Тя заради мен много пъти е оставала, защото аз й казвах, да не оставя детето си. Аз съм й казвала, че заради
детето трябва да стои, но тя казваше, че много я обиждат и тормозят”/, като
от тези показания не става ясно, че при раздялата им племенницата й е била
възпрепятствана от ищеца да вземе детето със себе си. Показанията на
св.Петрова, че бащата на ищеца заплашил М., че детето няма да излезе от къщата,
докато той е там, както и че ищецът казал на свидетелката, че ще принуди М. да
разпише документ, че детето трябва да стои при него, съдът намира за относими
към по-късен момент- след раздялата на страните, когато ответницата е поискала
да се среща с детето и да го вземе при себе си. Този извод следва от
обстоятелството, че както страните, така и свидетелката не установяват тя да е
присъствала на раздялата на страните, а показанията й за описаните по-горе
факти са такива на очевидец на случилото се. Нещо повече, тези показания са
дадени в хода на производството по привременните мерки, за установяване
твърденията на ответницата, че е била препятствана да се среща и живее с
детето, а по-късно тази свидетелка не е разпитвана по съществото на делото за
установяване конкретните причини за раздялата на страните.
Във връзка с твърденията на ищеца, че ответницата не е имала намерение да
вземе детето със себе си съдът съобрази още и показанията на св.Дионисова, че в
края на м.август 2016г. ответницата дошла да види детето, при което заедно с Х.
и детето отишли в апартамента на св.Дурева в гр.Поморие. Според тази свидетелка
двамата водили детето на лекар, понеже било с висока температура. След като се прибрали,
бащата и детето влезли в къщата, а майката не пожелала да влезе. Понеже ключът
от апартамента на леля й останал в Х., вечерта М. отново отишла в Ахелой, но
след като й върнали ключа направо в колата, тя не отишла да види детето, макар да
било с температура. Тълкувани във връзка с приложената декларация от
30.08.2016г. /л.6 от делото на ПРС/, с която ответницата е заявила съгласие
бащата да придружава детето в лечебни заведения- болници, поликлиники и
лаборатории поради невъзможност от нейна страна да съпътства дъщеря си Яна при
прегледите и евентуално лечението в лечебно заведение, въззивният съд намира,
че ответницата не е изоставила детето при раздялата на страните. Логичното
обяснение на поведението й /това, че е напуснала бащата без да вземе детето/ и
че не го е придружавала в болница /медицинска бележка на л.5, показания на
св.Дионисова/ е, че непосредствено след раздялата ответницата не е имала обективна
възможност да отглежда детето, защото същото е имало сериозен здравословен проблем,
а тя не е била в състояние към онзи момент да му осигури спокойна и сигурна
среда- двамата със св. Шефкетов продължили да работят в Слънчев бряг известно
време, а връзката им, която била в началото си, както и местоживеенето им още
не били трайно установени.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се изяснява, че
отношенията между страните не били безпроблемни и преди раздялата им. Св.Дурева
и К., чиито показания съдът цени на основание чл.172 ГПК във връзка с всички
останали доказателства по делото, установяват, че ответницата няколко пъти
искала да напусне ищеца /според първата свидетелка/, както и че го е напускала
/според втората свидетелка/, но после той отново я прибирал при себе си. Тези
свидетелки сочат, че ищецът оказвал както психическо насилие над
ответницата-обиждал я и я тормозел /така св.Дурева на л.72, пети ред отдолу
нагоре/, така и физическо насилие над ответницата /виждали са я насинена/ и тя
не е можела да издържа това положение. Споделила на майка си още, че бащата на
ищеца я опипвал уж на шега, но на нея това не й било приятно. Показанията им,
че ответницата не е напускала ищеца заради друг мъж /в каквато насока са
показанията на сестрата на ищеца- св.Дионисова/ се потвърждават от тези на
св.Петрова, която е родственица на ищеца и не може да се приеме за заинтересован
в интерес на ответницата свидетел по смисъла на чл.172 ГПК. Тази свидетелка
сочи /л.72, втори абзац/, че М. напускала принудително няколко пъти Х. за по три-четири дни. Според нея
Х. и баща му гонели М. от дома си, когато нямали пари. Липсват конкретни данни
преди фактическата раздяла на страните ответницата да е напускала ищеца заради
връзка с друг мъж, като показаният на св.Дионисова в тази насока /че това е
станало през м.март 2016г./ са твърде неконкретизирани, за да им се даде вяра в
частта за причината, поради която ответницата е напуснала семейството си.
Че ищецът се е държал обидно и агресивно към ответницата сочат и други
доказателства- показания на св.Петрова, че в присъствието на детето той е
обиждал с цинизми майката, както и данните по делото за упражнено в началото на
м.февруари 2017г. физическо насилие спрямо ответницата- така св.К., при опита
на ответницата да се срещне с детето по повод рождения си ден. Въззивната
инстанция споделя доводите на ПРС, че не се доказва именно по тази причина да е
констатирано, че ответницата е претърпяла аборт /последното също е недоказан
факт/, тъй като в насрещната искова молба като дата на инцидента е посочена
15.02.2017г., а писмените медицински доказателства са от дата 9.02.2017г. /при
това при отказ на ответницата да се извърши гинекологичен преглед, поради което
извода, че вероятно се касае за ранен аборт не може да се приеме за
категоричен, още повече, че в хода на делото ответницата е била в състояние на
напреднала бременност/. За датата 9.02.2017г. не се твърди и не се доказва конкретна
проява на физическо насилие от страна на ищеца.
Противоречиви са свидетелските показания и по въпроса какви грижи са били
полагани от страните за тяхното дете до раздялата им.
Свидетелката Дионисова сочи, че ответницата се допитвала до нея в грижите
за детето, когато „видела зор”- за колики, хранене, температура, като в същата
насока иса и показанията на съпруга на тази свидетелка- Стойчев /л.127/. Съдът
намира, че обстоятелството, че ответницата е търсела съвет от друга, по-опитна
майка, не означава, че сама не е можела да се справя с непосредствените грижи
за детето, понеже това е обичайна и нормална практика. Напротив- св.Петрова,
която за разлика от всички останали свидетели няма родство със страната, в
чиято полза свидетелствува, и която свидетелка има непосредствени впечатления
от грижите, които М. е полагала до раздялата на страните установява, че
ответницата е била грижовен родител, детето било винаги чисто, майката го
водела на разходки и да играе с останалите деца. Нейните показания се
потвърждават и от показанията на св.Дурева и К..
Единствените показания в насока, че ответницата е била немарлива към
хигиенните навици са тези на св.Дионисова, че дрехите й /неясно дали на детето
или на майката/ били постоянно съблечени в кошарата на детето и мръсни. Те не
се подкрепят от други, безспорни доказателства. Дори свидетелката Филипова
/бившата жена, с която бащата на ищеца живял на семейни начала в хода на
първоинстанционното производство/ сочи само, че М. полагали грижи за детето, но
не съвсем, понеже много пъти напускала къщата без причина и отсъствала, но
както и по-горе в изложението вече бе изяснено, причината за тези отсъствия
било нетърпимото положение в дома на страните вследствие психическия и
физически тормоз върху ответницата, оказван от ищеца. Освен това следва да се
отбележи, че пред въззивната инстанция тази свидетелка е била призована за
повторен разпит във връзка с подписаната от нея нотариално заверена декларация,
че оттегля показанията си, дадени пред ПРС, понеже били депозирани под страх от
обстоятелствата към онзи момент- съжителството й с бащата на ищеца. Същата не
се е явила за разпит, която е обяснимо предвид обстоятелството, че по този
начин би се уличила в извършване на престъпление- лъжесвидетелстване, но процесуалното
й поведение поставя под съмнение достоверността на показанията й и
по-конкретно, че М. безпричинно е напускала ищеца, поради което не се е грижела
съвсем за детето.
За периода, до който страните са живели заедно няма безспорни данни за това
какви грижи е полагал ищеца за детето /според експертизата, в този период той е
бил „отсъстващ”, т.е. не е участвал в непосредствените грижи/, както и дали е
работел. Напротив, според св.Петрова страните са имали финансови затруднения,
помагала им финансово, включително със закупуване на вещи лелята на
ответницата- св.Дурева, недостигът на пари била причината ищецът да принуди
ответницата да започне работа. Тази свидетелка заявява, че според нея по
принцип бащата не може да се справи с отглеждането на детето, както би сторила
това майката.
Безспорно е, че след раздялата на страните личните грижи за детето се
полагат от бащата, както и от неговите роднини, с които живее- сестра, баща,
жените, с които последните съжителстват. Детето не посещава детска градина,
като обяснението на св.Дионисова е, че не са му поставени задължителните
ваксини, тъй като е с болен бъбрек, но бащата има намерение да го запише. Горното
се потвърждава и от данните в социалния доклад, изнесени от личния лекар на
детето, който е заявил, че имунизациите са отложени по настояване на
семейството.
Противоречиви са свидетелските показания и за това, при какви условия се
отглежда детето в дома на бащата. Водените от ищеца свидетели сочат, че
условията в жилището са много добри, поддържа се чистота, а за детето е
осигурена необходимата мебелировка. Тук е нужно да се отбележи, че
обзавеждането е било осигурено от роднините на ответницата, което се установява
от свидетелските показания на св.Дурева и Петрова. Свидетелката Петрова обаче
заявява, че в жилището на бащата няма подходящи условия за детето- то живее в
приземния етаж с баща си, няма детска стая, тъй като в другата стая живее дядото
по бащина линия с приятелката си. Св.Стойчев сочи, че на втория етаж живее
неговото семейство- сестрата на ищеца и двете им деца, а ищеца обитава с детето
двете стаи на първия етаж. Този сведетел обаче не установява къде живее бащата
на ищеца, поради което при съпоставка с показанията на св.Петрова може да се
направи извод, че действително бащата и детето живеят в една стая от жилището.
Това се потвърждава и от данните от социалния доклад /л.51/, според който
хигиената е на задоволително ниво, в
каквато насока са и показанията на св.Петрова /че стаята е обезобразена,
стените й са надраскани/, които съдът цени като безпристрастни и обективни. Тази
свидетелка сочи, че когато е видяла детето след раздялата на родителите,
няколко дни преди заседанието, то било мръсно, сополиво, като в този вид
придружавало в едно заведение баща си и новата жена, с която последният
съжителствал. Сочи също, че веднъж са ѝ възложили да изпере мухлясали
дрехи на детето, събрани в един чаршаф.
По отношение на ответницата не се установява същата да е поддържала близки
контакти с детето след раздялата на страните. Причина за това е отказът на
ищеца и неговия баща да й дават детето, както и това, че са й създавали пречки
дори да разговаря по телефона с дъщеря си, въпреки съществуващата близка връзка
между двете- така св.Петрова. Ето защо съдът не кредитира показанията на
св.Дионисова, че причината била нежеланието на майката да се вижда с детето,
тъй като св.Петрова установява, че майката многократно е правила опити да се
срещне или чуе по телефона с детето, но била възпрепятствана от ищеца и баща му.
В тази насока са и показанията на св.Дурева и К..
На следващо място следва да се отбележи, че ответницата е пребивавала
заедно със св.Шефкетов за кратко време в чужбина /Белгия/, което е обективна
пречка да осъществява лични срещи с детето /или да бъде негов придружител в
болница/, а както вече по-горе се спомена- ищецът отказвал двете да контактуват
по телефона. Понастоящем двамата са сключили брак /л.35 от делото на БОС/ и до
приключване събирането на доказателствата са били в очакване на първото си общо
дете. Обитават ведомствено жилище в гр.Плевен /еднофамилна къща с шест стаи,
две кухни и сервизни помещения/, предоставено на родителите на св.Шефкетов,
заедно с други негови близки- леля му по бащина линия. В жилището има
съвременно обзавеждане и осигурени подходящи условия за отглеждането на дете-
така социален доклад от ДСП-Плевен /л.61-62/. Свидетелят Шефкетов в показанията
си сочи, че покрепя ответницата в желанието й да отглежда детето Яна, както и
че двамата с детето са установили близки отношения след като е станало възможно
детето и майката да осъществяват лични срещи, включително в дома на последната
в гр.Плевен.
Не се установяват по безспорен начин твърденията на ответницата, че е
осигурявала издръжка и изпращала дрехи на детето след раздялата на страните.
Налице са доказателства за изпращани суми под минималния законоустановен размер
на издръжката /една четвърт от миниланата работна заплата/- преводите на
л.65-68, които обаче касаят периода след завеждането на делото. Единият превод
е за св.Филипова, която сочи, че с него е погасен заем на ответницата лично към
свидетелката. Макар и показанията на тази свидетелка да са съмнителни, тъй като
с декларация се е отказала от тях, доколкото записът не е адресиран за ищеца
или детето на страните, не може да се направи обоснован извод, че е сумата е
била предназначена за издръжката на детето. Св.Дионисова признава, че веднъж
ответницата изпратила дрешки за детето.
Друг спорен въпрос е защо е била отложена операцията на детето. Безспорно
е, че същото било лекувано в УМБАЛ „Пирогов” гр.София през м.ноември 2016г.,
като според епикризата е било извършено почистване на пикочния мехур. Тогава
било придружено от майката. Страните твърдят, че следвало да бъде извършена
операция, която била отложена за края на м.януари 2017г. Че оперативната
интервенция е била предвидена за м.ноември 2016г. може да се съди от приложеното решение на
Общинския съвет – Поморие /л.39/, с което на 26.10.2016г. за лечение на детето
Яна Блакянова била отпусната еднократна помощ в размер на 1100 лв., за която
страните не спорят, че е била предназначена за нужните медицински консумативи. Обективни
медицински доказателства относно причините за отлагането на операцията не са
представени. В епикризата не е посочено каква е била конкретната причина за
преустановяване на лечението, нито е отразено, че детето е изписано по
настояване на майката /в каквато насока са твърденията на ищеца/. Ето защо
недоказани са твърденията на страните за конкретните причини за отлагането на
операцията. Операцията не е била проведена и в края на м.януари 2017г. Ответницата
твърди, че средствата за операцията били похарчени от ищеца, който отказал да
се извърши операцията през м януари 2017г. под предтекст, че документите на
колата му не били уредени и пр. Последният не ангажира безспорни доказателства,
че необходимата сума е налична. Според показанията на св.Дионисова част от
сумата е налична, а с останалата част са били закупени нощници за майката и
детето, платени били пътните разходи, както и бил платен престоя на майката в
болницата. Макар и да липсват писмени доказателства за това- касови бонове или
фактури, следва да се отбележи, че липсват и доказателства /дори твърдения/ че ответницата
е поела тези разходи. Липсват доказателства детето да е било заведено двукратно
на контролни прегледи в гр.София, на каквито е имало право, според епикризата.
При тези противоречиви данни не може да се направи обоснован извод, че причина
за провала на операцията е било единствено виновното поведение на другия
родител, както твърди всяка от страните.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че родителските права спрямо детето Яна следва да бъдат предоставени на
ответницата М.К..
На първо място, настоящата инстанция намира, че и двамата родители имат значителни
дефицити в родителския капацитет. Този извод се съдържа и в приетата
психологическа експертиза /л.103-112/. Свидетелство за това е, че и двамата не осъзнават
необходимостта, че за нормалното развитие на детето като пълноценна личност е
задължително то да поддържа близки отношения и с другия родител. По делото е безспорно
и установено посредством експертизата, че детето Яна е силно привързано и към
двамата си родители. Израз на описания по-горе проблем е това, че бащата е
създавал пречки на майката да се вижда спокойно с детето и прекарва повече
време с него, или да се чуват по телефона /св.Петрова, Дурева и К./, което
обстоятелство е променено едва по повод на делото и предвид постановените
привременни мерки. При майката, видно от психологическата експертиза, също е
налице несъзнаване значението на другия родител в живота на детето и
омаловажаване на това обстоятелство, както и становището ѝ, че той не се
грижи правилно за детето /л.110, ред
9-11 от горе надолу/.
Окръжният съд обаче не споделя доводите на РС- Поморие, както и на
експерта, че родителският капацитет на бащата превъзхождал този на майката,
макар и в малка степен. В обстоятелствената част на експертизата вещото лице е
мотивирало този свой извод- че майката притежава необходимите за един родител
чувство на отговорност и грижа към детето в по-слаба степен, с довода, че
ответницата не решила конфликтите си с бащата по адекватен начин и е напуснала
дома. Тази теза не може да бъде споделена. По мнение на въззивният съд
ответницата е действала адекватно за положението, в което се е намирала към
момента на раздялата с ищеца- в началото на нова връзка /която по-късно
укрепнала и прераснала в брак/, при болно дете, при сезонна към онзи момент
трудова заетост и неустановено местоживеене, при нежелание на бащата да й
предостави детето за отглеждане. На следващо място- това, че ищецът заявява, че
е силно привързан към детето и страда, когато двамата са разделени /експертиза
и показания на св.Дурева/ важи със същата сила и за ответницата, като се установява
и от свидетелските показания. Така св.Петрова, св.Дурева и св.К. изясниха, че М.
била решена да се бори докрай за детето си, което силно ѝ липсвало след
раздялата. Трето- установено е, че бащата е допуснал детето, което е от женски
пол, да употребява нецензурни изрази, като подценява този проблем /виж
експертизата- л.109-110/, което поставя под съмнение както възпитанието на бащата,
така и способността му да възпита правилно детето. Това, в съчетание с
доказателствата, че ищецът е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо
ответницата, обиждал я е, като дори обидите са били отправяни в присъствието на
детето /което според чл.2, ал.2 от Закона за закрила от домашно насилие само по
себе си е проява на домашно насилие спрямо детето/, дава основание на
въззивният съд да приеме, че ищецът не притежава в достатъчна степен
необходимите родителски качества да отглеждането на детето.
От друга страна не се доказа по безспорен начин ответницата да е
непостоянна и непоследователна в действията си и с нисък морал, както твърди
процесуалният представител на ищеца. Изнесените данни от св.Дионисова и съпругът
ѝ- св.Стойчев: че ответницата употребявала наркотици и продавала вещи
/фотоапарат/, за да си купи такива /без да сочат конкретна дата или период, най-малко
в годините преди и след раждането на детето, без да уточнят какво е било
отношението на ищеца към това нейно поведение, без да е уточнено дали е била
зависима/; че завършила училище единствено по настояване на ищеца и семейството
му; че се формирала като съпруга и като домакиня в техния дом и под грижите на
семейството на ищеца, по мнение на съда касаят много ранен етап от развитието
на ответницата /когато е била непълнолетна/, като тези негативни прояви понастоящем
са преодолени.
В тази връзка следва да се акцентира и на това, че съвместното съжителство
на страните е започнало когато ответницата е била малолетна или непълнолетна
/според различните твърдения на свидетелите и тези в исковата молба на ищеца
страните са живели заедно в период от
6-8 години/, свидетелства най-вече за липсата на морал у ищеца, който тогава
е бил на 20-22 години /дори за евентуално осъществен състав на престъпление/.
Това, наред с останалите обсъдени по-горе доводи /за агресивно и насилническо
негово поведение спрямо ответницата/ изключва възможността да се приеме, че
същият има по-голям родителски капацитет за отглеждане на малолетно момиче, на
възраст 4 години, в сравнение с ответницата. Фактът, че ответницата е създала
връзка със св.Шефкетов докато е съжителствала с ищеца несъмнено поставя под въпрос
моралните ѝ качества, но същите не могат да бъдат отречени, доколкото
според свидетелските показания /св.Петрова, Дурева и К./ към този момент
връзката й с ищеца вече била изчерпана от съдържание, при това по вина на
ищеца, който я биел, обиждал и тормозел за пари.
Същевременно при ответницата се отчита прогрес в хода на производството-
стабилизирала е връзката си със св.Шефкетов и двамата са създали семейство,
установили са се трайно да живеят в дома на последния в гр.Плевен, в жилище,
което има необходимите условия за отглеждането на деца, започнала е постоянна
работа като сервитьор в пицария в гр.Плевен /виж трудовия договор на л.64,
според който основното ѝ възнаграждение е в размер на 460 лв., равняващи
се на минималната работна заплата към онзи момент. Безспорно е, че съпругът
ѝ я подкрепя в желанието да отглежда детето Яна.
Ищецът също е създал нова връзка в хода на делото, но за разлика от
ответницата тя е на семейни начала и не може да се направи обоснован извод в
насока нейната стабилност, доколкото е в начален етап. Няма конкретни данни какви са отношенията между детето и
новата жена на бащата. Не става ясно как е решен въпроса за съжителството на
тримата в една стая, при положение, че детето израства и това не е подходящо за
него.
Според свидетелката Дионисова ищецът работи в строителството за 40 лв.
надник и го осигуряват на заплата от 630 лв., но писмени доказателства - трудов
договор или др. в тази насока не са приложени. Обратно- св.Петрова твърди, че
към момента на разпита й ищецът не работел. Това обаче е обяснимо и с
временната заетост в строителния сектор, поради което и при съобразяване, че
същия е в трудоспособна възраст може да се приеме, че ищецът има възможност да получава трудови доходи в посочения от
св.Дионисова размер /около 800 лв. при 20-дневна заетост/.
И двамата родители могат да разчитат на подпомагащи грижи от страна на близките
си, както това е ставало и по време на съвместното им съжителство. Предвид
изпълнявания в хода на делото привременен режим на лични отношения между
майката и детето, не може да се счита, че мястото където живее ответницата е
непознато за Яна. Същевременно следва да се съобрази и това, че ако бъде
предоставено за отглеждане на майката детето неминуемо ще се откъсне от
досегашната си среда и значимите за него близки- семейството на бащата, при
които е било отгледано от раждането си, но с оглед ниската му възраст съдът
намира, че това не би следвало да доведе до значителни неудобства и дискомфорт
при детето. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че то все още не е
започнало да посещава детско заведение, поради което контактите му са
ограничени в рамките на семейството на бащата и неговите близки. Налице са
съществени промени и в семейството на ищеца- той самият е създал нова връзка, а
същото е сторил и неговия баща. Изложеното сочи, че и средата, в която е
израснало детето и хората, от които е било обгрижвано след заминаването на
майка му, не са същите, т.е. и в сегашната му среда се налага то да се
приспособява към новите членове на разширеното семейство.
Според въззивният състав негативния ефект на промяната в средата и
местоживеенето на детето успешно могат да бъдат компенсирани с възстановяването
на близките отношения с майката- ответницата по делото. Установи се от психологическата експертиза
по-силната привързаност на детето към неговата майка, макар същото да е
емоционално привързано и към двамата родители и да не иска да прави избор между
тях. Това негово предпочитание е обяснимо с ниската му възраст, както и че то е
от женски пол, поради което е нормално майката да е значимия възрастен в този
етап от развитието му. Освен това от съществено значение е обстоятелството, че
детето е израснало в първите две години под майчините грижи, които според
свидетелите /показанията на св.Петрова/ много му липсвали /“Детето тъжи много
за майка си. Много пъти детето е ревало за майка си“/. В същия дух са показанията
на св.Дурева.
По мнение на съда и двамата родители обичат детето, привързани са към него,
стараят се да полагат необходимите грижи за неговото благополучие, макар и да
не съумяват да разрешат проблема с оперативното лечение на детето, за което и
двамата носят отговорност. Имат подкрепата на роднините си, както и тяхната
помощ при необходимост.
При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства Бургаският
окръжен съд приема, че родителските права спрямо детето Яна следва да бъдат
възложени на ответницата. Съответно- местоживеенето на детето следва да бъде
определено също при нея.
Предвид отдалечеността на населените места, в които живеят родителите и
липсата на удобни транспортни връзки, на ищеца следва да бъде определен следния
режим на лични отношения с детето- всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00ч. на петъчния ден до 19.00ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата, като последният ще взема детето от дома на майката и ще го връща отново на
същото място. Бащата ще осъществява режим на лични отношения с детето и един
месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, през Великденските празници от всяка нечетна година, Коледните празници от всяка четна година,
както и Новогодишните празници от всяка нечетна година.
Относно издръжката на детето. При определяне нуждите на детето следва да се
приемат обичайните такива за неговата възраст, макар да е установено урологично
заболяване. Липсват твърдения, както и доказателства за ежемесечни разходи на
детето във връзка с това заболяване. Това, че за евентуалното оперативно лечение
биха били необходими допълнителни средства, не следва да се взема предвид в
настоящото производство, доколкото няма предявен иск по чл.143, ал.3 СК, нито е
ясен конкретен размер на нужните средства. Ето защо, като съобрази
потребностите на детето, което е на 4 години, както и възможностите на
родителите /доходите, посочени по-горе/, съдът намира, че за задоволяване
потребностите на Яна е необходима месечна издръжка в размер на 230 лв., от
която ищецът следва да заплаща 140 лв.,
считано от влизане в сила на решението относно родителските права, а за
горницата над този размер до претендираните 160 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Майката ще участва с по-малък дял в паричната
издръжка предвид обстоятелството, че същата ще полага личните грижи по
отглеждането на детето.
Предвид несъвпадането на фактическите и правни изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с
което исковете на ищеца бъдат отхвърлени, а исковете на ответницата за
родителските права, местоживеенето на детето и издръжката му бъдат уважени
/последният частично/. Режимът на лични отношения се определя от съда, тъй като
искания от ответницата е необосновано ограничителен.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответницата
направените по делото разноски: 800 лв.; 143,60 лв.- държавна такса за въззивно
обжалванеа адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 100 лв. депозит за
експертиза, или общо- 1043,60 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати такса в размер на 201,60 лв. по
сметката на Бургаския окръжен съд, представляваща дължавна такса по иска за
издръжка.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №103 от 11.07.2017г. по гр.д.№40 по описа за 2017г. на
РС-гр.Поморие, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Яна Християнова
Блакянова, ЕГН ********** на майката М.П.К.,
ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
малолетното дете Яна Християнова Блакянова, ЕГН ********** при майката М.П.К., ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между Х.Д.Б., ЕГН ********** *** и детето Яна Християнова Блакянова, ЕГН **********,
както следва:
1. Всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 ч. на петъчния ден до 19.00 ч. на неделния ден с преспиване на детето в дома на бащата.
2. Един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.
3. Великденските празници от всяка нечетна година.
4. Коледните празници от всяка четна година.
5. Новогодишните празници от всяка нечетна година.
Бащата ще взема от и връща детето в дома на майката.
ОСЪЖДА Х.Д.Б.,
ЕГН ********** *** да заплаща на малолетната си дъщеря Яна Християнова Блакянова,
ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител М.П.К.,
ЕГН ********** с адрес *** месечна
издръжка в размер 140 лв.(сто и четиридесет лева), считано от влизане в сила на решението за родителските права до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочената месечна вноска, като отхвърля иска за издръжка за горницата
над тази сума до претендирания от 160 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на М.П.К.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1043,60 лв. (хиляда лева и четиридесет и
три стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
Х.Д.Б., ЕГН ********** ***, за
заплати по сметката на Бургаския окръжен съд сумата от 201,60 лв. (двеста и един
лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъденият
размер на издръжката за детето.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х.Д.Б., ЕГН ********** *** за предоставяне родителските права върху
детето Яна Християнова Блакянова
на бащата, определяне на местоживеенето на детето при бащата, определяне на лични отношения на майката
с детето и осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер 150
лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Д.Б. за
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.