Решение по дело №2064/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1014

гр.Бургас, 30.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2064 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Е.С.С. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-001154/24.04.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева, както и за нарушение на чл.137а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се оспорва извършването на твърдените от АНО нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран.

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 03.03.2019 г., около 14,50 часа, жалбоподателят С. управлявала лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег.№**** в **** до ресторант К в посока бул.“Н“, като по време на движение използвала мобилен телефон без наличието на устройство „свободни ръце“, като не използвала и обезопасителен колан, с какъвто било оборудвано управляваното от нея МПС. Тези нарушения били констатирани от разпитаните в настоящото производство свидетели-  Х.К. и А.И., поради което спрели за проверка жалбоподателя и й съставили АУАН сер.№003039. А АУАН били изложени констатираните от тях факти, които били квалифицирани като административни нарушения на чл.137а от ЗДвП и чл.104а от ЗДвП. АУАН бил съставен и връчен на жалбоподателя, която го разписала без да изложи писмено възражения. Такива депозирала впоследствие, които са идентични, като изложените в жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство. Сезиран с преписката АНО приел за установени по безспорен начин извършените от нея две нарушения. С оглед на това и било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което за нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева, както и за нарушение на чл.137а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя К. и на св. И., които са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Макар жалбоподателят да оспори фактическата обстановка, то не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което съдът намира, че същите са изложени единствено с цел защита.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 04.12.2017г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По отношение на първото вменено нарушение съдът счита, че същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

Разпоредбата на  чл. 137а от ЗДвП, въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пред. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 50 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан.

Видно от кредитираните показания на актосъставителя и на св. И. на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил, като не е използвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с такъв. Ползването на предпазния колан цели предпазването на самия водач на МПС, както и лицата, които се возят в него. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението. Никакви причини от каквото и да е естество, не могат да са по-значими, от целта, която законът поставя, регламентирайки процесната забрана, а именно безопасно движение по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в движението.

Поради горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на първото нарушение – правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

По отношение на второтонарушение:

Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, е предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В конкретния случай и двамата свидетели заявяват, че са видели водачът да държи телефона в ръката си. Това поведение на жалбоподателя недвусмислено сочи на това, че същият е използвал телефона по предназначението му – за да инициира или приеме телефонно повикване, като очевидно същият си е служил с него по предназначение. Няма никакви доказателства в насока защитната теза, че жалбоподателят е била облегнала главата си на тефтер или портмоне, а не е ползвала мобилен телефон, което е било констатирано от свидетелите. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

В заключение – конкретните нарушения не са маловажни и за тях не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деянията не се отличават от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от справката за водач (л. 12) е видно, че до дата на деянието С. е бил санкционирана за нарушения по ЗДвП, което го характеризира като системен нарушител и допълнително завишава обществената й опасност, правейки евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН - незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че нарушенията за които е бил санкциониран жалбоподателя са безспорно доказани, в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, материалният закон е бил приложен правилно, а наказанията са законосъобразно индивидуализирани, поради което и жалбата срещу наказателното постановление следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-001154/24.04.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на Е.С.С. с ЕГН: ********** е наложено наказание – „Глоба” в размер на 50 лева, както и за нарушение на чл.137а от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.