Р Е Ш Е Н И E
№ 300 23.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На осми септември две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер524
по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на М. В.Ж. ***, с ЕГН **********, против Застрахователно дружество „Бул инс” АД, със седалище и адрес гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймз Баучър” №87, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Стоян Димитров Проданов и
Крум Димитров Крумов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата в размер на 26 000лв,
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените й средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица с разместване на
фрагментите, и лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
ушната мида, ведно със законната лихви за забава, начиная
от датата на деликта – 17.05.2015 год. до
окончателното изплащане на главницата.
От фактическа
и правна страна ищцата твърди, че е претърпяла травматични увреждания от ПТП
при покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно – счупване на дясна ключица с разместване на фрагментите и
разкъсно-контузна рана на ушната мида. Твърди се, че последиците от травмите и болката отшумели
бавно. В продължение на 2 м. ищцата не могла да води пълноценен живот, станала
потисната и раздразнителна. По лекарски препоръки лечението трябвало да се
осъществи чрез въздържане от физически натоварвания, което допълнително
ограничило нормалния й начин на живот. Твърди се, че единствена причина за
претърпените болки и страдания е ударът при настъпилото на 15.05.2015 год. ПТП
изцяло по вина на водача Д.Г.и това е установено с присъдата по приключилото
НОХД №3078/2017 год. на РС – Варна и ВНОХД №750/2018 год. на ОС – Варна.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт (виновно и противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка с което е настъпила вредата). Позовава се на
заключенията на автотехническата-експертиза, изпълнена по ДП, според която
водачът на л.а.“Рено Канго“ – баща на ищцата, е
допринесъл в голяма степен за вредоносните последици, които се претендират в
настоящото производство.
Оспорват се
твърденията на ищцата за настъпили вреди, в причинно-следствена връзка с
механизма на инцидента; настъпването на такива вреди, които да обосноват
размера на исковата претенция; твърденията, че на ищцата са причинени
увреждания и са възникнали заявените неимуществени вреди; размера на предявения
иск. Заявява се, че липсват конкретни доказателства, от които може да се
заключи, че телесната повреда е в резултат само на поведението на водача Г..
Сочи се, че според представената медицинска документация ищцата е била с ортеза само за 10 дни, няма доказателства за провеждане на
допълнителна рехабилитация и физиотерапевтични процедури, което означава, че
оздравителния процес е бил кратък и без усложнения.
Заявява се, че
претендираното обезщетение е прекомерно, не отговаря
на действителните вреди и не съответства на принципа на справедливостта.
В случай, че
съдът приеме иска за основателен, ответникът противопоставя възражение за
прекомерност на претенцията, желае да бъде отчетен приноса на водача на
л.а.“Рено Канго“ В.К.– баща на ищцата, с твърдения,
че неимуществените вреди не са възникнали само по вина на водача на
застрахования при дружеството лек автомобил.
Оспорва се
претенцията за присъждане на обезщетение за забава. Заявява се, че ищцата не е
представила документи пред застрахователя и не е поискала обезщетение, а
исковата молба е предявена едва на 08.04.2019 год. Моли се лихва за забава да
бъде присъдена от завеждане на исковата молба, а не от датата на деликта.
Оспорва се
претенцията за лихва като неоснователна, поради неоснователност на главния иск,
а и поради погасяването й по давност.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
пряк иск против застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото
лице в размер на 26 000 лв.
Няма спор
между страните, че на 17.05.2015 год. е настъпило ПТП между две превозни
средства – л.а. „Ровър“ с рег.№У5038АВ, управляват от
Д.Г., и л.а.“Рено“ м.“Канго“, управляван от В.Ж.–
баща на ищцата. С присъда №132/30.04.2018 год. на ВРС по НОХД
№3078/2017 год., потвърдена с решение №314/30.11.2018 год. на ВОС по ВНОХД
№570/2018 год., Д.Г.Г. е признат за виновен за това,
че на 17.05.2015 год. на главен път І-9, при управление на л.а. „Ровър“ с рег.№У5038АВ нарушил правилата за движение – чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.20 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице, включително на М. В.Ж., изразяваща се в
счупване на дясна ключица, с разместване на фрагментите, обусловило затруднение
движението на десния горен крайник за период от 1,5 – 2м.
Настъпването
противоправния резултат, сочен в исковата молба (фрактура на дясна ключица),
както и причинно-следствената връзка между този резултат и произшествието от 17.05.2015
год., са установени от присъдата на наказателния съд по НОХД № 3078/2017 год.
на ВРС. Според чл.300 от ГПК установеното в
присъдата за авторството на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са задължителни за гражданския съд, като в настоящия процес
е изключена възможността да се изследва и виновно поведение на друго лице,
което не е било санкционирано от наказателния съд, в случая водачът на лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата.
Сочи се в
исковата молба, че от произшествието ищцата е претърпяла и друго телесно
увреждане, което не е съставомерно по чл.343 ал.3
б.“а“ пр.2, вр.с ал.1 б.“б“ пр.2, вр.чл.342
ал.1 от НК, а именно разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида. От
представената епикриза, издадена от УНГ отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“
се установява, че на 17.05.2015 год. ищцата е била приета с диагноза открита
рана на дясно ухо и след местна анестезия е извършено инцизио,
сутура на дясно ухо.
От
заключението на в.л.д-р П. се установява, че получените от ищцата травми са на
дясната половина на тялото и съответстват да са получени на дясната седалка на
автомобила при поставен предпазен колан и съприкосновение на тялото с части на
автомобила вътре в купето. При ПТП е получила счупване на дясната ключица и
разкъсване на дясна ушна мида. От това
съдът прави извод, че от процесното произшествие
ищцата е получила телесни увреждания – не само установената с присъдата
фрактура на дясната ключица, но и рана на дясната ушна мида. И двете увреждания
представляват засягане на телесната цялост и здраве и са деликт
по см.на чл.45 от ЗЗД, причинен виновно от Д.Г. при управление на застраховано
при ответника по застраховка „гражданска отговорност“ МПС. При така
установените факти, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на осн.чл.226 ал.1 от КЗ (отм.).
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде съобразено с конкретните критерии,
съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа
конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни,
като присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени
от две самостоятелни увреждания, едното попадащо в юридическия критерий „следна
телесна повреда“ - фрактура на ключицата, а другото – попадащо в юридическия критерий
„лека телесна повреда“ – разстройство на здравето, неопасно за живота.
От показанията
на св.К.се установява, че поради счупването на ключицата от катастрофата ищцата
носила колан, за да ходи изправена, и който да подпомогне зарастването. Този
колан ѝ причинявал неудобства, тъй като можела да спи само по гръб, не
можела да се разхожда заради неестествената стойка на тялото. Наложило се да го
носи почти два месеца, тъй като изпитвала болки. От нараняването ухото ѝ изглежда като смачкано и не
може да ползва слушалки. Свидетелката съобщава, че плановете на ищцата за
лятото на 2017 година не успели да се осъществят, не искала да излиза навън и
да се вижда с хора. Станала притеснителна за външния си вид, тъй като белезите
от нараняванията са видими – носела по-затворени дрехи и ходела с пусната коса.
Според свидетелката, ищцата се страхува да пътува с кола и да шофира.
Св.Ж.– баща на
ищцата, сочи, че при катастрофата ищцата стояла на предната пасажерска седалка
и била с колан. Поради счупването на ключицата носила имобилизация дълго време,
повече от два месеца носила нагръдник, който да държи гърба изправен и ръцете
назад. Спяла само на гръб и можела да седне само на стол без облегалка. Според
свидетеля, цялото лято тя прекарала в къщи, не можела да излиза в тази позиция.
Травмата на ушната мида наложила изваждане на хрущяли, от което ухото се
смачкало и сега ищцата не може да сложи слушалки за телефон. Според свидетеля,
ищцата се страхува да пътува с автомобил и не иска да шофира.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите, въпреки, че те са родственици на ищцата.
Те са близките хора, които са пътували с нея в колата и по-късно са били до
нея, поради което имат непосредствени впечатления за случилото се и за
последиците му. От техните показания са установява, че ищцата е изпитвала силни
болки от нараняванията и продължителен дискомфорт от принудителното
обездвижване, което е продължило значително. От неоспорената медицинска
документация – медицинско направление №902/17.06.2015 год. е видно, че е препоръчано
носене на ортеза 10 дни. Документът е издаден повече
от месец след катастрофата и е препоръчано продължаване на обездвижването,
което съвпада със свидетелските показания, че ищцата е носила колан почти два
месеца. От показанията се установява, че ортезата
силно е повлияла качеството на живот на ищцата – тя била в неестествена,
изпъната назад позиция, спяла само по гръб, не можела да излиза на разходка,
получила алергия. Според съдебно-медицинската експертиза фрактурата е
зараснала, но е видимо удебеление на костта (калус).
Освен това има видим цикатрикс (белег) по предната и
задна стена на дясната ушна мида, през средата, и стеснение на слуховия проход.
В съдебното заседание вещото лице пояснява, че стеснението на слуховия проход
не позволява на ищцата да ползва слушалки. Уточнил е, че белезите са видими,
без да причиняват обезобразяване. Според
свидетелските показания, тези белези са понижили самочувствието на ищцата,
налага се тя да ги прикрива с по-затворени дрехи и пусната коса. Произшествието причинило на ищцата страх от
шофиране и пътуване с кола.
От друга
страна, следва да се подчертае, че оздравителния процес е протекъл преимуществено
в домашни условия, без усложнения. Към момента фрактурата е напълно зараснала.
Възстановяване на счупването е продължило за около 1,5 – 2м., а лечението на
разкъсната рана е продължило по-кратко – 25 – 30 дни.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и
страдания, неудобства, стрес, емоционални и психически сътресения, възрастта на
ищцата, която към момента на травмата е била на 17 години, едва започнала
житейския си път и развитие, трайните последствия за външния вид на
пострадалата и нейната самооценка и като взе предвид икономическата конюнктура
към момента на събитието, Бургаският окръжен съд намира, че на М.Ж. следва да
се определи обезщетение в размер от 22 000 лв., а в останалата част до
предявения размер от 26 000 лв. искът следва да се отхвърли. Липсват
основания за намаляване на присъденото обезщетение, тъй като от данните по
делото се установява, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен
колан и с нищо не е допринесла за настъпването на противоправния резултат, а
поведението на трето лице – в случая нейния баща, не може да бъде преценено като
равнозначно на поведението на пострадалата.
Ответникът
дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането -
неговата гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В
този смисъл е и постоянната практика на ВКС по
отменения КЗ, изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на
ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д.
№ 475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на
ВКС-ТК и решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.,
ТК.
Основателно е
възражението за погасяване на вземанията за лихви по давност за част от
заявения период. На основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с кратката тригодишна давност, която е започнала да тече от датата на
увреждането по арг.от чл.84 ал.3 от ЗЗД. Исковата
молба е подадена в съда на 10.10.2019 год. Предвид
горното, погасени по давност са вземанията преди 10.10.2016
год.
Ищцата е
поискала присъждане на разноски и има право на такива съразмерно на уважената част от иска.
Представила е списък по чл.80 от ГПК за разноски в общ размер от 1600 лв., от
които 1400 лв. възнаграждение на адвокат и 200 лв. възнаграждение на вещо лице.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна, което е основателно, тъй като
възнаграждението, изчислено по реда на Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, е в размер на 1 310
лв. На основание чл.78 ал.5 от ГПК
възнаграждението следва да се намали до 1310 лв. От разноските в общ размер от
1 510 лв., на ищцата се дължат 1277,70
лв.
Ответната
страна също е поискала присъждане на разноски по представен списък в размер от
общо 1600 лв. От тях, съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата дължи
246,15 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“
АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
ул.“ Джеймс Баучер“
87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Димитров Проданов и
Крум Димитров Крумов, да заплати на М. В.Ж. ***, с ЕГН ********** по сметка **********************сумата
в размер на 22 000 (двадесет
и две хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие настъпило на 17.05.2015
год. пътно-транспортно произшествие,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Д.Г., изразяващи
се в счупване на дясна ключица с разместване на фрагментите и разкъсно-контузна
рана на ушната мида, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на
обезщетение до предявения размер от 26 000 лв. и претенцията за присъждане
на законна лихва от датата на увреждането – 17.05.2015 год. до 10.10.2016 год.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“
АД с ЕИК:********* със седалище и адрес гр. София, район Лозенец, ул.“ Джеймс Баучер“ 87, представлявано
от изпълнителните директори Стоян Димитров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на М. В.Ж.
***, с ЕГН ********** разноски в първоинстанционното
производство в размер на 1277,70 (хиляда двеста седемдесет и седем 0.70) лв.
ОСЪЖДА М. В.Ж.
***, с ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД с
ЕИК:********* със седалище и адрес гр. София, район Лозенец, ул.“ Джеймс Баучер“ 87,
представлявано от изпълнителните директори Стоян Димитров Проданов и Крум
Димитров Крумов, разноски в първоинстанционното производство в размер на 246,15 (двеста четиридесет и шест 0.15) лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“
АД с ЕИК:********* със седалище и адрес гр. София, район Лозенец, ул.“
Джеймс Баучер“
87, представлявано
от изпълнителните директори Стоян Димитров Проданов и Крум Димитров Крумов, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Бургаски окръжен
съд държавна такса в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: