РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Благоевград, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102339 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2339/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№., подадена от „М, представлявано от С чрез
пълномощника си адвокат Д. Х. П., САК, със съдебен адрес гр.Спротив Е. И. Б., ЕГН
**********, адрес: гр.Б с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК №209/06.03.2023г. по ч.гр.д.№459/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград, а именно: сумата в размер 150.00 лв., представляващи дължима главница по
запис на заповед, издаден от ответника на 05.08.2022г. в гр.Благоевград, предявен за
плащане на 20.01.2023г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК — 06.03.2023г., до окончателното плащане на всички
суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал в съда писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът „М не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът Е. И. Б. не се явява и не се представлява. В писмено
становище пълномощникът й е оспорил валидността на договора за потребителски кредит,
за обезпечаване на вземанията по който, е издаден процесният запис на заповед.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът „Ме подал срещу ответника Е. И. Б. заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на основание чл.418 от ГПК във вр. с чл.417, ал.1, т.10 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№459/2023г. при Районен съд-Благоевград. Със
заявлението ищецът е представил редовен от външна страна оригинал на менителничния
ефект – запис на заповед от 05.08.2022г., с който длъжникът – издател Е. И. Б. безусловно и
неотменимо да се е задължила да плати на поематела „Моят кредит“ ЕООД на предявяване
сумата от 150 лв., като записът на заповед е предявен на 20.01.2023г., а на гърба на ценната
книга липсват отбелязвания за плащане на суми. В съответствие с изискването на чл.417,
ал.1, т.10 от ГПК със заявлението по чл.417 от ГПК заявителят – ищец „Ме представил освен
записа на заповед от 05.08.2022г., така и договора за потребителски кредит с всички негови
приложения, вземанията по който са обезпечени със записа на заповед, а именно -
Индивидуален договор за заем код: 73229 от 05.08.2022г., Договор за предоставяне на
допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем код: 73229 от
1
05.08.2022г., Погасителен план. Изискването на чл.417, ал.1, т.10 от ГПК е свързано със
задължението на заповедния съд служебно да прецени дали искането не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това. Видно от представения договор и приложенията към него, на 05.08.2022г. между
„Моят кредит“ ЕООД като заемодател и Е. И. Б. като заемател е сключен Индивидуален
договор за заем код: 73229, при следните параметри на отпуснатия заем: размер на заема –
61.36 евро или тяхната левова равностойност по курса на БНБ от 1.95583 лв. /120 лв./; общ
размер на всички плащания по заема – 63.40 евро – 124 лв.; лихвен процент по заема – 40%;
ГПР – 45.36%; брой погасителни вноски – 1; размер на месечната погасителна вноска –
63.40% - 124 лв. Съгласно чл.19 от Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни от
сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице или търговско
юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя
за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, или да
предостави надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на
недвижимо имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението.
Третото физическо или търговско юридическо лице следва да отговарят на изискванията на
чл.12, ал.3 от Договора. По силата на чл.12, ал.4 от Договора страните се съгласяват, че в
случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.12, ал.1, същият дължи на
заемодателя неустойка в размер на 13.29 евро /26 лв./. Видно от представения Погасителен
план към договора, кредитът следва да бъде погасен на една вноска с падеж 07.09.2022г.,
която е в общ размер от 150 лв. и включва – дължимата главница от 120 лв., договорна
лихва в размер на 4 лв., неустойка по чл.12, ал.4 – в размер на 26 лв. Представени са
доказателства, че заемната сума от 120 лв. е усвоена от заемателя, като е получена от
последния лично и в брой, видно от Разписка №73229/08.08.2022г.
Заповедният съд е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК №209/06.03.2023г. по ч.гр.д.№459/2023г. по описа на Районен
съд-Благоевград, за сумата в размер от 150.00 лв., представляващи дължима главница по
запис на заповед, издаден от ответника на 05.08.2022г. в гр.Благоевград, предявен за
плащане на 20.01.2023г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК — 06.03.2023г., до окончателното плащане на всички
суми. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът Е. И. Б. е подала възражение в
срока по чл.414 от ГПК.
Съгласно т.17 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, ал.1, т.10 от ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна
страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието
на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на
изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на
това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
В случая записът на заповед съдържа изискуемите се от чл.535 от ТЗ реквизити, поради
което същият е редовен от външна страна и удостоверява вземане на ищеца в посочения в
ценната книга размер. Страните не спорят, че записът на заповед е издаден за обезпечаване
2
на вземания по договор заем, т.е. не спорят за наличието на посоченото каузално
правоотношение. Длъжникът е навел правоизключващо възражение за недействителност на
каузалното правоотношение /договора за заем. С оглед обезпечителната функция на записа
на заповед, съдът е длъжен да изследва дали договорът за заем е действителен, предвид
наведените доводи от ответника, както и служебното задължение на съда.
Процесният договор за кредит има характеристиките на потребителски такъв по смисъла
на §13, т.1 от ЗЗП – страни по него са потребител - физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди, и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13,
т.2 от ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители, приложим е ЗПК, който
предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл.143 и сл. от ЗЗП, за
които съдът следи служебно и които клаузи са нищожни на основание чл.146 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните
договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК законодателят цели
да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест,
която ще понесе. В настоящия случай горните законови изисквания не са спазени, като
посоченият в договора ГПР от 45.36% не отговаря на действително прилаганият в
отношенията между страните. Видно от представения погасителен план още при
сключването на договора на кредитополучателя е начислена неустойка по чл.12, ал.4 в
размер на 26 лв., платима с вноската по кредита. Според съда обаче неустойката
представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването
на ГПР. Съображенията за това са следните:
Според настоящия съдебен състав неустоечната клауза в процесния Договор за
потребителски кредит, предвиждаща задължение за кредитополучателя да плати неустойка в
размер на 24 лв. за непредоставяне на обезпечение, е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради което е и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото
не се доказа клаузата да е индивидуално уговорена. Съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗПК
преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за
оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена
предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска
кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е
поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото
си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси
обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези
вреди обаче по силата на чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва
за забава. Чрез кумулирането и на неустойка се цели неоснователното обогатяване на
кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно
завишено плащане, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез
включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг по чл.19, ал.4 от ЗПК.
3
Предвид изложеното, посочената клауза в договора следва да се окачестви като
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика – уговорката е във вреда на потребителя, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, който е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока
неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора,
при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Според съда уговорената
неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е
уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност
да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление
на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е
посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не
позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини,
както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е
налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право
ЗПК му признава и гарантира.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 120 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Ответникът не е представил доказателства за
погасяване на задължението за главница. Записът на заповед е абстрактна самостоятелна
сделка. След като се установи, че по недействителния договор се дължи плащане, макар и на
основание чл.34 от ЗПК, установителният иск по записа на заповед следва да бъде уважен до
размера на дължимата сума от 120 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане, а над тази сума до пълния предявен размер от 150
лв. – да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е направил следните разноски в заповедното производство – 25 лв. за платена
държавна такса и 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. От тях по съразмерност с
оглед уважената част от иска му се следват 20 лв. за платена държавна такса и 320 лв. за
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил следните разноски в исковото производство
– 25 лв. за платена държавна такса и 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение. От тях
по съразмерност с оглед уважената част от иска му се следват 20 лв. за платена държавна
такса и 320 лв. за адвокатско възнаграждение. До приключване на устните състезания по
делото ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът е направил следните разноски – 450 лв. за платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 450 лв. за платено адвокатско
възнаграждание в исковото производство. Ищецът е направил изрично възражение за
прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат на основание
чл.78, ал.5 от ГПК. Действително се установява, че в заповедното производство длъжникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от
4
ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Възражението е подадено от пълномощник
на длъжника – от адв.Н. Р., като са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който договор е уговорено възнаграждение в размер на 450 лв., като е
отбелязано, че същото е платено в брой. В съдебната практика се приема, че присъждането
на разноски за подаване и мотивиране на възражение по чл.414 от ГПК представлява
злоупотреба с право. Това е така, тъй като възражението не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в
исковото производство по реда на чл.422 от ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо /Определение
№45/23.02.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г., I т.о. на ВКС/.
В исковото производство платеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер
на 450 лв. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на същото. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС в Решение от 25 януари 2017г. по дело С-
...тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара
между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като
не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав,
съобразявайки предмета на делото, за който има формирана безпротиворечива практика,
съобразявайки извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на
две писмени становища преди съдебно заседание, намира, че съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно критериите по
чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 300 лв. /Определение №на ВКС по ч.т.д.
№188/2024г., II т.о., ТК; Определение № на ВКС по гр.д.№3739/2020г., IV г.о./.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ, че ответникът Е. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр.Бдължи на
ищеца „М, седалище и адрес на управление гр.Соф представлявано от Си сумата в размер на
120 лв. /сто и двадесет лева/ - представляваща главница, задължение по Запис на заповед от
05.08.2022г., с място на издаване – гр.Благоевград, предявен за плащане на 20.01.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК — 06.03.2023г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №209/06.03.2023г. по ч.гр.д.
№459/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от 120 лв. /сто и двадесет лева/ до пълния предявен размер
от 150 лв. /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр.Б да заплати на „М, седалище и адрес на
управление гр.С, представлявано от С сторените разноски в заповедното производство в
размер на 20 лв. /двадесет лева/ за платена държавна такса и 320 лв. /триста и двадесет лева/
за адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски в исковото производство - в
размер на 20 лв. /двадесет лева/ за платена държавна такса и 320 лв. /триста и двадесет лева/
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МВ представлявано от Сда заплати на Е. И. Б., ЕГН **********, адрес:
гр.Благоевград, ул. Броди 20, вх.А, ет.2, ап.4, сумата от 300 лв. /триста лева/ за разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5