Мотиви към
присъда по НОХД № 1151/2017г.
по описа на
Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.Г.Г. и същият е предаден на
съд за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. с ал.1, б.“в“ вр. с чл.
342, ал.1 от НК за това, че на 13.04.2017 г. в гр. Пловдив на бул. „Шести
септември” при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„ТОЙОТА”, модел „РАВ4” с peг. № **** - е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
- чл. 20 ал.2 изр.1 от ЗДвП -Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; и
- чл. 119 ал.1 от ЗДвП- При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре,
като
е причинил по непредпазливост смъртта на Б.К.К., ЕГН **********, като деецът е
избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на пешеходна пътека.
В
съдебно заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено
искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като
подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти,
а събраните от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и
съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото
протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В
съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието. Излага становище за
доказателствената обезпеченост на обвинението, така и пространни съображения за
правната квалификация на деянието и сочените за нарушени от дееца норми от
Закона за движение по пътищата, като пледира към съда за налагане на наказание
лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства, изброявайки същите, в размер на наказанието между
четири години лишаване от свобода и четири години и шест месеца, което
наказание да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК, а неговото изпълнение –
отложено по реда на чл. 66 от НК. Също така моли съда да наложи на подсъдимия и
кумулативното наказание по чл. 343Г от НК, чийто размер прокурорът предлага да
надхвърля с три години наказанието лишаване от свобода. По отношение на
веществените доказателства се предлага лекият автомобил да бъде върнат на
собственика му, дрехите, предадени от подсъдимия – върнати на него, тези на
пострадалата – на наследниците й, дисковете – да останат по делото, а
материалите с биологически произход – да бъдат унищожени след влизане на
присъдата в сила. Предлага в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските
по делото.
По
делото като частни обвинители съдът конституира наследниците на пострадалата –
М.А.К., Б.А.К. /нейни дъщери/ и А.С.К. /преживял съпруг/. Поверениците на
частните обвинители – адв. П.С. и адв. Е.К. поддържат обвинението на ОП Пловдив,
като изразяват несъгласието си единствено с предложеното от прокурора наказание
по размер и начин на изтърпяване на същото. Адв. С. пледира към съда за
определяне на наказание лишаване от свобода в размер около или над средния
такъв, посочен в нормата от особената част на НК, което наказание след
намаляването му поради реда, по който протече производството, да бъде
постановено да изтърпи ефективно. Идентично е и отправеното от адв. К. искане
до съдебния състав касателно размера на наказанието, което се поиска да се
наложи на подсъдимия и начина на изтърпяването му.
Частният
обвинител М.К. поддържа становището на поверениците, като моли съда за
справедливост.
Защитникът на
подс. А.Г. – адв. З.Т., с оглед процесуалното поведение на подзащитния си и
реда, по който протече производството, моли съда да приеме, че същият е
извършил вмененото му престъпление, но не е нарушил нормата конкретно на чл.
119 от ЗДвП, поради което моли в тази част подзащитният й да бъде оправдан.
Пледира към съда при определяне размера на наказанието и неговата редукция по
реда на чл. 58а, ал.1 от НК, да бъде постановено отлагане изпълнението на
същото на основание чл. 66 от НК, като се мотивира с ниската обществена
опасност на дееца, застъпвайки тезата, че в противен случай наказанието ще е
несправедливо жестоко с оглед личността на дееца. Предоставя на преценката на
съда относно размера на кумулативното наказание лишаване от права.
Подсъдимият
А.Г.Г. поддържа становището на защитника си, признава се за виновен по
повдигнатото му обвинение. Моли съда за наказание, което да бъде изтърпяно
условно от него или наказанието да бъде по-ниско като размер.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
Подсъдимият
А.Г.Г. е роден на *** ***, живее в същия град. Той е българин, български
гражданин, не е женен, с основно образование, като до момента на задържането си
е ученик в **** в гр. Пловдив. Г. не е осъждан, с ЕГН **********. Същият бил
правоспособен водач от месец март 2016г.
На
13.04.2017г. през деня подсъдимият Г. се намирал на главната улица в
гр.Пловдив, като след 20,00 часа решил да се прибира с управлявания от него лек
автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ****. Автомобилът бил собственост ЕТ „***“,
която била собственост на баща му – Г.Г.. Подсъдимият се движил по бул. „Цар
Борис III Обединител“ в града, като пътувал сам в автомобила. След като минал
през тунела, той достигнал до кръстовището на бул. „Шести септември“ и бул.
„Цар Борис III Обединител“, където се пристроил в лява лента и спрял на червена
светлина на светофара на кръстовището. По това време в съседната лента се
намирал л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ ****, управляван от свид. Г.Р., който бил
съученик и близък приятел с Г.. В автомобила на свид. Р. пътувала и свид. К.А.
Свид. Р. разпознал приятеля си в Тойотата и решил да му обади, за да се видят.
При смяната на
светофарната сигналиция в зелено, подсъдимият завил с автомобила си наляво и
около 20,38 часа потеглил по бул. „Шести септември“. Достигайки до кръстовището
с бул. „Руски“, той направил десен завой. Междувременно свид. Р. достигнал до
аптека „Тримонциум“, която се намирала в близост до Четвъртък пазара и се
обадил на приятеля си Г. по мобилния телефон. Двамата се разбрали да се видят,
при което подсъдимият обърнал посоката на движението и около 20,41 часа се
включил чрез ляв завой отново по бул. „Шести септември“, движейки се по южното
платно. Наближавайки аптеката, той пресякъл с автомобила си разделителната
маркировка, навлязъл в северното платно за движение и спрял до заведение за
бързо хранене. Слязъл и пеша отишъл до автомобила на приятеля си, като двамата
разговаряли няколко минути, но тъй като започнало да вали, се разделили.
Около 20,48
часа подсъдимият се върнал до автомобила си, привел го в движение и след като
отново обърнал посоката за движение, потеглил с включени къси светлини на
фаровете на запад по бул. „Шести септември“ в посока към кръстовището с бул. „Руски“, като бил решил да посети МОЛ
Пловдив. На известно разстояние след него се движили с автомобила им свид. Р. и
неговата приятелка – свид. А., които били решили да отидат до Гребната база. По това време вече било тъмно, продължавало
да вали, както и пътната настилка била мокра.
На
кръстовището с бул. „Руски“ подсъдимият Г. преминал на разрешителен сигнал на
светофара през кръстовището със скорост
около 50 км.ч., като продължил направо по бул. „Шести септември“ по северното
платно за движение в посока към пешеходната пътека, разположена срещу клуб
„Вижън“ на № 117. Ускорил скоростта на автомобила, достигайки до 67 км.ч. В
тази част пътното платно, по което се движел Г., се състояло от две активни еднопосочни ленти. Автомобилът на
Г. се движел по лявата според посоката й
на движение лента, а самото северно платно за движение било отделено от южното,
което било отредено за движещи се в обратната посока превозни средства, чрез
ивица площ с монтирана на нея метална ограда. Част от тази ограда била
обхваната от ниска растителност, като разделителната ивица била широка около
два метра, а металната ограда била прекъсната в района на пешеходната пътека с
цел преминаване на пешеходците. Самата пешеходна пътека била тип „зебра“ /с
напречна маркировка М8.1/, с широчина около 4,30 метра и била осветена от
работещото улично осветление. Освен това от двете й страни имало поставени
пътни знаци със специално предназначение –Д17, сигнализиращи за наличието на
пешеходна пътека.
Докато подс.
Г. преминавал с автомобила си през кръстовището с бул. „Руски“, пешеходката
Б.К. предприела пресичане на пешеходната пътека от южния тротоар на бул. „Шести
септември“ в посока клуб „Вижън“.
Движела се с бърз ход по платното за движение с коло 5 км.ч. Достигнала до разделителния остров между двете платна за движение и едва след
като преминала през средата на
пространството, прекъсващо разделителната ограда в района на пешеходната пътека,
тя била видима за подсъдимия. В този момент управляваното от Г. превозно средство
се намирало на около 35-36 метра. Въпреки така посочените атмосферни условия,
условия на ограничена видимост предвид находящата се растителност на
разделителната ивица и знакът, обозначаващ наличието на пешеходна пътека,
подсъдимият Г. при приближаването си към нея не намалил скоростта, с която
управлявал автомобила си.
Без да спира
движението си, Б.К. продължила със същия ход
пресичане и на северното платно за движение по пешеходната пътека, в
чийто северен край се намирал клуб „Вижън“, където тя работела. Движела се
отляво-надясно пред лекия автомобил „Тойота РАВ 4“, управляван от подсъдимия,
като в момента на навлизането й по северното платно за движение, автомобилът
бил вече на около 22-23 метра. Едва в този миг подсъдимият Г. възприел наличието
на пешеходец по пешеходната пътека и задействал спирачната система.
Поддържаната от него скорост от 67 км.ч. обаче не позволявала технически
автомобилът да се установи преди мястото на удара и в резултат на това около
1,2 сек. същият с предна лява част на управлявания от него автомобил ударил в
дясната й страна пешеходката Б.К., която
била успяла да измине около 1,4-1,9 метра по пътеката.
Първоначалният
контакт на пешеходката с автомобила бил с левия крак на К., при което
последвало полягане на тялото й върху автомобила и удар на главата й в долния ляв ъгъл на предното стъкло. После
тялото на К. се плъзнало покрай лявата страна на автомобила, счупвайки
страничното огледало за обратно виждане, което паднало на пътя. От силата на
сблъсъка тя била отхвърлена напред и наляво и паднала на платното за движение
малко след края на пешеходната пътека по
посоката на движение на автомобила.
При първия
контакт с автомобила на пешеходката били причинени различни кръвонасядания по
левия крак, съпроводени с отслояване /деколман/ на подкожието, а автомобилът
получил деформация на предната броня в лявата й част. При последващото полягане
на тялото й върху автомобила и удар на главата й в долния ляв ъгъл на предното
стъкло, тя получила разкъсно-контузна рана на брадата, счупване на долната
челюст на две места, счупване и пълно
разтрошаване на горната челюст и в основата на носните костици, счупване на
твърдото небце и черепната основа, счупване на ребра и разкъсване и кръвоизлив
на левия бял дроб /от хлътнали фрагменти/, а предното стъкло на колата получило
увреждане в долния ляв ъгъл.
Тъй като по
време на удара подсъдимият не бил натиснал спирачката докрай, автомобилът
продължил движението си, като се отдалечил от мястото на произшествието и след
около 45-50 метра Г. спрял колата, без да изключва двигателя. В това състояние
останал около 10 секунди, през което време решил да избяга от
местопроизшествието, за да укрие самоличността си. Затова привел отново в
движение машината и потеглил по дясната лента на булеварда, завил надясно по
първата достигната пресечка в посока Университета по хранителни технологии.
Свид. В.К. се
движел по същото време с лекия си автомобил „БМВ“ с рег.№ *** по дясната лента
на северното платно за движение на булеварда на около 10 метра след „Тойота“-та,
управлявана от подсъдимия, и възприел след чутия шум от сблъсъка отхвърлянето
във въздуха на тялото на пострадалата от автомобила. Той успял да разпознае и
марката на автомобила, причинил ПТП и след като преминал с лекия си автомобил
през пешеходната пътека, той отбил вдясно и спрял. После се насочил към
лежащата на пътното платно жена с цел да й окаже помощ, но видял, че тялото й
се тресе от гърчове и конвулсии. Различни моменти от сблъсъка и последиците от
него били възприети и от други лица, намиращи се в близост до
местопроизшествието, като свидетелите Т. и Ч., посетители на клуб „Вижън“ и те
също се притекли на помощ на пострадалата. Свид. Л. се намирал по време на
удара на тротоара срещу пешеходната пътека от страната на заведението и успял
да види момента на удара, както и неговият приятел – свид. Ч. с периферното си
зрение. Последиците от случилото се били възприети от пътувалата в автомобила на К. свид. Н., от
свидетелите Т. и К., Г. и Ф.. Някои от тези лица започнали да звънят на
Националния спешен номер 112, за да съобщят за настъпилото транспортно
произшествие.
Поради
получените изключително тежки травми, несъвместими с живота, пострадалата Б.К. починала, което
било констатирано и от дошлия на място свидетел И.Т., който работел като лекар.
Настъпилата смърт на пострадалата била установена и от пристигналия на място
екип на ЦСМП.
Междувременно,
малко след момента на удара, по същия маршрут преминал с автомобила си и свид.
Р.. Двамата със свид. Алексиева видели лежащо на лявата пътна лента човешко
тяло, в близост до разделителната ивица. Р., познавайки приятеля си Г. като
рисков водач, се притеснил да не би инцидентът да е свързан с него. Затова
завил надясно по една пресечка, като се колебаел дали да се върне обратно да
види какво е станало. В този момент по една от страничните улички автомобилът
им се разминал с кросоувъра на Г., при
което забелязали, че по предната си част той има увреждания. Свид. Р. спрял в
една от пресечките автомобила и заедно с приятелката си отишли пеша до
пешеходната пътека срещу клуб „Вижън“. Приближавайки се на около 5-6 метра от тялото на жената, те чули намиращите се
наоколо мъже да коментират, че е починала и катастрофата била причинена от джип „Тойота РАВ4“. Поради това свидетелите Р. и
А. тръгнали обратно към автомобила си, като момчето позвънило на приятеля си
Г., за да го попита за случилото се. Подсъдимият намекнал, че той е причинил
катастрофата и поискал да се срещнат на бул. „Марица“ в района на магазин
„Билла“, където бил паркирал колата си.
На посоченото
място тримата се срещнали, като при проведения разговор Г. признал пред тях, че
ударил с колата си жената. Разказал им, че валял дъжд и нямал добра видимост и
затова не могъл да реагира при изскачането на жената на пешеходната пътека. На
свидетелите направило впечатление, че Г. е много изплашен и заеквал. От
приятелите си разбрал, че жената е починала. Двамата свидетели успели да
възприемат, че по автомобила, управляван от Г. има щети, като липсвало лявото
огледало за обратно виждане и малкия мигач на преден ляв калник, предно стъкло
в лявата му долна част било счупено и имало деформации по предния ляв калник и
по предна броня в лявата й част. Подсъдимият обяснил на приятелите си, че ще
закара автомобила до дома си, като помили Р. да го последва с автомобила, за да
го откара след това при приятелите им свидетелите К. и Б., за да ги попита дали
могат да отремонтират автомобила, за да не се разбере, че той е предизвикал
катастрофата с убитата жена.
Свид. Р. се
обадил по мобилния си телефон на свид. К. и разбрал, че последният заедно със
свид. И.Б. се намирали в клуб „Морадо“ в близост до Пеещите фонтани в гр.
Пловдив.
Подсъдимият
оставил автомобила си на паркинг на жилищна сграда на бул. „*“ №** в гр.
Пловдив и тримата отишли с лекия автомобил „Форд Фиеста“, управляван от свид.
Р. до клуб „Морадо“. Около 23,00 часа Р. отново се обадил по телефона на К. и
го помолил заедно с Б. да излязат на улицата, тъй като искал нещо спешно да им
каже. К. и Б. напуснали заведението и се качили в автомобила на Р.. На тях подсъдимият
обяснил, че е претърпял катастрофа на бул. „Руски“, като ударил с джипа на баща
си някакво колче. Помолил ги спешно да му отремонтират автомобила, тъй като не
искал родителите му да разберат какво се е случило, като по същото време те
били на почивка в Гърция. Свидетелите К. и Б. поискали да видят автомобила,
затова всички отишли до паркирания на бул. „*“ лек автомобил „Тойота Рав 4“.
Свидетелите Р. и Б. огледали щетите по автомобила и се ангажирали да се опитат
да потърсят части за ремонта, но свид. К. обяснил на подсъдимия, че предното
обзорно стъкло не може да бъде отремонтирано до понеделник, тъй като сервизите
не работели. След това младежите се разотишли.
На
14.04.2017г. свид. К. решил да се срещне с А.Г., тъй като бил прочел във
фейсбук информация за катастрофа на бул. „Шести септември“ със загинала жена,
при което водачът на участвалия в катастрофата джип бил избягал. Двамата със
свид. Р. посетили около 14,00 часа дома на Г., който ги поканил в жилището си.
Направило им впечатление, че същият е много зле емоционално, а на въпроса на К.
дали той е водачът на джипа, който е блъснал пешеходката, подсъдимият признал.
Тогава К. му заявил, че не желае да участва в ремонта на автомобила, тъй като
за него това е престъпление.
Досъдебното
производство започнало с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествието, при което били описани и иззети различни открити на
мястото на инцидента вещи, включително детайли от автомобила. Още същият ден
били прегледани записите от охранителни камери, стопанисвани от ОП „Организация
и контрол на транспорта“ гр. Пловдив, при което било установено придвижването на лекия автомобил „Тойота РАВ
4“ по централни булеварди на гр. Пловдив, включително спирането му на бул. „Шести септември “ и контакта му с
водача на л.а. „Форд Фиеста“.
В хода на
разследването по установяване самоличността на извършителя, полицейските
служители прегледали и записите от камери, разположени на заведение за бързо
хранене, покрай което бил преминал водачът на издирвания автомобил. Успели да
идентифицират няколко знака от регистрационния номер на лекия автомобил „Форд
Фиеста“, както и да установят, че негов водач е свид. Г.Р.. При осъществен
разговор с полицейски служител, свид. Р. посочил, че неговият приятел А.Г. е
лицето, управлявало джип „Тойота РАВ 4“, като посочило и адреса, на който
живеел Г.. Свид. М., заедно с други служители на II РУ на МВР Пловдив посетили
жилището на ул. „*“ № *, ет.*, като след позвъняване на входната врата им
отворил А.Г., който бил отведен в полицейското управление. В рамките на
проведена устна беседа признал пред свид. М. обстоятелствата по участието си в
процесния пътен инцидент. На същата дата той предал с протокол за доброволно
предаване ключът на управлявания от него автомобил и дрехите, с които бил
облечен в инкриминираната вечер. Бил задържан по реда на ЗМВР.
Установено
било мястото, където бил паркиран от подсъдимия лекия автомобил „Тойота РАВ4“,
като същият станал обект на оглед на 14.04.2017г. В съставения за това
процесуално-следствено действие протокол били отразени увреждания по същия,
подробно описани, а от ролбара, монтиран на предната броня били иззети сноп
сиви косми, залепнали за повърхността със засъхнала течност с червеникав цвят.
В последствие автомобилът бил обект на два допълнителни огледи, като при извършения такъв на 20.04.2017г. от
открита в купето прозрачна найлонова чаша били иззети две дактилоскопни следи.
Самият автомобил също бил иззет като веществено доказателство.
В хода на разследването, подс. Г. доброволно
дал кръвна проба, като назначената химическа експертиза, не установила наличие
на наркотични вещества в кръвта му.
Била назначена
и изготвена съдебно-медицинска експертиза на трупа на Б.К., която установила
кръвоизлив от около 2300 мл в гръдната кухина, разкъсване на околосърцевата
торбичка с кръвоизлив в нея, разкъсване на дясната сърдечна камера, разкъсване
на около 1/3 от обиколката на аортата, счупване на гръдната кост на две места,
счупване на множество ребра в лявата гръдна половина отпред по средноключичната
линия с кръвонасядания около счупванията и хлътване на фрагменти към гръдната
кухина, счупване на ребра отдясно по същата линия, разкъсване и кръвоизливи на
левия бял дроб от хлътнали фрагменти, хилусни кръвоизливи на двата бели дроба и
по хода на аортата, кръвоизливи под ендокарда на сърцето /петна на Минаков/,
счупване на тазовите кости с отваряне на симфизата /лонното съчленение/, оток
на мозъка, разкъсно-контузна рана на брадата, счупване на долната челюст на две
места, счупване и пълно разтрошаване на горната челюст и в основата на носните
костици, счупване на твърдото небце и на черепната основа през криловидната
кост и дясната пирамида, ивичесто охлузване на кожата на дясната гръдна
половина отпред, кръвонасядане по предната повърхност на лявото бедро с
частично отслояване на подкожието, множество петнисти кръвонасядания по
предно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица с отслояване /деколман/ на
подкожието, кръвонасядания по лявата предмишница и по дланта на лявата ръка.
Според експерта, причина за смъртта на К. са тежките и несъвместими с живота
травматични увреждания на жизненоважни органи - разкъсване на дясната сърдечна
камера и на аортата с масивен кръвоизлив в гръдната кухина, които са довели до
остра кръвозагуба и последвала остра сърдечна недостатъчност. Според вещото
лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са получени при
станало пътно-транспортно произшествие. Според експерта установените травми са
пожизнени, което следва от изразените кръвонасядания и кръвоизливи, довели до
остра кръвозагуба, като е обосновал и причинна връзка между претърпения пътен
инцидент и констатираните травматични увреждания.
Била е
назначена и съдебно-химическа експертиза за изследване кръвта на пострадалата,
като в пробите кръв не било установено наличие на алкохол.
Била е
назначена и изготвена и криминалистическа трасологическа експертиза на част от
откритите на местопроизшествието предмети. Според експерта мигачът, блендата,
огледалото за обратно виждане и корпусът за огледалната част, както и парчето
от изкуствен материал, черно на цвят, са били части от представеното за изследване моторно превозно
средство л.а. „Тойота РАВ4“ с рег.№ **** /като липсата на частни признаци не
позволява на експерта да даде категорично заключение за мигача/. А парчето от
изкуствен материал с цвят сив металик и детайлът с цвят сив металик са били
едно преди тяхното разделяне, като представляват преден ляв декоративен капак,
който се монтира към лявото странично огледало за обратно виждане на леки
автомобили “Тойота РАВ4“ производство от 2000 до 2005г. На същите модели
автомобили според експерта е била монтирана и огледалната част, която е елемент
от странично огледало за обратно виждане на МПС. Декоративният капак,
огледалната част за обратно виждане и корпусът за огледалната част най-вероятно
са били монтирани в своята си цялост към лявото странично огледало, което е
било монтирано на представения за изследване автомобил „Тойота РАВ4“ с рег.№
****, но поради механизма на захващането и разделянето й и липсата на
специфични частни признаци не може да се отговори категорично дали са били едно
цяло.
Изготвената
дактилоскопна експертиза е дала заключение, че една от дактилоскопните следи,
оставени на пластмасовата чаша, иззети при огледа на автомобил „Тойота РАВ4“ с
рег. № **** на 20.04.2017г., е оставена от показалеца на лявата ръка на подс.
Г..
На дознанието
е била назначена и изготвена и техническа експертиза за изследване на
електронни устройства, която е анализирала записите, съдържащи се в приобщените
като веществени доказателства оптични дискове /от охранителните камери за
видеонаблюдение по контрол на движението и от търговския обект за бързо хранене
на бул. „Шести септември“/, като вещото лице е описало хронологично движението
на лекия автомобил и констатирало липсата на манипулации по изследваните
материали.
Заключението
на назначената комплексна автотехническа и медицинска експертиза е, че
скоростта на движение на лекия автомобил „Тойота РАВ4“ непосредствено преди
задействане на спирачната система и в момента на удара е била около 67 км.ч., а
средната скорост на пешеходката от момента на навлизането й на южното платно до
момента на удара, е била 5 км.ч., което съответства на скорост при движение на
бърз ход. Изследването е посочило също така, че в момента на навлизане на
пешеходката в северното платно за движение автомобилът е бил на разстояние
около 22-23 метра преди мястото на удара, като същевременно дължината на пълния
му спирачен път при тази скорост е възлизала на 56,93 метра. От момента на
навлизане на пешеходката К. в северното платно за движение, водачът на
превозното средство е нямал техническа възможност да го установи преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би
имал тази възможност, ако към момента, в който е реагирал при навлизане на
пешеходката в северното платно за движение, автомобилът се е движил със скорост
по-малка от 33 км.ч.
Вещите лица
също така са констатирали, че видимостта на водача на лекия автомобил към
пешеходец, намиращ се на пешеходната пътека в северното платно е сравнима с
видимостта към пешеходец със светли дрехи в дъждовни условия и при включени
къси светлини – около 70-75 метра пред автомобила. Тъй като на разделителния
остров между двете платна има ограда и растителност, то пешеходката е била
категорично видима за водача след преминаване пред средата на разделителния
остров, като дистанцията, на която се е намирал автомобилът в този момент, т.е.
когато К. е била категорично видима за водача на лекия автомобил, е била около
35-36 метра. Същевременно от този момент със скоростта, с която се е движил,
дори при своевременна реакция, водачът на автомобила също е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието с безопасно екстрено спиране, като такава възможност е нямал
дори и при скорост от 50 км.ч. и същите останали условия. Той би имал такава
техническа възможност, ако в момента, в който пешеходката е била категорично
видима за него, той е реагирал и задействал спирачната система, но при скорост
на движение на автомобила по-малка от 47 км.ч.
Според
експертите, най-вероятна от техническа гледна точка е ситуация, при която водачът
Г. е управлявал лекия автомобил „Тойота РАВ4“ по лявата лента на платното за
движение по бул. „Шести септември“ в посока от изток на запад, като е преминал
през кръстовището с бул. „Руски“ със скорост около 50 км.ч., след което е
ускорил. През това време пешеходката Б.К. е била на южния тротоар на бул.
„Шести септември“, откъдето е предприела пресичане на южното платно за
движение. Когато превозното средство е било на около 58-59 м., скоростта му е
била около 67 км.ч., като в този момент пешеходката е била все още в южното
платно за движение на около 1-1,5 метра от разделителния остров. Пешеходката е
продължила движението си, навлязла е в разделителния остров и когато е била
около средата му, е станала категорично видима за водача на лекия автомобил. В
този момент той се е намирал на около 35-36 метра. К. е продължила движението
си без да спира, като е предприела пресичане на северното платно в посока от юг
на север, отляво надясно пред автомобила, като в момента на навлизането й на
платното за движение автомобилът бил на около 22-23 метра. В този момент
водачът реагирал със задействане на спирачната система, но въпреки това след
около 1,2 сек. настъпил удар в предната лява част на лекия автомобил и в
дясната част на пешеходката, който е бил неизбежен. Според експертите основна
причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е
предприетото пресичане от пешеходката на северното платно за движение по начин
и в момент, когато това не е било безопасно.
Съдът
кредитира посочените експертни заключения като изготвени обективно с
необходимите професионални познания в съответната област.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка.
Самопризнанието на посъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, идентични с възприетата от съда фактология, напълно се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство изобилни
доказателства. Това са показанията на свидетелите М. /пряко ангажиран с
издирвателните мерки по установяване самоличността на водача на моторното
превозно средство/, на свид. К. /управлявал моторното превозно средство,
движило се в близост до автомобила на Г./, на съпровождащата го свид. Н., на
свидетелите Т., Т., Л., Г., Ф., Ч., К., Ч., всеки един от тях възприел отделни
моменти от настъпилото транспортно произшествие и последиците от същото, на
свидетелите Р., К., А., Б., Д., които имат преки впечатления от поведението и
емоционално състояние на подсъдимия след случилото се, както и от показанията
на неговите родители. Показанията на наследниците на пострадалата К. също се
кредитират от съда като съответни на останалите събрани доказателства.
Приобщените по
делото писмени доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства
подкрепят признанието на подсъдимия – това са основно протоколите от
извършените действия по разследването /които настоящият състав намира за
изготвени в съответствие с изискванията на чл. 131 от НПК/ - протокол за оглед
на местопроизшествието от 13.04.2017г., протокол за оглед на местопроизшествие
на лек автомобил „Тойота РАВ4“ от 14.04.2017г. и последващите два от
18.04.2017г. и от 20.04.2017г. /съответно на л. 283, л. 299 и л. 310 от том III
на ДП/, протокол за следствен експеримент от 26.04.2017г. /том III, л. 325/, от
оглед на местопроизшествието от 26.04.2017г. и от 16.05.2017г. /в том III, на
л. 335 и л.343/, протокол за оглед на веществено доказателство /на изпратен
диск от НС 112 – том III, л. 351/, протокол за доброволно предаване на диск от
ОП „ОКТ“ Пловдив /л. 392/, както и от търговски обект /л. 395/, за доброволно
предаване от А.Г. на дрехи и ключ за л.а. /л. 398/, протокол за доброволно
предаване на биологичен материал от починалата и за предаване на дрехи /том I,
л. 120 и л. 123/; също така и от приложените: разпечатка от паметта на
техническо устройство „Дръг тест 5000“ /том III, л. 274/, писмо от РЦ 112
Кърджали /том III, л. 365/, копие на препис-извлечение от акт за смърт и от
удостоверението за наследници /л.375 и л. 376/, справка от НИМХ, от Централна
база КАТ за собственост на автомобили, справка КАТ за нарушители в региона
/всички в том IV, л. 404, 427 и л. 436 от ДП/, характеристична справка и
справка съдимост на подсъдимия. Така също и от протоколите на изготвените на
досъдебното производство експертизи, както следва: от том I - съдебно – медицинска експертиза на
труп № 92/2017г. /л. 113/, от том II - комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза /л. 129-185/, техническа експертиза за изследване
на електронни устройства /л.189-236/, съдебно-трасологическа експертиза /л.
239-250/, дактилоскопна експертиза /л. 255/; от том III – съдебно-химически експертизи /на л. 262
и на л. 281/ - всички те прочетени и приобщени съобразно нормата на чл.373 вр.
чл.283 от НПК. В комплексната АТСМЕ и в техническата експертиза на електронни
устройства са допуснати чисто технически грешки /в марката на автомобила и
имената на булеварда/, които не внасят съмнение в заключенията на вещите лица и
не оказват влияние върху установената фактология. Събраните по делото
доказателства, надлежно приобщени, установяват една непротиворечива фактическа
обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора в
съдебно заседание. Следва да се посочи, че така посочените доказателства в
своята съвкупност не само не внасят съмнение по установената фактология, а
всички те еднозначно и несъмнено подкрепят признанието на подсъдимия по
фактите, като мотивират възприемането им в онази пълнота и категоричност, която
води до изискуемия от закона несъмнен правен извод за съставомерност на
престъпното деяние, неговото авторство и вина.
Признанието на
подсъдимия по отношение на датата и мястото на пътно-транспортното произшествие
се подкрепя от съставените във връзка с посетеното местопроизшествие документи
– протокол за оглед на местопроизшествието и изобилните посочени по-горе
свидетелски показания. Не е спорно и че именно подсъдимият е управлявал
участвалия в пътно-транспортното произшествие лек автомобил „Тойота РАВ4“ с
рег. № ****, който видно и от справка Централна база КАТ е собственост на
неговия баща. Показанията на свидетелите Р., А., съдържащите производна
информация за това – на свид. М., Б. и К., косвените такива – заключенията на
дактилоскопната и трасологическата експертизи също непротиворечиво подкрепят
признанието на подсъдимия относно авторството на деянието.
Посоката на
движение на водача на лекия автомобил се установява от записите от
охранителните камери на кръстовището на булевардите „Руски“ и „Шести
септември“, а така и от показанията на свид. К.. Тук е мястото съдът да посочи,
че кредитира показанията на всички разпитани свидетели като непротиворечиви
помежду си, които преценени съвкупно, изграждат установената фактология. Част
от свидетелите са близки приятели на подсъдимия /Р., Б. и К./, но дори техните
показания нито влизат в разрез помежду си по релевантните обстоятелства, нито в
противоречие с останалите събрани гласни и писмени доказателства, касаещи
посткриминалното поведение на подсъдимия. Посоката на движение на пешеходката Б.К., пресичането на
булеварда и скоростта, с която се е движила /бърз ход/, се обосновава от
заключението на вещото лице-автоексперт, като същото намира подкрепа и в
показанията на свидетелите Л. и Ч., които пресъздават лични възприятия. Тези на
свид. К. в пълна степен подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и
касателно скоростта, с която същият се е движил, приближавайки пешеходната
пътека до момента, в който е възприел пресичащата пешеходка. В тази част
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от изготвената на дознанието
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, според която водачът
на лекия автомобил след преминаване на кръстовището с бул. „Руски“ е ускорил
скоростта до около 67 км.ч. Същата е определена на база използване на приложения
по ДП видеозапис от охранителната камера на кръстовището, при което според
експертите грешката в сравнение с всички останали методи е най-малка.
Същевременно според заключението на изготвената техническа експертиза за
изследване на електронни устройства, не са констатирани манипулации на
видеоматериала, нито артефекти.
Признанието на
подсъдимия, че ударът е настъпил на пешеходната пътека на около 1,4-1,9 метра
от началото й посока север, се подкрепя от събраните гласни доказателства, от
отразените обстоятелства в огледния протокол и изчисленията на вещите лица от
комплексната АТСМЕ. Те установяват и че същата е била не само осветена от
улично осветление, но и обозначена със съответната вертикална маркировка по
посока движение автомобила на подсъдимия /знак Д17/, както и наличието на
растителност по разделителния остров. Оценените от вещите лица метеорологични
условия се коментират със същия интензитет и в показанията на всички свидетели,
посетили местопроизшествието непосредствено сред настъпване на ПТП, а така се
потвърждават и от изисканата на ДП справка от НИМХ.
Комплексната
автотехническа и медицинска експертиза въз основа на обективните находки по
делото – е приела, че ударът е настъпил в предна лява част на автомобила и в
дясната страна за пешеходката К., след което същата е паднала на пътното платно
на мястото и в положението, отразени в огледния протокол. Заключението в тази
част напълно кореспондира с показанията на свидетелите-очевидци К. и Л..
Описаните от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза увреждания по
пострадалата /посочени по-горе/, които е констатирал при аутопсията, са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на леталния изход, като
констатираните разкъсване на дясната сърдечна камера и на аортата с масивен
кръвоизлив в гръдната кухина, са довели до остра кръвозагуба и последвала остра
сърдечна недостатъчност и уврежданията са тежки и несъвместими с живота за
пострадалата. Експертът посочва наличието на причинна връзка между претърпения
пътен инцидент и констатираните травматични увреждания.
От значение в
настоящия казус е следкриминалното поведение на Г. след ПТП. Признанието на
същия, че е спрял няколко метра след местопроизшествието, след което е
предприел отново управление на автомобила по една от съседните улички, намира
пълна подкрепа в показанията на свид. К., сведение за това се съдържат и в
показанията на неговите познати Р. и А.. Показанията им за възприети от
последните увреди по лекия автомобил „Тойота“ в този момент, а така и малко
по-късно на свидетелите Б. и К., кореспондират със заключението на вещото лице,
изготвило трасологическата експертиза и констатациите от огледния протокол на
моторното превозно средство от 14.04.2017г.
Съдържимото в
показанията на посочените свидетели подкрепят направеното признание на
подсъдимия /след което съдът постанови определение по чл. 372, ал.4 от НПК/, че
същият е избягал от местопроизшествието, за да укрие самоличността си.
Наведените от него разяснения в съдебно заседание, че още същата вечер потърсил
помощ за поправката на автомобила не влиза в колизия с направеното по-рано
признание, че е напуснал местопроизшествието, за да заличи следите от стореното
от него, а в тази връзка - и да укрие самоличността си.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият А.Г.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. с ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на
13.04.2017 г. в гр. Пловдив на бул. „Шести септември” при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „ТОЙОТА”, модел „РАВ4” с peг. №
**** - е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20 ал.2 изр.1 и чл.
119 ал.1 от ЗДвП, като е причинил по непредпазливост смъртта на Б.К.К., ЕГН
**********, деецът е избягал от местопроизшествието и деянието е извършено на
пешеходна пътека.
С действията
си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на
престъпния състав, визиран по-горе, като разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна
и същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действие, като чрез него подсъдимият е
нарушил вмененото му правило за движение по ЗДвП – това по чл. 20, ал.2, изр.1
от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил с конкретните атмосферни условия и с условията на видимост на пътното
платно на това място, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Няма спор, че на процесното място на пътното платно видимостта за
водачите на автомобили, движещи се по булевард „Шести септември“ посока запад
по северното платно за движение, е била силно ограничена поради наличната
растителност на преградната мантинела. Наред с това климатичните условия в
конкретната нощ са изисквали несъмнено повишено внимание и предприемане на
такава скорост на движение на автомобила, която да му позволи при необходимост
да установи автомобила – предпоставки, с които деецът не се е съобразил. Към
така посоченото следва да се отбележи и наличието на знак, указващ наличието на
пешеходна пътека, което изисква също повишено внимание от водачите на
пътно-транспортни средства. Настоящият състав напълно споделя обвинителната
теза на прокуратурата, че макар подсъдимият да е управлявал със скорост над
разрешената за населено място, то това му нарушение на нормата на чл. 21, ал.1
от ЗДвП не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие /виж
в този смисъл и решение № 533/31.01.2001г. по н.д.№ 397/2000г., I н.о. на ВКС/.
Същото, според заключението на експертите би настъпило дори водачът да се е
движил със скорост от 50 км.ч., тъй като от момента, в който пострадалата е
била обективно видима за него, тя вече се е намирала в т.нар. опасна зона. Като
съдебната практика е категорична, че едновременното прилагане на разпоредбите
на чл. 20, ал.2 и на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е несъвместимо.
Обосновано
експертите са приели, че както в момента, в който пострадалата вече обективно е
била видима за подсъдимия, така и в момента, когато последният я е възприел,
подсъдимият със скоростта, с която се е движил до този момент, не е имал
техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстренно спиране, тъй като реално и в
двата посочени момента мястото на удара е било в опасната зона на автомобила
/същата изчислена на 56,93 м. с оглед установената скорост на автомобила в
конкретната пътно-климатична обстановка/. Ето защо, не може да се коментира
евентуално нарушение от страна на водача и на нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП,
която изисква от водачите на моторни превозни средства да ги контролират
непрекъснато. В случая не се установява причинно-следствена връзка между
забавената реакция на водача и настъпилия удар с пешеходката. Според
изчисленията на експертизата, било е възможно той да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал при навлизане на
пешеходката на северното платно за движение, се е движил със скорост по-ниска
от 33 км.ч. Тази скорост според експертите е съобразена не само с особеностите
на пътното платно в тази част – констатираната и в огледните протоколи и
протокола за следствен експеримент налична растителност по част от
разделителната метална ограда на разделителния остров между двете пътни платна,
а така и от намалената видимост, обстойно разработена от експертите в
заключението поради наличната мокра настилка, дъждовно време, в тъмната част на
денонощието и при включени къси светлини на автомобила.
Според съдебния
състав водачът Г. е нарушил и нормата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, тъй като
приближавайки към пешеходна пътека той не е пропуснал преминаващата по нея
пешеходка, като намали скоростта или спре. Не е права защитата, като сочи, че в
обвинителния акт не е посочено, че пешеходката била стъпила на пешеходната
пътека. На стр.3 от обвинителния акт, абзац 3-ти е посочено, че „…в момента на
навлизането й по северното платно…. В този миг водачът А.Г. възприел наличието
на преминаващ по пешеходната пътека човек…“ Несъмнено тази част от пътното
платно е била сигнализирана като пешеходна зона със съответна маркировка и
пътни знаци, осветени от изкуствено осветление. Наличието на такава всякога
изисква повишено внимание за автомобилистите и предприемане на такава скорост,
която да им позволи да преминат през нея без да предизвикат пътно-транспортно
произшествие при появата на пешеходец, а при необходимост – и да спрат.
Установява се
от правна страна, че престъплението е извършено на пешеходна пътека, а след
това деецът е избягал от местопроизшествието. Подсъдимият посочи, че искал да
поправи щетите по автомобила. Поведението на дееца говори за намерението и
умисъла му, а в случая несъмнено от показанията на приятелите му се установява,
че Г. настойчиво е търсил помощ за ремонт на автомобила в рамките на
предстоящите почивни дни, като е изтъкнал пред свидетелите К. и Б. невярна
причина за получаване на уврежданията по автомобила. Ако не е искал да се
укрива, деецът не би скрил първоначално от приятелите си действителната причина
за увреждане на автомобила, още повече, че от свид. Р. и А. е разбрал и за
настъпилата смърт на пострадалата. Едва на следващия ден, попитан директно от
приятелите си, е признал за стореното. И въпреки това не е предприел мерки да
се предаде на органите на полицията, независимо, че е разбрал, че издирват
водача на автомобила. Не е сторил това и в рамките на следващите няколко часа,
докато не е бил потърсен от служители на МВР в дома си. Намерението да се
поправят уврежданията по автомобила, причинени в следствие на ПТП, при условие,
че деецът не е останал на местопроизшествие, приключило с летален за
пострадалия край, не може да се приеме като друго, освен като намерение да се
прикрият следите от престъплението с цел деецът да избегне наказателно преследване.
Изтъква се от защитата, че предвид младата възраст на дееца поведението му е
продиктувано от страх. Деецът е млад, очевидно с недостатъчен житейски опит,
включително в критични ситуации. Поведението му обаче не само непосредствено
след настъпване на ПТП, но и в часовете след това, не показва друго, освен
намерение същият да прикрие следите по автомобила и да укрие самоличността си.
След като същият е достатъчно зрял според закона и показал съответните познания
да предприеме управление на моторно превозно средство, същият се задължава
паралелно с това си право и да спазва стриктно правилата в ЗДвП. Напускането на
мястото на произшествието, независимо от мотивите за това действие /изключая
наличието на уважителна причина – напр. необходимостта от транспортиране на
пострадало лице до болнично заведение/, представлява бягство по смисъла на
закона и по това обстоятелство в практиката не е имало спор /Постановление №
1/1983г. на ПВС, Решение № 552/1983г., , Решение № 350/1986г., Решение № 512/1986г., Решение № 200/1994г.,
Решение № 51/1998г., всички те на III н.о. на ВС./
От СУБЕКТИВНА
СТРАНА подсъдимият е действал при форма на вината – несъзнавана
непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати. Тази
възможност се преценява не общо, а конкретно за случая, което пък зависи, както
от обективните условия на извършване на деянието, така и от индивидуалните
особености на личността на дееца. Отклонението от дължимото поведение не се
установява да се дължи на обективни фактори. Ако подсъдимият бе проявил
дължимата грижа и взискателност, ако бе
подложил на внимателна преценка всички фактори от пътната обстановка към този
момент, можеше да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици и да не ги предизвика.
Деянието не
представлява “случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. При случайното
деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Но невъзможността за настъпването на резултат означава, че при
стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да
предотврати настъпването на общественоопасните последици. А в конкретния случай
подсъдимият като водач предвид предприетата от него несъобразена скорост на
движение на автомобила и съзнавайки конкретните особености на пътното платно,
метеорологични такива и приближаването към пешеходна пътека /която предполага
всякога възможност от поява на пешеходци/, сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на противоправния резултат.
Несъмнено
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие с летален за
пострадалата К. е и нейното поведение. Поначало пешеходците нямат място на
пешеходната пътека, освен в случаите по чл. 108-112 от ЗДвП. За пресичане на
пътното платно от пешеходци законодателят е въвел изрично задължение да го
правят само на пешеходна пътека при спазване на изискванията на чл. 113 и 114
от ЗДвП. По този начин ясно е изразена волята на законодателя да предостави
право на пешеходците на безопасно преминаване през платното за движение на
съответно очертаната или не, сигнализирана със съответния пътен знак за
пешеходна пътека част от платното. Разбирането, че разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП определя само предимството на пешеходеца да премине през пешеходна пътека
при стъпване или преминаване през нея, не може да бъде споделено. Това право на
пешеходеца е съпроводено и с посочените негови задължения. На същото
кореспондира задължението на водачите на ПТП да му осигурят това предимство,
вкл. с предприемане на съобразена скорост, която да им позволява при
необходимост и да спрат. Все в насока становището на ТР № 28/84 на ОСНК е
задължителната съдебна практика в ТР № 2/2016г. ОСНК на ВКС. Именно защото
кръстовищата са местата с най-висока опасност от създаване на конфликтни
ситуации, то и затова приближаването на водачите към тях следва да е с намалена
скорост. Ето защо, не следва да бъде подценявано и поведението на пешеходката,
тъй като преди предприемане пресичане на пътното платно, е следвало да съобрази
изискванията на чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП /да се съобрази с приближаването на
ППС/ и на чл. 114, т.1 от ЗДвП /да не навлиза внезапно на пътното платно/. В
цитираното ТР № 2/2016г., т.6 ОСНК прие, че когато пешеходец предприема
пресичане на пешеходна пътека на пешеходна пътека при неизпълнение на
посочените изисквания, е налице съпричиняване от негова страна на вредоносния
резултат, наред с управляващия ППС в нарушение на режима на скоростта. В
процесния случай поведението на пострадалата следва да бъде отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство за водача.
Въвеждането на
нормата на чл. 119, ал.5 от ЗДвП /около два месеца след постановяване на ТР
№2/2016г. на ОСНК на ВКС/ на практика е без каквито и да било правни
съображения от страна на Народното събрание /виж мотивите към законопроекта/,
като законодателят е игнорирал поведението на пешеходеца за сметка това на
водача на моторно превозно средство. Подобна законодателна постановка не държи
сметка за основни принципи в наказателния процес, нито кореспондира с основни
законови постановки. Освен носител на правото на пресичане, което му е
предоставено от правната норма, пешеходецът има и определени задължения, а с
посочената нововъведена материална норма законодателят не държи сметка, че
правото на предимство на пешеходеца е само съпътстващо правото му на
преминаване, без последното да е безусловно и това е така, тъй като в противен
случай законодателят не би предвидил и задължения за пешеходеца /при това още
от 1973г. с отменения вече ЗДвП/, независимо от факта, че пресича на пешеходна
пътека.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи
на подсъдимия справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства: от
една страна добрата характеристична справка за личността му, изразеното от него
разкаяние за стореното, което съдът намира за искрено, изводимо и от показанията на свидетелите за
състоянието на същия непосредствено след настъпване на ПТП. Подсъдимият не е
осъждан, същият е на възраст малко след навършване на пълнолетието, все още
ученик. Няма констатирани нарушения по ЗДвП, като същият от близо година преди
инкриминирания случай е правоспособен водач на моторно превозно средство. Няма
данни за други противообществени прояви. Самопризнанието на подсъдимия е взето
предвид от законодателя при регламентиране на процесуалния ред, по който
протече производството, като следва да се отчете все пак признанието му още
преди привличане като обвиняемо лице.
Като
отегчаващо обстоятелство следва да се отчете неразрешената скорост, с която се
е движил водачът, независимо, че това нарушение на ЗДвП /по чл.21, ал.1/ не
стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
Така също и обстоятелството, че извършването на две нарушения на ЗДвП /на
съобразената скорост и на задължението по чл. 119, ал.1 от ЗДвП/ е довело до
непредпазливото причиняване на съставомерния резултат. Поведението на водача в
рамките на следващите няколко часа по активно търсене на помощ с цел поправка
на автомобила, също допринася негативно при преценката на съда за определяне на
наказанието, което следва да му наложи.
Като
обстоятелство, водещо до по-благоприятна за дееца оценка, следва да се оцени и
самото поведение на пострадалата, коментирано по-горе от съда.
Не могат да се
споделят съображенията на повереника на частните обвинители, че при определяне
на наказанието съдът следва да отчита и динамиката на този род престъпления
през последните години и обществената нетърпимост към тях. Подсъдимият не може
да бъде държан отговорен за извършени престъпления от други лица, особено
когато става въпрос за непредпазливи деяния. При индивидуализация на
наказанието на конкретния деец следва да бъдат оценявани само осъзнатите
фактически особености на конкретната проява.
Като прецени
тези индивидуализиращи обстоятелства, съдът намира, че така изложените
смекчаващи имат значителен превес над отегчаващите, без същите да са
многобройни или някое от тях да е изключително, така щото и най-лекото
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Поради което на
подсъдимия се определи наказание в съответствие с нормата на чл. 54, ал.1 от НК
- в размер по-близък до минималния такъв, предвиден в нормата на чл. 343, ал.3,
б.“б“, предл.1 от НК, а именно четири години лишаване от свобода, което се
явява съответно на стореното от дееца и на неговата личност. Така определеното
от съда наказание съобразно правилата на чл. 58а, ал.1 от НК следва да бъде
редуцирано от съда с една трета или на подсъдимия се наложи наказание от ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът приема,
че макар формално да са налице първите две предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК
/наложеното на дееца наказание лишаване от свобода е до три години и същият не
е осъждан на наказание лишаване от свобода до този момент/, то целите на наказанието
не биха били постигнати с отлагане изпълнението на това наказание. Няма спор,
че подсъдимият е на една твърде млада възраст, без данни за противообществени
прояви. Неправилно би било да се вземат предвид обаче само тези данни за
личността на дееца /по тях и не се спори/, но подсъдимият като водач следва да
бъде преценяван преди всичко от цялостното му поведение преди и по време на
инцидента, както и от действията му, довели до него. По делото са установени
обстоятелства, стоящи извън квалификацията на престъплението, но посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по които подсъдимият направи
признание /установено и от записите от охранителните камери/ за извършено друго
нарушение – движение в насрещно за неговата посока на движение пътно платно на
бул. „Шести септември“ /пресякъл същото/, за се срещне с приятеля си Р.,
настойчивото търсене на съдействие, за да поправи щетите по автомобила, както и
че деянието съчетава два от квалифициращите елементи от обективна страна на
състава на чл. 343, ал.3 от НК – деянието е извършено на пешеходна пътека и
деецът е избягал от местопроизшествието обективни признака, които в съвкупност
завишават обществената му опасност. Не само законово вменено е на водачите на
МПС да останат на местопроизшествието след настъпило ПТП. Това поведение е
морално очаквано, още повече, когато в следствие на ПТП е пострадал човек. И
противното поведение с ясното съзнание, че оставяш на пътя пострадало лице, не
може да намери логично обяснение с това, че автомобилът има нужда от ремонт.
Посоченото правилно поведение нито законодателят, нито обществените порядки
поставят в зависимост от възрастта на
дееца или неговият стаж като водач на моторно превозно средство. Анализирано,
изложеното дава основание на настоящия състав да приеме, че само реалното
изтърпяване на санкцията може да доведе до постигане на посочения в чл. 36 от НК възпитателен и възпиращ ефект. Наказанието деецът следва да изтърпи при
първоначален общ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Що се отнася до
кумулативното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 343Г вр.с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, определянето на срока му от ПЕТ ГОДИНИ /съобразно и с ТР № 61/1980г. по
н.д.№ 56/80г., ОСНК/, съдът съобрази освен със задължителната съдебна практика,
така и с данните за личността на дееца, съпостави го и с обстоятелствата около
конкретно извършеното деяние и особено грубото нарушаване на нормите от Закона
за движение по пътищата.
На основание
чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия Г. се приспадна времето, през което е бил задържан, считано от 14.04.2017г. до влизане на присъдата в
сила.
По
веществените доказателства – лекия автомобил “Тойота”, модел “Рав4”, с рег.№
****, както и ключа за него /на съхранение във II РУ на МВР гр.Пловдив/, следва
след влизане на присъдата в сила да се
върнат на бащата на подсъдимия, а на
самия А.Г. – предадените от него с протокола за доброволно предаване вещи -
тениска текстилна, бяла на цвят с надпис на етикета “Bershka” (Бершка); плетена
текстилна жилетка с качулка, цвят черен с надпис “Bershka” (Бершка) с цип;
текстилен черен панталон с етикет над десния заден джоб с надпис “ZARA” (Зара),
в предната част на крачола от коляното до глезена е с черна изкуствена кожа;
чифт текстилни обувки, цвят бордо /също на съхранение във II РУ на МВР гр.
Пловдив/.
Дрехите, с
които е била облечена пострадалата - елек със сиво-черен цвят; блуза с оранжев
цвят; дънков панталон със син цвят; сутиен - бял на цвят; бикини със син цвят;
2 бр. чорапи с кафяво - син цвят; 2 бр. чорапи- найлонови, черни на цвят, десен
дамски чехъл, цвят лилав и ляв дамски чехъл, цвят лилав – следва да се върнат
на наследниците на пострадалата.
Иззетите като
веществени доказателства - стъкло от външно огледало; капачка от странично
огледало с цвят сив металик; корпус пластмасов с ел.кабели от ляво външно;
основа на стъкло за външно огледало черна; пластмасов детайл от автомобил с
цвят сив металик; черен пластмасов детайл от автомобил и мигач на МПС, сноп
косми; хартиен плик, запечатан, съдържащ иззети образци от косми от различни
области на главата на трупа на лицето Б.К.К. при извършено съдебномедицинско
изследване /на съхранение във II РУ на МВР гр. Пловдив/ и одорологични
(мирисови) следи /на съхранение в одоротека при БНТЛ, ОДМВР-Пловдив/, следва да
се унищожат като вещи без стойност.
Останалите
веществени доказателства - оптичен диск, тип CD-R, фабрична марка “Verbatim”
(Вербатим), съдържащ общо два видеофайла; оптичен диск, тип CD-R, фабрична
марка “Verbatim” (Вербатим), съдържащ общо четири видеофайла и оптичен носител CD-R, марка “ЕМТЕС”, следва
да останат приложени по делото.
С оглед на
така постановения резултат на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
А.Г.Г. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на 1421.08 лева /хиляда
четиристотин двадесет и един лева и осем стотинки/.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: