Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
София, 19.01. 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 5846 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът твърди, че
на 18.06.2008г. в негова полза е издаден запис на заповед за сумата от 416 600,00
евро, с падеж на предявяване и авалиран от ответниците. Записът е бил предявен както на издателя, така
и на авалистите, но сумата не е била платена. Сочи,че
подал заявление и по ч.гр.д. 5933/2012 г. 76 с-в по описа на СРС е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от вземането в
размер на 50 000,00 евро. След връчване на заповедта за изпълнение и
поканата за доброволно изпълнение, ответниците подали
възражение по чл. 414 ГПК. Исковата
претенция е за установяване в
отношенията между страните съществуването на вземането от 50 000,00 лева. Претендира и разноски.
Ответникът - В.А.А. твърди, че
записът на заповед не е предявен на издателя и авалистите
и не е настъпил падежът му, поради което да бъде отхвърлен иска като неоснователен. Претендира разноски.
С допълнение към отговора си в с. з. от 19.05.2016 г., прави възражение за
изтекла давност.
Ответникът - В.С.Д., оспорва иска по основание и по размер.
Твърди, че вземането по записа на заповед е погасено с изтичане на 3-год.
погасителна давност, тъй като записът на заповед е издаден и предявен на 18.06.2008
г., а заявлението за издаване на ЗНИ е
от 08.02.2012 г. Твърди, че с подаване на заявлението давността не се
прекъсва. Дори да се приеме, че последната е прекъсната, то от 17.02.2012 г. е
започнала да тече нова 3-годишна давност, която е изтекла преди образуването на
изпълнителното дело на 12.03.2015 г.Сочи, че през 2008 г. е бил акционер и член
на Съвета на директорите на „Т.“ АД ( в момента с наименование – „Е.“ АД),
което е сключило договор за кредит с ищеца за сумата от 365 000 евро. При различните опции за усвояване на
кредита максимално дължимата сума е в размер от 465 000 евро, като записът на
заповед е издаден в обезпечение на вземането на банката по договора,без
дружеството да е усвоило сумата по кредита в пълен размер. След напускането му
като акционер, дружеството е сключвало допълнителни споразумения с ищеца, с
които не се е съгласявал и задължавал с авала по
записа на заповед. Сочи, че договорът за кредит е обезпечен и с договор за
учредяване на ипотека, като върху така ипотекираните имоти е предприето
изпълнение, като е издаден изпълнителен лист по гр.д. 44743/2011 г., СРС, 34
с-в за сумата от 310 000,00 евро.Сочи, че главният длъжник - „Е.“ АД, е
постигнал споразумение със „С.“ ЕАД, във вреда на авалистите,
тъй като последният е оттеглил възражението си срещу заповедта за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1697/2011 г. на PC - гр. Монтана. Твърди, че кредиторът
не предприема изпълнителни действия срещу търговеца чрез изпълнение върху търговското
му предприятие - заложено по ЗОЗ. Претендира разноски.
По делото не са постъпили отговори от останалите двама ответници – Цветанка Я.Г. и П.С.С..
Те не са подали и възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради
което производството срещу тях е прекратено с определение от 10.07.2015 г.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
На 18.06.2008г. „С.“ ЕАД и „Е.” АД (с предишно фирмено наименование „Т.“ АД) са сключили
договор за банкова кредитна линия. С него ищецът е
предоставил на кредитополучателя револвираща кредитна линия в размер на 365 000,00 евро със срок на усвояване до
20.06.2013 г. и краен срок на погасяване до
21.06.2013г. (т. 2.1, т. 3.1 и т. 5.2 от
договора). В т. 5.7. от договора е
уговорена възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент (ГЛП)в размер на тримесечен Юрибор плюс 3,90%,
но не по-малко от 8,75%. Уговорена е неустойка за забава в размер на 20 %
годишно (т. 5.8). В т. 10 от договора е предвидено, че за обезпечаване
задълженията си кредитополчателят ще осигури
учредяването на първа по ред договорна ипотека в полза на банката върху
следните имоти, собственост на ответника В.Д.: жилище, /първи надпартерен/
етаж от триетажна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „******, заедно с 1/3 ид.част от зимнично помещение и също толкова ид.части
от дворното място и Апартамент – Мезонет № 26 в жилищна сграда на ул. „Енос“ № 11, ж.к. „Стрелбище“, гр. София. Уговорено е, че
кредитополучателят ще издаде запис на заповед в полза на банката за сума, равна
на договорения кредит, заедно с лихва, такси и комисионни, който запис ще бъде авалиран от ответниците (т.
10.2). Тези обстоятелства се установяват от представения по делото договор за кредит
(л. 23-31).
По делото е представен запис на заповед от 18.06.2008
г. с който „Т.” АД (със
сегашно наименование „Е.“) се е задължило безусловно и неотменимо да плати 416
600,00 евро на „С.“ ЕАД . Падежът на записа на заповед е на предявяване. В
текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, посочено е
място и време на издаване – 18.06.2008г, гр. София. Издателят се е задължил безусловно
да плати сумата на предявяване на записа. Положен е подпис на представителя на „Т.” АД, който не се оспорва. Записът на
заповед е авалиран от В.С.Д. и В.А.А.. Видно от самия запис на заповед, същият е предявен за
плащане на издателя и на авалистите, без да е
посочено кога е станало това.
Видно от приложения нотариален акт на 30.06.2008 г. В.С.Д. е учредил в полза на „С.“
ЕАД, ипотека върху жилище, представляващо втори / първи надпартерен/
етаж от триетажна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „******, заедно с 1/3 ид.част от зимнично помещение и също толкова ид.части
от дворното място. Със същия нотариален акт ответникът и съпругата му са
учредили ипотека в полза на банката върху техен имот, представляващ съпружеска
имуществена общност - Апартамент –
Мезонет № 26 в жилищна сграда на ул. „Енос“ № 11,
ж.к. „Стрелбище“, гр. София.
Страните по договора за кредит са сключили няколко
анекса към него
(на 09.12.2008 г., на
12.05.2010 г. и на 20.01.2011
г.). С анекс от 09.12.2008 г. е
разрешено револвиране на кредита до максималния лимит
от 365 000 евро, считано от 21.12.2008 г. при спазване условието за намаляващи
лимити. С анекса от 12.05.2010 г. страните са констатирали, че към 04.01.2010
г. кредитополучателят е имал задължения в общ размер на 365 000,00 евро.
Считано от 04.01.2010 г. е разрешено кредитната линия да се револвира
до максимално разрешения размер от 365 000,00 евро. С третият анекс
страните са констатирали, че кредитополучателят има задължения в размер на общо
360 335,27 евро. Страните са се споразумели, ползването на средствата да
бъде прекратено, а дължимата сума да бъде заплатена по реда и при условията на
чл. 4 от анекса.
От приетото
по делото удостоверение от ЧСИ Г.Д.се установява, че на 24.10.2011 г. е бил
издаден изпълнителен лист в полза на ищеца по ч.гр.д. (8)1697/2011 г. по описа
на РС-Монтана. Изпълнителният лист е издаден за сумата от 50 000,00 евро –
главница, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2011 г. до окончателното
плащане и 1 955,83 лева - съдебни разноски. За събирането на това вземане
е било образувано изпълнително дело № 20117810401444 по описа на ЧСИ Г.Д..
Вземането, за което е издаден изпълнителният лист, е признато за установено с
влязло в сила решение на СГС.
От
материалите по присъединеното ч.гр.д. 5933/2012 г. на СРС 63-състав е видно, че
на 08.02.2012 г. „С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК. На 17.02.2012 г. РС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Със заповедта е разпоредено ответниците
да заплатят на ищеца 50 000,00 евро по запис на заповед от 18.06.2008 г.,
ведно със законната лихва от 08.02.2012 г. до изплащане на вземането и 3 355,83
лева разноски по делото. Издаденият изпълнителен лист е присъединен към изп.дело № 20117810401444 по описа на ЧСИ Г.Д..
В.А. е получил покана за доброволно изпълнение на
31.03.2015 г. и на 26.03.2015 г. Подал е
възражение на 03.04.2015 г., т.е. в срока по чл. 414 ГПК. На 17.03.2015 г. до В.Д. е
изпратена покана за доброволно изпълнение. На 30.03.2015 г., т.е. по-малко от
две седмици от изпращането на поканата, длъжникът е подал възражение срещу
заповедта. Ето защо съдът приема, че и двамата ответници са подали възражения в законоустановения
срок. Останалите авалисти не са подали възражение
срещу заповедта, поради което по отношение на тях същата е влязла в сила.
Искът е предявен в срока по чл.
415 ал.4 ГПК, тъй като съобщението е получено на 08.04.2015 г. а ИМ, по която е
образувано настоящето дело е депозирана в СГС на 07.05.2015 г.
Освен вземанията по изп.дело
20117810401444 на ЧСИ Дичев, ищецът е предприел опити да получи плащане и по
останалите обезпечения по договора за кредит. Ипотекираните имоти са изнесени
на публична продан. На 29.05.2012 г. е проведена публична продан на апартамента
в ж.к. „Стрелбище“ (обявление, л. 84), но с обезпечителна заповед от 05.06.2012
г., издадена от СГС, изпълнението по изпълнителното дело е спряно. Жилището, находящо се на ул. „****** в гр. София също е било изнесено
на публична продан, от която „С.“ ЕАД следва да е получило 128 028,10 лева, съгласно разпределението на л. 88 по делото.
Отделно от това на 28.10.2011 г., въз основа на
извлечение от счетоводните книги по договор за кредитна линия от 18.06.2008
г. са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „С.“ ЕАД срещу „Т.“АД за сумата от 310 000,00
евро.
За периода от 02.09.2015 г. до 02.10.2015 г. е
обявена публична продан на недвижими имоти и движими вещи, собственост на „Е.“
АД ( „Т.“ АД). От извършената продан е постъпила сума от 1 467 580,51
лева, от която обаче ищецът не е получил нищо
видно от разпределението -л. 89-92 по делото.
От
заключението на в.л. П.Д. се
установява, че на 18.07.2008 г. е първото усвояване на средства от кредитополучателя
по договора в размер на 200 000
евро. В периода от 18.07.2008 г. до 22.12.2008 г. кредитополучателят е усвоил
суми в общ размер 465 000 евро. През м. ноември 2008 г. предсрочно е погасена
главница в размер 100 000 евро и е останала неплатена главница в размер 365 000
евро.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът
на дълга по кредита е бил:
-
към
21.10.2011 г. – 360 335,27 евро – главница; 16 150,66 евро –
неплатена лихва до 21.05.2011 г. ; 25 846,49 евро – неплатена лихва от
21.06.2011 г. до 21.10.2011 г. ; 8 016,56 евро – комисион
за обслужване и управление на кредита и 14 081,99 лева - съдебни разноски;
-
към
08.02.2012 г. -
360 335,27 евро – главница;
16 150,66 евро – неплатена
лихва до 21.05.2011 г.;
25 765,70 евро - неплатена лихва от 21.06.2011г. до 07.11.2011г.; 8 016,56 евро – комисион за обслужване и
управление на кредит; 38 492,66 лева - съдебни разноски; 11 788,70 ЕВРО - законна лихва върху просрочената главница
(360 355,27 ЕВРО) за период- до 08.02.2012г.
-
към
14.11.2017 г. - 311 047,43 евро – главница; 25 765,70 евро - неплатена лихва от 21.06.2011г. до 07.11.2011г.; 8 016,56 евро – комисион за обслужване и управление на кредит; 33 266,39
лева - съдебни разноски; 211 591,70 евро -
законна лихва върху просрочената главница за период от 08.02.2012г. до 14.11.2017г.
По отношение на счетоводните книги,в.л. е дало заключение, че същите са
редовно водени и при спазване
изискванията на ЗДДС и ЗСч.
От разпита на св. Г. – авалист по записа на
заповед се установи, че на датата, на
която е издаден записа на заповед, същият е бил подписан от ответниците
както по отношение на факта, че са го издали, така и по отношение на факта, че им е бил и предявен. Ето защо съдът приема, че на
18.06.2008 г. ответниците са авалирали
записа на заповед и на същата дата той им е бил предявен за плащане.
При така
установените факти, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът установи, че в законоустановения
срок срещу издадената ЗНИ е постъпило
възражение от авалистите - В.А.А. и В.С.Д. - ответници по делото. Останалите поръчители не са
подали възражение, поради което срещу тях заповедта е влязла в сила и
производството по отношение на тях е прекратено.
Изпълнени са изискванията на чл. 415
ал.4 ГПК, като в рамките на указания срок от СРС е подадена настоящата ИМ
поради което производството е допустимо
и искът следва да бъде разгледан по същество.
По
исковете по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.
Установено по делото е, че ответниците са поръчители
по процесния запис на заповед, с който са се задължили
на предявяване да платят сумата от 416 600,00 евро на „С.“ ЕАД. Последният
е предявил записа за плащане както на издателя, така и на авалистите.
По този начин „С.“ ЕАД се легитимира като кредитор по ценната книга. Приложения
документ притежава реквизитите по чл.
535 ТЗ и отговаря на формалните изисквания, които му придават значението на
запис на заповед съгласно чл. 536, ал. 1 от ТЗ и е източник на вземане по абстрактна менителнична сделка. Ответниците
не са навели възражения по неговата редовност.
По възражението на ответника В.Д. за изтекла погасителна давност:
Нормата на чл. 535 т. 3 ТЗ изисква записът на заповед да съдържа падеж, като законодателя е
определил начините за определяне падежите на ценната книга. Съгласно чл. 486 ТЗ, падежът може да бъде: на предявяване ; на определен срок след предявяването
; на определен срок след издаването ; на определен ден.
Процесният запис на
заповед е с падеж на предявяване в срок от 72 месеца, считано от датата на
издаването му, съгласно разпоредбата на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съдържащото се в текста допълнение на издателя „в срок от 72 месеца,
считано от датата на издаването му“ определя по-дълъг срок за предявяване от
едногодишния, посочен в чл. 487, ал. 1 ТЗ и не касае определяне дата на падеж,
доколкото отсъстват в този смисъл каквито и да било доказателства по делото.
По своята същност предявяването на
записа на заповед за плащане
представлява покана за менителничното
задължение и е предпоставка за поставяне на длъжника в забава с произтичащите
от това последици. В тази насока е и установената съделбна
практика т. 3 на ТР 1/2004 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква с
подписването му, а изискуемостта възниква при предявяването му, което по своята
същност е покана към длъжника да плати и сочи лицето, на което следва да се
плати. Съгласно чл. 538, ал. 2 ТЗ, предявяването изисква: подпис на издателя,
че му е предявен за плащане записът на заповед и поставяне на дата. Отказът да
се постави дата може да се установи с протест по чл. 496 ТЗ. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако
записът на заповед е освободен от протест.
Последица на предявяването е поставянето на длъжника в забава от една
страна, а от друга – начало на тригодишната погасителна давност по чл. 531, ал.
1 ТЗ за предявяване от поемателя на прекия общ менителничен иск срещу издателя и авалистите
по ценната книга. Тази давност се
прилага и относно иска по чл. 422 ГПК за вземане срещу издателя
по запис на заповед или неговия авалист на основание препращащата
норма на чл. 537 ТЗ.
В записа на заповед от 18.06.2008 г. падежът е определен на предявяване -
чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Съгласно чл. 538, ал. 2 ТЗ трябва да има не само подпис на издателя, че
му е предявен за плащане процесният запис на заповед,
но и датата, на която е бил предявен. В тежест на ищеца - поемател
по записа на заповед, е да установи предявяването за плащане с предвидените в
закона средства, тъй като от този момент насетне вземането му става изискуемо,
а при неизпълнение от страна на длъжника на задължението, за него се поражда
правото да предяви общия менителничен иск по чл. 531,
ал. 1 ТЗ. В тази насока е и с практиката на ВКС – Р-е № 150 от 30.11.2016 г. по
т. д. № 1552/2015 г., Т.К., ІІ Т.О.
Безспорен е фактът, че върху записа на заповед има подпис както на
издателя, така и на авалистите по ценната книга, но
липсва дата на предявяването й. В случая
установяването на предявяването, както и
на датата, на която е станало, е изцяло в тежест на „С.“ ЕАД. Това може да
стане с протест или с нотариална покана, когато записът е освободен от протест,
какъвто е настоящият случай. Ищецът обаче не
ангажира доказателства в тази насока. Отделно от това от показанията на
свидетелката Г. се установи, че записът е предявен на датата, на която същият е
бил издаден. От тази дата -18.06.2008 г. е започнала да тече тригодишната
давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение е подадено на 08.02.2012 г., т.е. след повече от три години от
предявяването на записа за плащане. Ето защо съдът прие че искът срещу В.Д. е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По възраженията на ответника В.А.:
В.А. е направил възражение, че записът на заповед не е предявен. Съдът
установи, че записа на заповед е предявен както на издателя, така и на авалистите на датата на издаването му – 18.06.2008 г.,
поради което възражението е неоснователно.
В.А. е направил възражение за изтекла погасителна давност. Правото на
ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл. 131, ал. 1 ГПК . В тази насока съобрази и с практиката на ВКС – Р- е №
85 от 17.06.2011 г. по т. д. № 682/2010 г., Т.К., ІІ Т.О. ВКС. В случая
възражението е направено след срока за отговор и след приемането на доклада по
делото, поради което не следва да се разглежда.
В.А. не е направил други възражения. Той не твърди и не доказва способ за погасяване на задължението по менителничния ефект. При това положение съдът е длъжен да
приеме, че вземането по записа на заповед съществува спрямо него не е погасено и съществува към приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за основателен,
поради което следва да го уважи.
По разноските:
Ищецът е направил разходи в размер на
2 255,83 лева : ДТ за исковото
производство – 1 955,83 лева и 300,00 лева - възнаграждение за вещо лице. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати и направените от ищеца разноски в исковия процес, съразмерно на уважената
част от исковете.
Съдът уважава иска изцяло по отношение на В.А. и отхвърля
иска срещу В.Д.. Поради това ответникът В.А. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца: 2 255,83 лева разноски в исковото производство.
В.Д. претендира разноски, като видно от приложения списък такива са
направени в размер на 3 000 лева. Тъй като съдът отхвърли иска спрямо него
следва да му бъдат присъдени изцяло.
Съгласно т.10.в от
ТР на ВКС от 18.06.2014г., присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния
иск, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето
на иска. Съдът следва да се произнесе по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
част от разноските на ищеца в заповедното производство, съразмерна с уважената
част от исковете. В случая съдът уважава иска изцяло, поради което ответникът
следва да заплати на ищеца цялата платена държавна такса в заповедното
производство от 1 955,83 лева, както и
платеното възнаграждение за юрисконсулт от 1 400,00 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.А., ЕГН **********,*** чрез адв. Н.С.Ц. с
адрес: ***, дължи на „С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** Б, на
основание на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ, сумата от 50 000,00 евро, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 18.06.2008 г. и авалиран от В.А.А., с падеж на предявяване и предявен на 18.06.2008 г.,
ведно със законната лихва от 08.02.2012 г. до окончателното й изплащане, за
което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 5933/2012 г. по описа
на СРС, 76-състав.
ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, чрез Н.С.Ц. с адрес: ***, да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК суми в размер на 3 355,83 лв. –
разноски, направени в заповедното производство и 2 255,83 лв. – разноски,
направени в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК вр. чл.
535 от ТЗ, на „С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** Б срещу В.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Т. и адв. В.В., за признаване на
установено, че ищецът има вземане срещу ответника за сумата от 50 000,00 евро, представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 18.06.2008 г. и авалиран от В.С.Д.,
с падеж на предявяване и предявен на 18.06.2008 г., ведно със законната лихва
от 08.02.2012 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.дело № 5933/2012 г. по описа на СРС, 76-състав.
ОСЪЖДА
„С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** Б да заплати на В.С.Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Т. и адв. В.В.3 000 лева –
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: