Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 26.09.2014г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Административно отделение, ІІІ „Г” състав, в открито
заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател:
Галина Ташева
Членове: Анна Ненова
мл.с. Наталия Лаловска
при
секретаря И.К. като разгледа
докладваното от съдията докладчик Анна Ненова гр.д. № 13470 по описа за 2012г. и за да се
произнесе взе предвид, следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано след посТ.яването
на Решение № 268 от 29.09.2012г. на Върховния касационен съд на Република
България, състав на Първо гражданско отделение, по гр.д. № 410/2011г., с което
е било отменено решението на Софийски градски съд от 26.10.2010г. по гр.д. №
1490/2010г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
С решението на Софийски градски съд от
26.10.2010г. по гр.д. № 1490/2010г. е било потвърдено решение от 22.07.2009г.
по гр.д. № 17738/2008г. на Софийския районен съд, 70 състав, за допускане на
съдебна делба между В.Н.А., М.Н.А., З.М.Т. и А.А.М., наследници по закон на А.з.м., починала на 24.12.1995г., на нива от 6.423 дка, ІV категория, м.”Гладно
поле, съставляваща имот пл. № 008008 по плана за земеразделяне на землището на
кв.”Ф.”, гр. С., нива
с площ от 0.869 дка, ІV категория, м.”С.”, съставляваща имот № 029055 по плана за
земеразделяне на землището на кв.”Ф.”, гр. С., нива с площ от 1.085 дка, ІV
категория, м.”С.”, съставляваща имот № 029091 по плана за земеразделяне на землището
на кв.”Ф.”, гр. С., нива с площ от 2.499 дка, ІІІ категория, м.”Над
село”, съставляваща имот № 037071 по
плана за земеразделяне на землището на кв.”Ф.”, гр. С., нива с площ от 1.221 дка, ІV
категория, м.”К.”, съставляваща имот № 053054
по плана за земеразделяне на землището на кв.”Ф.”, гр. С., както и на
ливада с площ от 8.999 дка, VІ категория, м.„Б.”,
съставляваща имот № 050035 по плана за земеразделяне на с. И., при дялове 1/6
идеална част за В.Н.А., 1/6 идеална част за М.Н.А., 2/6 идеални части за З.М.Т. и 2/6
идеални части за А.А.М..
Делбата е била допусната след като е било намерено за
нищожно, при условията на чл. 19, ал. 1 от ЗН,
саморъчното завещание от 15.09.1994г. на
А.з.м. в
полза на З.М.Т. – касаело се е за частно завещателно
разпореждане с предмет притежаваните от завещателката недвижими имоти, и
разпореждането не е имало действие по отношение на делбените земеделски земи.
Собствеността върху имотите е била възсТ.ена с Решение
№ 224 за възсТ.яване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на Ф. от 03.09.1998г. на поземлена комисия в Община „Л.” по
преписка № 00300 от 26.02.1992г., както и с Решение № 420ЗП за възсТ.яване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на И. от 01.11.1999г. на общинска служба по земеделие и гори в гр. Б.
по преписка № 41078 от 26.02.1992г., посТ.ени и влезли
в сила след смъртта на А.з.м..
С първоинстанционното решение, по реда на чл. 537, ал.
2 от ГПК, са били изменени съставените в полза на З.М.Т. нотариални актове за собственост върху имотите, до
признатата му със съдебно решение идеална част – 1/3.
С решението е било прието още за неоснователно
твърдението на В.Н.А., че завещанието от 15.09.1994г. има възмезден характер
и е нищожно на това основание. Не е било уважено възражението на З.М.Т. за придабиване на делбените имоти по давност.
Въззивна жалба срещу решението е подал З.М.Т., ответник в първоинстанционното производство.
Оплакването е за нарушение на материалния закон – съставът на Софийския районен
съд неправилно е приел, че саморъчното завещание от 15.09.1994г. не е общо (универсално) по смисъла на чл. 16, ал.
1 от ЗН, а представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. При посТ.яване на решението съдът не е изследвал действителната
вола на завещателката и неправилно е тълкувал завещателното разпореждане.
Налице е било и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – съдът е
действал в нарушение на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от ГПК като необосновано е
разширил обема на дължимата защита, определена от страните – произнесъл се е по
въпрос, с който не е бил сезиран, без да окаже дължимото съдействие за
изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Съделителите М.Н.А.
и А.А.М., също ответници в първоинстанционното
производство, не са дали сТ.ище по жалбата.
Отговор е подал В.Н.А.,
ищец в първоинстанционното производство. Изложил е, че правилно съдът е
възприел, че завещанието има предмет не цялото имущество или дробна част от
имуществото на завещателката, а само недвижимото имущество, което ще остане
след нейната смърт, включително земеделски земи. Ответникът по жалбата поддържа и твърдението си,
че завещанието няма изискуемия от закона безвъзмезден характер, поради което
също е нищожно и не произвежда
действие.
Постъпилата въззивна жалба е допустима. Тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от
тези по приложимите разпоредби на чл.260
и чл. 261 от ГПК.
По същество обаче жалбата е неоснователна.
И при новото разглеждане на делото, след събирането на
допълнителни доказателства, въззивният съд намира, че посТ.еното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а при направените оплаквания - и правилно.
Съделителите В.Н.А., М.Н.А. и
А.А.М. са внуци, а З.М.Т. – син на А.з.м., починала на 24.12.1995г.
Със саморъчно завещание от 15.09.1994г. А.з.м. е завещала на З.М.Т. цялото си недвижимо
имущество, което ще остане след нейната смърт, включително и всичките й земеделски
земи, а именно ниви общо 13.5 дка и ливади общо 7.6 дка, находящи се в
землището на село Ф., а една от тях нива и ливада в землището на с. И. – С.. В завещанието е било посочено всички да се съобразяват с
волята на завещателката, като съдействат, съответно не пречат на З.М.Т. да получи имотите в собственост, владение и свои. Също съгласно
текста на завещанието, завещанието е било направено в знак на благодарност към З.
за вниманието, обичта и грижите, които е проявявал към завещателката и ще
проявява и занапред.
Завещанието е било обявено с протокол от 25.06.1999г.
Към момента на съставяне на завещанието А.з.м. е живеела на адрес гр. С., кв.”Ф.”, ул.”Д.С.” („3-ти М.”) № **,
където е живеел и З.М.Т..
М. е била съпруга и един от наследниците по закон на М.Т.М., починал през 1986г. Съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 109, том ХІІ, дело № 2146/1974г.,
представен във въззивното производство при новото разглеждане на делото, М.Т.М. е прехвърлил на З.М.Т.
притежаваните от него едноетажна жилищна сграда и дворното място в кв.”Ф.” срещу задължението на З.М.Т.
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и неговата съпруга А.з.м., като им осигури спокоен и нормален живот какъвто са
водили до тогава до тяхната смърт, като им гарантира квартира, храна,
отопление, почистване и грижи при болест и немощ, както и да останат да живеят
до смъртта им в голямата стая – западната, в която са живели и до тогава.
В последствие, след смъртта на М.Т.М.,
къщата е била надстроена и
по време на ремонта А.з.м. е живеела със
З.М.Т. в едно домакинство. В запазената за ползване
стая обаче е имало вещи от домакинството на съпрузите – маса, легла, както и дрехи на А.з.м., за които не се усТ.ява към
момента на смъртта й да не са съществували (да са били продадени, унищожени и
др.). В този смисъл съдът приема данните по показанията на изслушаните по
делото свидетели на страните – и свидетелят Д. Д.Г.,
приятел на внука на А., посещавал къщата в кв.”Ф.”, и свидетелката М. В.Ш., съсед на имота, свидетелстват, че А.з.м. е живеела в западната стая в определен период след
смъртта на съпруга си и там е имало покъщина, както и нейни дрехи.
Показанията на свидетелката Шербетова са по-подробни,
тъй като като дългогодишен съсед по къща в кв.”Ф.” тя има наблюдения върху
живота на семейството, но в посочената по-горе част нейните показания, както и
показанията на свидетеля Грозданов се покриват - относно обстоятелствата, че А.з.м. е имала
своя покъщина и дрехи.
С Решение № 224 за възсТ.яване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на Ф. от 03.09.1998г. на поземлена комисия в
Община „Л.” по преписка № 00300 от 26.02.1992г., както и с Решение № 420ЗП за
възсТ.яване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на И. от 01.11.1999г. на общинска служба по земеделие
и гори в гр. Б. по преписка № 41078 от 26.02.1992г. е било възсТ.ено,
съгласно план за земеразделяне, правото на собственост върху процесните делбени
земеделски земи, бивша собственост на А. З.М.. По
делото няма спор, че решенията са влезли в сила след посТ.яването
им.
При така усТ.еното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Основният спор по делото е за смисъла и значението на
изразената от А. З.М. воля в
завещателното разпореждане от 15.09.1994г. - дали завещателното разпореждане се
отнася до цялото имущество на
завещателката, при което жалбоподателят З.М.Т. има качеството на единствен неин наследник или
завещателно разпореждане се отнася до определено имущество, при което З.М.Т. е заветник.
В отменителното решение по делото от 29.09.2012г. на
Върховния касационен съд на Република България, състав на Първо гражданско
отделение, по гр.д. № 410/2011г., при тълкуването на закона, е било указано, че
когато е завещано конкретно имущество, но със същото се изчерпва имуществото, останало след смъртта на
завещателя, завещанието следва да се приеме за общо. Това тълкуване на
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗН е възприето
и в други решения на ВКС (Решение
№ 184 от 31.10.2013г. на ВКС, ІІ г.о., гр.д. № 1438/2013г., както и други
решения, посочени от състава на ВКС в касационното производство).
Обстоятелствата по притежаваното от завещателката
имущество са с оглед усТ.яване на действителната й
воля и нейните правни последици. Завещанието е едностранна сделка и за нея се
прилагат правилата относно договорите (чл. 44 от ЗЗД), включително разпоредбата
на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването. При тълкуване волята на завещателя обаче
следва да се изхожда и от други факти, усТ.ени по
делото, които са от значение за усТ.яване на
действителната воля на завещателя (така Решение № 44 от 12.09.2012г. на ВКС,
ІІг.о., гр.д. № 699/2011г.). С оглед на тази воля следва да се има предвид и
дали наследството не се
изчерпва само с предмета на завещанието, тъй като тогава
завещателното разпореждане би се отнасяло до цялото имущество на завещателя.Че
при посТ.яване на първоинстанционното решение Софийският
районен съд не е изследвал действителната вола на завещателката и неправилно е
тълкувал завещателното разпореждане е основно оплакване на жалбоподателя по
въззивната жалба и в случая.
При съвкупна
преценка на изразената в завещанието воля и на всички обстоятелства и
доказателства по делото, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че
завещателното разпореждане в случая не е общо. В завещанието от 15.09.1994г.
изрично е посочено, че А.з.м.
завещава на З.М.Т. „цялото си недвижимо имущество, което ще остане
след нейната смърт, включително и всичките
земеделски земи”, т.е. предметът на завещателното разпореждане е посочен
и ограничен до определени имуществени обекти – притежаваното от
наследодателката М. недвижимо имущество. Няма посочване на З.М.Т.
за единствен наследник (универсален правоприемник) за имуществото на А.з.м. за след смъртта й, нито
изразена воля за обезнаследяване изобщо на нейните останали деца и внуци.
Същевременно липсва разпореждане с останалите
имущества, които завещателката би притежавала към момента на смъртта си, а при събраните
допълнителни доказателства следва да се приеме, че такива наследими имущества е имало.
Завещателката е имала своя покъщина и дрехи, за която
не се усТ.ява правото на собственост да е изгубвано. Завещателката
е била и ползващо се лице по договор за издръжка и гледане с наследими и
прехвърлими права по договора – право на обезщетение като трето ползващо се
лице за неизпълнената част от задълженията на З.М.Т.
по договора, както и право на разваляне на договора поради неизпълнението до
наследствената част, получена от М. Т. М. – уговарящ по договора от 1974г.след
смъртта му (така относно правата на третото лице, в чиято полза е сключен
договор за прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу издръжка и
гледане – ТР № 30/17.05.1981г. на ОСГК на ВС). Действително тези имуществени
права не са на голяма стойност, но те са съществували, като по отношение на тях
няма разпоредителни действия от страна на А. З.М. в завещанието.
Така
недвижимите имоти,
завещани от А. З.М.
се явяват само част от имуществото й като съвкупност. Определените за получаване от З.М.Т. недвижими имоти по завещанието са „определено
имущество” по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а завещанието е частно завещателно разпореждане по чл.
16, ал. 2 от ЗН. Това е приел и първоинстанционният съд като краен извод и
настоящата съдебна инстанция намира този извод правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, заветът
на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на
тази вещ при откриване на наследството.
Безспорно делбените имоти, като земеделски земи, бивша
собственост на завещателката, са били предмет на завещателното разпореждане от
15.09.1994г. Собствеността върху тези имоти обаче не е била възсТ.ена към момента на смъртта на А. З.М.
– административните решения за възсТ.яването на
имотите са били посТ.ени и са влузли в сила след
смъртта й. Така завещателното разпореждане от 15.09.1994г. относно тези имоти
няма действие (явява се недействително).
Делбените имоти са предмет на наследствено правоприемство за всички наследници
по закона на А. З.М., те са
тяхна съсобственост в законните квоти, съгласно ЗН, така както с решението си е
посТ.ил и първоинстанционният съд. След като
основанието да се зачете частното завещателно разпореждане е наличието на вещта
в патримониума на завещателя
към момента на откриване на наследството, то ако към този момент
няма завършена административна процедура по възсТ.яване
собствеността на конкретен земеделски имот с решение на Общинската служба по
земеделие (поземлената комисия), заветът е недействителен по общите правила на
ЗН (така т. 3 от ТР № 1 от 19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004г., ОСГТК на ВКС,
както и Решение № 378 от 27.05.2009г. по гр.д.№ 302/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., и
Решение № 140 от 08.06.2012г. на ВКС, І г.о по гр.д. № 932/2011г.).
Твърдението, че завещанието на А.
З.М. представлява завет, а не общо завещателно
разпореждане е било въведено за първи път едва с писмената защита на ищеца в
първоинстанционното производство, но произнасянето на съда по приложението на
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН не е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗН е императивна
(задължително приложима), като създадена в обществен интерес.
Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата при твърдени от страните и
възприети от него като усТ.ени по делото обстоятелства
относно смисъла и съдържанието на завещателното разпореждане на А. З.М., в рамките на изложеното от ищеца още в исковата молба,
че завещанието от 15.09.1994г. по отношение на процесните делбени имоти е недействително и няма
правно действие, а имотите като наследствени следва да бъдат поделени, при което не е имало нарушение на
диспозитивното начало. По аргумент от
чл. 4, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 5 от ГПК относно принципа на
законността, според който правораздавателният орган трябва да приложи точно
материалния закон, императивните правни норми, от действието на които страните
не могат да се отклоняват, следва да лъдат приложени, включително и служебно от
съда (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/2013г. на ВКС по т.д. № 1/2013г. на
ОСГТК относно приложението на императивните правни норми във въззивното
производство).
Същевременно направените във въззивното производство
при новото разглеждане на делото доказателствени искания от страна на В.Н.А., като въззиваема страна, не са несвоевременни. В
решението си по делото първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗН като императивна, но в доклада по
делото не е давал никакви указания за това
кои са подлежащите на доказване факти, обосноваващи приложението на
разпоредбата, съответно как се разпределя доказателственат тежест при усТ.яването дали завещателно разпореждане е общо или частно,
съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗН. Последното е видно от действията на първоинстанционния съд по чл.
146, ал. 1 от ГПК в открито съдебно заседание на 26.03.2009г.
При подаване на отговора на въззивната жалба, В.Н.А. не е имал правен интерес да излага съображения по
законосъобразността на тези действия от страна на първоинстанционния съд, нито
да събира доказателства, но след отмяната на решението на Софийски градски съд
от 26.10.2010г. по гр.д. № 1490/2010г. такъв интерес е налице. В.Н.А. е изложил твърдения относно друго притежавано от
наследодателката имущество (движими вещи) и е посочил писмени и гласни
доказателства за усТ.яване наличието на такова
имущество. Своевременността на тези
действия в крайна сметка не е оспорена и от жалбоподателя, на когото също са
били уважени всички направени доказателствени
искания за равнопоставеност.
Във въззивната жалба липсват оплаквания от страна на З.М.Т. по отхвърленото от първоинстанционния съд възражение
за придобивна давност относно делбените имоти, но това възражение е
неоснователно и решението на първоинстанционния съд и в тази част е правилно.
По делото З.М.Т. е твърдял,
че е владял делбените имоти явно и необезпокоявано от 17.09.1998г. (датата на
влизане в сила на първото от решенията по възсТ.яване
на собствеността относно делбените имоти) до предявяване на иска за делба - 27.06.2008г. Дори това твърдение да е вярно, този период
на владение не е достатъчен за придобиване на имотите по давност, тъй като е
по-кратък от срока по чл. 79 от ЗС относно дългата придобивна давност. По
делото нито се твърдят, нито се усТ.яват
обстоятелства, обосноваващи прилагането на кратката придобивна давност.
Същевременно по делото не са били събрани доказателства за посТ.яване
на предходни решения от поземлената комисия в гр. Б. по преписка по заявление
вх. № 41078 от 26.02.1992г. на името на А. З.М.. Няма представени доказателства в този смисъл по
издаденото в съдебно заседание на 26.03.2009г. съдебно удостоверение на
жалбоподателя, а в последното по делото съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, се е отказал от искането. Затова и показанията на
свидетеля Ангел Петров Ангелов, дадени в
първоинстанционното производство, че обработвал част от делбените имоти от
94-95г. и давал рентата на жалбоподателя са без значение. Липсва възсТ.яване на собствеността до 17.09.1998г. В този смисъл
са без значение и показанията на свидетеля Д. Кирилов Добринов.
При усТ.ената
недействителност на саморъчното завещание от 15.09.1994г. по отношение на
делбените имоти, без значение е дали в случая е нарушен безвъзмедният характер
на завещанието, но въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд по
този въпрос, а именно, че изразената в завещанието благодарност от страна на А. З.М. е мотив да
се направи завещателното разпореждане, а не се касае за вменено задължение да
се осигурява издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е
направено. В този смисъл е и Решение № 395 от 28.05.2009г. на ВКС по гр.д. №
6401/2007г., ІVг.о., представено от З.М.Т. в касационното производство.
По
разноските
Въззиваемата страна В.Н.А. е поискал присъждане на разноски, но в настоящото
въззивно производство не усТ.ява такива и съдът не се
произнася по чл. 78, ал. 3 от ГПК с присъждане на разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.07.2009г. по гр.д. № 17738/2008г. на
Софийския районен съд, 70 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.07.2009г. по гр.д. № 17738/2008г. на
Софийския районен съд, 70 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.