Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /02.11.2022 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева и с
участието на прокурор при Варненска окръжна прокуратура СИЛВИЯН ИВАНОВ, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 1586 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК и е образувано по искова молба от „Арт
Денс“ ЕООД – Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.К.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв.В.Д. ***, против Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ - София, с претенции за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди в общ размер на 9 796.32 лв., както следва:
1. В
размер на 1 054.08 лв.,
представляващи 90% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 171.20 лв. в производството по АНД №3618/2018 г.
на РС – Варна и кАНД № 3368/2018 г. на АС – Варна, приключило с изменение на
наложената им с НП №03-009014/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна имуществена
санкция – от 15 000 лв. на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
2. В
размер на 1 054.08 лв., представляващи
90% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1
171.20 лв. в производството по АНД №3619/2018 г. на РС – Варна и кАНД №
849/2019 г. на АС – Варна, приключило с изменение на наложената им с НП
№03-009015/07.02.2018г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна имуществена
санкция – от 15 000 лв. на 1 500 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
3. В
размер на 1 054.08 лв.,
представляващи 90% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 171.20 лв. в производството по АНД №3620/2018 г.
на РС – Варна и кАНД № 3229/2018 г. на АС – Варна, приключило с изменение на
наложената им с НП №03-009012/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна имуществена санкция – от 15 000 лв. на 1 500 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
4. В
размер на 1 306.08 лв.,
представляващи 90% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 1 451.20лв. в производството по АНД №3626/2018 г. на
РС – Варна и кАНД № 838/2019 г. на АС – Варна, приключило с изменение на
наложената им с НП №03-009013/07.02.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна имуществена санкция – от 15 000 лв. на 1 500 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
5. В
размер на 1 776.00 лв.,
представляващи 100% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в производството по АНД №1535/2019г на РС – Варна и кАНД №
1744/2019г на АС – Варна, приключило с отмяна на наложената им с НП
№03-009748/12.09.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
имуществена санкция от 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава в
размер на 55.26 лв. за периода 01.04.2021г (първият ден, следващ деня на
изтичане на поканата за доброволно изпълнение) до 21.07.2021 г. (денят,
предхождащ датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
6. В
размер на 1 776.00 лв.,
представляващи 100% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в производството по АНД №1536/2019 г. на РС – Варна и кАНД №
2670/2019 г. на АС – Варна, приключило с отмяна на наложената им с НП
№03-009747/12.09.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
имуществена санкция от 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава в
размер на 55.26 лв. за периода 01.04.2021 г. (първият ден, следващ деня на
изтичане на поканата за доброволно изпълнение) до 21.07.2021 г. (денят,
предхождащ датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
7. В
размер на 1 776.00 лв.,
представляващи 100% от заплатеното от ищците на адв. Д. адвокатско
възнаграждение в производството по АНД №1537/2019 г. на РС – Варна и кАНД №
2625/2019 г. на АС – Варна, приключило с отмяна на наложената им с НП
№03-009749/12.09.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна
имуществена санкция от 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава в
размер на 55.26 лв. за периода 01.04.2021 г. (първият ден, следващ деня на
изтичане на поканата за доброволно изпълнение) до 21.07.2021 г. (денят,
предхождащ датата на подаване на исковата молба), както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от адв.С. А., надлежно преупълномощена от адв.В.Д.. Тя поддръжа
предявените седем главни иска, и оттегля трите акцесорни иска за лихва по
пунктове 5, 6 и 7 от исковата молба, всеки от които в размер на по 55.26лв. С
оглед изявлението на ответната страна, с протоколно определение от 18.02.2022г,
влязло в законна сила, производството по делото е прекратено в тази му част.
Адв.А. моли предявените искове да бъда уважени в заявените от ищците размери,
като претендира и присъждане на разноски.
Ответният административен орган – Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ София, се представлява от началник отдел „АПИО“ в
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна гл.ю.к.Д.О., която оспорва предявените искови
претенции по размер, като счита, че не са доказани извършени плащания в
претендираните размери. С писмено становище излага съображения, че не следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, обективирано в договора
за правна помощ, тъй като посочването на сума там не означава, че уговореното
адвокатско възнаграждение е изплатено. Позовава се на т.1 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението, т.е. условие за
присъждане на разноските е те да са действително направени, като при липса на
доказателства за изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение същото не
следва да се присъжда. Твърди в тази връзка, че в процесните производства по
НАХД липсват и не са били представени достатъчно доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение във брой или по банков път до приключване на устните състезания
във въззивното производство. Сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение
за въззивната и касационната инстанция не е било поискано, което се потвърждава
от протоколите от съдебно заседание. В този смисъл се позовава и на Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. по ТД № 2/2016г. на Върховния административен съд,
според което по административнонаказателни дела разноски се присъждат като
вреда, но само ако са били представени достатъчно доказателства за такива пред
първата и пред касационна инстанция към момента на разглеждане на делото. Направено
е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
представляващо имуществена вреда. Настоява за отхвърляне на всички предявени
искове, а в условията на евентуалност претендира съдът да редуцира размера на
исканото обезщетение по всеки от тях до минималния размер на адвокатското
възнаграждение, както и да се отхвърли искането за заплащане на обезщетение по
НАХД, които са решени в полза на Инспекция по труда, т.е. само с изменение на
размера на наложените имуществени санкции.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище, че исковете са доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени. Излага, че дружеството-ищец е
ангажирало адвокат, който го е представлявал в производството по обжалване на
седемте НП, като по съдебен път е установена частична незаконосъобразност на
четири от постановленията, а в останалите три случая е установена пълна
незаконосъобразност и те са отменени изцяло. Счита, че в случая са налице както
материалните предпоставки за основателност на исковете по чл.1 от ЗОДОВ, така и
доказателства за вреди, пряка и непосредствена последица от издаването на НП.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
разпореждане №11663/10.09.2021г. на настоящия съдебен състав, АНД №№3618/2018 г.,
3619/2018 г., 3620/2018 г., 3626/2018 г., 1535/2019 г., 1536/2019 г., и 1537/2019
г. по описа на Районен съд Варна са изискани
и впоследствие с определение на съда са приобщени към доказателствата по
исковото производство. От наличните по тях писмени доказателства се установява
следвана фактология:
1. Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна е издал срещу „Арт Денс“ ЕООД Наказателно постановление №
03-009014/07.02.2018 г., с което му наложил имуществена санкция в размер на 15
000 лева. Последното е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен съд - Варна
е образувано АНД № 3618/2018 г. Постановено е Решение № 1734/25.10.2018 г., с
което наказателното постановление е изменено, като наложената с НП имуществена
санкция е намалена от 15 000 лв. на 1 500 лв. Решението е обжалвано
пред Административен съд - Варна. Образувано е КАНД № 3368/2018 г., по което съдът
се е произнесъл с Решение № 187/06.02.2019 г., с което е оставил в сила Решение
№ 1734/25.10.2018 г.
В производството по АНД № 3618/2018 г. по
описа на Районен съд Варна ищцовото „Арт Денс“ ЕООД е било представлявано от
адв. В.Д.. Пред въззивния съд е било представено Пълномощно – л.10, но не са
ангажирани доказателства да е било заплатено адвокатско възнаграждение. В
производството пред касационната инстанция е представена фактура
№**********/13.11.2018г. за сума в размер на 360 лв. (300лв. +60 лв. ДДС),
платена от ищците на адвокатско дружество „Д.“ за процесуално представителство
пред Административен съд - Варна, включително изготвяне на касационна жалба. Също
пред касационната инстанция е представено преводно нареждане от 14.11.2018 г.,
установяващо извършеното от дружеството-ищец плащане по сметка на адвокатското дружество.
2. Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна е издал срещу ищеца Наказателно постановление №
03-009015/07.02.2018 г., с което му наложил имуществена санкция в размер на 15
000 лева. Последното е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен съд
Варна е образувано АНД № 3619/2018 г. Постановено е Решение № 321/19.02.2019
г., с което наказателното постановление е изменено, като наложената с НП
имуществена санкция е намалена от 15 000 лв. на 1 500 лв. Решението е обжалвано
пред Административен съд Варна, образувано е КАНД № 849/2019 г., по което съдът
се е произнесъл с Решение № 1029/27.05.2019 г., с което е оставено в сила
Решение № 321/19.02.2019 г.
В производството по АНД № 3619/2018 г. по
описа на Районен съд Варна ищцовото „Арт Денс“ ЕООД е било представлявано от
адв. В.Д.. Пред въззивния съд е било представено Пълномощно (л.10), както и
фактура №981/01.08.2018 г. (л.23) за заплатена от „Арт Денс“ ЕООД на Адвокатско
дружество “Д.“ сума в размер на 1171.20 лв. от които 485 лв. в брой (представен
фискален бон), а останалата сума от 686.20лв. по банков път с платежно
нареждане от 02.08.2018г (л.24) за процесуално представителство пред Районен
съд Варна по обжалване на наказателното постановление. В производството пред
касационната инстанция е представена фактура №**********/07.03.2019г (л.35), с
която „Арт Денс“ ЕООД е изплатило на Адвокатско дружество „Д.“ сума в размер на
280 лв. за процесуално представителство пред Административен съд - Варна,
включително изготвяне на касационна жалба срещу решението по НАХД №3619/2018 г.
Представено е също пред касационната инстанция преводно нареждане от
11.03.2019г. (л.37), установяващо извършеното от дружеството-ищец плащане по сметка
на адвокатското дружество на въпросната сума.
3. Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна е издал срещу ищеца Наказателно постановление №
03-009012/07.02.2018 г., с което му наложил имуществена санкция в размер на 15
000 лева. Последното е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен съд
Варна е образувано АНД № 3620/2018 г. Постановено е Решение № 1623/09.10.2018
г., с което наказателното постановление е изменено, като наложената с НП
имуществена санкция е намалена от 15 000 лв. на 1 500 лв. Решението е обжалвано
пред Административен съд Варна. Образувано е КАНД № 3229/2018 г., по което
съдът се е произнесъл с Решение № 141/29.01.2019 г., с което е оставено в сила
Решение № 1623/09.10.2018 г.
В производството по АНД № 3620/2018 г. по описа на Районен съд Варна ищцовото „Арт
Денс“ ЕООД е било представлявано от адв. В.Д.. Пред въззивния съд е било
представено Пълномощно – л.10, но не са представени доказателства за изплатено
адвокатско възнаграждение. В производството пред касационната инстанция е
представена фактура №**********/13.11.2018г. (л.20), с която „Арт Денс“ ЕООД е
изплатило на Адвокатско дружество „Д.“ сума в размер на 360лв. (300лв. + 60лв.
ДДС) за процесуално представителство пред Административен съд - Варна,
включително изготвяне на касационна жалба срещу решение по НАХД №3620/2018 г.,
както и преводно нареждане от 14.11.2018г. (л.21), установяващо извършеното от
дружеството-ищец плащане по сметка на адвокатското дружество на въпросната сума.
4. Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна е издал срещу ищеца Наказателно постановление № 03-009013/07.02.2018
г., с което му наложил имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Последното
е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен съд - Варна е образувано АНД
№ 3626/2018 г. Постановено е Решение № 340/21.02.2019 г., с което наказателното
постановление е отменено. Решението е било обжалвано пред Административен съд
Варна. Образувано е КАНД № 838/2019 г., по което съдът се е произнесъл с
Решение № 1152/11.06.2019 г., с което отменил решението на предходния състав и
изменил наказателното постановление, като намалил размера на наложената
имуществена санкция от 15 000 лв. на 1 500 лв.
В производството по АНД № 3626/2018 г. по
описа на Районен съд -Варна ищцовото „Арт Денс“ ЕООД е било представлявано от
адв. В.Д.. Пред въззивния съд дружеството е представило пълномощно (л.10),
както и фактура №979/01.08.2018г. (л.35) за заплатена от „Арт Денс“ ЕООД на Адвокатско
дружество „Д.“ сума в размер на 1171.20 лв., от които 485 лв. в брой (за което
е представен фискален бон), а останалата сума от 686.20лв. е платена по банков
пък с платежно нареждане от 02.08.2021г (л.36). В производството пред
касационната инстанция е представена фактура №**********/22.03.2019г. (л.23) за
платена от „Арт Денс“ ЕООД на Адвокатско дружество „Д.“ сума в размер на 280лв.
(233.33лв. + 46.67лв. ДДС) за процесуално представителство пред Административен
съд - Варна, включително изготвяне на касационна жалба срещу решение по НАХД
№3626/2018 г., както и преводно
нареждане от 23.04.2019г. (л.19), установяващо извършеното от дружеството-ищец
плащане по сметка на адвокатското дружество на въпросната сума.
5. Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна е издал срещу ищеца Наказателно постановление № 03-009748/12.09.2018
г., с което му наложил имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Последното
е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен съд Варна е образувано АНД № 1535/2019
г. Постановено е Решение № 951/16.05.2019 г., с което наказателното
постановление е отменено. Решението е било обжалвано пред Административен съд
Варна. Образувано е КАХД № 1744/2019 г., по което съдът се е произнесъл с
Решение № 1849/10.10.2019 г., с което е оставено в сила Решение № 951/16.05.2019
г.
В производството по АНД № 1535/2019 г. по
описа на Районен съд Варна ищецовото „Арт Денс“ ЕООД е било представлявано от
адв. В.Д.. Пред въззивния съд са представени фактура №998/10.10.2018г. (л.27) за
заплатена от „Арт Денс“ ЕООД на Адвокатско дружество „Д.“ сума в размер на 996
лв. (830лв. +166лв. ДДС) за процесуално представителство пред Районен съд - Варна
по обжалване на наказателно постановление №03-009748/12.09.2018 г., и преводно нареждане от 11.10.2018г (л.28) за
същата сума. В производството пред касационната инстанция е представена фактура
№**********/12.06.2019 г. (л.21), за платена от „Арт Денс“ ЕООД на Адвокатско
дружество „Д.“ сума в размер на 780лв. (650лв. +130лв. ДДС) за процесуално
представителство пред Административен съд - Варна, включително изготвяне на
Касационна жалба срещу решение по НАХД №1535/2019г, както и преводно нареждане
от 24.06.2019 г (л.23), установяващо
извършеното от дружеството-ищец плащане по сметка на адвокатското дружество на въпросната
сума.
В производството по АНД
№ 1536/2019 г. по описа на Районен съд Варна ищцовото „Арт Денс“ ЕООД е било представлявано
от адв. В.Д.. Пред въззивния съд са били представени Пълномощно (л.11-12), фактура
№997/10.10.2018г. (л.37) за заплатена от „Арт Денс“ ЕООД на Адвокатско
дружество „Д.“ сума в размер на 996лв. (830лв. +166лв. ДДС) за процесуално
представителство пред Районен съд - Варна по обжалване на наказателно
постановление №03-009747/12.09.2018г., и преводно нареждане от 11.10.2018г. (л.36) за
същата сума. В производството пред касационната инстанция е представена фактура
№**********/01.11.2019 г. (л.23), с която „Арт Денс“ ЕООД е изплатило на Адвокатско дружество „Д.“ сума в размер на
780 лв. (650лв. +150лв. ДДС) за процесуално представителство пред
Административен съд - Варна, включително изготвяне на Касационна жалба срещу
решение по НАХД №1536/2019г., както и преводно нареждане от 11.11.2019г.
(л.24), установяващо извършеното от дружеството-ищец плащане по сметка на
адвокатското дружество на въпросната сума.
7. Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна е издал срещу ищеца Наказателно постановление № 03-009749/12.09.2018
г., с което му наложил имуществена санкция в размер на 15 000 лева. Последното
е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен съд Варна е образувано АНД № 1537/2019 г. Постановено е Решение № 1552/05.08.2019 г., с което наказателното постановление е
отменено. Решението е било обжалвано пред Административен съд Варна. Образувано
е КАНД № 2625/2019 г., по което съдът се е произнесъл с Решение № 2347/04.12.2019 г., с което е
оставено в сила Решение № 1552/05.08.2019 г.
В производството по АНД № 1537/2019 г. по описа на Районен съд Варна ищцовото „Арт
Денс“ ЕООД е било представлявано от адв. В.Д.. Независимо от липсата на
представени пълномощно и/или договор за правна помощ, адв.Д. е приет от съда в
откритото съдебно заседание и е представлявал надлежно дружеството. В
производството пред въззивния съд са били представени фактура №999/10.10.2018 г. (л.31) за заплатена от „Арт Денс“ ЕООД
на Адвокатско дружество „Д.“ сума в размер на 996 лв. (830лв. + 166 лв. ДДС) за
процесуално представителство пред Районен съд -Варна по обжалване на
наказателно постановление №03-009749/12.09.2018г., преводно нареждане от 11.10.2018г (л.32)
за същата сума. Съдът в този си състав намира, че осъщественото без представено
пълномощно представителство от страна на адв.Д. не е недействително. От една
страна съгл.чл.93 ал.4 от НПК, приложим по препращането на чл.84 от ЗАНН,
изискването за представен писмен договор за защита и процесуално
представителство, сключен между страните, не е абсолютно; от друга страна адв.Д.
е участвал в производството и е представлявал дружеството и пред двете
инстанции, без противопоставяне от тяхна страна. При преценката на редовността
на това представителство следва да бъде отчетен фактът, че избраният от
ищцовото дружество адвокат-защитник е само един и той ги е представлявал и
защитавал във всички седем производства по обжалването на НП, от което може да
се извлече действителната воля на страните по упълномощаването. Не на последно
място – липсата на представено изрично пълномощно се компенсира от наличието на
неоспорени от ответника доказателства за реално заплащане на дължимото на
защитника адвокатско възнаграждение именно по това АНД на ВРС, което е още едно
доказателство, че в хода на конкретното административнонаказателно производство
в съдебната му фаза адв.Д. е бил надлежно упълномощен да представлява „Арт
Денс“ ЕООД.
В производството пред касационната
инстанция е представена фактура №0200000080/01.11.2019г. (л.23), с която „Арт Денс“ ЕООД е изплатило на Адвокатско
дружество „Д.“ сума в размер на 780 лв. (650л. +130лв. ДДС) за процесуално
представителство пред Административен съд - Варна, включително изготвяне на касационна
жалба срещу решение по НАХД №1537/2019г, както и преводно
нареждане от 11.11.2019г. (л.24), установяващо извършеното от дружеството-ищец
плащане по сметка на адвокатското дружество на въпросната сума.
Във всяко от тези производства адв.Д. е
изготвял въззивните жалби срещу НП и касационните жалби срещу
първоинстанционните решения, явявал се и е участвал лично в проведените открити
съдебни заседание и в двете инстанции. От друга старан в никое от седемте
производства не са присъдени разноски в полза на дружеството-ищец. Същевременно
между страните е безспорно, че адв.Д. е регистриран по ЗДДС.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, се установява въз основа на писмените доказателства
по горецитираните седем броя въззивни и касационни производства по реда на ЗАНН,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Исковете са предявени на 22.07.2021 г., в
рамките на общия 5-годишен срок след влизане в сила на всички решения за
отмяна/изменение на НП през 2018г. и 2019г. съгласно изискването на чл.204 ал.1
от АПК
Обективно съединените искове – иск за
присъждане на обезщетение за вреди и иск за присъждане на законна лихва върху
претендираното обезщетение, са предявени от лице с правен интерес, след отмяната/изменението
на незаконосъобразно НП, за производството по обжалване на което се претендират
вредите, и са насочени срещу процесуално легитимиран ответник, имащ качеството
на юридическо лице.
Към датата на приключване на съдебните
производства по оспорване на НП, във връзка с които се претендират вреди от
заплатено възнаграждение за адвокат, е липсвал процесуален ред, по който
направените разноски за процесуалното представителство да могат да бъдат
присъдени в самото производство, тъй като създаването на новите ал.3 – ал.5 на чл. 63 от ЗАНН (ред. до ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.) е извършено в последствие – с § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн., ДВ, бр. 94 от
29.11.2019г.) и има действие занапред. Това обосновава материалноправната
възможност и процесуалното право на ищеца да претендира същите по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият състав на Административен съд
Варна приема, че при изменено по съдебен ред наказателно постановление, конкретно
чрез редуциране размера на наложената имуществена санкция, е налице условието
по чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция. Текстът на
цитираната разпоредба не сочи изрично частично отменените и изменени
административни актове и наказателни постановления, но безспорно тези актове в
една своя част са признати за незаконосъобразни и отменени в съответната част, т.е.
изменени, каквито са четири от процесните случаи. Ограничително тълкуване в
обратния смисъл, т.е. че е допустима само искова претенция за вреди при
цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би довела
до ограничаване на правото на иск с условия, каквито не са изрично предвидени със
закон, а това е недопустимо. В този смисъл възражението на ответната страна е
неоснователно, а всички предявени искове се преценяват от настоящата инстанция
като допустими.
Съгласно чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1 ал. 2 от ЗОДОВ. С чл.4 ал.1 от ЗОДОВ е предвидено, че
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна/безвиновна, а възникването на право на обезщетение
предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; пряка причинно-следствена
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Деликтната отговорност на държавата не се
презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл.154 ал.1
от ГПК вр.чл.144 от АПК) е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан.
Условие за допустимост на иска по смисъла
на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт /действие или бездействие/ да
бъде отменен по съответния законов ред. Изменените/отменени седем броя НП в
конкретния казус представляват именно отменени – цялостно или частично – незаконосъобразни
актове на административен орган. Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно-наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, определящото обстоятелство
за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за вреди като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган
и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от
изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на дискреционна власт, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по
налагане на административни наказания, както и извършените в нейните рамки
действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е възприетото
разрешение по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. по ТД № 2/2014
г. на ВКС и ВАС.
Разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК не сочи
изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни
постановения, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния
ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част, или изменени относно
размера на имуществената санкция – както е в настоящия случай. Според
Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г. по ТД № 2/2016г. на Върховния
административен съд, при предявени пред административните съдилища искове
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Разноските
са разходи по водене на делото, като разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждение за адвокат. Тези разноски подлежат на
присъждане само когато е доказано тяхното извършване в съответното
производство, като доказването им е относимо към основателността на претенцията
за обезщетяване.
Предвид гореизложеното относно частичната
или цялостна отмяна на всяко от седемте наказателни постановления с влезли в
сила съдебни актове, доказаното участие на адвокат-пълномощник във всяко от
производствата, както и наличието на доказано направени разноски за неговото
възнаграждение, съдът в настоящия си състав намира, че всички седем обективно
съединени искове са доказани по основание.
По отношение на претендираните размери
съдът намира следното:
1.
В производството по АНД №3618/2018г на ВРС и кАНД №3368/2018г на АС– Варна,
приключило с решение за редуциране на наложената с НП № 03-009014/07.02.2018г.
имуществена санкция от 15 000лв. на 1 500лв., са ангажирани
доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение от 360лв. за
процесуално представителство пред касационната инстанция, а именно – фактура №**********/13.11.2018г. и
преводно нареждане от 14.11.2018г. Доказателства за уговорено и платено
възнаграждение по пълномощното, представено във въззивното съдебно
производство, не са ангажирани от ищците в рамките на съдебното производство по
обжалване на цитираното НП, а едва в хода на настоящото съдебно производство,
поради което съдът не следва да съобразява правните си изводи с тях. 90% от
така платеното адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от
жалбата им, т.е. на изменението в размера на имуществената санкция от
15 000лв. на 1 500лв., е сума в размер на 324лв. Поради изложеното съдът приема първият от предявените искове
за доказан в размер на 324лв, в какъвто размер следва уважаването му, съответно
– приема го за недоказан за разликата над тази сума до претендираните 1
054.08лв, в която част искът следва да бъде отхвърлен.
2.
В
производството по АНД № 3619/2018г. на ВРС и кАНД
№849/2019г. на АС– Варна, приключило с решение за редуциране на наложената с НП
№ 03-009015/07.02.2018г. имуществена санкция от 15 000лв. на
1 500лв., са ангажирани доказателства за реално заплащане на адвокатско
възнаграждение от 1 171.20лв. по фактура №**********/02.08.2018г.,
както следва: 485лв., платени във брой съгл. фискален касов бон №752 от същата
дата; и 686.20лв. по банков път с преводно нареждане от 02.08.2018г., удостоверяващо
плащане на обща сума 2 058.60лв. по фактури №№ 979, 980 и 981 (т.е. по
686.20лв. за всяка от трите фактури). 90% от така платеното адвокатско
възнаграждение, съответно на уважената част от жалбата им, т.е. на изменението
в размера на имуществената санкция от 15 000лв. на 1 500лв., е сума в
размер на 1 054.08лв., поради
което съдът приема, че вторият от обективно съединените искове е доказан в
целия предявен размер, и следва да бъде уважен изцяло. Само за пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че в производството по кАНД №849/2019г на АС – Варна са ангажирани доказателства
за платено адвокатско възнаграждение от 280лв. на адв.Д. за процесуално
представителство пред касационната инстанция, но те не са поискани за
възстановяване от ищците, поради което съдът не разполага с правомощия да се
произнесе относно тях.
3.
В
производството по АНД № 3620/2018г. на ВРС и кАНД
№3229/2018г. на АС– Варна, приключило с решение за редуциране на наложената с
НП № 03-009012/07.02.2018г. имуществена санкция от 15 000лв. на 1 500лв.,
са ангажирани доказателства, идентични с тези по първия иск, а именно – за
реално заплащане на адвокатско възнаграждение от 360лв. за процесуално
представителство пред касационната инстанция – фактура
№**********/13.11.2018г. и преводно нареждане от 14.11.2018г. Доказателства за
уговорено и платено възнаграждение по пълномощното, представено във въззивното
съдебно производство, не са ангажирани от ищците в рамките на съдебното
производство по обжалване на цитираното НП, а едва в настоящото исково производство,
поради което съдът не следва да съобразява изводите си с тях. 90% от така
платеното адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от жалбата им,
т.е. на изменението в размер на имуществената санкция от 15 000лв. на 1
500лв., е сума в размер на 324лв.
Поради изложеното съдът приема първият от предявените искове за доказан в
размер на 324лв, в какъвто размер следва уважаването му, съответно – приема го
за недоказан за разликата над тази сума до претендираните 1 054.08лв, в която
част искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
4.
В
производството по АНД № 3626/2018г. на ВРС и кАНД
№849/2019г. на АС– Варна, приключило с решение за редуциране на наложената с НП
№ 03-009013/07.02.2018г. имуществена санкция от 15 000лв. на
1 500лв., са ангажирани доказателства за реално заплащане на адвокатско
възнаграждение от 1 171.20лв. по фактура №№**********/01.08.2018г.,
както следва: 485лв., платени във брой съгл. фискален касов бон №750 от
02.08.2018г; и 686.20лв. по банков път с преводно нареждане от 02.08.2018г.,
удостоверяващо плащане на обща сума 2 058.60лв. по фактури №№ 979, 980 и
981 (т.е. по 686.20лв. за всяка от трите фактури); и адвокатско възнаграждение от 280лв. по
фактура №**********/22.03.2019г. и
преводно нареждане от 23.04.2019г, т.е. общо платеното адвокатско
възнаграждение за двете инстанции е в размер на 1 451.20лв. 90% от така
платеното адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от жалбата им,
т.е. на изменението в размера на имуществената санкция от 15 000лв. на 1
500лв., е сума в размер на 1 306.08лв.,
поради което съдът приема, че четвъртият от обективно съединените искове е
доказан в целия предявен размер, и следва да бъде уважен изцяло.
5.
В
производството по АНД № 1535/2019г. на ВРС и кАНД №1744/2019
г. на АС – Варна, приключило с решение за цялостната отмяна на НП № 03-009748/12.09.2018г., са ангажирани
доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение от 996лв. по
фактура №998/10.10.2018г. и преводно нареждане от 11.10.2018г, и 780лв. по фактура
№**********/12.06.2019г. и преводно нареждане от 24.06.2019г., или общо 1 776.00лв. Предвид цялостната
отмяна на НП, в този случай на санкционираното дружество се дължи цялостното
възстановяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
съдът приема, че петият от обективно съединените искове е изцяло доказан и по
размер и следва да бъде уважен.
6.
В
производството по АНД № 1536/2019г. на ВРС и кАНД №2670/2019
г. на АС – Варна, приключило с решение за цялостната отмяна на НП № 03-009747/12.09.2018г., са ангажирани
доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение от 996лв. по
фактура №997/10.10.2018г. и преводно нареждане от 11.10.2018г, и 780лв. по
фактура №**********/01.11.2019г. и преводно нареждане от 11.11.2019г., или общо
1 776.00лв. Предвид цялостната
отмяна на НП, в този случай на санкционираното дружество се дължи цялостното
възстановяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
съдът приема, че шестият от обективно съединените искове е изцяло доказан и по
размер и следва да бъде уважен.
7.
В
производството по АНД № 1537/2019г. на ВРС и кАНД №2625/2019
г. на АС – Варна, приключило с решение за цялостната отмяна на НП № 03-009749/12.09.2018г., са ангажирани
доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение от 996лв. по
фактура №999/10.10.2018г. и преводно нареждане от 11.10.2018г, и 780лв. по
фактура №**********/01.11.2019г. и преводно нареждане от 11.11.2019г., или общо
1 776.00лв. Предвид цялостната
отмяна на НП, в този случай на санкционираното дружество се дължи цялостното
възстановяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
съдът приема, че седмият от обективно съединените искове е изцяло доказан и по
размер и следва да бъде уважен.
Съдът в този си състав преценява
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното обезщетение
по всеки от седемте иска за неоснователно. Действително така претендираните
размери, чието заплащане съдът приема за доказано въз основа на ангажираните
надлежни доказателства във всяко едно производство, надвишават минималните
размери по чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в актуалните им редакции при провеждане на
всички съдебни производства - ДВ, бр. 84 от 2016 г.). Това обаче не е
достатъчно да се приеме, че исковете са недоказани по размер, а конкретни
съображения за прекомерност не са изложени от ответната страна в хода на
настоящото производство. Нещо повече – според настоящия съдебен състав
релевирането им тук е недопустимо, защото
възможността да бъдат направени е преклудирана в откритите съдебни
заседание по всяко от седемте въззивни, съответно – касационни производства по
оспорване на НП, в които са представени доказателствата за заплащане на
адвокатско възнаграждение, в присъствието на процесуален представител на
Дирекция „ИТ“ – Варна, без той да е възразил своевременно относно размера на
възнаграждението.
Не на последно място – възражението
за недоказаност на предявените искове по размер поради липса на доказателства
за заплащане на възнагражденията във брой или по банков път до приключване на
устните състезания във съответните производства е опровергано от наличието на
такива, описани по-горе в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт,
които при това не са били оспорени от ответната администрация чрез
процесуалните им представители при предоставянето им на съда в тяхно
присъствие.
От основателността на предявените седем главни искове произхожда и тази на
акцесорните седем такива за лихви върху присъденото обезщетение. Фактическият
състав на увреждането е завършен с влизането в сила на съдебните актове за
изменение, съотв. отмяна на наказателните постановления. От този момент до
окончателното изплащане на сумите по главните искове е дължима и законната
лихва по присъдените с тях обезщетения за имуществени вреди. Предвид петитума
на акцесорните исковете за присъждане на законна лихва, с които се лихвата се
претендира от датата на депозиране на исковата молба 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, те следва да бъдат уважени изцяло за така индивидуализирания
период.
При този изход на делото претенцията на всяка
от страните за присъждане на разноски е частично основателна съобразно
уважената, съответно отхвърлена част от исковете на осн.чл.10 ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ.
Ищецът е представил списък на разноски за
настоящото производство (стр.124), като претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по всеки иск по отделно, съобразно изричното предвиждане на чл.2
ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), според който за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Претенциите
за присъждане на разноски според представения списък (стр.124 по делото), са
както следва: За иск №1 в размер на 1054.08лв – 360лв; За иск №2 в размер на
1054.08лв – 360лв; За иск №3 в размер на 1054.08лв – 360лв; За иск №4 в размер
на 1306.08лв – 420лв; За иск №5 в размер на 1 776.00лв – 540лв; За иск №6
в размер на 1 776.00лв – 540лв; и За иск №7 в размер на 1 776.00лв –
540лв.
Съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата в
актуалната й редакция (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм.,
бр. 68 от 2020 г. ) за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са: при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. Така за първите три искове минималния размер на
адвокатското възнаграждение е 303.79лв; за четвъртия иск е 321.42лв, и за
последните три искове е 354.32лв. От горното е видно, че действително
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение надвишават минималните
размери по Наредбата за всеки от седемте иска, като за последните три то е с
почти 200лв. Независимо от горното настоящият съдебен състав счита, че те не са
прекомерни, основавайки се на фактическата и правна сложност на делото,
изключително подробното изложение в исковата молба на фактите и правните
основания на претенциите по всеки един от седемте искове, реално осъщественото
процесуално представителство от страна на адв.Д. в хода на цялото съдебно
производство – чрез писмени молби и с лично участие в открити съдебни заседания.
Предвид изложеното, и съобразно уважената/отхвърлена част от всеки от исковете,
на адв.Д. се дължат следните възнаграждения: За иск №1 – уважена претенция
324лв. от претендираните 1 054.08лв, и разноски – 360лв. – дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 110.66лв. За иск №2 – уважена претенция
1 054.08лв. изцяло, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 360лв. За
иск №3 – уважена претенция 324лв. от претендираните 1 054.08лв, и разноски
– 360лв. – дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 110.66лв. За иск
№4 – уважена претенция от 1 306.08лв изцяло, дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 420лв. За иск №5 – уважена претенция от 1 776.00лв.
изцяло, дължимо адвокатско възнаграждение 540лв. За иск №6 – уважена претенция
от 1 776.00лв. изцяло, дължимо адвокатско възнаграждение 540лв. За иск №7
– уважена претенция от 1 776.00лв. изцяло, дължимо адвокатско
възнаграждение 540лв. Така общия размер на дължимото на ищцовото дружество
адвокатско възнаграждение е 2 621.32 лв. Към него следва да бъде прибавена
и платената ДТ от общо 175лв. Преводните банкови такси (стр.124 по делото) не
подлежат на обезщетяване, тъй като не представляват съдебно-деловодни разноски.
Така общата сума, която ответната администрация дължи на ищцовото дружество за
разноски, е 2796.32лв.
Размерът на дължимото юрисконсултско
възнаграждение се определя по правилата на чл.78 ал.3 от ГПК, приложим по
изричното препращане на чл.144 от АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно – от 100 лв.
до 300 лв. Съдът намира, че в случая с оглед реално положения труд,
фактическата и правна сложност на делото и продължителността на производството,
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 150 лв., които – по
аналогия с правилото на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат присъдени – частично –
за всеки от двата частично отхвърлени искове. Така за отхвърлените части от
искове №1 и №3 ищците дължат ответника юрисконсултско възнаграждение за
разликата над 324лв. до претендираните 1 054.08лв, или 103.90лв, т.е. общо
207.80лв.
Така по компенсация ответниците дължат на
ищците разноски в размер на 2588.52лв.
Мотивиран от изложеното и на осн. осн.чл.203 и сл. от АПК и чл.4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на «Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***,
представлявано от управителя Х.К.М., сумата 324 лева (триста двадесет и четири
лв.), представляваща 90 % от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 3618/2018
г. на РС – Варна и кАНД №3368/2018г на АС - Варна, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от «Арт Денс» ЕООД -
Варна, ЕИК ***, против Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София
иск за обезщетяване на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
АНД № 3618/2018 г. на РС – Варна и кАНД №3368/2018г на АС - Варна, за разликата
над 324 лв. до претендираните 1 054.08лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на «Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***,
представлявано от управителя Х.К.М., сумата 1 054.08 лева (хиляда петдесет и четири лв. 08 ст.), представляваща 90 % от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 3619/2018
г. на РС – Варна и кАНД №849/2019г на АС - Варна, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на «Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***,
представлявано от управителя Х.К.М., сумата 324 лева (триста
двадесет и четири), представляваща 90 % от заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по АНД № 3620/2018 г. на РС – Варна и кАНД №3229/2018г на АС -
Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба – 22.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от «Арт Денс» ЕООД -
Варна, ЕИК ***, против Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София
иск за обезщетяване на заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
АНД № 3620/2018 г. на РС – Варна и кАНД №3229/2018г на АС - Варна, за разликата
над 324 лв. до претендираните 1 054.08лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на
«Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.К.М., сумата 1
306.08 лева (хиляда триста и шест лева и 08 ст.), представляващи 90 % от
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 3626/2018 г. на
РС – Варна и кАНД №838/2019г. на АС – Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на
«Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.К.М., сумата 1
776 лева (хиляда седемстотин седемдесет и шест лв.), представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1535/2019 г. на
РС – Варна и кАНД №1744/2019г. на АС – Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на
«Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.К.М., сумата 1
776 лева (хиляда седемстотин седемдесет и шест лв.), представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1536/2019 г. на
РС – Варна и кАНД №2670/2019г. на АС – Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на
«Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Х.К.М., сумата 1
776 лева (хиляда седемстотин седемдесет и шест лв.), представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 1537/2019 г. на
РС – Варна и кАНД №2625/2019г. на АС – Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.07.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда» - София да заплати на «Арт Денс» ЕООД - Варна, ЕИК ***, представлявано от
управителя Х.К.М., сторените в настоящото производство разноски в размер на
2 588.52 лева (две хиляди петстотин
осемдесет и осем лв.) – по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд – София.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: