РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Севлиево , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200174 по описа за 2021 година
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на П. П. Й. от гр. Севлиево против наказателно
постановление /НП/ № ********** от 08.04.2021 година на директора на РДГ – Велико
Търново, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на
500,00 лева по чл. 266 от Закона за горите, и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за
горите са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението: 107 броя
трупи с дължина 4 метра от дървесен вид бял бор с общ обем 10,80 плътни куб. метра.
В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което
се излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата - РДГ гр. В. Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно,
поради което моли да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
1
На 24.08.2020 година сутринта свидетелят А. Х. Й. получил сигнал от
директора на ТП – ДЛС „Росица“ гр. Севлиево, че имал информация, че два товарни
камиона отивали към местността „Кладев рът“ в землището на с. Стоките, община
Севлиево, за където свидетелят имал знание, че има издадено позволително за сеч за
имот ЧГТ. С получаването на сигнала свидетелят Й. бил информиран и че на разклона
за село Тумбалово щял да го чака екип от служители на СЦДП, сред които свид. С.С..
След получаването на сигнала Й. и колегата му – свид. М.Р. се отправили към мястото,
където ги чакали колегите им. След като се срещнали с тях, четиримата тръгнали към
местността „Кладев рът“. Даденият обект, за който знаели, че има издадено
разрешително за сеч – имот в отдел 86, подотдел „ж“ /86ж/, се намирал на около
километър разстояние от асфалтовия път. При спирането на автомобилите свидетелите
видели следи от гуми на товарни автомобили, поради което решили до обекта да се
качат свидетелите А.Й. и М.Р., а останалите двама служители на СЦДП да останат
долу на асфалтовия път. Вървейки нагоре двамата свидетели стигнали до имот 86ж,
където видели, че имало заскладени много стари трупи, отсечени според свид. Й.
година преди това, тъй като били потъмнели и с опадала кора. Понеже камионите не
били в този имот, а свидетелите чули шум от камион в съседния имот 86п, за който
знаели, че няма действащо позволително за сеч, двамата се отправили натам. Вървейки
успоредно на извозния път, за да не бъдат забелязани, свидетелите стигнали до имот
86п, където видели два товарни автомобила, на които двама души натоварвали трупи
от бял бор. Единият камион бил марка „Урал“, а другият марка „Ман“. Свидетелите
познавали и шофьорите на камионите, като шофьор на т.а. „Урал“ бил К. Й., а на т.а.
„Ман“ жалбоподателят П.Й.. К. К. натоварил първи камиона „Урал“ и се качил в
кабината му, след което потеглил надолу към асфалтовия път. Товарният автомобил
„Ман“ останал в сечището. Тогава двамата свидетели тръгнали надолу, за да
пресрещнат т.а. „Урал“. След няколко минути камионът спрял на около 50 метра от
свидетелите на поляна в близост до асфалтовия път. След като отишли до камиона,
свидетелите установили, че натоварените в него трупи били маркирани с КГМ Б1259.
Свидетелят Й. поискал документи за произхода на дървесината, както и документи за
достъп до дървесина, но такива не му били предоставени. След около 20 минути
другият автомобил „Ман“ спрял до тях зад т.а. „Урал“. На водача на същия били
поискани същите документи за превозваната с товарния автомобил дървесина, но
такива също не били предоставени. Свидетелят Й. твърди, че около 13:50 часа при тях
отишъл червен джип „Терано“, който бил управляван от лице на име А., който
предоставил на проверяващите два броя превозни билети. Единият билет бил от дата
20.08.2020 година, а другият от дата 24.08.2020 година. Според свидетеля Й. и в двата
билета бил посочен определен брой количество трупи дървесина, които не отговаряли
по броя на трупите, натоварени в т.а. „Урал“. До края на деня не били предоставени
превозни билети за дървесината, натоварена в лекия автомобил „Ман“.
2
Малко по – късно на място пристигнал и екип от служители на РДГ – Велико
Търново – свид. И.Н. и Т.Г., както и служители на РУ на МВР – Севлиево, сред които и
свид. М. Й.. Свидетелите А.Й. и М.Р. се качили заедно със служителите на РДГ –
Велико Търново отново до имот № 86п, за да им покажат откъде била натоварена
дървесината.
След това свидетелят Й. разпоредил да се разтоварят трупите, натоварени в т.а.
„Урал“ и измерени с клупа. При измерването се установило, че в камиона били
натоварени общо 94 броя трупи с обща кубатура 11,87 куб.м. и с дължина 4 метра.
След това били разтоварени трупите от т.а. „Ман“, които също били измерени
– 107 бр. трупи с обща кубатура 10,80 пл. куб. метра.
Свидетелят Й. започнал да оформя констативни протоколи за проверката и тъй
като жалбоподателят и водачът на т.а. „Ман“ отказали да натоварят обратно на
камионите трупите, същите били оставени на съхранение на мястото на проверката.
Няколко месеца след това дървесината била транспортирана за съхранение в базата на
ДЛС „Росица“, за което била оформена съответната разписка. Товарният автомобил
„Урал“ се отправил към гр. Севлиево, където бил задържан, а другият товарен
автомобил „Ман“ бил върнат на шофьора за отговорно пазене.
Едва на 21.10.2020 година свидетелят А.Й., в присъствието на свидетелите И.Б.
и Б.Т. и на жалбоподателя съставил срещу последния акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за това, че на 24.08.2020 година, в 18:00 часа,
транспортирал в землището на с. Стоките, община Севлиево, м. „Кладев рът“, отдел
86п – ЧГТ, от имот с № 416013, 107 броя трупи с дължина 4 метра с дървесен вид бял
бор, с общ обем 10,80 пл. куб.м., натоварени в товарен автомобил „Ман“ с рег. № ЕВ
9540 ВК, без превозен билет, като за имота нямало издадено позволително за сеч и
дървесината била маркирана с КГМ Б1259. С акта за установяване на административно
нарушение били задържани и 107 броя трупи от дървесен вид бял бор с общ обем 10,80
пл. куб. м..
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае
със съдържанието му и да впише своите възражения. Видно от приложения по делото
АУАН жалбоподателят Й. посочил в графата за възражения, че бил спрял на временен
склад. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени
възражения срещу съставения му АУАН.
Въз основа на съставения АУАН и писмените доказателства, събрани в хода на
административното производство, е издадено обжалваното НП № ********** от
08.04.2021 година на Директора на РДГ гр. Велико Търново против жалбоподателя ПЛ.
П. Й.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта,
и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, поради което и на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ му е
3
наложил наказание глоба в размер на 500.00лв. по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите. С
наказателното постановление и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на
държавата и вещите – предмет на нарушението: 10,80 плътни куб. метра дървесина –
107 броя трупи с дължина 4 метра от дървесен вид бял бор и върнат товарния
автомобил „Ман“, на основание чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – обжалваното наказателно постановление; АУАН от 21.10.2020 година;
Констативен протокол № 000867 от 24.08.2020 година; Разписка № 001399 от
24.08.2020 година; Разписка № 000102 от 10.03.2021 година; Сигнал от директора на
ТП ДЛС „Росица“ гр. Севлиево; Констативен протокол № ********** от 24.08.2020
година; КП № ********** от 24.08.2020 година; Извадка от Google earth;
Технологични планове № 1 и 2; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на
земеделието и храните; Трудов договор на А.Й.; Допълнително споразумение към
трудов договор; Диплома за средно образование; Извадка от ИАГ за издадени
позволителни за сеч; Опис на превозни билети, Два броя превозни билети от
20.08.2020 година за т.а. „Ман“ с водач жалбоподателя П.Й.; ПС № 570808/09.08.2020
година; ПС № 0581638 от 10.01.2021 година; ПС № 0560320; Протокол за
освидетелстване на сечището № 0540535 от 30.06.2020 година; ПС № 0560330; ;
Протокол за освидетелстване на сечище № 0540537; КП № 007392 от 24.08.2020
година; КП № 006121 от 13.08.2020 година; ; КП № 006941 от 08.09.2020 година – 3
броя; сортиментна ведомост; КП № 006122 от 08.09.2020 година; КП № 006123 от,
продължение на предходния; Отговор от Таня Й.а; Превозен билет №
11834/00070/20082020/105435 – 9156RWL; Превозен билет №
11834/00073/20082020/113122 – 86LWG10 и 4 броя скици.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 12.04.2021 г.. Жалбата е заведена в деловодството на РДГ - В. Търново на
19.04.2021 г., тоест в законоустановения т срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се
за длъжността лесовъдско образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалб. Й. е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, съгласно която се забранява покупко – продажбата и други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и
преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и
недървесни горски продукти. На основание тази разпоредба на закона на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител в лицето на адв. С.С. от САК. В жалбата се твърди, че НП е необосновано
и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения. Същите се
поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.
В жалбата на първо място се твърди, че актът за установяване на
административно нарушение е съставен, а НП издадено от лица, които нямат
компетентност за това. Съдът не споделя това становище, тъй като съгласно
4
разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на
земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите.
По делото е приложено копие на Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните, според която директорите на РДГ са упълномощени да
издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ЗГ. Според тази разпоредба нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната
агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква
лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителната агенция по горите. Видно от представените писмени доказателства
свидетелят А.Й. е служител от структурите на ИАГ - РДГ В. Търново. Същият
притежава диплома за образование, което се изисква за заеманата от него длъжност.
Следващото твърдение, изложено в жалбата, е, че на жалбоподателя не е
съставян и връчен акт за установяване на административно нарушение. Това твърдение
съдът намира за несъстоятелно, тъй като от приложения по делото АУАН се
установява, че същият е съставен на 21.10.2020 година в присъствието на
жалбоподателя, който го е подписал и екземпляр от който му е бил връчен.
В жалбата се твърди още, че нито в АУАН, нито в НП е посочено как и с какво
е измерено количеството дървесина. От показанията на разпитаните свидетели –
служители на ТП ДЛС – Севлиево, се установява по несъмнен начин според съда, че
дървесината, натоварена в камиона „Ман“, е била първо разтоварена на поляната в
близост до асфалтовия път, след което с помощта на клупа била измерена. Измерването
е било направено в присъствието на жалбоподателя и измереното количество
дървесина е било посочено в съставения на място Констативен протокол №
********** от 24.08.2020 година. Видно от този протокол /стр.24/ жалбоподателят е
присъствал при измерването на дървесината и е положил подписа си в него. При това
положение следва да се приеме, че твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата
в тази насока, е необосновано и несъстоятелно.
В съдебно заседание се твърди, че мястото на извършване на нарушението не е
посочено правилно от актосъставителя и съответно от наказващия орган. Видно от
констативните протоколи, описани в АУАН и НП, товарният автомобил „Ман“ е спрял
на няколко метра разстояние от товарния автомобил „Урал“, който според КП №
**********, изготвен от актосъставителя, се намирал на около един километър от
имота, находящ се в отдел 86, подотдел „п“, който отдел е посочен като място на
извършване на нарушението, както от актосъставителя, така и от наказващия орган. По
делото безспорно се установи от разпита на свидетелите А.Й. и М.Р., че около обяд на
24.08.2020 година двамата са видели да се товарят два товарни автомобила, единият от
които т.а. „Ман“, управляван от жалбоподателя в последствие, в имот, находящ се в
отдел 86, подотдел „п“ . Установено е по делото също така, че автомобилът е спрял на
асфалтов път, който се намирал на около 1 км. от това място. При това положение
следва да се приеме по начина, по който е описано деянието в АУАН и НП, че
транспортирането на дървесината, т.е. твърдяното деяние е извършено в района на м.
„Кладев рът“ в землището на с. Стоките, община Севлиево, където е спрял автомобила,
а не на мястото, откъдето твърдят двамата свидетели, че е потеглил. В този смисъл
следва да се приеме, че неправилното посочване на мястото на извършване на
нарушението, което е задължителен елемент от състава на нарушението, съставлява
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, тъй като същият не може да разбере къде точно е извършил
нарушението, което му се вменява във вина. Само това обстоятелство е достатъчно
основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Следващото оспорване, направено от жалбоподателя в жалбата до съда, се
състои в обстоятелството, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен въз основа на изготвените на 24.08.2020 година констативни протоколи. В
5
тази връзка се твърди, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, която била
ангажирана именно въз основа на констатациите от проверката, изрично посочени в
КП, но не отразени в АУАН и НП. Безспорно е, че административно – наказателното
производство започва със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение, в който следва да са описани констатациите от проверката, като няма
пречка да се съставят констативни протоколи за самата проверка. В конкретния случай,
противно на твърдението на жалбоподателя, в АУАН са посочени трите констативни
протоколи, които са съставени във връзка с проверката на товарния автомобил „Ман“.
Тези протоколи са подписани лично от жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че той е бил запознат с констатациите от проверката. В тази връзка следва да
се отбележи, че в КП № ********** от 24.08.2020 година е посочено, че
жалбоподателят не е представил превозен билет за дървесината, натоварена в камиона.
Съдът констатира обаче наличието на съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и в последствие на обжалваното наказателно постановление.
Видно от двата документа в тях е описано, че се транспортира в землище Стоките,
община Севлиево, местността „Клдев рът“, отдел 86, подотдел „п“ – ЧГТ, от имот с
кад. № 416013 дървесина с товарен автомобил, непридружена с превозни билети без
превозни билети, а по надолу в АУАН и наказателното постановление е посочено, че
за имота няма издадено позволително за сеч. Съдът намира, че по начина, по който е
описано нарушението не става ясно за жалбоподателя дали наказателното
постановление се издава за транспортиране на дървесина, непридружена с превозен
билет, или за сеч в имота, за който се твърди, че нямало издадено позволително за сеч.
Тази неяснота при описание на нарушението води до невъзможност жалбоподателя да
упражни правото си на защита в пълнота, тъй като същият е изправен пред
невъзможността да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина.
В тази връзка следва да се посочи и че е без значение по делото откъде е добита
дървесината или по – скоро натоварена, и дали за сечта в имота има издадено
позволително за сеч, тъй като ако се приеме, че наказателното постановление е
издадено за това, че се транспортира дървесина, непридружена с превозен билет, това
обстоятелство е ирелевантно за твърдяното нарушение. Последващите действия на
проверяващите и на полицейските служители в лицето на свид. М.Й. за установяване
произхода на дървесината, превозвана в товарния автомобил, т.е. дали същата е била
отсечена в имоти 86п или 86ж, също са неотносими към спора, тъй като за деянието, за
което е санкциониран жалбоподателя, не е необходимо да се установява дали
дървесината е била добита законно. Съобразявайки това обстоятелство, както и
показанията на свид. М.Й., който ясно заяви, че не е могло да бъде установено дали
дървесината, натоварена в двата товарни автомобила „Урал“ и „Ман“, е била от имоти
86п и 86ж, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и на това основание.
Не на последно място следва да се отбележи, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че камионът, натоварен с дървесина, е
спрял на известно разстояние от товарния автомобил „Урал“, което място представлява
временен склад съгласно технологичния план, представен по делото. Това
обстоятелство беше потвърдено по несъмнен начин с показанията на свидетелите И.Н.
и Т.Г., които заявиха, че на поляната, на които били спрени двата автомобила имало
временни складове на имоти 86п и 86ж. Последният свидетел поясни и
обстоятелството, че съгласно ЗГ когато дървесината тръгва от сечището до
транспортирането до временния склад не се изисква превозен билет. Съобразявайки
тези обстоятелства, както и това, че съгласно разпоредбите на ЗГ за транспортиране на
дървесина до временен склад не се изисква превозен билет, а наказателното
постановление е издадено за нарушение, изразяващо се в транспортиране на дървесина
без превозен билет, съдът намира, че наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени само на това основание. С други
думи деянието, за което е санкциониран от жалбоподателя е несъставомерно и
съответно не може да доведе до ангажиране на административно – наказателната
отговорност на наказаното лице.
За по – голяма правна прецизност съдът следва да отбележи, че констатира и
6
още едно нарушение на процесуалните правила, допуснато при съставянето на АУАН.
Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо
да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели,
присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и
непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността
на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства,
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и
обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така
и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито
условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с
реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише
акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено
като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти
и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Чл. 40, ал. 3
от ЗАНН предвижда възможност при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично трябва да е отбелязано в него. В настоящия случай
безспорно се установи, че при констатиране /установяване/ на нарушението са
присъствали свидетелите А.Й., М.Р., С.С. и негов колега на име С.. Актът, въз основа
на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен в
присъствието на свидетелите И.Б. и И. Т.. Тези двама свидетели са присъствали при
съставянето на акта, но не и при установяване на нарушението. Съгласно цитираните
по – горе разпоредби това е допустимо единствено и само при липсата на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая имаме трима
свидетели отделно от актосъставителя, които са присъствали при установяване на
нарушението. Актът обаче не е съставен в тяхно присъствие така, както изисква закона,
а в присъствието на други двама свидетели, за което обаче липсва изрично
отбелязване, така, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. За съда остава
неясно защо настоящият АУАН е съставен в присъствието на тези двама свидетели,
при условие, че установяването на нарушението е станало в присъствието на други
свидетели, които бяха изслушани непосредствено пред съда. Вероятно това се дължи
на факта, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен на
място в деня на констатиране на нарушението, за което съдът не вижда да е имало
някаква пречка, а едва през месец октомври 2020 година. Този факт е без значение в
настоящия случай, но същият води до незаконосъобразност на акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Несъмнено след като съдът прие, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, същият не следва да бъде санкциониран и не следва да бъдат отнемани в
полза на държавата дървата, които са били транспортирани с товарния автомобил,
послужил за извършване на нарушението, който е върнат на собственика му съгласно
обжалваното наказателно постановление.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се
отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за правна защита и
7
съдействие, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил на адв. С.
адвокатски хонорар в размер на сумата от 250.00 лева. С оглед изхода на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на жалб. Й. следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 250.00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 08.04.2021
година на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
ПЛ. П. Й., ЕГН: **********, от гр. Севлиево, ул. «Марин Попов» № 15, вх. А, ет. 2, ап.
15, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на основание чл. 275, ал. 1, т.
2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 500,00 лева по чл. 266
от ЗГ и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на
нарушението: 10,80 плътни куб. метра дървесина – 107 броя трупи с дължина на 4
метра от дървесен вид бял бор, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от Директора инж. Н.Й.Н., да заплати на ПЛ. П. Й., ЕГН: **********,
от гр. Севлиево, ул. «Марин Попов» № 15, вх. А, ет. 2, ап. 15, направените от него
разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 250,00лв. /двеста и петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8