Мотиви
към оправдателна
присъда, постановена на 20. 11. 2019 год. по наказателно дело № 298
нчхд
по описа на РС С. за 2019 год.
С. И. *** е обвинила И. К.
К. в това че на 06. 06. 2019 година
я е нападнала около 8 часа и 50 мин., в момента в който влизала в колата си,
като я ударила с ръка, счупила очилата й и издрала лицето й, като заплашила
тъжителката и децата й. Твърди в тъжбата си че в резултат на това физическо
насилие спрямо нея получила охлузвания и оток със синини по лицето, врата и
лявата мишница. Обвинява И.К.К. за престъпление по чл. 130 ал. 1 НК - лека
телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл. 129 ал. 2 и
чл. 128 ал. 2 НК и предявява граждански иск за 5000 лева, претендирани
като обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от деянието предмет
на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06. 06.
2019 година до окончателното изплащане.
В съдебно
заседание тъжителката
С. И. К. поддържа
обвинението и гражданския иск
чрез повереника си адвокат П..
Подсъдимата И.К.К.
отрича да е извършила деянието
предмет на обвинението отрича да
е удряла тъжителката, и лично и чрез защитника си адв.
С. вземат становище за оправдателна присъда и за отхвърляне на гражданския иск
като неоснователен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
В тежест на
обвинението е на доказване, а не се установява от събраните по делото
доказателства подсъдимата да е нанесла на тъжителката описаните в тъжбата
удари, счупване на очилата й, издраскване на лицето, както и уврежданията
предмет на обвинението. От фактическа страна уврежданията се установяват от
съдебно медицинската експертиза, но в тежест на обвинението е на доказване, а
не се установява от доказателствата по делото тези увреждания да са нанесени на
тъжителката на от подсъдимата на 06. 06. 2019 год.
В тъжбата се
твърди следната обстоятелствена част на обвинението, като видно от съдържанието
й и уточнението на адв. П. в съдебно заседание
предмет на обвинението е деянието от 06. 06. 2019 година а изтъкнатото в
тъжбата деяние от 02. 10. 2018 година има доказателствено
значение за установяване деянието предмет на обвинението от 06. 06. 2019
година. Именно за това деяние се сочи в тъжбата че е спазен срока по чл. 81 от НПК, а деянието от 02. 10. 2018 година на което тъжителката и повереника придават доказателствено
значение се сочи като предистория престъпното деяние от 06.06.2019 г. предмет
на обвинението.
Като
обстоятелства във връзка с извършеното престъпно деяние, тъжителката твърди в
жалбата си че живее в едно и също населено място - град С. с обвиняемата И.К.К.
и се познавали само като съграждани и не са имали никакви контакти до
09.02.2018 г. когато при пристигането й на работа в шивашкото си ателие на ул. П.
№ 7 тъжителката С. К. установила, че от северната страна на фасадата с черен
спрей е изпълнен надпис „С. + И. К. = SЕХ „ С. К. твърди в тъжбата си, че за нея не било трудно да
установи, че името от надписа е на бащата на детето на обвиняемата И.К. с
когото тъжителката имала познанство и от него знае че Х.К. е признал детето на
И.К., но нямат брак с нея, не са живяли съвместно в условията на партньорство.
Видно от
съдържанието на тъжбата, по съображения, че може да последва агресия от страна
на И.К. и че това деяние е продиктувано от лични мотиви - ревност, още същият
ден тъжителката подала жалба до РУМВР- С. и била образувана прокурорска
преписка № 357/2018 г. по описа на РП-С., която приключила с Постановление от
23.03.2018 г. за отказ да се образува досъдебно производство.
Като
предистория на престъпно деяние, което се твърди че било извършено на
06.06.2019 г. в тъжбата се сочат
като обстоятелства с доказателствено
значение, че на 02.10.2018 г. към 17 ч. в
ателието на тъжителката на посоченият по-горе адрес нахлула обвиняемата И.К.
във възбудено състояние, пределно разгневена.Този й вид поразил веднага
тъжителката С. К.. Твърди се в тъжбата, че на 02.10.2018 г. към 17 ч. при
влизането й в ателието на тъжителката обвиняемата И.К. започнала безцеремонно
да обижда тъжителката, да я обвинява и да й търси отговорност за познанството й
с Х.К. и да демонстрира явно намерение да се саморазправя с тъжителката, която
се изплашила. Веднага й потвърдила,че в действителност познавам Х., но казала
на обвиняемата, че връзката им била е безлична и безпереспективна,
поради което тъжителката е преустановила всякакви контакти с Х.К. и че никога
не е стигала до интимност в отношенията си с него, така че обвиненията на И.К.
били безпочвени и в резултат на клюки. За този случай на 02. 10. 2018 год.
изтъкван в тъжбата с доказателствено значение и като
предистория на случая от 06. 06. 2019 година, се твърди, че при този разговор
на 02.10.2018 г. че в един неочакван за тъжителката миг И.К. нанесла удари с ръка в лицето на тъжителката,
като счупи очилата й и я наранила в областта на очите и клепачите. Веднага
тръгнала да излиза от ателието ми като продължила да се заканва и заплашва
тъжителката. Подадала жалба до РПУМВР - С. срещу И.К.
с описание на гореизложеното и била образувана пр.пр. № 1441/2018 г., която
приключила с Постановление на РП от 11.02.2019 г. за отказ от образуване на
досъдебно производство/ приложено / с констатации ,че не е налице престъпление
от общ характер по чл.129 от НК , а причиненото увреждане представлява лека телестна повреда по чл. 130 ал.1 от НК , което престъпление
се преследва по тъжба на пострадалия, предвид особената разпоредба на чл. 161
от НК.
Видно от
съдържанието на тъжбата, обстоятелствената част на обвинението е описано в
какво от фактическа страна е обвинена поде. И.К. че е извършила на 06. 06. 2019
година, за което по долу в тъжбата се твърди че е спазен преклузивния
срок по чл. 81 НПК ал. 3 НПК.
В тъжбата се
твърди, като обстоятелствена част на обвинението, че на 06.06.2019 г. престъпните действията на К.
ескалирали. Твърди се в тъжбата, че рано сутринта на същият ден - 8,50 ч. К. се
появила пред ателието на тъжителката и я нападнала в момента, когато влизала в
колата си, отново изрекла същите неоснователни обвинения, като ударила
тъжителката с ръка и счупила очилата й, издрала лицето й, отправила нецензурни
думи спрямо тъжителката и заплашила не само нея, но и децата й. Твърди се в
тъжбата, че в резултат на това физическо насилие спрямо С.И. К., тя получила
охлузвания и оток със синини по лицето ,
врата и лявата мишнница, за което се позовава на Медицинско свидетелство амб. № 6549/6.6.2019 г. / приложено /.
Твърди се в
тъжбата, че в следствие от изживения остър стрес в резултат на системния
психологичен тормоз от страна на К., за тъжителката С. К. и деня и нощта се
превърнали в кошмари. В главата й се въртял и натрапчиви мисли, горчиви като
самата смърт. В тъжбата се твърди, че поради невъзможност да работи в това
състояние, С. К. преустановила работата си и излязла в отпуск по болест от
07.06.2019 г. до 21.06.2019 г.
От
доказателствата по делото не се установява нито изтъкнатото за 02. 10. 2018
година, нито приписваното на обвиняемата деяние, което се твърди че е извършено
на 06. 06. 2019 година.
Показанията на
свидетелите преценени поотделно и в тяхната съвкупност също не установяват
подсъдимата да е нанесла на пострадалата ударите и уврежданията предмет на обвинението.
Съдът за тези свои изводи съобрази фактите изложени в показанията на
разпитаните по делото свидетели В.Д.П. и Л.И.Г., на които тъжителката се
позовава за установяване на твърдяното от нея в тъжбата й.
От показанията
на свидетеля Л.Г. не се установява подсъдимата да е нанасяла удари на
тъжителката когато двете са се скарали в ателието на С. К.. Така от тези
показания, а и от събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност не се установява подсъдимата да е нанасяла удар в ателието на
тъжителката, за който случай се твърди в тъжбата че е станал на 02. 10. 2018
година изтъкван от обвинението като случай с доказателствено
значение за деянието предмет на обвинението, което се твърди да е извършено на
06. 06. 2019 година сутринта в 8 часа и 50 мин.
Свидетелят П. сочи
в показанията си, че на 6 юни 2019
година, било 9 часа или 9 и нещо минавал по обичайния си маршрут и видял
тъжителката С. К. да се разправя пред автомобила й с друга жена - подсъдимата И.К.,
като автомобилът на тъжителката бил пред шивашкото й ателие, С. била в
автомобила, а подсъдимата до отворената врата на автомобила. Това което
свидетелят възприел било разправия между двете жени, видно от показанията му.
След малко се върнал да види какво става, защото тъжителката С. К. му шие разни
неща, искал при нужда да й помогне и като се върнал след около 5-10 минути било
приключило всичко. С. К. била видимо разстроена, треперела, разказала на св. П.
че била нападната от И.К., показала му травма на лявата си ръка, която била
подута, очилата й били счупени и имала издрасквания, в областта на врата или
лицето, свидетелят не помни.
Свидетелят П.има
възприятия и за предшестващи отношения между тъжителката и подсъдимата.
Тъжителката му споделила че има предшестващ инцидент с подсъдимата и че И.К.
упражнява психически тормоз над нея заради връзката й с човек на име Х., за
който другите доказателства по делото установяват че е Х.К., от когото
подсъдимата има дете. Видно от показанията на свидетеля П., предишния ден 05.
06. 2019 год, във времето между 15 часа и 16 часа
докато св. П.бил в ателието на тъжителката С. К., за да й поръча стесняване на
калъф за матрак подсъдимата й звъняла интензивно по телефона, като на третото
обаждане С. К. включила телефона на високоговорител и св. П.чул как този който
говори по телефона на
тъжителката й казва „Ако
разберем, че се срещаш с И., ще те разчекнем". Но от показанията на
свидетеля П. не се установява да е възприел подсъдимата да нанася удар на
тъжителката, изобщо не се установява нито физическо съприкосновение между
подсъдимата и тъжителката, нито съдържанието му, нито при какви обстоятелства.
Дори без да се
вземат предвид показанията на св. В. доведена от подсъдимата, от показанията на
свидетелите на които се позовава тъжителката не се установява това за което
подсъдимата е обвинена, че е сторила на тъжителката.
Според
показанията на свидетелката В. за които не се установява да са именно за случая
на 06. 06. 2019 година, тя в началото на лятото 2019 година видяла подсъдимата
сутринта в кв. С.о при новия блок до кръстовищато с
кръгово движение. Докато И.К. вървяла надолу по посока в болницата на една
паркирана до аптека в този нов блок лека кола тъмно синя на цвят се отворила
вратата и И.К. била дръпната от висока жена със стремеж да я вкара в колата, а И.К.
се мъчела да се отскубне.
От показанията
на разпитаните по делото свидетели, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
не се установява подсъдимата да е нанасяла удари на тъжителката както на 02.
10. 2018 година, така и на 06. 06. 2019 година. За първият случай, изтъкнат в
тъжбата с доказателствено значение прокурорът е
отказал да образува наказателно производство по съображения че уврежданията
сочат на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК, че същата не е нанесена по
хулигански подбуди при условията на чл. 131 ал. 1 т. 1 НК, не е налице
престъпно хулиганство по чл. 325 ал. 1 НК и при това положение няма основание
за образуване на досъдебно производство, не е налице престъпление от общ
характер, а доколкото има „известни" признаци на престъпление по чл. 130
ал. 1 НК, по силата на чл. 161 ал. 1 НК наказателното преследване за такова
престъпление се преследва по тъжба на пострадалия. Този отказ за образуване на
досъдебно производство е постановен на 12. 02. 2018 год. а настоящата тъжба за
деянието предмет на обвинението е подадена на 08. 09. 2019 година - седем
месеца след постановяване на този отказ за образуване на досъдебно производство
и повече от 11 месеца и 6 дни след 02. 10. 2018 година когато се твърди че И.К.К.
е ударила тъжителката в ателието й. В тази връзка самата тъжителка видно от
съдържанието на тъжбата й и уточнението на повереника
й адв. П. сочи, че шестмесечния срок по чл. 81 ал. 3 НПК за подаване на тъжбата е спазен само за случая на 06. 06. 2019 година и
именно той е предмет на обвинението, а визираното за 02. 10. 2018 година се
сочи като предистория на деянието от 06. 06. 2019 година и с доказателствено значение.
При тези
изводи съдът съобрази че според обстоятелствената част на обвинението
нападението и ударите които се твърдят в тъжбата са се случили в 8 часа и 50
мин. на 06. 06. 2019 година, а видно от показанията на свидетеля П., поне 10
минути по-късно той е възприел разправия между тъжителката и подсъдимата пред
автомобила на тъжителката. Видно от показанията му свидетелят П. е отивал на
сервиз в С., срещата му е в 10 часа и 30 мин, тръгнал в 9 часа - девет и нещо,
след това за първи път е минал покрай подсъдимата и тъжителката и ги видял да
се разправят това, видно от показанията му. След това решава да се върне, видно
от показанията му, направил с автомобила си една обиколка около болницата,
завил на светофара наляво и се върнал, което му отнело 5-10 минути и се върнал.
Но според
тъжбата твърдяното в нея
нападение, но неустановено от доказателствата се е още в 8 часа и 50 мин. на
06. 06. 2019 година.
Дори без тази
съпоставка на показанията на св. П. с обстоятелствената част на обвинението,
никое доказателство по делото не сочи, че подсъдимата е ударила тъжителката, че
й е счупила очилата и издрала лицето. При наличните доказателства да се приеме
това, означава присъдата да почива на предположение, което е недопустимо.
Лошите
отношения между подсъдимата и тъжителката са доказани, и те са били факт,
когато на 06. 06. 2019 год. сутринта С. К. се е оплакала на св. П. че
подсъдимата я е нападнала, издрала и счупила очилата й. Тези лоши отношения
между тъжителка и подсъдима датират още от причината за развода на С. К. с бившия
й съпруг П.Б., разпитан като свидетел по делото. Видно от показанията на
свидетеля П.Б. - бивш съпруг на С. К., докато били съпрузи тя имала връзка с Х.К.,
от която подсъдимата И.К. има дете. Заради Х.К. подсъдимата и тъжителката са в
лоши отношения, но самият Х.К. няма възприятия за случая предмет на тъжбата.
Макар че са
най-близо по време до разправията между тъжителката и подсъдимата на 06. 06.
2019 година показанията на св. П. не установяват подсъдимата да е удряла
тъжителката, да й е чупила очилата и издрасквала лицето. Това което свидетеля П.
е възприел с оглед отдавна лошите отношения между подсъдимата и тъжителката не
следва да се смесва с това което С. К. му е разказала за инцидента сутринта на
06. 06. 2019 година. Това което тъжителката е разказала на св. П. е нейно
извънсъдебно твърдение, което не е доказателство, а предмет и рамка на
доказването.
Поради
изложеното от доказателствата по делото не може да се приеме за установено и
доказано приписваното на подсъдимата в тъжбата, което да се е случило на 06.
06. 2019 год във времето и по начина описан в
тъжбата. Деянието приписвано на подсъдимата в тъжбата, което се твърди да е
извършила по отношение на тъжителката не се установява от събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дори без да се
съобразяват показанията на св. В.. Дори само от доказателствата на които
тъжителката се позовава не се установява подсъдимата да е извършила на 06. 06.
2019 год. приписваното й в тъжбата и съдът на основание чл. 304 НПК следва да я
признае за невиновна и оправдае по това обвинение и да отхвърли гражданския иск
като неоснователен и недоказан.
Като време
показанията на свидетелката В. се отнасят за ден в началото на лятото на 2019
година. Видно от тези показания подсъдимата е дръпната в автомобил и усилията й
били да се отскубне. Но съдът приема че тези показания не се отнасят за процесния случай защото свидетелката няма възприятия за
нещо което св. П. е възприел за инцидента сутринта на 06. 06. 2019 година. Това
е разправия между тъжителката и подсъдимата докато подсъдимата е пред отворена
врата на автомобила на тъжителката ,а тя е вътре в автомобила. Налага се
изводът че щом св. В. няма възприятия за такова нещо и не сочи кога се е
случило това за което разказва, показанията й не са за случая предмет на
делото.
Обясненията на подсъдимата също
не се отнасят за 06. 06. 2019 година. Те се отнасят за 09. 06. 2019 година
когато твърди че около 9 часа С. К. я дръпнала в автомобила й. Подсъдимата
успяла да се оскубне. Съдът приема, че показанията на
св.
В. и обясненията на подсъдимата
не се отнасят за процесния случай, който се твърди в
тъжбата че е се е осъществил на 06. 06. 2019 год.
Запис от
охранителна камера, на който се позовава тъжителката, не е доказателство по
делото, защото в конкретния случай, който в конкретния случай не е събран по
начина и със средствата установени по НПК за събиране на доказателства и не е
източник на доказателства за установяване твърденията в тъжбата.
Относно
гражданския иск не се установява от доказателствата по делото деяние на
подсъдимата на 06. 06. 2019 година, така както е описано в тъжбата. Не се
установява и деянието приписвано на подсъдимата по отношение на пострадалата на
02. 10. 2018 година изтъкнато в тъжбата с доказателствено
значение като предистория на случая предмет на обвинението. При положение че
няма установено и доказано деяние на подсъдимата каквото се твърди в тъжбата,
съдът приема, че същата не е причинила неимуществените вреди, на които се иска обезвреда, не е осъществила деликта
от който й се претендират 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди болки и
страдания и гражданския иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Мотивиран от
изложените съображения съдът постанови оправдателната си присъда и отхвърляне
на гражданския иск като неоснователен.
Председател: