Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.03.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
24.02.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
6 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от А.Т.П. от ***,
подадена от адв.Т.Б. от АК-***, против Решение №260088 от 23.11.2020 год./неправилно посочена дата 24.11.2020 год. в
жалбата/, постановено по АНД №1221/2020 год. по описа
на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №18-1300-000945 от 14.09.2018 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в касационната жалба,
че не е доволен от цитираното решение на Районен съд - Кърджали,
поради което и обжалва същото изцяло и в срок, като сита, че обжалваното
решение е постановено неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Излага съображения, като твърди, че изводите на районния съд
за доказаност на нарушението не се подкрепят от
доказателствата по делото и са незаконосъобразни, като сочи, че в тази връзка
съдът се позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, но без да отчете
противоречията в показанията им, както и тяхната заинтересованост като
служители при ответника. Счита също, че съдът не отчел обстоятелството, че
обжалваното наказателно постановление страда от пороци, които са съществени и
не могат да бъдат отстранени в хода на проведеното съдебно производство, нито
да се санират и представляват самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление. Твърди, че е неправилна и неточна и
правната квалификация на описаното в обжалваното НП нарушение, поради което и
същото е издадено в нарушение и на материалния закон, както и че от приложената
преписка по издаването на оспореното НП не се установявало и същото да е
издадено от компетентен орган. По изложените съображения, моли съда да
постанови решение, с което да отмени Решение от 24.11.2020 год./вярната дата всъщност е 23.11.2020 год./,
постановено по АНД №1221/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като постанови
друго, с което да отмени изцяло наказателно постановление №18-1300-000945 от
14.09.2018 год., издадено от началник група към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна
полиция”, като незаконосъобразно.
Касаторът А.Т.П. от ***, редовно призован
за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали счита, че от доказателствата
по делото е установено, че на 22.08.2018 год., служители на ОДМВР – Кърджали са установили жалбоподателят
да управлява МПС, като в хода на
извършената от тях проверка, същият
е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества, както и да му
бъде извършено медицинско изследване и вземане на кръв
и урина. Намира, също така, че е било установено, че водачът
на превозното средство - жалбоподател
по настоящото дело, не е носил
у себе си свидетелство за управление на
МПС и контролен талон. Счита, че посочените факти са относими към
нормите на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, както и към разпоредбата
на чл.174, ал.3 от същия закон, както и счита, че извършените административни нарушения са били
установени с изискуемата от закона категоричност
и няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид това намира, че са налице
основания решението на Районен съд – Кърджали да бъде
оставено в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от
касатора основание е всъщност нарушение на закона - касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №260088 от 23.11.2020 год., постановено по АНД №1221/2020 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №18-1300-000945 от 14.09.2018 год., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на А.Т.П. от ***,
с ЕГН **********, на основание чл.173, ал.3, предл.2/второ/
от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, са наложени наказания „глоба”, в
размер на 2000/две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок
от 24/двадесет и четири/ месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1/първо/ и 2/второ/ от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 10/десет/ лева, за извършено виновно нарушение на 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.Т.П. от
***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР – Кърджали, направени
разноски по делото, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 22.08.2018 год., на жалбодателя бил съставен АУАН с бланков №*** за това, че на
същата дата, в *** часа, в ***, на ул. „***”, до бл.№**, управлявал лек
автомобил „Мерцедес”, с рег.№***, собственост на Т. В. П., като допуска
следните нарушения: 1. Отказва да му бъде извършен тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Драг
Тест” 5000 и 2. Не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него. Нарушителят подписал акта, като изрично вписал в него, че няма
възражение. Издаден и връчен му бил и талон за медицинско изследване с №***, в който било отразено, че водачът
отказва проверка за наркотични вещества. На 14.09.2018 год. наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, с което
наложил на жалбоподателя следните административни наказания: по т.1 - „глоба”, в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца, на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като било
постановено и отнемане на 12 контролни точки, на основание Наредба №Із-2539 на МВР
и по т. 2 - „глоба”, в размер на 10 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Районният съд е посочил, че видно
от Протокол за доброволно предаване, на 05.09.2018 год., Т. П. - баща на жалбодателя, предал в сектор „ПП” - Кърджали СУМПС на А.П.
и че към преписката е приложена Докладна записка, адресирана до началника на
сектор „ПП” към ОДМВР - Кърджали, от която било видно, че на 20.05.2019 год. бил
посетен адреса на жалбодателя П., за връчване на процесното НП, но същия не бил установен, като по данни на
баща му, лицето А.П. живеело в ***.
Изложената фактическа обстановка районният
съд е установил от показанията на свидетелите М. В., С. С. и Д. И., както и от
писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно
нарушение, за който е посочил, че като редовно съставен, се ползва с доказателствена сила, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП;
Талон за медицинско изследване; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год. на
министъра на МВР, както и от другите, приети по делото, писмени доказателства. Съдът
е посочил също, че при анализа на гласните доказателства кредитира изцяло
показанията на свидетелите М. В., С. С. и Д. И., намирайки ги за логични,
последователни и взаимно допълващи се и които установяват по безспорен начин
релевантните по делото факти. Посочил е освен това, че свидетелите са очевидци,
които на процесната дата и място са възприели
непосредствено визираните в АУАН нарушения, като и тримата са очевидци на
отказа на А.П. да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, като е приел, че коментираните гласни доказателства съответстват
напълно с приетите писмени доказателства и установяват по несъмнен начин
извършените нарушения и автора им и е отбелязъл, че жалбодателят изрично е вписал в АУАН, че няма възражения.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, от
правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество. Съдът е приел, че жалбата е подадена в
срок, тъй като липсвали данни, кога е връчено НП на жалбодателя
или че е приложена процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Районният съд, по т.1 от
наказателното постановление е посочил, че на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
предвиждащ, че на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 24 месеца и глоба 2000 лева. Посочил е също, че нормата
представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за
поведение и санкцията при нарушаването му. Съдът е приел, че в настоящия
случай, при описаната фактология, касаторът
в настоящото производство П. е осъществил такова нарушение, тъй като, макар и
да е бил водач на МПС, на процесната дата той е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества. Приел е също, че събраните по делото гласни
и писмени доказателства водят до извод, че жалбоподателят е управлявал описания
автомобил, както и че с поведението си е осъществил състава на нарушението по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, отказвайки да бъде тестван с техническо средство, както и
е отказал да му бъде извършено медицинско изследване. Съдът е посочил, че при индивидуализацията на наказанието
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП и е наложил предвидените
кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба”, в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца. Така
районният съд е извел и извода си, че в
тази част наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
По т.2 от наказателното
постановление районният съд е приел, че жалбоподателят
действително е извършил описаните в акта и наказателното постановление
административни нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно неносене на свидетелство
за управление на МПС и неносене на контролния талон към свидетелството за
управление, като е
посочил, че задължението на
всеки водач да носи визираните документи е вменено с чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, правилно е
посочена нарушената материална разпоредба от ЗДвП, като правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, като е посочил, че това е така, тъй като в цитирана
разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, законодателят е предвидил административнонаказателна
отговорност за водач, който не носи определени документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство. Предвид изложеното съдът е намерил, че и в тази част обжалваното НП е
правилно и законосъобразно.
При извършената
служебна проверка първоинстанционният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство
да са били допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон. Съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са
съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, като
нарушенията са пълно описани с
всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които са били извършени, както и че не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в
ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление и е доказано и авторството на нарушенията, за което е изложил съображения в решението. Съдът не е
споделил изложените доводи, че в разглеждания
случай са изтекли сроковете за ангажиране на наказателната отговорност на
нарушителя, тъй като от 14.09.2018 год. били
изтекли повече от две години, като е приел, че това възражение не е основателно. В тази връзка е посочил, че с Тълкувателно решение №1 от
27.02.2015 год. по Тълкувателно
дело №1/2014 год.,
Върховния административен съд на Република България – ОСС на НК на ВКС и ОСС на
ІІ колегия на ВАС било
прието, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и че в тази връзка се приело, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Посочил е, че това означава, че след като в чл.34 от ЗАНН
няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната давност, следва в тези казуси да намери приложение
правната конструкция на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН и че съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член и че съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години. Предвид това районният съд е приел, че съобразно цитираното по-горе
тълкувателно решение, погасителният давностен срок в случая е четири години и шест
месеца, който срок към датата на постановяване на решението по делото не е
изтекъл, т.к. нарушенията са извършени на 22.08.2018 год. и следователно, към момента на постановяване на решението не е изминал срокът, който законът предвижда, за да се признае, че
административно наказателното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено поради абсолютна давност.
С оглед изхода на
делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5, във вр. с ал.3
от ЗАНН, районният съд е приел, че следва
на административнонаказващия орган да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Посочил
е, че в случая по
делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но че същият е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лева и че доколкото
издателят на електронния фиш/всъщност е
наказателно постановление/ е Областна дирекция на МВР – Кърджали/издателят не е ОДМВР – Кърджали, а е
длъжностно лице от структурата на ОДМВР – Кърджали/, то именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационният състав
напълно споделя възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка, както и
споделя напълно изводите на същия съд, обусловили и окончателните му изводи за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и в двете му точки и
съответно, потвърждаването му изцяло с обжалваното съдебно решение. В случая, в касационната жалба са възведени
оплаквания за неправилни изводи на районния съд за доказаност
на нарушението /нарушенията всъщност са
две/, поради неотчитане на противоречия в показанията на свидетелите и оттам
- и за незаконосъобразност на
атакуваното решение и за наличието на съществени пороци в обжалваното
наказателно постановление, които не можели да се санират
или да бъдат отстранени в хода на проведеното съдебно производство, които съдът
не е отчел, както и е възведено оплакване за неточна правна квалификация на
описаното нарушение/неясно за кое от
двете нарушения е инвокирано това оплакване/.
Тези оплаквания съдът в настоящия състав намира за неоснователни и недоказани, предвид следното:
По отношение на първото посочено оплакване
следва да се посочи, че показанията на тримата, разпитани в съдебно заседание
на 19.11.2020 год., свидетели – актосъставителя М. В.
и свидетелите при установяване на нарушението и при съставяне на акта – С. С. и
Д. И., са абсолютно последователни, непротиворечиви и еднопосочни, вкл. по
отношение датата, времето и мястото на извършване на описаните нарушения, така
и по отношение на всички останали обстоятелства по случая, а именно – че касаторът П. е управлявал описания лек автомобил, че е бил
спрян за проверка, че е бил отведен до РУ – Кърджали, за да му бъде извършен
тест за установяване употребата на наркотични вещества с техническо средство,
че същият е отказал и пред тримата свидетели да бъде тестван с техническо
средство, че му е бил издаден талон за медицинско изследване, с който е
следвало да отиде до ЦСМП към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД и да даде проби от кръв и урина за извършване на анализ, както и че талонът
за медицинско изследване му е бил връчен, но че касаторът
не е отишъл до ЦСМП – Кърджали и съответно, не е дал пробите. Показанията и на тримата свидетели
са в пълно съответствие с приложения по делото и приет
като доказателство Талон за изследване
№*** от ***
год. и вписаните в него данни, вкл. и относно
факта, че касаторът П. е отказал проверка за
употребата на наркотични вещества, както и че този талон, подписан от него, му
е бил връчен в 16:55 часа на същата дата, с указание, вписано в него, че в
рамките на 40 минути от връчването, следва да се яви в ЦСМП към МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” АД. Предвид това е ясно, че не са
налице каквито и да е противоречия в показанията на тримата свидетели, които
районният съд е следвало да отчете, а тези показания, както съдът правилно е
посочил, съответстват напълно с приетите писмени доказателства и установяват по
несъмнен начин извършените нарушения и автора им.
На следващо
място, настоящият
касационен състав намира за неоснователно и всъщност напълно голословно
твърдението за наличието на съществени пороци в обжалваното наказателно
постановление, които не можели да се санират или да
бъдат отстранени в хода на проведеното съдебно производство, които съдът не е
отчел. В касационната
жалба не се сочи кои или какви са тези съществени пороци, като съдът в
настоящия състав не констатира нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз
основа на него процесно наказателно постановление да
са налице каквито и да е пороци, още по-малко пък съществени такива и това е
така, тъй като както съставения АУАН №945/ с бл.№443435/ от 22.08.2018 год.,
така и издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление №18-1300-000945 от 14.09.2018 год. на началник група
в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, съдържат всички изискуеми се
реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от материално и
териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Съставеният акт, както
и издаденото впоследствие НП, съдържат достатъчно точно и изчерпателно
фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
правилно са посочени и нарушените разпоредби, както и санкционните такава, т.е.
обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат всички елементи от обективна
страна на административните нарушения по чл.174, ал.3, предл.2/второ/
от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На следващо
място, неоснователно е и
оплакването в касационната жалба за неточна правна квалификация на описаното
нарушение, като всъщност, описаните в АУАН и в процесното
наказателно постановление нарушения са две, за които са наложени и съответните
наказания. Според
настоящия касационен състав, съвсем правилно решаващият състав на районния съд
е приел, че в настоящия случай, при описаната фактология
и с поведението си, касаторът в настоящото
производство А.П. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй
като, макар и да е бил водач на МПС, на процесната
дата той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества. Районният съд съвсем правилно е
отбелязъл, че нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП представлява
сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и
санкцията при нарушаването му, а следва да се добави, че в случая правилото за
поведение, регламентирано в тази норма, е категорично нарушено от касатора П., за което му се следва и правилно му е наложена
и предвидената в същата норма санкция. Същото се отнася и за второто, описано в
наказателното постановление, нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
която задължава водача на МПС, какъвто безспорно в случая е бил касаторът П., да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Това
задължение не е било изпълнено от него, а за неизпълнението му, което
съставлява нарушение на посочената норма, се налага предвидената в чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП санкция, като тази норма ясно регламентира, че се наказва с
глоба, в размер на 10.00 лева, водач, който не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Предвид това е
пределно ясно, че оплакването в касационната жалба за неточна правна
квалификация на описаното нарушение, е абсолютно неоснователно
и напълно голословно.
За пълнота
на изложението следва да се
допълни, че в касационната жалба е възведено и твърдение, че от приложената
преписка по издаването на оспореното НП не се установявало същото да е издадено
от компетентен орган.
Това твърдение също е абсолютно неоснователно, като в тази връзка следва да се
посочи, че процесното наказателно постановление е издадено от И. В. Х., на длъжност
„***” в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, като в същото изрично е посочено, че за това е
„упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год.”. Тази Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018 год., издадена от министъра на вътрешните работи, е
представена по административнонаказателната преписка
и е приложена по делото/на л.8-л.9 от АНД №1221/2020 год. на РС – Кърджали/, като същата е приета като доказателство
от районния съд в проведеното на 19.11.2020 год. открито съдебно заседание. Видно е от тази заповед, че със
същата, на основание чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.„б”
и чл.47, ал.2, във вр. с ал.1, б.„а” от ЗАНН и чл.45, ал.2, т.5 от ПУДМВР и чл.39,
т.9 от ЗМВР, с т.2.12. от заповедта,
са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП началниците на групи
в „Пътен контрол” в РУ към ОДМВР - на обслужваната територия. Както бе посочено
и по-горе, процесното наказателно постановление е
издадено именно от началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР –
Кърджали, т.е. от материално компетентен орган, а от друга страна, нарушенията
са извършени в град Кърджали, т.е. безспорно на територия, обслужвана именно от
сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, от което следва, че
издалият наказателното постановление началник група в сектор „Пътна полиция” –
Кърджали е и териториално компетентен за това. Както бе посочено и по-горе,
тази Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год., издадена от министъра на вътрешните
работи, е представена по административнонаказателната
преписка и е приложена по делото, като същата е приета като доказателство от
районния съд, но явно изготвилият касационната жалба процесуален представител
на касатора не се е запознал с преписката и
конкретно, с посочената заповед и с нейното съдържание, за да твърди в жалбата,
че от приложената преписка по издаването на оспореното НП не се установявало
същото да е издадено от компетентен орган, като предвид горното е ясно, че и
това твърдение е абсолютно неоснователно
и голословно.
Така, от
изложеното следва извода,
че не е налице каквото и да е основание за отмяна на обжалваното решение на
Районен съд – Кърджали и съответно, на атакуваното наказателно постановление.
Ето защо,
с оглед на всичко изложено по-горе, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира касационната жалба на А.Т.П. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Т.Б. от АК-***, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че решението на Кърджалийския районен съд, като
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение
на материалния закон и без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено
в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260088 от
23.11.2020 год., постановено
по АНД
№1221/2020 год.
по описа на Районен
съд - Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.