Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Елин Пелин, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание
на пети февруари през
две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Вера Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 497 по описа за 2019 година на РС
Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от
Сочи се, че вземането е
възникнало във връзка със сключен между заявителя и кредитоплучателя И.Г.Т. Договор за потребителски кредит от
23.07.2013 г. в размер на 15 459.00 лева. На 26.07.2016 г. е подписан Анекс №
1, с който е изменен и допълнен Договора за потребителски кредит от 23.07.2013
г.. С Анекс № 1 ищецът и ответникът са договорили, че срокът на действие на
договора е до 15.07.2026 г.. С оглед неизпълнение на задълженията от ответника,
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с
което е образувано ч.гр.д. № 302/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, по което е
издадена заповед за изпълнение срещу
ответника. Ответинкът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което с разпореждане РС Елин Пелин е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок. В тази връзка ищецът
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД предявява настоящите искове.
В исковата молба се твърди, че редовно
изискуеми са вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни
вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Задължението на кредитополучателя да върне
на банката сумата по кредита и да заплати уговорената лихва в рамките на
уговорените срокове и до изтичане на крайния договорен срок е парично, носимо и
срочно задължение с изрично определен от страните срок, съгласно чл.430, ал.1
от Търговския закон. Настъпването на частичните срокове за плащане само по себе
си подканя задълженото лице към незабавно и несъмнено изпълнение, самият срок
„кани“ длъжника и при неизпълнението от негова страна, той е изпаднал във
виновна забава. Извънсъдебна или съдебна покана на падежиралите вземания не се
изисква и няма нужда от известяване, за да се постави дължника в забава, тъй
като денят на изпълнението е точно определен като календарен ден съгласно чл.84
ал.1 изречение първо от ЗЗД.
Сочи се, че предсрочната
изискуемост на вземанията на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, се обуславя от
обстоятелството, че на датите на падеж от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г. кредитополучателят
не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски /включващи главница и лихва/
към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение на
основание чл.8.1 от Анекс № 1. Поради настъпване на случай на неизпълнение и
във връзка с чл.9.2 от Анекс № 1 вр. чл.432 от Търговския закон, банката
надлежно е упражнила потестативното си право да обяви и направи изцяло и предсрочно изискуем
целия използван кредит, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като до
длъжника е изпратено писмо изх. № 001-16758/07.03.2019 г. за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна
изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договора за
потребителски кредит от 23.07.2013 г. и Анекс № 1 от 26.07.2016 г., получено от
длъжника на 11.03.2019 г.. С договора и
Анекса към него са уговорени размера на възнаградителната, редовна лихва и
неустойка, наказателна лихва в случай на изпълнение.
Ищецът прави искане, в случай, че установителният иск по чл.422 от ГПК
бъде отхвърлен частично като неоснователен поради липса на предсрочна
изискуемост на кредита, съдът да разгледа при условията на евентуалност иска
като осъдителен, като осъди ответника да заплати на „Райфайзенбанк /България/”
ЕАД следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договора за
потребителски кредит от 23.07.2013 г. и Анекс № 1 към него от 26.07.2016 г.:
предсрочно изискуема главница в размер на 10514,95 лева, начислена редовна лихва върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 58,14 лева за периода от 16.02.2019
г. до 10.03.2019 г., наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница в
размер на 92,83 лева за периода от 11.03.2019 г. до 28.03.2019 г.
Твърди, че настоящата искова молба служи за
покана за изпълнение, от който момент длъжника изпада в забава, тъй като тя има
характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията за главницата.
В срока на чл.131
от
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена
следната фактическа обстановка:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 302/2019 г. по описа на РС Елин Пелин по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника И.Г.Т. и е издадена заповед за
изпълнение за следните суми: 601,18 лева редовно падежирали главници за периода
от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г.; сумата 10514,96 лева предсрочно изискуема
главница; сумата от 543,85 лева редовна лихва за периода от 15.07.2018 г. до
10.03.2019 г.; сумата от 131.94 лева наказателна лихва за периода от 15.08.2018
г. до 28.03.2019 г.; сумата от 207,55 лева изискуема лихва съгласно чл.4 вр.
чл.1 буква „б“ от Анекс № 1/26.07.2016 г. за периода от 15.05.2016 г. до
25.07.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
01.04.2019 г., което вземане произтича от Договор за
потребителски кредит от 23.07.2013 г. сключен между ищеца и ответника и Анекс №
1 от 26.07.2016 г., като са присъдени и разноски в размер на 239,99 лева за внесена
държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. След съобщаване на
издадената заповед за изпълнение, длъжникът Т. е подал възражение в
преклузивния срок по чл.414 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя,
че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД е подал настоящия иск в едномесечия срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
По делото са представени Договор за потребителски
кредит от 23.07.2013 г. сключен между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и И.Г.Т.,
с който банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 15495.00 лева. Представен
е и погасителен план към него.
Видно от Анекс № 1 от 26.07.2016 г. към Договор за
потребителски кредит от 23.07.2013 г. и погасителен план към него страните по
делото са предоговорили условията по договора, като съгласно чл.3 от Анекс № 1
срокът на действие на договора е 15.07.2026 г., като кредитът следва да бъде
погасен на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния
месец, считано от 15.08.2016 г. до 15.07.2026 г., като размерът на погасителната вноска за първите 12 месеца е
157,20 лева.
По делото е представено писмо изх. № 001-16758/07.03.2019
г. по описа на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, в което е посочено, че
предсрочната изискуемост по Договор за потребителски кредит от 23.07.2013 г. сключен
между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и длъжника И.Г.Т. е настъпила. Представено
е известие за доставяне и обратна разписка, адресирани до длъжника, в които е
отбелязано, че лицето е получило писмото лично на 11.03.2019 г..
Видно от заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда като компетентно дадена и
неоспорена от страните по делото е, че сумата от 15495.00 лева предмет на
Договор за потребителски кредит от 23.07.2013 г. кредитодателят я е превел по сметка на кредитополучателя И.Г.Т..
Налице са просрочени задължения по Договор за потребителски кредит от
23.07.2013 г. и Анекс № 1 от 26.07.2016 г. към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед заизпълнение – 01.04.2019 г.. Сочи се, че
размерът на непогасените задължения на длъжника И.Г.Т. по Договор за
потребителски кредит от 23.07.2013 г. и Анекс № 1 от 26.07.2016 г. към него е
както следва: размерът на непогасените задължения от кредитополучателя към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
01.04.2019 г. е: главница – 11116,14 лева, в това число – редовна главница –
601,19 лева; предсрочна изискуема гланица
- 10514,95 лева; редовна /възнаградителна лихва/ - 534,85 лева;
наказателна лихва за забава – 131,94 лева; изискуема лихва съгласно чл.1 буква
„б“ от Анекс № 1 от 26.07.2016 г. – 207,55 лева. Размерът на непогасените
задължения от кредитополучателя И.Г.Т.
по Договор за потребителски кредит от 23.07.2013 г. и Анекс № 1 от
26.07.2016 г. към датата на изготвяне на заключението са както следва: главница – 11116,14 лева, в
това число – редовна главница – 601,19 лева; предсрочна изискуема гланица - 10514,95 лева; редовна /възнаградителна
лихва/ - 534,85 лева; наказателна лихва за забава – 131,94 лева; изискуема
лихва съгласно чл.1 буква „б“ от Анекс № 1 от 26.07.2016 г. – 207,55 лева и
законна лихва за забава в размер на 929,43 лева изчислена за периода от
01.04.2019 г. до 27.01.2020 г.. Вещото лице сочи, че към датата на връчване на писмото за обявяване на
предсрочна изискуемост на длъжника - 11.03.2019 г. са налице просрочени
задължения по Договор за потребителски кредит от 23.07.2013 г. и Анекс № 1 от
26.07.2016 г. към него, изразяващи се в просрочване на месечни погасителни
вноски за периода от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г., като броят на дните
просрочие към датата на връчване на писмото за обявяване на предсрочна
изискуемост е в размер на 209 дни. Размерът на непогасените задължения от
кредитополучателя И.Г.Т. по Договор за потребителски кредит от 23.07.2013 г. и
Анекс № 1 от 26.07.2016 г. към датата на изготвяне на заключението - 27.01.2020 г. са както следва: главница –
11116,14 лева, в това число – редовна главница –1047,49 лева; предсрочна
изискуема гланица - 10068,65 лева;
редовна /възнаградителна лихва/ - 849,74 лева; просрочена възнаградителна лихва
815,48 лева; редовна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 31.07.2019 г. в
размер на 34.26 лева; наказателна лихва за забава – 92,60 лева; изискуема лихва
съгласно чл.1 буква „б“ от Анекс № 1 от 26.07.2016 г. – 207,55 лева; законна
лихва за забава за периода от 31.07.2019 г. до 27.01.2020 г. в размер на 55,80
лева.
С оглед така установеното от фактическа
страна, съдът стигна до следните прави изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл.422 от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца
към ответника за посочените в исковата молба суми.
Съдът намира така предявения установителен иск за
допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна
против лице, за което се твърди, че дължи сумата на ищеца по сключен договор за
отпускане на потребителски кредит. Налице е идентичност между страните в
заповедното производство и тези по установителния иск с правно основание чл.422
от ГПК, поради което ищецът, който е бил заявител по ч.гр.д. № 302/2019 г. по
описа на РС Елин Пелин, е легитимиран да предяви иска с правно основание чл.422
от ГПК.
Не е спорно по
делото и се установява от представените доказателства, че страните са сключили
Договор за потребителски кредит от 23.07.2013 г.. Ищецът не оспорва и
обстоятелството, че е спрял обслужването на кредита, но твърди, че не му е ясно
как са формирани претендираните с исковата молба суми.
По претенцията за главница:
Ищецът
претендира главница в размер на 11999,48 лева, от които 601,18 лева редовно
падежирали главници за периода от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г. и 10514,96 лева – предсрочно изискуема
главница.
От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че падежиралите и незаплатени вноски за редовна главница
по процесния договор за кредит възлизат на 601,18 лева, а предсрочно
изискуемата главница е в размер на 10514,95 лева.
В чл.11.1 от договора е предвидено, че
кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем в пълен размер при
неплащане изцяло или отчасти на което и да е парично задължение на договора в
продължение на 150 дни от падежа на това задължение, като на 151-я ден кредитът
става автоматично предсрочно изискуем.
В случая от съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че към 11.03.2019 г. датата на връчване на писмото за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, броят на дните в просрочие е 209 дни, като
са просрочени месечните погасителни вноски за периода от 15.08.2018 г. до
15.02.2019 г.. Изложеното налага извод, че е настъпила обективната
предпоставка, предвидена в договора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е
необходимо тя да бъде обявена на длъжника, съгласно указанията, дадени в т.18
от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
чл.60, ал.2 от ЗКИ, като обстоятелството, че в договора е предвидена
автоматична предсрочна изискуемост е ирелевантно и не поражда действие, ако
предсрочната изискуемост не бъде обявена на длъжника. В случая от представеното
по делото уведомително писмо и известие за доставяне изпратени до ответника от
ищеца /л.37-38 от делото/ се установява, че същият е получил писмото лично на
11.03.2019 г. В известието за доставяне е изписан номера на писмото на банката,
с което на ответника се съобщава за настъпването на предсрочната изискуемост.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че ответникът дължи на ищеца претендираното
вземане за главница в общ размер на
11999,48 лева, от които 601,18 лева редовно падежирали главници за
периода от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г. и
10514,96 лева – предсрочно изискуема главница.
В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, като неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. С оглед приетата доказаност на иска, претенцията за главница се
явява основателен до пълния предявен размер.
В
тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По иска за заплащане на редовна
/възнаградителна/ лихва:
Претендира се договорна лихва в
размер на 543.85 лева за периода 15.07.2018 г. до 10.03.2019 г. до датата на
предсрочната изискуемост.
В договора за кредит дължимата възнаградителна лихва е уговорена – чл.4.1 и
чл.4.2 от Договора за кредит, а в Анекс
№ 1 към него в чл.2, като кредитополучателят дължи на кредитодателя си фиксирана годишна лихва в
размер на 7,976 %, а след изтичане на срока годишна лихва в размер на 6 месечен SCFIBCR + 7,526 пункта надбавки, които се начисляват върху
усвоената и непогасена главница.
Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно дадено, размерът на редовната – възнаградителна лихва за процесния
период възлиза на търсената сума от 543.85 лева. Кредитополучателят дължи
на кредитора си заплащане на възнаградителна лихва съгласно чл.430, ал.2 от
Търговския закон, представляваща
възнаграждение за ползването на предоставения кредит.
Доколкото в тежест на ответника по делото е да
докаже плащане на претендираната сума, но подобни твърдения и доказателства не
са ангажирани, неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът
дължи на ищеца и претендирания размер възнаградителна лихва, поради което искът
следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на претенцията за наказателна
лихва:
С оглед
доказаността на виновно неизпълнение от страна на ответника на поетите
договорни задължения към ищеца, на основание чл.6 от Анекс № 1 към договора за
кредит, същият дължи и заплащане
на неустойка – наказателна лихва в размер на десет пункта годишно върху
забавената сума или част от вноска, считано от деня на забавата до
окончателното им погасяване. Наказателната лихва представлява уговорено между страните санкционно едностранно правоотношение, въз
основа на което задълженото лице отговаря за всички материалноправни последици
на забавата във връзка с договорната отговорност поета към кредитора, като в
случая се претендира сума в размер на 131,94 лева. Основателността на
претенцията се установява и от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, в заключението на която се сочи, че размерът на претендираната
наказателна лихва за забава към датата на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК възлиза на 131,94 лева
Предвид изложеното съдът намира, че
и тази претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
По
предявената претенция за изискуема лихва:
Ищецът претендира и заплащане на изискуема лихва в размер
на 207,55 лева, дължима съгласно чл.4
вр. чл.1 буква „Б“ от Анекс 1 от 26.07.2016 г., начислена за периода 15.05.2016
г. до 25.07.2016 г. включително.
Видно от представения Анекс 1 от
26.07.2016 г. в чл.1 страните са се съгласили относно размера на дължимите суми
от кредитополучателя на кредитора, като в буква „Б“ е посочена сумата от 207,55
лева, включващи 164,05 лева просрочена лихва начислена за периода от 15.05.2016
г. до 14.07.2016 г.; сумата от 29,68 лева текуща редовна лихва начислена за
периода от 15.07.2016 г. до 25.07.2016 г. включително и сумата от 13,82 лева
лихва и наказателна надбавка върху просрочената главница начислена за периода
от 18.05.2016 г. до 25.07.2016 г. включително.
С чл.4 от същия Анекс, страните са се договорили вземанията по чл.1,
буква „Б“ в размер на 207,55 лева да
бъдат изплатени от кредитополучателя с една последна вноска дължима на 15.07.2026
г. С оглед изложените по-горе доводи за настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по Договора за кредит, то основателна се явява и претенцията за
дължима изискуема лихва, уговорена в чл.4 вр. чл.1 буква „Б“ от Анекс 1 от
26.07.2016 г.. В тази насока е и заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице сочи, че в размера на
непогасените задължения на ответника към ищеца към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда, следва да се включи и претенцията за
изискуема лихва съгласно чл.1 буква „Б“ от Анекс 1 от 26.07.2016 г. в размер на
207,55 лева. Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск и
като такъв следва да се уважи в пълен размер.
Предвид
уважаване изцяло на заявените претенции от ищеца, съдът не дължи произнасяне по
евентуалния осъдителен иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и тези, сторени в заповедното производство. В тази връзка
ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски
в общ размер на 1104,65 лева,
включващи сумата от 354,65 лева внесена държавна такса, 300.00 лева възнаграждение
за вещо лице и 450.00 лева юрисконсултско възнаграждение и разноски в
заповедното производство в общ размер от 389,99 лева, от които държавна такса – 239,99 лева и
юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лева.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че И.Г.Т., ЕГН ********** ***, дължи на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 5, ЕКСПО 2000 следните суми: сумата от 601,18 лева /шестстотин и един лев и
осемнадесет стотинки/ редовно падежирали
главници за периода от 15.08.2018 г. до 15.02.2019 г.; сумата 10514,96 лева /десет хиляди петстотин и
четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ предсрочно изискуема главница,
сумата от 543,85 лева /петстотин
четиридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ редовна лихва за периода от 15.07.2018 г. до 10.03.2019 г.; сумата
от 131.94 лева /сто тридесет и един лева
и деветдасет и четири стотиники/ наказателна лихва за периода от 15.08.2018
г. до 28.03.2019 г.; сумата от 207,55
лева /двеста и седем лева и петдесет и пет стотинки/ изискуема лихва
съгласно чл.4 вр. чл.1 буква „б“ от Анекс № 1/26.07.2016 г. за периода от
15.05.2016 г. до 25.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 01.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 302 по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН ********** да заплати
на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ № 5, ЕКСПО 2000, сумата
от 1104,65 лева, представляваща разноски, направени в
производството по гр.д. № 497/2019 г. по описа на РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН ********** да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Никола
Вапцаров“ № 5, ЕКСПО 2000, сумата от 389,99 лева
/триста осемдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/ сторени в
производството по ч.гр.дело № 302/2019 г. по описа на РС Елин Пелин.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 302/2019 г. по описа на РС Елин
Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде приложен
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: