№ 656
Гр. Пловдив, 19.01.2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 1370 по описа за 2023 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Р.Б.И., ЕГН **********,
адрес: *** със съдебен адрес:***, офис 2 – адв. В.В. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0432-000196 от 17.05.2023
година по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП ,издадена от Началника на РУ 01 при ОД
на МВР – Пловдив,с която на И. е наложена принудителна административна
мярка-„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“..
Прави се
искане съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна и неправилно
постановена и се присъдят направените разноски по делото.
Оспорват
се фактическите констатации на контролния орган. Основното твърдение е, че не е
налице материалноправното основание за прилагане на административна принуда.
Ответният административен орган Началник РУ
към ОДМВР-Пловдив,РУ 01 Пловдив, взима становище за неоснователност на жалбата. В случай,че жалбата бъде уважена ,се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
23-0432-000196 от 17.05.2023 г ,
подадена на 30.05.2023г ,в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
№ GA747159/17.05.2023г.
От фактическа страна се основава на
това,че на 17.05.2023г. около 19:15 часа
в с.Първенец,на ул.“Синчец“на № 25 ,Р.И. като водач на МПС „Сеат Ибиза“,с рег.№
***,собственост на В.И.П.,управлява посоченото МПС след употреба на наркотични
вещества.Извършена е проба в 19:51 ч. в сградата на 01 РУ-Пловдив с техническо средство Drager DrugTest
5000 ,със сериен номер ARLK-0008 и
тестова касета LOT –ARRD-0981,валидна
до 04.2024г.,като уредът е отчел положителен резултат за /амфетамин/.На водача
е издаден и връчен талон за медицинско изследване № 12891 .Р.И. е съпроводен до
УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД-гр.Пловдив ,където дава кръвна проба и урина за
лабораторни изследвания за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в
кръвта и урината пред д-р А.Ч.в 21:15 ч.
на 17.05.2023г. с лист за преглед на пациент № 048877 от същата дата.
Прието е ,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1 б. б от ЗДвП на Р.Б.И. ,при
възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е
прието, че „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и му е наложена принудителна административна мярка––
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца “."
Като доказателство по делото е прието
копие от Протокол за извършена експертиза №23/ТЛ-222/22.11.2023г. на кръв и
урина за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози на лицето Р.Б.И..Резултатът,който
е посочен в казания протокол е,че в изследваните кръвни проби и урина на
жалбоподателя не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и
наркотични вещества от група амфетамин.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно
е,че към датата на издаване на административния акт със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.на
Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и
чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР.
Със
Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.1 ,б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0432-000196 от 17.05.2023 г ., е издадена на основание чл. 171, т.1, ,б
„б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1,б.“б“ ЗДвП,в конкретния случай ,е управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП .
Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното
доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на
доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката –
управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози,не са установени по категоричен начин в производството.
Напротив
,те се оборват от приетото доказателство по делото- Протокол
за извършена експертиза №23/ТЛ-222/22.11.2023г. на кръв и урина за наличие на
наркотични вещества и/или техни аналози на лицето Р.Б.И. ,като от същата е
видно,че на база на извършените изследвания на предоставените биологични
проби/кръв и урина/ от жалбоподателя , не се установява наличие на наркотични
вещества или упойващи вещества.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва ,че И. е управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,в нарушение на чл.5,ал.3,пр.2 от ЗДвП.
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
При този
изход на делото ,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в доказан
размер от 10 лева за заплатена ДТ,както и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева.Съдът намира,че адвокатското възнаграждение не е прекомерно,тъй като същото е уговорено на
минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,а освен това по делото са
проведени 4 съдебни заседания.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Р.Б.И., ЕГН **********, адрес: *** със съдебен адрес:***, офис
2 – адв. В.В. ,Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0432-000196 от 17.05.2023 година по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП ,издадена
от Началника на РУ 01 при ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Пловдив да заплати на Р.Б.И., ЕГН **********, адрес: *** със съдебен
адрес:***, офис 2 – адв. В.В.,разноски по делото в размер на 1010/хиляда и
десет/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: