Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16437 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на А.М.С. срещу G. V.
AG – VVD за осъждането му да заплати сумата от 13 200 евро обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на рамото, наранявания
на гръдния кош, нараняване на главата, черепно-мозъчна травма и замайване,
получени при ПТП на 15.12.2012 г. на паркинг на 47.5 км на магистрала А 14 в
гр. Шлинс, Австрия, ведно със законната лихва от
15.12.2012 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в която не
оспорва, че водачът на л.а. „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ******е причинил
ПТП и че водачът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при G.V. AG – VVD. Оспорва наличието на причинна връзка
между описаните в исковата молба болки и страдания на ищцата и процесното ПТП.
Счита, че приложимото право е австрийското и че заплатеното обезщетение в
размер на 800 евро за търпените неимуществени вреди отговаря на характера и
интензитета на действително търпените от ищцата болки.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Към
процесния спор е приложимо австрийското право, поради прилагане на решение на
Съда на ЕС по дело С-350/14 за тълкуване на чл. 4, § 1 от Регламент № 864/2007
относно определянето на приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие. Според дадения в него
отговор, вредите, свързани със смърт на лице при произшествие, настъпило в
държава членка и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване
в друга държава членка трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от
това произшествие по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента.
В случая
вредите са получени от А.С. на територията на Република Австрия и искът за
търпени от пострадалата вреди, изразяващи се в контузия на рамото, наранявания
на гръдния кош, нараняване на главата, черепно-мозъчна травма и замайване,
получени при ПТП на 15.12.2012 г., е подчинява на правилата на гръцкото
законодателство.
Според чл. 2 от закона за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използване на МПС (KHVG 1994) застраховката
обхваща удовлетворяване на основателните и отхвърляне на неоснователните
претенции за обезщетение, които се предявяват срещу титуляря на
застрахователната полица на основание на законовите разпоредби относно
задължението за поемане на отговорност в случай, че използване на
застрахованото МПС бъдат ранени или убити хора, бъдат повредени, унищожени или
изгубени вещи, или бъдат причинени имуществени вреди, които не засягат нито
хора, нито вещи.
Австрийският закон за задължителното застраховане в
железопътния и автомобилния транспорт (EKHG) урежда безвиновна
отговорност, възникваща при произшествие от експлоатация на МПС, при която е
причинена смърт, телесно увреждане или увреждане на вещи.
В случая не се твърди безвиновна
отговорност на водача, а противоправно поведение на управлявалия л.а. „Шкода“,
модел „Октавия“ с рег. № ******П.В., като с определение по доклада на делото
съдът е отделил като безспорно това обстоятелство, както и че към 15.12.2012 г.
за л.а. „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ******е имало сключен валиден договор
за задължителна отговорност „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответното дружество.
Чл. 19 от EKHG позволява при изпълнени общи условия на
правото на обезщетение, по – специално при наличие на вина, увреденото лице да
се позове или на EKHG, или на общия граждански кодекс (АВGB). Правото на
обезщетение може да се обоснове само с разпоредбите на АВGB, ако вредата не
подлежи на обезщетяване по смисъла на EKHG, тъй като надхвърля максималната
граница на отговорността, или ако причинителят на вредата не носи отговорност
съгласно EKHG, защото не е собственик.
Спорният по делото въпрос е относно размера на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на А.С. от ПТП на
15.12.2012 г.
Въз основа на
Относно
критериите при определяне размера на това обезщетение съдът се ръководи от
практиката на австрийските съдилища. В изготвената заявка за информация относно
приложимото материално право, съдът счита приложими обичайните размери на
обезщетението, присъждано при подобни случаи и критериите за интензитет на
болките и тяхната продължителност.
Установява
се от приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, че при
ПТП на 15.12.2012 г. А.С. е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
мозъчно сътресение и контузия на главата, контузия на лява раменна става без
данни счупване на костни структури и контузия на гръден кош без данни за
счупване на ребра и хемо- или пневмоторакс.
Мозъчното
сътресение е причинило болки и страдания на пострадалата за период от 30 дни,
най-интензивни през първите 15 дни. При липса на патологични промени в
мозъчната тъкан и без усложнения, оздравителният процес приключвал за 3-5
седмици. Болките от получените в областта на гръдния кош и лява раменна става
травми продължавали обичайно до 20 дни. Интензитетът на болката от тези увреди
бил по-висок през първите 15 дни.
Интензитетът
на болките от черепно-мозъчната травма се потвърждава и от показанията на
свидетеля П.С.. Продължаващите и след едномесечния период страдания на
съпругата на свидетеля - А.С. не се намират в причинно-следствена връзка с
черепно-мозъчната травма. Степента на това увреждане е изключително ниска, без
данни за отпадна неврологична симптоматика. Оплакванията са обясними с психически
дискомфорт и връщане към спомена за произшествието, както и с придружаващо
заболяване – високо артериално налягане, за което ищцата продължавала да приема
медикаменти.
Съдът
приема болките да са били с лек до среден интензитет от 15.12.2012 г. до 15 дни
след това. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че не е била хоспитализирана
незабавно след инцидента, а е потърсила лекарска помощ шест дни след това. За
този период обезщетението съдът определя на 3 000 евро, като съобразява,
че негативни емоции от влошеното здравословно състояние през този период е
изпитала и от придружаващите травми в лява раменна става и областта на гръдния
кош. През останалите 15 дни болките са били с нисък интензитет, поради което
следва да се присъди допълнително обезщетение от 1 500 евро.
Не се
спори, че на 06.03.2014 г. до „Д.з.“ АД, като кореспондент на G. V. AG – VVD, е
адресирано заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение
за търпени от А.С. болки и страдания от увреждания при ПТП на 15.12.2012 г.
Конкретен размер на претенцията не е посочен.
С писмо
от 24.04.2014 г. „Д.з.“ АД е уведомил представителя на А.С., че претенцията е
съгласувана със застрахователя и е предложено обезщетение от 800 евро за
неимуществени вреди.
Не се
спори, че сумата от 800 евро е заплатена на ищцата на 28.11.2014 г. От общия
размер на обезщетението – 4 500 евро следва да се приспадне заплатеното на
ищцата обезщетение за болки и страдания в размер на 800 евро, поради което
ответникът дължи да заплати на А.С. сумата от 3 700 евро, или
7 236.57 лева.
Съгласно
чл. 1333, ал. 1 от ABGB вредата, която длъжникът е причинил на своя кредитор
вследствие на забавено плащане на дължимото вземане се компенсира със законните
лихви. Съгласно съдебната практика на австрийските съдилища обезщетението е
изискуемо едва когато увреденото лице посочи цифров израз на вредата (в
предупреждение, иск или разширен иск), тъй като длъжникът едва тогава може да
узнае какво и колко точно дължи.
След
като в претенцията до кореспондента на ответното дружество не е посочен размер
на претендираното обезщетение, законните лихви се
дължат от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Представителят
на ищцата е поискал редуциране на адвокатския хонорар, претендиран
от ответника при отхвърляне на иска. По същество това искане представлява
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и следва да бъде
разгледано, предвид частичната основателност на съдебно предявената претенция.
Хонорарът от 1 300 евро е прекомерен при прилагане на нормите на чл. 7,
ал. 2, т. 4 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., но при съобразяване на
сложността на делото, свързана с установяване и защита по иск, основан на
национално законодателство на държава членка, различна от сезирания съд,
настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението следва да се определи на
2 000 лева.
Съразмерно
на уважената част от иска, на ищцата се дължат 592.38 лева.
А.С.
дължи на G. V. AG – VVD разноски на стойност 1 439.37 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА G. V. AG –
VVD, Р. А., гр. В. ****, ул. „****** да заплати на А.М.С., родена на *** г., с
адрес *** сумата от 7 236.57 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от получени
при ПТП на 15.12.2015 г. в Република Австрия увреждания, изразяващи се в
контузия на рамото, наранявания на гръдния кош, нараняване на главата,
черепно-мозъчна травма и замайване, ведно със законната лихва от 15.12.2015 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 25 816 лева
и за мораторни лихви за периода 15.12.2012 г. – 14.12.2015
г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, G. V. AG –
VVD, Р. А., гр. В. ****, ул. „******** да заплати на А.М.С., родена на *** г.,
с адрес *** сумата от 592.38 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.М.С., родена на *** г., с адрес *** да
заплати на G. V. AG – VVD, Р. А., гр. В. ****, ул. „********* сумата от 1 439.37
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: