№ 823
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
И.ка Д. Дрингова
при участието на секретаря Нина И. И.ова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100501689 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 27192/14.05.2020г.
от Д. А. И. ЕГН ********** от гр. Варна ,ул. „Анг.Главчев“, № 36, ет. 2, ап. 64, чрез
особения представител адв. Г.В. против решение № 1330/12.03.2020г. по гр.д. №
19010/2018г. на 46-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че тя, наред с Д. А. П.
ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, район „Приморски", с адрес на поземления имот гр. Варна, п.к. 9000, ул. „12-
та" No 1, площ 1000 /хиляда/ кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820
по ККР на гр. Варна съгл. заповед No 18-5315-27.06.2018 г. на Началника на СГКК- Варна,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
обществен обект, комплекс, стар идентификатор 10135.2564.371, номер по предходен план
2914, при съседи: 10135.2564.374, 10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на
основание чл.124 ал.1 ГПК, осъдена е заедно с Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН
********** да заплатят на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН
********** и Б. Е. З., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 4242,05
лева за държавна такса, съдебни удостоверения, за вписване на исковата молба,
възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК и
тя е осъдена да заплати на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН
********** и Б. Е. З., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 1515,00
лева за възнаграждение на особен представител, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК. Счита
обжалваното решение за недопустимо, доколкото не се установяват по делото фактите,
твърдяни от ищците, обосноваващи правния им интерес от предявения отрицателен
установителен иск. След като пред ВРС се e установило, че претендираното от ищците
право не съществува, то производството по иска е следвало да бъде прекратено. Евентуално
въвежда оплакване, че обжалваното решени е неправилно. Ищците не са установили
упражняваната от тях фактическа власт с намерение за своене, по отношение на придобитата
от тях по давност част от имота за разликата над 880.00кв.м., според представения НА №
105/1959г. до 1822кв.м. Напротив, тя и Т. П. И. и Д. А. П. успешно са доказали със
свидетелски показания упражняваните от тях действия на управление на имота. Моли се да
1
бъде отменено изцяло обжалваното решение и производството прекратено, евентуално
насоченият срещу нея иск-отхвърлен.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д.
Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З., ЕГН **********, чрез адв. В.Д.
оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Първоинстанционното решение е
постановено по допустим иск и е правилно. Молят се за потвърждаване на обжалваното
решение и за присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба № 33264/02.06.2020г. от Т. П. И. ЕГН ********** и Д.
А. П. ЕГН **********, двамата чрез адв. М.Г., против решение № 1330/12.03.2020г. по гр.д.
№ 19010/2018г. на 46-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, че те, наред с Д. А.
И. ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски", с адрес на поземления имот гр. Варна, п.к. 9000, ул. „12-та" No 1, площ 1000
/хиляда/ кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820 по ККР на гр. Варна
съгл. заповед No 18-5315-27.06.2018 г. на Началника на СГКК- Варна, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, комплекс, стар идентификатор 10135.2564.371, номер по предходен план 2914, при
съседи: 10135.2564.374, 10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на основание
чл.124 ал.1 ГПК и са осъдени заедно с Д. А. И. ЕГН ********** да заплатят на Т. И. З. ЕГН
**********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З., ЕГН **********
сторените по делото разноски в размер на 4242,05 лева за държавна такса, съдебни
удостоверения, за вписване на исковата молба, възнаграждение на вещото лице и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК. И двамата считат, че обжалваното решение
касае недопустим иск поради липса на правен интерес, евентуално е постановено в
нарушение на материалния закон, както и при допуснато процесуално нарушение. Ищците
са собственици на имот 10135.2564.1821, а ответниците на имот № 10135.2564.1820.
Изводът, че ищците са установили титулярство на вещни права по отношение на съседния
имот е неправилен, а решението недопустимо паради липса на правен интерес. Неправилен е
извода на съда и за това, че ответниците не са доказали правото си на собственост на двете
сочени от тях основания-наследствено правоприемство и давностно владение, упражнявано
в периода от м.ноември 1997г. до датата на предявяване на иска. Неправилно съдът е дал
вяра на свидетелите на насрещната страна. Неправилно е прието от съда още, че те не се
позовават на деривативно придобивно основание-наследяване и давностно владение,
принадлежало на наследодателя им К.. Позовават се и на допуснатото от ВРС процесуално
нарушение-отказ да бъде извършен оглед на място. При огледът би се установило, че има
стара ограда, което би потвърдило твърденията им, че до 2018г. всяка от страните е считала
другата за собственик на имота си и всеки е владял собствения си имот. Така би се доказало
възражението на ответниците за недопустимост на иска. Молят се да бъде прието от
въззивния съд, че исковите претенции на ищците са недопустими, поради което искат
обжалваното решение бъде обезсилено и производството прекратено. Евентуално се молят
за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на исковете. Претендират присъждане на
сторените разноски.
В писмен отговор Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН
********** и Б. Е. З., ЕГН **********, чрез адв. В.Д. оспорват и тази въззивнна жалба,
изказвайки становище за неоснователност на доводите на въззивниците. Без значение за
спора е има ли ограда вътре в имота им и правилно ВРС е отказал оглед. Молят се да бъде
потвърдено обжалваното решение, ведно с присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по исковата молба на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л.,
ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З., ЕГН **********, чрез адв. В.Д., срещу
Д. А. И. ЕГН ********** , Т. П. И. ЕГН ********** и Д.М.М.П. ЕГН **********, с правно
2
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с която ищците са поискали да бъде прието по отношение
на ответниците, че те не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски", с адрес на поземления имот гр. Варна, п.к. 9000, ул. „12-та" No 1, площ 1000
/хиляда/ кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820 по ККР на гр. Варна
съгл. заповед No 18-5315-27.06.2018 г. на Началника на СГКК- Варна, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, комплекс, стар идентификатор 10135.2564.371, номер по предходен план 2914, при
съседи: 10135.2564.374, 10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375. Изложили са, че
са наследници на А.З. З.а, поч. на 07.07.1983г., наследена от синовете си И.Т. З., поч. на
12.02.2012г. и Е.Т. З., поч. на 12.02.20054г. Ищецът Т. И. З. е наследник на И.Т. З. и негов
син, а Д. Д. Л., Е. Е. З. и Б. Е. З. са наследници на Е.Т. З., съответно преживяла съпруга и
двамата синове. Чрез покупко-продажба, обективирана в НА № 105, т. II, дело №
463/08.05.1959г. А.З. З.а и съпругът й Т. И. З. закупили от М.Я.К. 880.00кв.м.ид.ч. от лозе-
хавра ,заедно с 12/3ид.ч. от построения в него кьошк от 64кв.м., находящи се в землището на
гр. Варна, м. „Ваялар“, парцел 1705 в кв. 212 по плана на курортно предградие „Лозята“. По
КП на м. „Старите лозя“-1936г. целият имот, индивидуализиран в НА като парцел 1705 е
бил записан в разписния лист на М.Я.К., А.Е..З.а и Т. И. З.. Със заповед № 1680/02.06.1937г.
на началника на служба „Регулация“-София е бил одобрен план за дворищна регулация, а
със заповед № 1681/02.06.1936г. на същия орган е бил одобрен план за улична регулация.
Със заповед № 1035/19.09.1961г. е одобрен и регулационния план на вилна зона-Варна,
изработен върху КП от 1956г., като имот № 1705 съответствал на имот № 1500.
По гр.д. № 364/1964г. на 5-ти състав на ВРС е извършена съдебна делба между А. и
Т.З.и от една страна и П.Я.К. от друга. В хода на делото за делба П.Я.К. е починала и поради
липсата на наследници е била заместена от ГОНС-Варна. С решение от 13.04.1965г. съдът е
обявил за окончателен проесто-разделителния протокол от 01.04.1965г. и е поставил в дял и
собственост на Т. и А. З.и дел I по заключението на вещото лице, включващ маза, стая на
горния етаж и покрита тераса, заедно с 880кв.м. от мястото, а ГОНС-Варна-маза, стая-кухня,
хол и покрита тераса ,заедно с останалата част от лозето. В КП от 1987г. на м. „Траката“,
имотът 1705/1500 по плана от 1956г. е заснет като два отделни имота: № 2914, записан в
разписния лист на Е. и И. З.и и № 2915-записан в разписния лист на И. К., който през 1995г.
се е снабдил с КНА за собственост на място с площ от 740кв.м., съставляващо имот пл. №
IV-2915. По КК и КР на гр. Варна , одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АК-София имот № 2914 е заснет като самостоятелен имот с идентификатор №
10135.2564.371 с площ 1822кв.м., с посочен стар № 2914, записан на Е. и И. З.и, а имот №
2915 е заснет като самостоятелен имот с идентификатор 10135.2564.372 с площ 718кв.м. и
записан на В. и Р.К., с оглед сделка с имота, обективирано в НА № 75, т. XCIII, дело
2421/22.12.1997г. на варненски нотариус.
От закупуване на имота през 1959г. до смъртта на общите наследодатели през 1983г.,
а след това и на преките наследодатели през 2004, съответно 2012г. целият имот 1705, а в
последствие имот № 2914 и имот с идентификатор 10135.2564.371 по КК и КР на гр. Варна е
владян от семейство З.и. И.Т. е живял в имота до смъртта си през 2012г. През лятото на
2018г. наследниците предприели действия по продажбата му. Установили, че със заповед №
18-5315/27.06.2018г. на началника на СГКК-Варна е изменена одобрената през 2008г. КК и
от имот с идентификатор 10135.2564.371 са били обособени два нови имота с
идентификатори 10135.2564.1820 с площ от 1000кв.м. и и записан в КР на името на П.К.К.
по силата на НА № 46, т. III, дело № 1757/20.10.1957г. на варненски народен съдия и имот с
идентификатор 10135.2564.1821 с площ от 822кв.м. Запознавайки се със съдържанието на
НА № 46, т. III, дело № 1757/20.10.1957г. на варненски народен съдия ищците установили,
че описаният в НА имот не съответства по местоположение на процесния, намира се в друга
местност, не отговаря по площ и граници, никога имотът им не е бил владян и придобивал
права П.К. върху имот 1705 по КП 1936, съответно имот 1500 по КП 1956, имот № 2914 по
КП 1987г. и имот с идентификатор 10135.2564.371 по одобрената през 2008г. КК и КР на гр.
Варна.
3
В обобщение ищците твърдят, че придобивното им основани произтича от договора
за покупко-продажба, обективиран в НА № 105, т. II, дело № 463/08.05.1995г. на варненски
нотариус, сключен от техните праводатели А. и Т.З.и за 880кв.м.ид.ч. и придобИ.е по
давност поради необезпокоявано, непрекъснато владение с намерение за своене върху
останалата част от имота 10135.2564.1820. по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от
1000.00кв.м., след изменението със заповед № 18-5315/27.06.2018г. на СГКК-Варна на КК и
КР на гр. Варна от 2008г., с което от имот с идентификатор 10135.2564.371. по КК и КР на
гр. Варна от 2008г., е обособен самостоятелен имот с идентификатор 10135.2564.1820 по КК
и КР на гр. Варна. Владението е осъществявано в периода от 1965г. единствено от техните
наследодатели, а след смъртта им, съответно на 16.03.1982г. и 07.07.1983г.- от тях-ищците,
като присъединяват и владението на наследодателите си към своето. Действията, с които
ответниците оспорват правата им се изразяват в представяне на НА № 46, т. III, дело №
1757/20.10.1957г. за собственост на техния наследодател П.К.К. и подаване на заявление с
искане за изменение на КК и КР на гр. Варна по отношение на техния имот с идентификатор
10135.2564.371 с площ от 1822кв.м. и част от него с площ от 1000кв.м. е обособен в
самостоятелен имот 10135.2564.1820 и записан на имота на наследодателя К., а остатъкът
от 822кв.м., който е обособен в самостоятелен имот с идентификатор 10135.2564.1821 е
останал записан на тяхно име.
Ищците молят да бъде прието за установено по отношение на страните, че
наследниците на П.К.К. не са собственици на имота с идентификатор 10135.2564.1820 по
КК, с площ от 1000кв.м.-. Претедират присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Т. П. И. ЕГН **********, Д. А. П., чрез адв.
М.Г. и Д. А. И., чрез особения й представител адв. Г.В. оспорват исковите претенции.
Излагат съображения, че исковите претенции са недопустими, поради липса на правен
интерес, доколкото те разполагат с по-силната защита, която би им дал осъдителния иск.
Ищците търсят едно право, което не притежават. Доколкото твърдят придобИ.е на имота по
давност, следва да се има предвид, че фактическите състояния владени е и държане са
защитават с владелчески искове. Няма наведени в исковата молба твърдения за наличието на
спор, породен от нарушено материално право. Приеме ли се от съда, че искът е допустим,
ответниците възразяват срещу основателността му. С НА № 105, т. II, дело №
463/08.05.1959г. варненски нотариус, наследодателите на ищците са придобили 880кв.м.
ид.ч. от лозе и 1/3ид.ч. от построения в него кьошк. От 64кв.м., находящи се в землището на
гр. Варна ,м. „Ваялар“, парцел 1705, кв. 212 по плана на курортно предградие „Лозята“.
Останалаата част от имота окт 1822кв.м. страната претендира придобИ.е по давност в
следствие на необезпокоявано ,непрекъснато владение от 1965 до настоящия момент.
Твърденията са опровергани с представения КНА № 21, т. XVI, дело № 8863/1995г., по
силата на който И. С. К. е признат за собственик по давност на имот пл. № VI-2915, при
посочени граници, една от които е имот на ищците-V-2914. Не се установява явно,
непрекъснато владение върху имота от страна на ищците, но такова на наследодателя на
ответниците. Собствеността са придобили по силата на наследствено правоприемство, като
наследодателят П.К.К. още през 1957г. е придобил собствеността ,доказана чрез НА № 46, т.
III, дело № 1757/1957г. Като владеят имота, признато още в исковата молба, след
21.11.1997г. са изтекли както кратката ,така и общата придобивна давност, на която се
позовават в условията на евентуалност, с основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.
Молят се да бъдат отхвърлени предявените срещу тях искови претенции, ведно с
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА № 105, т. II, дело № 463/1959г. на варненски народен съдия, А.З. З.а и Т.
И. З. са закупили от П.Я.К. 880кв.м.ид.ч. от едно лозе-хавра ,заедно с 1/3ид.ч. от построения
4
в него кьошк от 64кв.м., находящи се в землището на гр. Варна, м. „Ваялар, парцел 1705, кв.
212 по плана на курортно предградие „Лозята“.
А.З. З.а и Т. И. З. са поискали извършването на съдебна делба на кьошк и лозе от
2540кв.м., представляващо парцел № 1705, кв. 212 по плана на курортно предградие
„Лозята“, в землището на гр. Варна, м. „Ваялар“, като са подали искова молба срещу
съсобственика си П.Я.К. и е било образувано гр.д. № 366/1964г. на ВНС.. Делбата е
допусната с решение от 04.07.1964г. по гр.д. № 366/1964г. на ВНС, а извършена с решение
от 14.04.1965г., с което е одобрен окончателен разделителен протокол, по силата на който Т.
и А. З.и получават дял I, който се състои от маза, стая на горния етаж и покрита тераса,
ведно с 880кв.м. от лозето, а дял II, състоящ се от маза, стая-кухня, хол и покрита тераса,
ведно с останалата част от лозето се получава от ГОНС-Варна.
От представеното по първоинстанционното дело удостоверение за наследници №
22033/02.07.2018г., изд. От Община Варна е видно, че А.З. З.а е починала на 07.07.1983г. и
нейни наследници по закон са синовете И.Т. З., поч. на 12.02.2012г. и Е.Т. З., поч.на
12.02.2004г. Според удостоверения за наследници от 02.07.2018г., изд. от Община Варна-
.2бр. се установява, че наследник по закон на И. Т. З., поч. на 12.02.2012г. е синът му и
ищец Т. И. З., а наследници по закон на Е.Т. З. , поч. 12.02.2004г. са ищците Д. Д. Л.-
преживяла съпруга ,Е. Е. З. и Б. Е. З.-негови синове.
С КНА № 46, т. III, дело № 1757/10.10.1957г. на варненски народен съдия, П.К.К. е
признат за собственик върху 5бр. недвижими имоти, придобити по давност, въз основа на
извършена обстоятелствена проверка, находящи се в землището на с. Виница, както следва:
1. Нива в м. „тавшан тепе“ от 5дка, при съседи: К. К., Н. К.ов и шосе; 2. Нива в м.
„Кайряка“, от 4дка, при граници: наследници на Д.К., наследници на Д.К., път и Д.П.; 3.
Нива в м. „Дюс Гюрген“ от 6 дка, при съседи: Х.К., Г.К., К.К., наследници на К. М.; 4. Нива
в м. „Кокодива“ от 3 дка, при съседи: Т.Л., Г.К., К. К.А.К. и 5. Лозе в м. „Молла“ от 1дка,
при съседи: Д.К., Д.К. Г.К., К.Д..
Съгласно удостоверение за наследници № 1105/25.05.2017г. П.К. К. е починал на
28.05.1974г. и е оставил следните свои наследници по закон: Т. П. И.-внук и Д. А. И. и Д. А.
П.-правнучки.
С КНА № 21, т. XIV, дело 8863/1995г. И. С. К. е признат за собственик по давност на
дворно място с площ 740кв.м., находящо се във Вилна зона на гр. Варна, представляващо
имот пл. № VI-2915 в кв. 12Б, с граници: от двете страни улици, имоти пл. № V-2914 и III-
2913. С договор за дарение, обективиран в НА № 75, т. ХСIII, дело 24421/1997г. Ц.Н. К.а и
И. С. К. са дарили описания непосредствено по-горе имот на децата си Р. И. К. и В. И. К.а.
По първоинстанционното дело е изслушано заключение по допуснатата СТЕ, вещото
лице по която поддържа, че по КРП 1937г. на курортно предградие „Лозята“ и обхваща в
себе си сегашната територия на Вилна зона „Варна“, съответно спорния имот
10135.2564.1820. По този план имотът е с № 1705 с площ от 2908кв.м., записан в разписния
лист на М.Я.К., А. Е.. З.а и Т. Ив.З., предназначение на територията-убранизирана, начин на
трайно ползване-за жилищно /вилно/ застрояване. Границите са: на запад имот 1706, на
север имот 1509 на А.Л.К., на изток-път/ улица и на юг-пътя „Варна-Златни пясъци“. В
имота е отразена сграда от 64кв.м. Гореобследваният имот съответства по местоположение
на имоти 1820, 1821 и 372 по сега действащата КК и КР на територията-комбинирана скица
№ 1.
По КП 1956г. Поземленият имот е с кадастрален номер 1500. И плащ от 2667кв.м.. За
собственик в разписната книга са записани П.Я.К., А. Ем. З.а и Т. Ив.З., предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване-лозеи граници: на запад 1499-Русанка
Табакова, на семвер-1496Б, записан на Я.К., на изток-път/улица, на юг- пътя „Варна-Златни
пясъци“. Изготвена е комбинирана скица № 2.
5
Видно от комбинирана скица № 3, по КП 1987г. от имот 1705 са обособени два
имота-имот 2914 с площ от 1849кв.м., записан на Е. и И. З.и, с предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-жилищно/вилно застрояване, при
граници:на запад-имот 2913-П.М.Т., на север-път, на изток-път и юг-път и имот 2915-И. К.
и имот 2915 с площ от 737кв.м. записан на И. К., предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване-жилищно/вилно застрояване, при граници:на
запад-имот 2913-П.М.Т., на север-път и имот 2914, на изток-път и на юг-пътя „Варна-
Златни пясъци“. Имот 2914 съответства по местоположение на относимите по казуса имоти
1820 и 1821 по действащата КК и КР на гр. Варна.
По КК и КР на гр. Варна 2008г. е изготвена комбинирана скица № 4. Обособени са
два имота 371 и 372. Имот с кадастрален № 2564.371 е с площ 1822кв.м. Записан е на Е. и
И. З.и с предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг
обществен обект, комплекс и граници:на запад-имот 370-П.М.Т., на север-път, на изток-път,
на юг-път и имот 372. Имотът с кадастрален № 2564.372 е с площ от 718кв.м. Записан е на
И. К., с предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг
обществен обект, комплекс и граници:на запад-имот 370-П.М.Т., на север-път и имот 371,
на изток-път, на юг-пътя „Варна-Златни пясъци“. Имот 371 съответства на имот 2914 по КП
1987г. и на северната по-голяма част от имот 1705 по КП 1937г.
По КК и КР след изменението 2018г. промените са само в границите на имот
2564.371 с площ от 1822кв.м. , като са обособени два самостоятелни имота-процесният ПИ
2564.1820 с площ от 1000кв.м., записан на П.К.К., на осн. НА № 46/1957г. и ПИ 2564.1821 с
площ от 822кв.м., записан в собственост на А. и Т.З.и, на осн. НА № 105/1959г.
По РП 1961г., действащ и към момента за в.з. „Варна“ /м. Траката и м. Ваялар/ от ПИ
1500, целият с площ от 2667кв.м. са били обособени два парцела, единият XXXI-1500 в кв.
12б, а другият XXXII-1500. С изменение на РП през 2000г. при отреждане на парцел за
трафопост, от тогавашния парцел XXXII-1500 са отредени два нови парцела XXXII-1500 и
L-1500, последният записан на Р. К. и В. К.а.
При преценката си дали имота по НА № 105/1957г. е идентичен на имота по НА №
46/1957г. и имот с идентификатор 10135.2564.371. вещото лице е посочило ,че всичките 5
имота, описани в НА № 46/1957г. са в землището на Виница. Обследваните имоти в
процесната зона са в землището на гр. Варна. Двете землища са съседни, като общата им
граница е отдалечена от процесната зона и ПИ 10135.2564.1820 на не по-малко 500 метра.
Прави извода, че никой от имотите по НА № 46/1957г. не е идентичен с имот 10135.2564.371
и 10135.2564.1820.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: Е.И.Г. и Г.С.Й., водени
от ответниците, сега въззивници и Д.М.К. и Р. И. К., водени от ищците, сега въззиваеми.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС
намира решението за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
6
Ищците са навели твърдения, че са придобили собствеността на спорния имот, като
880кв.м.ид.ч. са придобили по сделката, обективирана в НА № 105/1959г. и наследяване, а
останалата площ до 1000.00кв.м. са придобили по давност, текла, считано от 1965г.,
присъединявайки владението на своите наследодатели. Владеят имота лично след смъртта
на наследодателите си и до момента. Въпреки това, от владяния от тях имот 10135.2564.371
по КК и КР на гр. Варна от 2008г. са обособени два имота с иднетификатори
10135.2564.1820 и 10135.2564.1821 по КК и КР на гр. Варна, изм. 2018г. и този с
идентификатор 10135.2564.1820 е записан на П.К.К., с което им се оспорва собствеността. С
настоящият иск се стремят да отрекат собственическите права на последния, респективно на
неговите наследници-настоящи ответници, с което обосновават и правния си интерес от
търсената защита.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012
г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права ако отрече правата на ответника.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че не са установили правния си
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск и производството е
недопустимо. Неоснователно е и възражението, че искът е недопустим, доколкото ищците
са разполагали с по-силната защита на осъдителния иск. От една страна ищците са навели
твърдения, че владеят спорния имот и следователно не разполагат с възможността да
предяват ревандикационен осъдителен иск, какъвто вероятно имат предвид ответниците, а
от друга, ищците сами избират начина и обема на защита на правата си.
Искът е допустим за разглеждане.
По предявен отрицателен иск за собственост ищецът следва да докаже твърденията, с
които обосновава правния си интерес като установи наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то произтича. В тежест на ответника е
да докаже по пътя на пълното и главно доказване, че спорното право е възникнало /правото
си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ищецът следва да докаже факти,
изключващи това право.
Не се спори и се установява от представения от ищците НА № 105/1959г., че техните
наследодатели А. и Т.З.и са закупили 880кв.м.ид.ч. от имот № 1705по КП от 1936г.,
идентичен с имота пл. № 1500 по КП 1956г. на курортно предградие „Лозята“, ведно с
1/3ид.ч. от кьошк, целият от 64кв.м. и с решение от 14.04.1965г. по гр.д. № 366/1964г. на
ВНС е извършена делба на съсобствения с П.Я.К. имот, като З.и са получили дял I от
изготвения от съда разделителен протокол и собствеността върху маза, стая на горния етаж
и покрита тераса от кьошка и 880.00кв.м. от лозето, представляващо имот 1705 в кв. 212 по
плана на курортно предградие „Лозята“ на гр. Варна, като останалата част от кьошка и
лозето или дял II е получил правоприемника на съделителката П.Я.К..
Следващият след извършване на делбата през 1965г. действащ за терена КП е този от
1987г. Видно от имот № 1705 по КП 1936, идентичен с имот № 1500 по КП 1956г. вече са
обособени два имота № 2914 и 2915. Имот № 2914 по КП от 1987г.с площ от 1849кв.м. е
записан според вещото лице инж Ж.Б. в разписната книга към плана на Е. и И. З.и. Към този
момент общите наследодатели на ищците са починали-Т. И. З. на 16.03.1982г. и А.З. З.а на
07.07.1983г. Техни наследници по закон са синовете им И.Т. З. и Е.Т. З.. Така са били
обособени два самостоятелни имота за двамата съделители-семейство З.и и ГОНС-Варна,
като имот № 2914 е записан на З.и. Видно през 1995г. И. С. К. се е снабдил с КНА за
собственост № 21/1995г., по обстоятелствена провека и той е лицето, записано като
собственик на имот № 2915 по КП от 1987г. с площ от 737кв.м., обособен от стар имот №
1705 по КП 1936г. идентичен с имот № 1500 по КП 1956г.
7
Настоящият състав намира за доказано със свидетелските показания на разпитаните
пред ВРС свидетели Д.К. и Р. К., че от 1968г., когато свидетелят Д.К. закупил в близост
имот, а по думите на св. Р. К., който е пряк съсед, от преди повече от четиридесет години А.
и Т.З.и живеели в къщата в дворното място разположено между имота на св. Р. К., улица
„12-та“ и улица „10-та“. И двамата свидетели сочат, че семейство З.и живели в сградата, там
починала и А. З.а и сина й И. З.. Те и синовете и децата им обработвали земята. Гледали
лозе зад къщата откъм „12-та“ улица. Имали овошки-череша, джанка, ябълка. И. гледал
овце. Имал кошара и бетонна площадка, запазени и до днес. В двора имало сайвант и
кокошарник, но последният се разрушил. Т., синът на И. идвал при баща си и играели със
св. Р. К. по цяло лято. И., брат му и децата идвали през лятото на море и да помагат.
Построили оранжерия до вилата. Двамата свидетели сочат, че мястото е оградено от всички
страни с бодлива тел. Преди година, отстранявайки авария от „В и К“ съборили оградата
към улица „12-та“ и сега е паднала. И двамата свидетели казват, че вътре имотът не е
преграден с междинна ограда. Не познават лица на име Т., С., Д., Д., П. К.. Никой друг не е
обработвал мястото.
С представените по първоинстанциноното дело писмени доказателства и със
свидетелските показания на водените от ищците свидетели, те установяват фактите, от които
черпят права-придобИ.е на част от спорния имот по сделка и наследяване и владение,
осъществявано повече от десет години, считано от 1968г.
Следва ответниците да установят своите права. Не успяват.
Позовават се, и това е било основание за провеждане на процедурата по изменение на
КК и КР на гр. Варна, през 2018г., че общият им наследодател П. К. се е легитимирал като
собственик на спорния имот с НА № 46/1957г. след извършена обстоятелствена проверка, а
те имат качеството негови наследници. Вещото лице по допуснатата СТЕ поддържа, че не
намира идентичност между имота, разположен в землището на Варна, а описаните 5бр.
недвижими имоти по НА-ниви и едно лозе, се намират в землището на Виница. Границата
между двете землища се намира на най-малко 500м. от спорния имот. Освен това, в
заключението си вещото лице е посочвал границите и съседите на имота, които е открил по
всички действащи планове, начиная от КП от 1936г. и нито едно от имената на съседите на
имотите по НА не съвпада с имената на съседите на имота № 1705 по КП 1936, имот № 1500
по КП 1956г., имот № 2914 и имот № 2915 по КП 1987г., имот с идентификатор
10135.2564.371 и 10135.2564.372 по КК и КР на гр. Варна или имот с идентификатор
10135.2564.1820 и 10135.2564.1821 по КК и КР на гр. Варна след изм. 2018г. Никое от
лицата по НА № 46/1957г., посочени като съседи не фигурира и в разписните листи към
КПланове и П. К. не е записан като собственик на процесния имот. Ответниците не се
легитимират като собственици на това твърдяно от тях основание.
В условията на евентуалност те са се позовали и на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, считано от 21.11.1997г. Недоказано остава и това основание. Показанията на
разпитаните свидетели, водени от ответниците са неубедителни, уклончиви и
противоречащи на други събрани по делото доказателства.
Св. Е.ия Г. казва, че познава Т., Д. , познава и П. синът на Т., който е таксиметров
шофьор. Него познава повече от 15 години, а чрез него се е запознала и с Т. и Д., а и с Т. и
Е.. Твърди, че познава страните по повод изработката на ПУП за местата им, но не сочи кога
се е случило това. Ходила е на мястото много пъти и за пръв път ходила много отдавна.
Понеже се занимавала с недвижими имоти, П. шофьорът я помолил да помогне за
възстановяване на тези парцели. По този повод видяла мястото и документите, но казала, че
не може да се справи. След това минали няколко години и не споменавали този парцел. През
2015г. П. й казал, че намерил геодезист да оправи документите и ходили на парцела. Имотът
бил почистен, за разлика от първия път, когато ходила-не можело да се влезе.В края на
2017г. или началото на 2018г. П. й казал, че оправили документите, но трябвало да оправят
8
и ПУП-а. Срещала се с Т. и Е. за ПУП-а. Един строител го поръчал. Искал да купи двата
имота. Т. взел депозит, който по-късно върнал. Т. не дал съгласие за ПУП-а за техния имот.
Между имота на ищците и ответниците имало ограда, посъборена на места.
Св. Г.Й. заявява, че не познава Т., но познава С. /вероятно неговата сестра и майка на
двате ответници/. С колеги бил на строителна борса във Виница. С. се приближила и казала,
че има място, което иска да почистят. Завела ги на място в „Траката“. Това се случило през
2009г. Знае, че тя живее във Виница. Казала, че мъжът й починал, но не помни подробности.
Мястото се падало на ъгъл. Било оградено отвсякъде с телена ограда, от дясно съборена.
Имало две постройки. Жената им казала, че мястото е около декар. За един ден не успели да
свършат работата. След 4-5 години, в края на 2014г. минали покрай мястото, жената ги
познала и помолила отново да почистят мястото. Повтаря, отвсякъде мястото имало ограда,
като от долната страна, където граничело с друго място била съборена. В другото място
имало някаква къща.
Недоказано остава и това придобивно основание. Показанията на разпитаните
свидетели, водени от ответниците са неубедителни, уклончиви и противоречащи на други
събрани по делото доказателства.
Св. Е.ия Г. не установява кога са започнали контактите й с роднините на П., ако и да е
било „много отдавна“ и защо е било нужно да я ангажират да помогне с възстановяване на
парцелите, като страната се позовава на правото на собственост на наследодателя си и
представя НА от 1957г., защо е било необходимо да оправя документите геодезист? Най-
ранната конкретна дата, която споменава свидетелката в изложението си е 2015г. До датата
на завеждане на исковата молба на 21.08.2018г. не е изтекъл срокът, необходим за прилагане
нито на общата, нито на кратката придобивна давност, както се твърди в писмения отговор,
без да е дадено обяснение защо страната смята себе си за добросъвестен владелец, с оглед
приложението на нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Още по-малко се установява владение-
осъществявана фактическа власт с намерение за своене.
Сходни са изводите на съда и при обсъждане на свидетелските показания на св. Г.Й..
Той поддържа, че два пъти през 2009г., когато бил починал съпругът на жената, към която се
обръщал с „лельо Снеже“ и в края на 2014г. почиствал място на „Траката“, нейна
собственост. Съпругът на С.М.И.. –А.П.И.. е починал на 01.02.2014г., според данните в
удостоверение за наследници № 1105/25.05.2017г., изд. от Община Варна, което означава, че
вероятно срещата им е била най-рано в края на 2014г. Дори и да са се срещнали през 2009г.,
както сочи свидетеля, то след като се касае за завладяване на имот, давността е винаги
общата 10-годишна. От 2009г. до датата на предявяване на иска на 21.08.2018г. не са
изтекли 10 години.
До същите изводи е достигнал и ВРС. Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба на Д. А. И. и въззивната жалба на Т. П. И. и Д. А. П. за това, че свидетелските
показания са били неправилно ценени от първоинстанционния съд. ВРС е разгледал точно
направените от ответниците възражения и се е произнесъл по двете въведени основания за
придобИ.е на собствеността на имота-сделка и наследяване, като наследяването не е
самостоятелно придобивно основание и евентуално-давност. Неоснователно е и оплакването
за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, като е оставил без
уважение искането на ответниците с правно осн. чл. 204 от ГПК. Искането което страната
прави в о.с.з. на 12.02.2020г., е за събиране на доказателства, както сочи чрез процесуалния
си представител, а не за проверка на събрани доказателства. В тази връзка, искането в
третото по първоинстанционното дело о.с.з. за извършването на оглед с цел установяване на
изтекла в полза на ответниците придобивна давност е несвоевременно направено.
Предвидената в чл. 266, ал. 1 от ГПК преклузия е настъпила, като не се изтъкват
изключенията по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Ответниците са твърдяли това придобивно
основание още с отговорите на исковата молба, уточнено в първото по делото пред ВРС
9
о.с.з. на 09.10.2019г. и са направили доказателствените си искания за разпит на двама
свидетели, които съдът е уважил и събрал. Събрани са и доказателства за това има ли или не
поставена ограда в имот с идентификатор 10135.2564.371 по КК и КР на гр. Варна от 2008г.
Доказателства за това би следвало да бъдат предмет на обсъждане от съда. Не се установява
обаче това, че ответниците са осъществявали фактическа власт по отношение на спорния
имот в изискуемия се 10-годишен срок, за да се преценява и намерението им за своене. Дори
и да се приеме, че има поставена ограда в имота с идентификатор 10135.2564.371 по КК и
КР на гр. Варна от 2008г. неизяснено би останало чрез провеждането на оглед кой, кога и с
каква цел я е поставил, още по-малко, че това са ответниците преди не по-малко от 10
години и тя е разположена точно на границата между имот с идентификатор
10135.2564.1821 по КК и КР на Варна и спорния с идентификатор 10135.2564.1820 по КК и
КР на гр. Варна, обособени след изменението от 2018г. Не би могло да се различи и дали
някакви остатъци представляват стара имотна граница между два съседни имота или
преграда при отглеждането на животни в миналото в тази част на имота с № 2914 по КП
1987г. и съответно с идентификатор 10135.2564.371 по КК и КР на гр. Варна от 2008г.,
както установяват свидетелите Д.К. и Р. К..
Предявените искове са основателни.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение ,
последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските и държавната
такса и депозит за вещо лице.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивниците.
Въззиваемите са направили искане за присъждане на разноски, представяйки доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение от 2000.00лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 98 и 99 от делото. Следва да бъде уважено в
посочения размер. Е. Е. З. и Б. Е. З. са поискали да им бъдат присъдени разноските,
заплатени от тях, представляващи част от депозита за назначения на Д. А. И. особен
представител в размер на 314.24лв. с преводна такса. Основателно е и следва да бъде
уважено, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1330/12.03.2020г. по гр.д. № 19010/2018г. на 46-ти
състав на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между Т. И. З. ЕГН
**********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З., ЕГН **********
от една страна и Д. А. И. ЕГН ********** Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН
********** от друга, че Д. А. И. ЕГН ********** Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН
********** не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски", с адрес на поземления имот гр. Варна, ул. „12-та" No 1, с площ 1000 /хиляда/
кв.м., представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1820 по КК и КР на гр. Варна,
изменени съгласно заповед No 18-5315-27.06.2018 г. на Началника на СГКК- Варна, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен
обект, комплекс, стар идентификатор 10135.2564.371, номер по предходен КП 2914, при
съседи: 10135.2564.374, 10135.2564.370, 10135.2564.1821 и 10135.2564. 375, на основание
чл.124 ал.1 ГПК; Д. А. И. ЕГН ********** Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН
********** са осъдени да заплатят на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е.
Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З., ЕГН ********** сторените по първоинстанционното дело
разноски в размер на 4242,05 лева, на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК и Д. А. И. ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН
********** и Б. Е. З., ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 1515,00
10
лева за възнаграждение на особен представител рпо първоинстанционното дело, на осн. чл.
78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. И. ЕГН **********, Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН
********** да заплатят на Т. И. З. ЕГН **********, Д. Д. Л., ЕГН **********, Е. Е. З. ЕГН
********** и Б. Е. З., ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. А. И. ЕГН **********, Д. А. П. ЕГН ********** и Т. П. И. ЕГН
********** да заплатят на Е. Е. З. ЕГН ********** и Б. Е. З., ЕГН ********** разноски за
въззивната инстанция, представляващи заплатен депозит за особен представител в размер на
314.24лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връзване на препис на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11