Р Е Ш Е Н И Е № 260116
гр.Пловдив, 27.01.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2660/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на А.И.Г. с ЕГН ********** *** срещу решение №260583/25.09.2020г. на Пловдивски
районен съд, ХV граждански състав, постановено по гр.дело № 15173/2019г. С
обжалваното решение е прогласен за недействителен като сключен във вреда на
представлявания на основание чл. 40 ЗЗД, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 128, том2, рег.№ 4435, дело
300/2019г. на нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, вписан в
Агенция по вписванията, служба по вписванията гр. Пловдив по вх. рег. №
26625/16.09.2019г., акт 50, том 74, дело № 14946/2019г., сключен между ищеца К.Д.А.,
ЕГН: **********, чрез неговия пълномощник – ответницата А.И.Г., ЕГН: **********,
с ответницата - А.И.Г., ЕГН: **********, по силата на който ищецът, чрез
неговия пълномощник – ответницата, последната договаряща сама със себе си, е
прехвърлил на ответницата, следния недвижим имот: УПИ XIV-473 от кв. 28 по регулационния план на с.
Златитрап, обл. Пловдив, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда, ведно с всички подобрения и приращения на имота, за сумата от 9700
лева.
Решението се обжалва изцяло като
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалния закон. Сочи се, че по делото не е доказано на ищеца К.А.
да е причинена значителна вреда от сключения окончателен договор за продажба на
недвижим имот, каквато трябва да има, за да се приложи чл.40 от ЗЗД, като се
твърди, че продавачът изрично е искал сума, която е по-малка от реалната, а
именно 10 000 лв. за своя имот, чиято стойност е 35 000 лв., като се
сочи че при анализа на доказателствата преценени в тяхната съвкупност
предварителният договор, пълномощното и окончателният договор по настоящото
дело се стига до друг правен извод, а именно за неоснователност на иска. Сочи
се, че в първоинстанционното производство не са положени усилия да се установи
каква е точната сума, която ищецът е искал или очаквал по договора за
покупко-продажба на гореописания имот в село Злати трап и какъв е бил неговият
интерес от продажбата. Сочи се, че продажната цена не е единственият критерий
за увреждане. Сочи се, че съдът неправилно не е допуснал до разпит исканите от
ответната страна свидетели А.Г. и В.Я., които да установят състав, пораждащ
недействителността по чл.40 от ЗЗД, а именно намерение на представителя за
увреждане на представлявания, като в тази насока неправилно не е допусната до
разпит А.Г., която би следвало да знае дали намеренията на страните са били
такива и която е била посочена като инициатива за срещата между ищеца и
ответницата.
Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноските по делото за двете инстанции.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от К.А., в който същата се намира за неоснователна.
Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди първоинстанционният
съдебен акт. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно
при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел за безспорно доказано поделото,
че видно от нотариално заверено пълномощно рег. № 3263 за заверка на подпис и
рег. № 3264 за заверка на съдържание от 05.08.2019г. на нотариус с район на
действие – Районен съд Асеновград /л.7/, ищецът К.А. е упълномощил ответницата А.Г. да го
представлява пред нотариус, включително и с правото да договаря сама със себе
си, да дарява и продава на когото прецени, включително и на себе си, при
условията, които прецени, както и да сключва договор за ипотека за процесния
имот. Видно от нотариален акт № 128, том2, рег.№ 4435, дело 300/2019г. на
нотариус с район на действие – Районен съд Пловдив, вписан в Агенция по
вписванията, служба по вписванията гр. Пловдив по вх. рег. № 26625/16.09.2019г.,
акт 50, том 74, дело № 14946/2019г., се установява, че на 16.09.2019г.
ответницата в качеството и на пълномощник на ищеца е сключила договор за
покупко-продажба на недвижим имот със себе си, по силата на който ищецът – чрез
неговия пълномощник, прехвърля на ответницата процесния имот за сумата от 9700
лева. По делото е представен и предварителен договор за покупко – продажба на
процесния имот, сключен на 05.09.2019г. между страните /л.34-35/, по силата на
който същите договорят процесния имот да бъде прехвърлен за сумата от 10 000
лева. Пред първата инстанция е прета СТЕ съобразно заключението на която пазарната стойност
на процесния недвижим имот възлиза на 35 000 лева.
Съществени процесуални нарушения по делото не са
допускани, защото всички правнозначими за казуса факти са безспорно разяснени и
от фактологическа страна спор по делото няма. Неправилно е да се събират
доказателства по това дело за твърдения като наличие на сговор между
ответницата и бившата приятелка на ищеца за имуществено увреждане на последния,
които не са направени нито с исковата молба, нито с отговора на исковата молба,
на база съмнение у някоя от страните по делото, че можело да има такива твърдени
факти. Такива твърдения по делото няма, поради което не трябва да се събират
доказателства за такива нетвърдени факти.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Г.,
че по делото не е доказано
на ищеца К.А. да е причинена значителна вреда от сключения окончателен договор
за продажба на недвижим имот, каквато трябва да има, за да се приложи чл. 40 от ЗЗД, защото А. изрично е искал сума, която е по-малка от реалната, а именно
10 000 лв., /доказващо се предварителния договор/ за своя имот, чиято
пазарна стойност е 35 000 лв. Правилно РС Пловдив приема, че представляващият винаги
трябва да действа в интерес на представлявания, както е посочено в Решение
№841/2010 г. по гр.д №3530/2008 ІV ГО на ВКС, Решение №21/2015г по гр.д №3529/2014
г. І ГО на ВКС, и ако е същият овластен да продаде недвижимо имущество без
други указания, да действа с грижа на добър стопанин при договоране на цената
/Решение №439/2012 г. по гр.д № 23/2011 г. на І ГО и Решение № 1/27.02.2018 г.
по гр. д. № 1471/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Ето защо правилно РС Пловдив приема, че при
договаряне на цена, която е драстично по-ниска от действителната пазарна цена
на имота, е налице увреждане интересите на представлявания. Разбира се продажната
цена не е единственият критерий за увреждане, както посочва жалбоподателката,
но когато тази цена прави договора сключен при явно неизгодни за
представлявания условия, то следва да се приеме, че договорът е сключен във
вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД.
Правните изводи на първата инстанция са напълно в
синхрон със съдебната практика и най-вече с решение №140/15.10.2015г. по т.д. №
2092/2014г. на ВКС, І т.о., в което се приема, че трайната съдебна практика на ВКС
застъпва становището, че задължението на представителя да действа в интерес
на упълномощителя си е принцип в института на доброволното представителство.
Нарушението на този принцип влече различни правни последици, които са в
зависимост от конкретните обстоятелства, обусловили неспазването му. При договоряне от представителя на ишеца на цена
на процесния имот от три пъти и половина по-ниска от пазарната, това води до
последиците установени в чл.40 от ЗЗД, а именно договорът не произвежда
действие за представлявания. От горния принцип за действие в интерес на
упълномощителя не може да се извлече
изключение в казуса, защото в предварителен договор между представителя и
представлявания е уговорена тази много по-ниска цена от пазарната. Именно този
принцип за добросъвестно представляване на упълномощителя е задължавало
упълномощеното лице да не сключва този договор за продажба на тази ниска цена,
за да не ощети лицето, което представлява. Още повече, че лицето, което се
облагодетелства от това е именно пълномощника. Тоест от представителя се очаква
обективно да оцени интереса на представляваното лице и да сключва правни
сделки, в които интересите на последния са обективно защитени, а не да се
ръководи от субективните преценки на упълномощителя, който не познава пазарните
условия и не може сам да прецени дали сделката е в негов интерес или го
уврежда. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като правилно следва да
бъде потвърдено изцяло.
В полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива
направени във въззивното дело са 1 200 лв. с ДДС за адвокатски хонорар
/л.21-23/. При цена на иска от 11 361,10 лева /л.9/, то минимума на
адвокатския хонорар е 870 лева по нормата на чл.7 ал.2 т.4 и ал.6 от Наредба №1
от 09.07.2004г. на ВАС. Ето защо въззивнинят съд не приема за основателно
възражението по чл.78 ал.5 от ГПК на жалбоподателката за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца от 1000 лева без ДДС. Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260583/25.09.2020г. на Пловдивски районен съд, ХV граждански състав,
постановено по гр.дело № 15173/2019г.
ОСЪЖДА А.И.Г., ЕГН: **********,
да заплати на К.Д.А., ЕГН: **********, сумата в размер на 1200 лева, за
разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на
чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.