РЕШЕНИЕ
№ 9111
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110107533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Ищецът „Т.С.“ ЕАД предявява против Г.Р. Л. Б. искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че за ищеца съществува правото на парично вземане за сумата 119,19 лева за
главница - цена на доставена топлинна енергия за имот в адрес, периода от 01.10.2018 г. до
31.01.2019 г., ведно със законна лихва от 23.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
21,96 лева за мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 15.11.2021 г.,удостоверено в
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 66665/2021г. по описа на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански нужди на
посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисквало сключване на писмен договор за
доставка на топлинна енергия, което задължение ответникът не изпълнил. Поддържа се, че
поради липсата на облигационна връзка през процесния период ответникът се обогатил
неоснователно и дължи да върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойност на
доставена топлинна енергия. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави искане
по чл. 219 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по допустимост, основание и размер Счита, че ищецът
разполага с друг иск, съгласно чл. 59, ал.2 от ЗЗД Поддържа, че по арг. от чл. 66 (3) от ОУ
договор е сключен с трето лице, на което име е открита партида за имота.В тази връзка
оспорва, че е ползвал през процесния период имота. Евентуално, навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагача „Т.С.“ЕООД на страна на ищеца счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот №46 по нот.дело
№927/2018 г. на Нотариус с рег. №065 на НК, съгласно който на 15.11.2018 г. ответникът
придобива правото на собственост върху имот в адрес от „С.П.“ ООД, на чието име се води
партидата за имота според представените от третото лице-помагач индивидуални отчети за
периода 01.05.2018-31.01.2019г.
От допуснатата съдебна-техническа експертиза се изяснява, че за м.01.2019 г. за имота
е начислявана топлинна енергия само за доставка на битова гореща вода и за енергия,
отдадена от сградна инсталация. Отчитането е извършено посредством 1 брой изправен и
сертифициран водомер за топла вода. Реално потребеното количество топлинна енергия
възлиза на сумата 129,09 лв.
Разпитана св. Лозанова установява, че около година след продажбата на ателието
ответницата не е ползвала, тъй като не е довършено от строителя на сградата. Посочва, че
по-късно ответницата е предприела действия за смяна на партидата на имота на неино име и
дала под наем.
Преценени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от ГПК, съдът приема за
достоверни, като логични и последователни, и тъй като същите се подкрепят от писмените
доказателства, а именно приетия нотариален акт и индивидуален отчет на третото лице-
помагач за период на потребление от 01.02.2019-30.04.2019 г.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличие на обедняване за ищцовото дружество,
изразяващо се в количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия до имот собствен и ползван от ответника; с която ответникът се е обогатил, тъй като
се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период, причинна връзка
между обогатяването и обедняването; доставката на топлинна енергия до имота на
ответника е при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в
отношенията между двата субекта; ищецът няма друг иск, с който може да се защити по арг.
от чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца, както и правото
на обезщетение, като установи наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава
при уговорен срок, а при липса на такъв покана за плащане, получена от ответника.
Съдът, като взе предвид фактическите положения по делото, счита исковете за
недоказани и неоснователни. Ответникът не е ползвал имота през процесния период, което
обстоятелство се изясни от гласните доказателства и потвърждава от контролния факт, че са
фактурирани суми за потребена топлинна енергия на името на ответника, като титуляр на
партида, за период след процесния на потребление от 01.02.2019-30.04.2019 г. За разлика от
правото на парично вземане за неплатена цена на доставка на топлинна енергия по договор,
за така предявеното на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД е релевантно дали фактически
ответникът е обитавал имота. Ето защо искът за главница следва да се отхвърли, а с оглед
изхода на спора по него подлежи на отхвърляне и акцесорния иск за лихва.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът следва да
възстанови направените от ответника съдебни разноски, като с оглед разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. На основание чл. 78, ал. 3, във вр. чл. 38, ал.2,
вр. ал.1, т. 2 от ЗА, в полза на на адв. Р.Д. следва да се пресъди адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ сумата 350 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 и. пар. 1, вр. чл. 6, т.
5НМРАВ за исково и заповедно производство. В случая съдът определя възнаграждението
на адвоката, поради което възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е ирелевантно
за отговорността за разноски.
Предвид изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., със седалище и адрес на
управление: адрес, срещу Г. Р. Л., с ЕГН: **********, с адрес: адрес, искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено по отношение на Г. Р. Л., че за „Т.С.“ ЕАД съществува правото на парично
вземане за сумата 119,19 лева за главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за стопански нужди, ползвана без правно основание, за имот в адрес, за периода от
01.10.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва от 23.11.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 21,96 лева за мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 15.11.2021 г.,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 66665/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати на адвокат Р.Л. Д., с личен № №, с адрес на упражняване на дейността: адрес, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т. 2 от ЗА, сумата от 350,00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело №
66665/2021г. и гр. дело № 7533/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3