Определение по дело №48/2020 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.01.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№48 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 244 и чл.207 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София чрез пълномощника юриск. П.С. против Определение от 16.12.2019г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4538/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е допуснато на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на Решение №1371/28.11.2019г. по гр.д.№4538/2019г. на СлРС в частта му, с която е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“  при МП да заплати на К.Г.И. на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 ЗИНЗС сумата от 1208,08лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 189 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2018г. и е разпоредено издаване на изпълнителен лист за посочената сума от 1208,08лв.

            Жалбоподателят посочва, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразена императивната разпоредба на чл.243, ал.2 от ГПК и е допуснато предварително изпълнение срещу държавно учреждение. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, ГД „ИН“ е юридическо лице към МП и е на бюджетна издръжка. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, с което е допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

            В законустановения срок другата страна не е подала отговор на частната жалба.

            Въззивният съд установи следното от фактическа страна:

            С Решение №1371/28.11.2019г. по  гр.д. №4538/2019г. Сливенски районен съд е осъдил от ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София да заплати на К.Г.И. на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 ЗИНЗС сумата от 1208,08лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 189 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 173,40лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за главницата за периода от 26.08.2016г. до 01.07.2019г., като ска по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен над уважения до пълния претендиран размер като неоснователен. С решението са присъдени разноски на ищцата И. и ответната ГДИН е осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса и разноски за вещо лице.

            Препис от решението е връчено на ищцата К.И. на 0.12.2019г., а на ответната ГДИН – на 06.12.2019г.

            На 13.12.2019г. ищцата чрез пълномощника си адв. П. е подал молба до СлРС за издаване на изпълнителен лист за всички суми, присъдени на ищцата с решението, в т.ч. и разноските.

            Въз основа на молбата, районният съд констатирал, че с решението е присъдена сума за възнаграждение за извънреден труд и с решението си не е постановил предварително изпълнение. Преценил е че за това вземане следва служебно да постанови предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК, а по отношение на останалите суми за лихви и разноски да отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист, тъй като решението не е влязло в сила. Поради това с Определение от 16.12.2019г. по гр.д.№4538/2019г. Сливенски районен съд е допуснал на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на Решение №1371/28.11.2019г. по гр.д.№4538/2019г. на СлРС в частта му, с която е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“  при МП да заплати на К.Г.И. на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 ЗИНЗС сумата от 1208,08лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 189 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2018г., разпоредил е издаване на изпълнителен лист за посочената сума от 1208,08лв. и отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист на ищцата за присъдената мораторна лихва и разноски.

            Препис от определението е връчено на ищцата на 18.12.2019г., а на ГДИН – на 07.01.2020г.

            Въз основа на определението е издаден изпълнителен лист от 16.12.2019г., но същият не е получен от ищцата – приложен е към делото.

            На 10.01.2020г. е подадена частната жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София против Определението от 16.12.2019г., по която  образувано настоящото производство.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.     Разгледана по същество, същата е основателна и като такава следва да се уважи.

            Съгласно разпоредбата на чл. 404, т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и тези решения, по които е допуснато предварително изпълнение. Хипотезите, при които законодателят е предвидил изключение от общото правило за подлежащите на изпълнение съдебни актове, са уредени императивно в разпоредбите на чл.242 от ГПК, като в ал.1 са предвидени случаите, при които съдът постановява служебно предварително изпълнение, а в ал.2 – тези, при които такова може да се допусне по искане на ищеца.

Съгласно обаче императивната забраняваща разпоредба на чл.243, ал.2 от ГПК, която районният съд не е съобразил, е недопустимо изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ. С тази специална правна норма е установено изключение от общото правило на чл.404, ал.11 от ГПК, както и е установена забрана за допускане на предварително изпълнение от първоинстанционния съд, независимо от вида на вземането спрямо императивно, изрично и изчерпателно посочените ответници.  

Макар, че процесуалният закон не съдържа легална дефиниция на понятието „държавно учреждение“, същностните му белези се извеждат от съдебната и конституционната практика. Според възприетото становище определящо за държавните учреждения е ежегодното бюджетно финансиране, а особеността на реда по чл. 519 ГПК произтича от особеностите на държавните учреждения, които са юридически лица с двойствено положение: подчинени са на публичното право във връзка с осъществяването на възложените им държавни функции - имат за основен предмет нестопанска дейност, която осъществяват в интерес на широк кръг лица, респективно в общонационален интерес, и се субсидират от държавния бюджет; подчинени са и на частното право като носители на субективни права и правни задължения. В теорията и съдебната практика най-общо се приема, че държавното учреждение е организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. В много случаи като белег на понятието държавно учреждение се приема неговото финансиране изцяло от държавния бюджет, ежегодното бюджетно фанансиране, както и основните средства за издръжката му да са субсидии от бюджета.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. С оглед тази си характеристика и възложените държавни функции по пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби /чл.12, ал.1 от ЗИНЗС/, ответникът в исковото производство – ГДИН, безспорно е държавно учреждение по смисъла на разпоредбата на  чл. 243, ал.2 от ГПК. При този й статут районният съд не е следвало да допуска предварително изпълнение и е следвало да откаже издаване на изпълнителен лист за всички суми по невлязлото в сила решение /а не само за лихви и разноски/.

С оглед изложеното, определението, в частта, с която районният съд е допуснал предварително изпълнение на невлязлото в сила решение и е разпоредил издаване на изпълнителен лист за вземането за възнаграждението за извънреден труд на база допуснатото предварително изпълнение, следва да се отмени и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 16.12.2019г. – да се обезсили.

Следва само да се отбележи, че към момента първоинстанционното решение вече е влязло в сила и няма пречка районният съд, въз основа на надлежно искане от страна на ищцата, да издаде изпълнителен лист за всички присъдени вземания.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение от 16.12.2019г. по гр.д.№4538/2019г. по описа на Сливенски районен съд, в частта, с която е допуснато, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на Решение №1371/28.11.2019г. по гр.д.№4538/2019г. на СлРС в частта му, с която е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“  при МП да заплати на К.Г.И. на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 ЗИНЗС сумата от 1208,08лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 189 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2018г. и е разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумата от 1208,08лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 16.12.2019г. въз основа на определение от 16.12.2019г. по гр.д.№4538/2019г. по описа на Сливенски районен съд, с който от ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София е осъдена да заплати на К.Г.И. на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 ЗИНЗС сумата от 1208,08лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение в общ размер за положен от ищцата 189 часа извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 31.12.2018г.

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                             2.