РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 18.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 16220
по описа за 2017
г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.М.М. срещу „Н.Б.Г." ЕООД
(правоприемник на „Н.Б.Г.“ ЕАД) с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди – страх
и емоционален дискомфорт, вследствие на показана без съгласието ѝ снимка в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017 г., от 18:00 ч., в ефира на „Нова телевизия“, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба.
В исковата молба и уточняващи молби вх. №12609 от
03.05.2017 г., вх. № 12900/05.05.2017 г., вх. № 14912 от 25.05.2017 г. и вх.
28344 от 12.10.2017 г., депозирани по гр.д. №583/2017 г. по описа на ОС - Варна
са изложени твърдения, че през на м. април 2016 г. ищцата е дала интервю във
в-к „Шоу", в което е изразила своето мнение за случващото се с обвинения в
изнасилване и убийство неин брат М.Л.Ж., като след неговото публикуване, на
сайта blitz.bg и в личният ѝ фейсбук профил са отправяни обиди и заплахи спрямо нея и семейството ѝ, предизвикали у нея силен
страх.
Поддържа, че на 04.02.2017 г. от 18 ч., по „Нова
телевизия", притежавана от ответното дружество, е излъчено предаването
„Ничия земя" с водещ Д.Т.и продуцент на предаването продуцентска къща
„Телеман", озаглавено „Сериен
изнасилвач и убиец". Излага се, че в телевизионния материал водещата е
провела интервю с брата на ищцата - М.Л.Ж., като в предаването на два пъти е
показвана снимка, изобразяваща нея и нейното малолетно дете – Марин. Твърди, че
снимката ѝ е излъчена без нейно съгласие, което нарушавало чл. 32, ал. 2 от Конституцията, като поводът е бил да се покаже, че
„серийния изнасилвач и убиец" има роднини и сестра, която го посещава в
затвора. Сочи, че веднага след като е видяла предаването и начина, по който е
показана снимката й, е изпитала силен страх за собствения си живот и
този на детето ѝ, причиняваки ѝ нервна криза. Излага, че след предаването е спряла да излиза от дома си, да води социален живот, да отговаря на телефонни обаждания, ограничила е контактите си, било накърнено човешкото ѝ достойнство.
Ответникът
по делото „Н.Б.Г.“ ЕАД, понастоящем преобразувано в „Н.Б.Г." ЕООД оспорва
иска по основание и размер. Счита, че не е налице деликт, доколкото липсват
доказателства за виновно противоправно поведение от страна на ответника, от
което да са произтекли конкретни вреди за ищцата. Поддържа, че в процесния
телевизионен материал не са налице неверни, позорящи или обидни квалификации по
адрес на Г.М.М., като изтъква, че информацията относно роднинската ѝ връзка с М.Л.Ж. е била публикувана в сайтовете www.blitz.bg, www.24chasa.bg, www.bgdnes.bg, www.dariknews.bg и е била общодостъпна. Счита,
че макар процесният материал да съдържа негативна оценка и журналиста и чрез
него да е изразил неблагоприятно за родственика на ищцата мнение за извършените
от него престъпления, от което ищцата се е почувствала засегната, то това не
води до противоправност, доколкото правото да се изразява мнение е
конституционно гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република
България. В процесния материал не са налице неверни, позорящи и обидни
квалификации.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните
и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди
действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните
предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда;
причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на
възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя
/която се предполага/.
По делото не е спорно, че на 04.02.2017 г. от 18
ч., по „Нова телевизия", притежавана от ответното дружество, е излъчено
предаването „Ничия земя". В този смисъл отговорността на ответника по чл.
49 ЗЗД произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до
извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той
упражнява собствена дейност и резултатът, от който ще рефлектира в неговото
имущество, независимо от това дали авторът на процесното предаване се намират с
него в трудовоправни отношения или е свободно практикуващ журналист.
Свидетелите Р.Н.К., първи братовчед на ищцата, и А.М.Г.,
приятелка на ищцата, заявява, че са гледали процесното предаване, със заглавие
„Психология на убийството“, в което е интервюиран ищцовия брат, а Г.М.М. е
показана на снимка, заедно със своето дете, и е представена като негова сестра.
Р.Н.К. твърди, че след предаването ищцата е
изпаднала в депресия за период от около четири месеца, през който се е наложило
да потърси медицинска помощ. Нейните познати са спрели да контактуват с нея,
започнала е да получава заплахи и не смеела да излиза от дома си.
А.М.Г. също сочи, че ищцата е започнала да пие антидепресанти, чувствала
се е уплашена и застрашена, като ѝ е споделила, че е била заплашвана. Знае, че ищцата е давала интервю за вестник по повод двете доживотни
присъди на нейния брат. Сочи, че на показаната снимка детето е било със закрити
очи, но въпреки това е било разпознаваемо.
С доклада по делото на ищцата изрично е указано,
че в нейна тежест е да представи записа на предаването, което не е било
изпълнено от нея. Доколкото обаче конкретни възражения и оспорвания от
ответника не са наведени, а и ищцовите свидетели безпротиворечиво сочат, че непосредствен
са възприели, че в предаването е показана снимката на ищцата с нейното дете,
съдът намира за доказан по делото този факт. Безпротиворечиво е
обстоятелството, че журналистическият материал съдържа интервю на осъдения с
доживотна присъда за убийства М.Л.Ж., а ищцата е представена като негова сестра
и е показана снимката й, заедно с нейното малолетно дете. Не е спорно, че излъчването
на снимката е осъществено без знанието и съгласието на ищцата.
Относно преценката за противоправност на
очертаното в исковата молба поведение на ответника, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32 от Конституцията на Република
България личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на
защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. В ал. 2 на
визираната норма са посочени някои от действията, без изброяването да е
изчерпателно, с които се нарушава правото на личен живот на гражданите, а
именно следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други
подобни действия, без тяхно знание, или въпреки изричното им несъгласие, освен
в предвидените от закона случаи.
С оглед сочената конституционна норма, даваща
защита на личния живот на всеки гражданин, съдът приема за установено по делото
противоправно виновно поведение на ответника, в ефира на чиято телевизия е
показал снимката на ищцата с малолетното ѝ дете, без нейно знание и без
нейно съгласие.
Действително, сочената от ответника разпоредба на
чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България въздига в конституционно
гарантирано право свободата на мнение, но приложението ѝ е ограничено, когато се защитават по-висши човешки права, каквито са
тези по чл. 32 от Конституцията. Границата, до която може да се простира
свободата на изразяване (чрез слово, звук, картина) не е идентична по отношение
на всяко лице, и в известна степен се определя от положението му в обществото,
дали същото е публична личност и е налице обществен интерес и необходимост
обществото да бъде информирано по значими за него теми.
В настоящия случай обаче темата на процесното
предаване по никакъв начин не е налагало показването на изображение на сестрата
на интервюирания М.Ж., независимо че ищцата е упомената като негова роднина.
Още по-неприемливо е и показването на детето на ищцата, което не се установява
да има каквато и да било връзка с предаването. Следва да се отбележи, че по
твърдения на самата ищца снимката е взета от друго електронно издание, което
обаче не е основание ответникът да бъде освободен от отговорност, тъй като с
показването на снимката без разрешение, е нарушена разпоредбата на чл. 32 от Конституцията. Последното обосновава противоправност в поведението на
ответника, като е без правно значение, че в предаването не са използвани неверни,
позорящи или обидни квалификации по адрес на Г.М.М..
По отношение размера на обезщетението, съдът
съобрази свидетелските показания, според които ищцата е изпитала негативни
преживявания, но не ги кредитира в частта относно изпадането на ищцата в описаното
депресивни състояния, продължили около четири месеца и довело до необходимостта
от лечение, доколкото показанията не са подкрепени с никакви медицински данни. В
тази връзка единствено е представено експертно решение на ТЕЛК № 666
от06.03.2017 г. с определена на ищцата 100% трайна нетрудоспособност и диагноза
„Детска целебрална парализа“, но този документ не установява причинна връзка
между излъченото предаване и твърдяното депресивно състояние. Не се доказа и
срещу ищцата да са отправяни конкретни заплахи за живота ѝ и този на детето, които да са провокирани от процесното предаване, а впечатленията за
обратното на свидетелите са неконкретизирани и не са непосредствени. Не без
значение е и обстоятелството, че самата ищца е изложила в уточнителната молба
от 03.05.2017 г., че през м. април 2016 г. е дала интервю за вестник „Шоу“, в
което е изразила своето мнение за случващото със осъдения ѝ брат, като след неговото публикуване, на сайта blitz.bg и в личният й фейсбук профил са отправяни обиди и заплахи спрямо нея и семейството ѝ. В този смисъл роднинската й връзка с М.Ж.е била публично оповестена
преди процесното предаване и не може да се направи еднозначен извод доколкото
твърдяното негативно отношение на околните е провокирано именно от процесния
деликт. От друга страна съдът взе предвид обстоятелството, че ищцата е показана
заедно със своето малолетно дете, и независимо че очите му са били закрити,
самият факт, че то е показано в национален ефир е от естество да увеличи
интензитета на търпените от ищцата, като негова майка, душевни терзания.
Житейски логично и обосновано е да се предположи, че в предаване, чийто
контекст, както се признава и в отговора на исковата молба, е негативен по
отношение на М.Ж., показването на изображение на неговата сестра, заедно с
детето ѝ, без нейно знание и съгласие, е от естество да породи в известна степен емоционален дискомфорт у
ищцата.
Като съобрази гореизложеното, отчитайки възрастта
на ищцата (34 г.) и социално икономическите условия в страната, съдът намира,
че сумата от 2000 лв. се явява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с което следва да бъдат възмездени претърпените душевни болки и страдания.
За разликата над този размер, до претендираните 60 000 лв. ищцовата
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Върху определеното обезщетение следва да се
присъди и законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба –
14.03.2017 г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса, в
размер на 80 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение от 2252,33
лв., чийто размер е намален до предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид релевираното
възражение за прекомерност и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Искането на ищцата и свидетеля Р.К.за присъждане на пътни разноски за явяване
по делото е депозирано на 19.11.2019 г. и на 20.11.2019 г., което се явява след
приключване на устните състезания по делото, поради което не следва да бъде
обсъждано в настоящото производство.
Предвид изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Н.Б.Г." ЕООД с ЕИК *******
(правоприемник на „Н.Б.Г.“ ЕАД с ЕИК *******), със съдебен адрес ***, офис №3,
чрез адв. Л. Ц., да заплати на Г.М.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. Г., сумата
от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди – страх и емоционален дискомфорт, вследствие на
показана без съгласието й снимка в предаването „Ничия земя“, излъчено на
04.02.2017 г., от 18:00 ч., в ефира на „Нова телевизия“, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 14.03.2017 г., до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 2000 лв. до претендираните 60 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.Б.Г." ЕООД с ЕИК *******
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд,
държавна такса в размер на 80 лв.
ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН **********
да заплати на „Н.Б.Г." ЕООД с ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение, в размер
на 2252,33 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: