Решение по дело №16220/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8678
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100116220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2017 г.

Съдържание на акта

 

                              РЕШЕНИЕ

 

 

гр.София, 18.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16220 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Г.М.М. срещу „Н.Б.Г." ЕООД (правоприемник на „Н.Б.Г.“ ЕАД) с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от        60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди – страх и емоционален дискомфорт, вследствие на показана без съгласието ѝ снимка в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017 г., от 18:00 ч., в ефира на „Нова телевизия“, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба.

В исковата молба и уточняващи молби вх. №12609 от 03.05.2017 г., вх. № 12900/05.05.2017 г., вх. № 14912 от 25.05.2017 г. и вх. 28344 от 12.10.2017 г., депозирани по гр.д. №583/2017 г. по описа на ОС - Варна са изложени твърдения, че през на м. април 2016 г. ищцата е дала интервю във в-к „Шоу", в което е изразила своето мнение за случващото се с обвинения в изнасилване и убийство неин брат М.Л.Ж., като след неговото публикуване, на сайта blitz.bg и в личният ѝ фейсбук профил са отправяни обиди и заплахи спрямо нея и семейството ѝ, предизвикали у нея силен страх.

Поддържа, че на 04.02.2017 г. от 18 ч., по „Нова телевизия", притежавана от ответното дружество, е излъчено предаването „Ничия земя" с водещ Д.Т.и продуцент на предаването продуцентска къща „Телеман", озаглавено  „Сериен изнасилвач и убиец". Излага се, че в телевизионния материал водещата е провела интервю с брата на ищцата - М.Л.Ж., като в предаването на два пъти е показвана снимка, изобразяваща нея и нейното малолетно дете – Марин. Твърди, че снимката ѝ е излъчена без нейно съгласие, което нарушавало чл. 32, ал. 2 от Конституцията, като поводът е бил да се покаже, че „серийния изнасилвач и убиец" има роднини и сестра, която го посещава в затвора. Сочи, че веднага след като е видяла предаването и начина, по който е показана снимката й, е изпитала силен страх за собствения си живот и този на детето ѝ, причиняваки ѝ нервна криза. Излага, че след предаването е спряла да излиза от дома си, да води социален живот, да отговаря на телефонни обаждания, ограничила е контактите си, било накърнено човешкото ѝ достойнство.

       Ответникът по делото „Н.Б.Г.“ ЕАД, понастоящем преобразувано в „Н.Б.Г." ЕООД оспорва иска по основание и размер. Счита, че не е налице деликт, доколкото липсват доказателства за виновно противоправно поведение от страна на ответника, от което да са произтекли конкретни вреди за ищцата. Поддържа, че в процесния телевизионен материал не са налице неверни, позорящи или обидни квалификации по адрес на Г.М.М., като изтъква, че информацията относно роднинската ѝ връзка с М.Л.Ж. е била публикувана в сайтовете www.blitz.bg, www.24chasa.bg, www.bgdnes.bg, www.dariknews.bg и е била общодостъпна. Счита, че макар процесният материал да съдържа негативна оценка и журналиста и чрез него да е изразил неблагоприятно за родственика на ищцата мнение за извършените от него престъпления, от което ищцата се е почувствала засегната, то това не води до противоправност, доколкото правото да се изразява мнение е конституционно гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България. В процесния материал не са налице неверни, позорящи и обидни квалификации.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/.

По делото не е спорно, че на 04.02.2017 г. от 18 ч., по „Нова телевизия", притежавана от ответното дружество, е излъчено предаването „Ничия земя". В този смисъл отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява собствена дейност и резултатът, от който ще рефлектира в неговото имущество, независимо от това дали авторът на процесното предаване се намират с него в трудовоправни отношения или е свободно практикуващ журналист.

Свидетелите Р.Н.К., първи братовчед на ищцата, и А.М.Г., приятелка на ищцата, заявява, че са гледали процесното предаване, със заглавие „Психология на убийството“, в което е интервюиран ищцовия брат, а Г.М.М. е показана на снимка, заедно със своето дете, и е представена като негова сестра.

Р.Н.К. твърди, че след предаването ищцата е изпаднала в депресия за период от около четири месеца, през който се е наложило да потърси медицинска помощ. Нейните познати са спрели да контактуват с нея, започнала е да получава заплахи и не смеела да излиза от дома си.

А.М.Г. също сочи, че ищцата  е започнала да пие антидепресанти, чувствала се е уплашена и застрашена, като ѝ е споделила, че е била заплашвана. Знае, че ищцата е давала интервю за вестник по повод двете доживотни присъди на нейния брат. Сочи, че на показаната снимка детето е било със закрити очи, но въпреки това е било разпознаваемо.

С доклада по делото на ищцата изрично е указано, че в нейна тежест е да представи записа на предаването, което не е било изпълнено от нея. Доколкото обаче конкретни възражения и оспорвания от ответника не са наведени, а и ищцовите свидетели безпротиворечиво сочат, че непосредствен са възприели, че в предаването е показана снимката на ищцата с нейното дете, съдът намира за доказан по делото този факт. Безпротиворечиво е обстоятелството, че журналистическият материал съдържа интервю на осъдения с доживотна присъда за убийства М.Л.Ж., а ищцата е представена като негова сестра и е показана снимката й, заедно с нейното малолетно дете. Не е спорно, че излъчването на снимката е осъществено без знанието и съгласието на ищцата.

Относно преценката за противоправност на очертаното в исковата молба поведение на ответника, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. В ал. 2 на визираната норма са посочени някои от действията, без изброяването да е изчерпателно, с които се нарушава правото на личен живот на гражданите, а именно следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия, без тяхно знание, или въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.

С оглед сочената конституционна норма, даваща защита на личния живот на всеки гражданин, съдът приема за установено по делото противоправно виновно поведение на ответника, в ефира на чиято телевизия е показал снимката на ищцата с малолетното ѝ дете, без нейно знание и без нейно съгласие.

Действително, сочената от ответника разпоредба на чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България въздига в конституционно гарантирано право свободата на мнение, но приложението ѝ е ограничено, когато се защитават по-висши човешки права, каквито са тези по чл. 32 от Конституцията. Границата, до която може да се простира свободата на изразяване (чрез слово, звук, картина) не е идентична по отношение на всяко лице, и в известна степен се определя от положението му в обществото, дали същото е публична личност и е налице обществен интерес и необходимост обществото да бъде информирано по значими за него теми.

В настоящия случай обаче темата на процесното предаване по никакъв начин не е налагало показването на изображение на сестрата на интервюирания М.Ж., независимо че ищцата е упомената като негова роднина. Още по-неприемливо е и показването на детето на ищцата, което не се установява да има каквато и да било връзка с предаването. Следва да се отбележи, че по твърдения на самата ищца снимката е взета от друго електронно издание, което обаче не е основание ответникът да бъде освободен от отговорност, тъй като с показването на снимката без разрешение, е нарушена разпоредбата на чл. 32 от Конституцията. Последното обосновава противоправност в поведението на ответника, като е без правно значение, че в предаването не са използвани неверни, позорящи или обидни квалификации по адрес на Г.М.М..

По отношение размера на обезщетението, съдът съобрази свидетелските показания, според които ищцата е изпитала негативни преживявания, но не ги кредитира в частта относно изпадането на ищцата в описаното депресивни състояния, продължили около четири месеца и довело до необходимостта от лечение, доколкото показанията не са подкрепени с никакви медицински данни. В тази връзка единствено е представено експертно решение на ТЕЛК № 666 от06.03.2017 г. с определена на ищцата 100% трайна нетрудоспособност и диагноза „Детска целебрална парализа“, но този документ не установява причинна връзка между излъченото предаване и твърдяното депресивно състояние. Не се доказа и срещу ищцата да са отправяни конкретни заплахи за живота ѝ и този на детето, които да са провокирани от процесното предаване, а впечатленията за обратното на свидетелите са неконкретизирани и не са непосредствени. Не без значение е и обстоятелството, че самата ищца е изложила в уточнителната молба от 03.05.2017 г., че през м. април 2016 г. е дала интервю за вестник „Шоу“, в което е изразила своето мнение за случващото със осъдения ѝ брат, като след неговото публикуване, на сайта blitz.bg и в личният й фейсбук профил са отправяни обиди и заплахи спрямо нея и семейството ѝ. В този смисъл роднинската й връзка с М.Ж.е била публично оповестена преди процесното предаване и не може да се направи еднозначен извод доколкото твърдяното негативно отношение на околните е провокирано именно от процесния деликт. От друга страна съдът взе предвид обстоятелството, че ищцата е показана заедно със своето малолетно дете, и независимо че очите му са били закрити, самият факт, че то е показано в национален ефир е от естество да увеличи интензитета на търпените от ищцата, като негова майка, душевни терзания. Житейски логично и обосновано е да се предположи, че в предаване, чийто контекст, както се признава и в отговора на исковата молба, е негативен по отношение на М.Ж., показването на изображение на неговата сестра, заедно с детето ѝ, без нейно знание и съгласие, е от естество да породи в известна степен емоционален дискомфорт у ищцата.

Като съобрази гореизложеното, отчитайки възрастта на ищцата (34 г.) и социално икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 2000 лв. се явява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с което следва да бъдат възмездени претърпените душевни болки и страдания. За разликата над този размер, до претендираните 60 000 лв. ищцовата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Върху определеното обезщетение следва да се присъди и законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 14.03.2017 г.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса, в размер на 80 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение от 2252,33 лв., чийто размер е намален до предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид релевираното възражение за прекомерност и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Искането на ищцата и свидетеля Р.К.за присъждане на пътни разноски за явяване по делото е депозирано на 19.11.2019 г. и на 20.11.2019 г., което се явява след приключване на устните състезания по делото, поради което не следва да бъде обсъждано в настоящото производство.

Предвид изложените съображения, съдът    

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Н.Б.Г." ЕООД с ЕИК ******* (правоприемник на „Н.Б.Г.“ ЕАД с ЕИК *******), със съдебен адрес ***, офис №3, чрез адв. Л. Ц., да заплати на Г.М.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. Г., сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди – страх и емоционален дискомфорт, вследствие на показана без съгласието й снимка в предаването „Ничия земя“, излъчено на 04.02.2017 г., от 18:00 ч., в ефира на „Нова телевизия“, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 14.03.2017 г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 2000 лв. до претендираните 60 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА „Н.Б.Г." ЕООД с ЕИК ******* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 80 лв.

ОСЪЖДА Г.М.М. с ЕГН ********** да заплати на  „Н.Б.Г." ЕООД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2252,33 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

      

                                                                            СЪДИЯ: