Решение по дело №836/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявано от пълномощника К.Д.- юрисконсулт, против решение № 38/30.03.2023 г., постановено по АНД № 36/2023 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че регистрационният номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса се декларират от собственика/ползвателя, като таксата важи само за ППС, чийто регистрационен номер е деклариран правилно. Изложено е, че отговорност при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на ППС, категорията му или периода на валидност на винетната такса се носи от собственика/ползвателя, като в тази хипотеза се счита, че дължимата винетна такса не е заплатена. Отбелязано е, че в представения от санкционираното лице фискален бон от 27.05.2022 г. за закупена винетка с ИД № 22052769954350 е изписан символ буква „О“, който се изписва по различен начин от символа цифра „0“, като за системата е невъзможно да разчете въведения с буква вместо с цифра регистрационен номер. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Препис от касационната жалба е връчен на насрещната страна, която не представя отговор в законоустановения срок и не сочи нови доказателства.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, извършени от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че във винетния стикер правилно е записан регистрационния номер на автомобила. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането ипо същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 003701 от 16.12.2022 г., издадено от директора на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на Т.К.П. с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер на 300 лева. Прието е от съда, че за процесния автомобил е заплатена дължимата такса и това му дава право да се придвижва по републиканските пътища на Република България. В мотивите на решението е посочено, че при въвеждане на регистрационния номер вместо цифрата „0“ е избрана буквата „О“, но жалбоподателят не е могъл да възприеме това обстоятелство.

От фактическа страна по делото е установено, че на 10.07.2022 г. в 16:55 часа по време на движение по главен път І-6, км. 420+800, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето от автоматизирана система пътно превозно средство- лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № 5Р04173, управлявано от ответника по касационната жалба Т.К.П.. При извършена проверка по документи е констатирано от контролните органи, че за превозното средство не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като такава е заплатена за л.а. с рег. № 5РО4173.

С нормата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е предвидено задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В разглеждания случай таксата е заплатена, като това обстоятелство не се оспорва от касатора, но при въвеждане на регистрационния номер вместо цифрата „0“ е въведена буквата „О“. Поради невярно подадените данни, регистрационният номер не е разпознат от електронната система и е генериран запис за нарушение.

Според настоящия съдебен състав съставомерните елементи на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП са налице. Установено е с допустимите доказателствени средства движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и следователно пътната такса е дължима. С оглед допуснатата грешка при деклариране на данните относно регистрационния номер на превозното средство, на основание чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, следва да се приеме, че таксата не е заплатена и отговорността за неправилно декларираните данни е на ползвателя- в случая наказаното лице Т.К.П. (по делото не е спорно, че същият притежава посоченото качество). Независимо от това, преценявайки всички установени по делото фактически обстоятелства, съдът счита, че той е санкциониран неоснователно. Както се посочи по-горе в изложението, пътната таксата е заплатена, но при въвеждане на данните от съответния служител е допусната грешка в регистрационния номер. Доколкото задължението за заплащане на таксата е изпълнено, не би могло да се приеме, че в резултат на констатираната неточност при въвеждане на данните са възникнали каквито и да било вредни последици. Посочените обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение. Предвид наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53, ал.1 от същия закон и правилно е отменено от първоинстанционния съд. Ето защо обжалваното решение, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/30.03.2023 г., постановено по АНД № 36/2023 г. по описа на Районен съд- Айтос.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: