РЕШЕНИЕ№261254
гр. Пловдив, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивския районен съд, гражданско отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание
на двадесет и пети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Иванов
при секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9628 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Образувано е по молба от Е.Я.Д., ЕГН ********** срещу П.И.Д., ЕГН **********, с която е поискана издаване на заповед за защита, поради извършени спрямо нея актове на домашно насилие от ответника на ******., чрез налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Твърди се в молбата, че Д. е майка на ответника. Отделно от това молителката се
оплаква от системен психически и емоционален тормоз, упражняван по отношение на
нея от сина й. Синът често проявявал агресия към майка си без никакъв
повод. Молителката Д. живеела с него и семейството му в нейния апартамент.
Многократно я бил заплашвал, удрял и псувал.
На **** се ядосвал, защото майка му била затворила прозорец в жилището,
което го провокирало да започне да я удря по тялото и лицето, като я псувал и
не й разрешавал да говори и стене, докато тя плачела и го молела да
престане. Представя и медицинска
документация.
В първото по делото съдебно заседание ответникът
оспорва изложеното в молбата и декларацията, като се твърди, че същото не
отговаря на истината. Ангажират се писмени и гласни доказателства.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Към
молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката , в която се
съдържат изявления, че на ***. се ядосвал, защото майка му била затворила прозорец в жилището, което
го провокирало да започне да я удря по тялото и лицето, като я псувал и не й
разрешавал да говори и стене, докато тя плачела и го молела да престане
Страните по делото не спорят, че молителката
е майка на ответника.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни и
писмени доказателства.
От разпита
на свидетеля Д./син на ответника, внук на ищцата/ се установява, че не е забелязал нищо необичайно
на процесната дата. Казва, че не е забелязал баща му или баба му да се държали
по нехарактерен начин или да е станало нещо извънредно. Споделя,че отношенията
между тях са влошени и че се карат за битовизми – най-вече за чистене.
Разказва, че баба му е взискателна на тази тема и често прави забележки на всички
членове на семейството им, че е мръсно, че не чистят, като се е случвало да му
допира парцал до устата, за да онагледи и да му докаже колко е мръсно.
По
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В конкретния случай молбата е
подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т. 4 ЗЗДН, в месечния срок от
твърдените да са извършени от ответниците актове на домашно насилие, и е
процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита
по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат установени осъществени спрямо
молителката актове на домашно насилие, от страна на ответниците, на посочените в молбата дати.
Във връзка с твърденията в
молбата следва да се посочи, че предмет на разглеждане са само актове, извършени
в рамките на 1-месечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Затова всички
събития, датиращи преди датата – **** са без значение за делото.
Относимите за производството твърдения са за насилие спрямо молителя,
осъществени на 23.07.2020г
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на л. живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителят и ответникът.
От
дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не
абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно
него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на понятието
„психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но
като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно
или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за
него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на
пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди наличие на
физичеко, психическо и емоционално, осъществено чрез физически удари по главата
и цялото тяло, придружено с вербално насилие –ругатни и псувни към молителката.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита
срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника
при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.
Няма спор по делото, че страните се намират в родствени връзки, като освен това обитават
едно жилище.
От
анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се
установява, спрямо молителката да са извършени от ответника твърдените в
молбата актове на домашно насилие.
От ангажираните по делото доказателства следва
изводът, че отношенията между страните по делото са влошени, заради битовизми.
Освен това по делото, няма нито едно
доказателство, установяващо, че на посочените дати ответникът е извършил спрямо
молителката описаните от последната в молбата й актове на домашно насилие.
Напротив, свидетлят Д. /син на ответника, внукна
молителката/ чийто показания съдът преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, установява, че между баща му и баба му често възникват скандали, без да
конкретизира кой дава повод за тях, но никога не е виждал баща му да посяга
физически на баба му.
Свидетелката С.а разказва, че
преди около от месец видяла молителката, която била разстроена, като казала, че
причината затова бил насения от сина й побой. Разказва, че не познава сина й и
не е била очевидец на техните отношения. Впечатленията й са косвени и базирани
на разказа на молителката. Освен това няма конкретен спомен кога точно е видяла
разстроената молителка и дали това емоционално неразположение е било по повод
на насилие от сина й.
Представеното по делото писмено доказателство Медицинско
удостоверение от доктор С., установява само едно, неголямо кръвонасядане/6-9см/
върху лявата предмишница. Подобна травма е несъвместима с побоя, който се
твърди от молителката да е наненесен от ответника върху нея.
Допълнително, от доказателствения масив,
както и от изявлениета на молителката в проведеното съдебно заседание на двадесет и пети
септември става ясно, че нейното
най-голямо желание и непосредствена цел са да изгони ответника от съсобствения
им имот, но имотните спорове не са предмет на настоящото производство и не
могат да са основание на уважаването на молба по ЗЗДН.
Обвързващата доказателствена сила на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други
доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява
частен документ. В случая предвид направеното оспорване и с оглед събраните
доказателства, съдът намира, че ответникът е провел необходимото насрещно
доказване и е опровергал изложените факти в декларацията на молителката, а от
своя страна молителката не е провела нужното главно и пълно доказване на
твърденията си за извършено спрямо нея домашно насилие.
Всички събрани по делото доказателства
установяват, че страните са във влошени отношения, но понеже обитават едно
жилище, от различни поколения са, вижданията им за това как да живеят се
различават, както и че потребностите им са различни, в рамките на нормалното е
между тях да възникват спорове и напрежение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
молбата за предприемане на мерки за защита срещу домашно насилие е
неоснователна.
С оглед изхода от спора молителката следва да
бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 25 лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Разноски не са направени, не се претендират и
не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.Я.Д., ЕГН ********** защита срещу упражнено спрямо
нея от ответника П.И.Д., ЕГН ********** на ****. домашно
насилие.
ОСЪЖДА Е.Я.Д., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд държавна такса в размер на 25 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОТМЕНЯ Заповед за незабавна защита №****., издадена в
полза Е.Я.Д., ЕГН ********** срещу П.И.Д., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Пловдив в 7 – дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Христо
Иванов
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.