№ 19204
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110169746 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по обективно съединени искове, предявени от А. Г. А. с ЕГН
********** срещу ...... с ЕИК ....... за: Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) – за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за
„такса допълнителна услуга“ по Договор за паричен заем № ......./14.03.2023 г., във връзка
с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, е нищожна. Осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да върне на ищеца
недължимо платената сума по нищожната клауза в размер на 107,90 лв..
Ищецът А. Г. А. твърди в исковата молба (вх. № 377193/22.11.2024 г.), че е сключил с
ответника Договор за паричен заем № ......./14.03.2023 г. за сумата от 500 лв.. Едновременно с
него е сключен и Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, за който е
начислена такса в размер на 107,90 лв., включена в общата дължима сума от 625 лв..
Ищецът твърди, че е погасил изцяло цялата сума на 17.03.2023 г.. Счита, че таксата за
допълнителната услуга следва да се включи в изчисляването на Годишния процент на
разходите (ГПР) и тъй като това не е сторено, е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
водещо до нищожност на клаузата. Поддържа исковата молба.
В хода на делото ищецът оспорва твърдението на ответника за извършен обратен превод
на сумата от 107,90 лв. по ...... на 25.02.2025 г., като твърди, че такъв превод не му е
известен, нито е получен от него.
Ответникът ...... в отговора си на исковата молба (вх. № 93622/17.03.2025 г.) признава иска
в пълен обем. Не оспорва, че таксата за допълнителна услуга в размер на 107,90 лв. е била
1
заплатена. Потвърждава, че е запознат с трайно установената практика, че вземането за
допълнителната услуга е недължимо от страна на ищеца. Твърди, че е възстановил
сумата от 107,90 лв. на ищеца чрез ...... на 25.02.2025 г.. Прави възражение за разноски по
чл. 78, ал. 2 от ГПК, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като е признал
иска и е върнал сумата преди отговора на исковата молба
Налице е пълно признание на иска от страна на ответника. Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС и практиката на Съда на ЕС (Директива 2008/48/ЕО), таксите за
допълнителни услуги като „имуществено проучване и кредитен рейтинг“, които са
задължително условие за получаване на кредита и са в полза на кредитора, представляват
скрити разходи по кредита. Тяхното невключване в общите разходи по кредита и в
изчисляването на ГПР води до нарушение на императивните норми на чл. 19, ал. 1 във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в случай на неспазване на
изискванията за пълнота и точност на информацията, договорът за кредит е нищоже.
С оглед признанието на иска от страна на ответника, което кореспондира с императивните
разпоредби на ЗПК и съдебната практика, Съдът намира, че установителният иск е
основателен и доказан.
По осъдителния иск (връщане на 107,90 лв.):
Първоначално осъдителният иск е бил предявен като частичен в размер на 10,00 лв., като
част от сумата 107,90 лв. недължимо платена такса. Исковата молба е подадена на 22.11.2024
г. С молба от 09.10.2025 г. (вх. № 329567/09.10.2025 г.) и в открито съдебно заседание на
10.10.2025 г. (видно от Протокол № ...../10.10.2025 г.) искът е увеличен в пълен размер на
107,90 лв.. Съдът е приел увеличението на иска.
След като клаузата е нищожна, платената по нея сума от 107,90 лв. представлява
неоснователно платено на отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД).
По отношение на възражението за изпълнение чрез превод от 25.02.2025 г. през ......, Съдът
намира следното:
1. Паричното задължение е носимо по силата на чл. 68, ал. 1 от ЗЗД, като длъжникът
(ответникът) трябва да пренесе парите на кредитора (ищеца). Доказателствената
тежест за факта на погасяване на задължението чрез реално получаване на сумата
лежи изцяло върху ответника.
2. Представената разписка за нареден превод не доказва реално получаване на сумата от
ищеца. В случая от ищеца не е било необходимо съдействие за получаване на сумата,
доколкото не е доказано той да е бил надлежно поканен и уведомен.
3. Ответникът, като наредител на превода, не е бил лишен от възможност да се
снабди с информация за статуса на превода и за факта на евентуалното му връщане,
без да е необходимо съдебно удостоверение . Ответникът не доказа надлежно
изпълнение.
4. С оглед оспорването и съгласно Общите условия на ....., неполучените в 20-дневен
2
срок преводи се връщат служебно на подателя. Предвид изтеклия срок от
25.02.2025 г., сумата е следвало да бъде обратно в патримониума на ответника, като
така той не се е освободил от задължението си за връщане на сумата.
5. След като клаузата, предвиждаща такса за допълнителната услуга, е нищожна,
платената по нея сума от 107,90 лв. се явява неоснователно платена (на отпаднало
основание). Възражението на ответника, че сумата е възстановена на 25.02.2025 г. , е
оспорено от ищеца. Тъй като ответникът не доказа фактическото постъпване на
сумата в патримониума на ищеца , а представената разписка не доказва получаване на
сумата от ищеца, а само нареждане на превод , за съда не се установи фактът на реално
изпълнение на задължението за връщане на сумата. Следователно, осъдителният иск
е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да върне сумата
от 107,90 лв
По искането за законна лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД):
Съдът намира искането за законна лихва за основателно, като началната дата за дължимост
на лихвата се определя от датата на предявяване на иска. Тъй като искът е бил изменян и
увеличаван, следва да се приложи следното разграничение:
1. Върху 10,00 лв. (първоначално предявена част) – законната лихва се дължи,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2024 г., до окончателното
плащане.
2. Върху 97,90 лв. (разликата, с която е увеличен искът) – законната лихва се дължи,
считано от датата на подаване на молбата за изменение/увеличаване на иска –
09.10.2025 г., до окончателното плащане.
По разноските:
Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 2 от ГПК за неоснователно. За да се приложи
тази разпоредба, е необходимо ответникът да е признал иска и да е изпълнил задължението
си преди завеждането на делото. В настоящия случай: Делото е заведено на 22.11.2024 г.
Твърденият обратен превод е от 25.02.2025 г.. Тъй като изпълнението е настъпило след
предявяването на исковата молба, ответникът е дал повод за завеждането на делото. Освен
това, налице е спор относно факта на реалното изпълнение (получаване на сумата от
ищеца), което поддържа правния спор. Следователно, разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса (130,00 лв.) и адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв. (вкл. ДДС) . Съдът намира, че адвокатското
възнаграждение е договорено и заплатено , и е в съответствие с минималния размер по чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо 610 лв. разноски (480,00
лв. адвокатско възнаграждение + 130,00 лв. държавна такса).
3
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. А. с ЕГН ********** и ...... с
ЕИК ......., че клаузата за „такса допълнителна услуга“ по Договор за паричен заем №
......./14.03.2023 г., във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, Е
НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 107,90 (сто и
седем лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща недължимо платена сума, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата както
следва: Върху сумата от 10,00 лв. (десет лева), считано от 22.11.2024 г. (датата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане на задължението, както и върху сумата от
97,90 лв. (деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки), считано от 09.10.2025 г. (датата
на подаване на молбата за увеличение на иска) до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК ....... да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** сумата от 610 лева,
представляваща разноски по делото (адвокатско възнаграждение и държавна такса), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4