РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бяла, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20234510200190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ............... със седалище и адрес на
управление гр.В.ул.“К. Пе. в.“ № . ап.. и адрес за кореспонденция гр.Д., кв.“Р.“,
Околовръстен път, представлявано от Т.р Ко. Г., чрез адв. Д. С. от АК - Д., против
Наказателно постановление № 18-2100012 от 07.01.2022г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от
Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на сторените
разноски.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.09.2021г., на св. Д. било разпоредено извършването на проверка от директора
на ДИТ, в обект на контрол зърнобаза – гр.Б. на дружеството жалбоподател, по повод на
възникнала злополука. На място констатирал, че се използва редлер за транспортиране на
маслодайна култура /слънчоглед/ от почистващите машини към елеватор захранващ силози
за чиста продукция със демонтиран капак /наричан ревизионен/, закриващ движещите се
части на работното оборудване /верига/. По този начин редлера е с липсващи системи за
контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното
оборудване – редлер. Свидетелят установил, че на същата дата, при работа с горецитираната
1
машина, работникът М. П.в М. на длъжност „машинен оператор“ при опит да вземе проба от
слънчоглед си вкарва ръката през отвор и ръката му попада в работната област на веригата,
в резултат на което настъпва злополука с работника. Св.Д. съставил протокол от
извършената проверка на 12.09.2021г. и връчил призовка, с която указал представянето на
допълнителни документи за проверка. Приел, че дружеството е нарушило чл.173, ал.1 вр.
чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, за което съставил
АУАН на 19.10.2021г., подписан с възражения от представляващия дружеството.
Впоследствие били депозирани и допълнителни писмени възражения, които били обсъдени
и приети за неоснователни от АНО в издаденото на 07.01.2022г. наказателно постановление.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото се
събраха и гласни доказателства посредством проведените разпити на св. Д. и св. Петкова.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.416, ал.1 от Кодекса на труда. Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда, каквото се явява и Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе.
Предвид изложеното, за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
Релевираните възражения за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, тъй като наказващият орган не бил осъдил в цялост приложените към
преписката доказателства и изградил изолирани изводи за наличие на вина у работодателя,
са неоснователни. В наказателното постановление АНО е обсъдил пространно наведените
във възражението доводи и съобразно доказателствата по преписката е достигнал до
правилния извод за наличието на нарушение по чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване. Безспорно се установява по делото, че редлерът е
работел при демонтиран ревизионен капак, като по този начин работодателят е допуснал
експлоатация на работното оборудване с липсващи системи за контрол и защита. В тази
връзка, с протокол от извършена проверка № 2129790 от 19.10.2021г. на работодателя са
били дадени предписания за обезопасяване на работното оборудване – редлер, които са били
предмет на съдебен контрол. С Решение от 03.05.2022г. по адм. дело № 2679/2021г. по описа
на Административен съд – Варна, е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу тези
предписания, като в същото се приема, че има извършено нарушение на чл.173, ал.1 вр. с
чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Същото е оставено в
сила с Решение № 3969 от 12.04.2023гг. по адм. дело № 6300/2022г. по описа на ВАС.
Правилно АНО е санкционирал жалбоподателя с НП, като е преценил, че не са
налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 КТ, тъй
като нарушението на правилата за безопасност е в причинна връзка с настъпила злополука
за работника Марков, довела до неговата инвалидност. При установените обстоятелства и
техния анализ, съдът намира, че правилно и законосъобразно е индивидуализирано и
наложеното административно наказание, в съответствие с изискванията на чл.27, ал.2 от
ЗАНН, в размер над минималния, а именно 2500 лв., при отчитане на тежестта на
нарушението и неговите вредни последици.
По посочените съображения съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени
2
нарушения на процесуалните правила и приложението на материалния закон, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН основателно е
искането на ответника, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер,
с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.
Направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – гр. София, която е юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Въз основа на дадените указания с Решение № 136 от 26.06.2023г. по КАНД №
269/2022г. по писа на Административен съд – Русе, настоящата инстанция следва да се
произнесе по разноските за касационното производство, на осн. чл.226, ал.3 от АПК вр. с
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, които по изложените по-горе съображения определя в същият размер
на 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2100012 от 07.01.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на „А.“ ЕООД,
ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“К. П. в.а“ № ., ап.. и адрес за
кореспонденция гр.Д., кв.“Р.“, Околовръстен път, на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от Наредба № 7 от
23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване.
ОСЪЖДА „А. ЕООД, ЕИК 1 със седалище и адрес на управление гр.В. ул.“Ка. П.в.“
№ .ап.. и адрес за кореспонденция гр.Д., кв.“Р.“, Околовръстен път да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София сумата в размер на 160
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и за
производството по КАНД № 269/2022г. на АС - Русе.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
3