№ 782
гр. Русе, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520100163 по описа за 2024 година
С. Д. З. заявява, че въз основа Трудов договор №20/29.10.2021г., изпълнявал
длъжността м.о.п в „Олео Протеин“ ЕООД с място на работа в гр.Русе, звено „Пресов цех“
и пълно работно време от осем часа.
От 20.09.2023г. бил в продължителен отпуск поради временна неработоспособност.
На 16.11.2023г. се явил в офиса на дружеството и представил болничен лист от 01.11.2023г.,
издаден за периода 12.10.2023г. – 25.10.2023г. Уведомил работодателя, че все още не може
да изпълнява трудовите си задължения поради влошеното си здравословно съС.ие, а по
въпроса за работоспособността му предстои произнасяне на ТЕЛК. Недоволен от това,
ответникът поискал работникът да избере една от двете възможности – да започне работа
или да напусне. Ищецът нямал възможност да полага труд, предвид заболяването си и
същия ден отправил до работодателя следното писмено изявление: „… Господин управител
моля да бъда освободен поради влошено здравословно съС.ие и невъзможност да
изпълнявам служебните си задължения…“.
На 22.11.2023г. С. З. получил Експертно решение №459 от зас. №115/22.11.2023г. на
ТЕЛК – общи заболявания, с което комисията разрешила временна неработоспособност за
20 дни, приемайки, че болестта на ищеца е с хроничен ход и подлежи на преценка за
трудоустрояване или % ТНР. Пет дни по-късно му била връчена Заповед №19/16.11.2023г., с
която ответникът прекратил трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.1,
вр.чл.335, ал.2, т.3 КТ, считано от 16.11.2023г., позовавайки се на подадената от работника
молба.
Молителят счита заповедта за незаконосъобразна и в този смисъл излага следните
съображения:
1
Приема, че предпоставки за прекратяване трудовото правоотношение, на посоченото
в заповедта основание са: заболяване на работника, довело до трайно влошаване
здравословното му съС.ие, което не му позволява да изпълнява възложената работа;
заболяването и влошеното здравословно съС.ие да са установени от здравните органи по
чл.1, ал.1 НТ, като със заключението е дадено предписание за подходящата работа, която
работникът може да изпълнява; работодателят не е осигурил предписаната подходяща
работа.
Твърди, че не е отправял до „Олео Протеин“ ЕООД писмено изявление за
прекратяване трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, респективно не е изразил
воля в изискуемата писмена форма, трудовият договор да бъде прекратен на това основание.
Пояснява, че използваните изразни средства в отправената до работодателя молба не
разкриват обективирана воля и желание за прекратяване трудовото правоотношение без
предизвестие и на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ. В тази връзка сочи, че към момента на
получаване на молбата, ответникът не е разполагал с предписание от здравните органи, за да
прецени дали има възможност да предложи на работника друга подходяща работа,
съобразно здравословното му съС.ие, а и не е изисквал такова.
Счита, че след като не е отправил писмено волеизявление за едностранно
прекратяване на трудовия договор без предизвестие, тъй като не може да изпълнява
възложената му работа поради заболяване, то работодателят не е издал законово основание
да издаде заповед за прекратяване на договора, на посоченото в заповедта основание.
Поддържа, че вследствие незаконното уволнение е останал без работа, поради което
ответникът му дължи обезщетение за това време в размер на 11 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед
№19/16.11.2023г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.1, вр.чл.335, ал.2, т.3 КТ; да го възстанови на длъжността заемана
преди уволнението; да осъди „Олео Протеин“ ЕООД да му заплати обезщетение на
основание чл.225 КТ в размер на 2000 лева, частично предявени от 11 000 лева – чиста сума
за получаване, дължимо за периода 16.11.2023г. – 16.05.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 11.01.2024г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски, включително възнаграждение за
процесуално представителство на адвоката оказал безплатна правна помощ на ищеца,
определено съобразно Наредба №1/09.07.2004г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Олео Протеин“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено, въз основа писмена молба на
ищеца, депозирана на 16.11.2023г., в която работникът материализирал волята си за
прекратяване трудовия договор поради влошено здравословно съС.ие. При издаване
оспорвания акт съобразил волята на ищеца, продължителния отпуск поради временна
неработоспособност, датиращ от 20.09.2022г. и заключението на ЛКК, според което
работникът не може да извършва трудова дейност, т.е. липсвали предписания за
трудоустрояване, съответно преместване на друга подходяща длъжност.
2
Ответникът развива правни доводи, относно приложение разпоредбата на чл.335,
ал.2, т.3 КТ и 325, ал.1, т.9 КТ.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение
основано на договор №20/29.10.2021г., по силата на който С. Д. З. изпълнявал длъжността
м.о.п в „Олео Протеин“ ЕООД с място на работа в гр.Русе, звено Пресов цех, основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 880 лева и пълно работно време от осем часа.
С допълнителни споразумения са изменени длъжността и размера на трудовото
възнаграждение.
На 16.11.2023г. С. З. депозирал молба с вх.№38 до управителя на „Олео Протеин“
ЕООД с искане да бъде освободен, поради влошено здравословно съС.ие и невъзможност да
изпълнява служебните си задължения.
Със Заповед №19/16.11.2023г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.1, вр.чл.335, ал.2, т.3 КТ., считано от същата дата.
Заповедта е връчена на ищеца на 27.11.2023г.
Представена е медицинска документация, от която е видно, че след 20.09.2022г.
ищецът е ползвал продължителен отпуск за временна неработоспособност (14 месеца). С
Решение №00355/18.07.2023г., НЕЛК е продължил временната неработоспособност след
17.04.2023г. На 02.11.2023г. е изготвен медицински протокол на ЛКК, в който се сочи, че
болният е трудно подвижен, с ограничение в обема на движенията на долни крайници, със
силен болков синдром, като предстои провеждане на ЯМР и преоценка за ново оперативно
лечение. Указано е, че болният не може да извършва трудова дейност, като е изказано
мнение за „удължаване на болничния с 20 дни“.
Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че в разплащателните
ведомости за м.ноември 2023г. работодателят е начислил на ищеца, дължимото обезщетение
по чл.224 КТ – 253.05 лева и обезщетение по чл.222, ал.2 КТ – 3711.20 лева.
С оглед установяване по размер претенцията с правно основание чл.225 КТ е
възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като ясно, пълно и компетентно. Вещото лице е установило:
брутният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец преди уволнение – м.август 2022г. – 2232.30 лева; размерът на обезщетението по
чл.225 КТ за периода 16.11.2023г. – 16.05.2024г. предвид клаузата на чл.17 от НСОРЗ –
6619.83 лева и размерът на обезщетението по чл.225 КТ за същия период, след съобразяване
клаузата на чл.17 от НСОРЗ и възприетия от работодателя характер на допълнителните
възнаграждения, изплатени на ищеца – 9842.96 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ.
3
Претенция е допустима, предявена от лице, на което принадлежи това право, при
спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални
пречки за неговото разглеждане.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено със заповед Заповед №19/16.11.2023г., на основание чл.327, ал.1, т.1, вр.чл.335,
ал.2, т.3 КТ.
В разпоредбата на чл.327, ал.1, т.1 КТ се сочи, че работникът или служителят може да
прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява
възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща
работа, съобразно предписанието на здравните органи. Правото на работника или служителя
да прекрати едностранно трудовия договор без предизвестие, на основанията, посочени в
чл.327, ал.1 КТ се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да достигне до
работодателя. Съобразно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 КТ, трудовото правоотношение,
което се прекратява от работника без предизвестие (какъвто е и случая по чл.327, ал.1, т.1
КТ), се счита прекратено от момента на получаване писменото изявление от работодателя,
без значение дали фактически е осъществено съответното основание за прекратяване на
трудовия договор. При незаконно (без основание) прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.327, ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да
претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяване
на вече прекратеното трудово правоотношение (в този смисъл Решение №289/18.11.2014г.
по ГД №1289/2014г. на ВКС, ІV г.о., Решение №173/07.07.2016г. по ГД №5962/2015г. на
ВКС, ІV г.о. и много други).
С оспорваната заповед, трудовото правоотношение е прекратено, на основание
чл.327, ал.1, т.1 КТ, считано от 16.11.2023г., когато работодателят е входирал молбата на С.
З.. Предвид липсата на възражения от страна на ищеца, направени при връчване на
заповедта, отбелязани върху същата или на отделен хартиен носител, съдът приема, че
молбата на служителя е постъпила при работодателя на датата, на която е съставена -
16.11.2023г.
Съобразявайки разпоредбата на чл.327, ал.1, т.1 КТ, както и текстовата част на молба
с вх.№38/16.11.2023г., съдът приема, че по същество същата е искане за прекратяване на
съществуващото с работодателя трудово правоотношение. В молбата липсва изявление,
обуславящо извод, че С. З. желае да запази трудовото правоотношение с работодателя, но на
длъжност различна от заеманата. Нещо повече, ищецът е предоставил на работодателя
медицинска документация, в т.ч. протокол на ЛКК, удостоверяващ влошеното му
здравословно съС.ие, т.е. ангажирал е доказателства в подкрепа на твърдението си, че
„поради влошено здравословно съС.ие е в невъзможност да изпълнява служебните си
задължения.“.
По изложените съображения съдът счита, че уволнението е законосъобразно, а искът
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като неоснователен подлежи на отхвърляне.
4
Предвид изхода на спора по този иск, неоснователни са и претенциите с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност и присъждане обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението.
Поради неоснователността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 КТ, възражението за прихващане на работодателя не подлежи на разглеждане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски по делото в размер на 1400 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от С. Д. З., ЕГН ********** с адрес
за връчване на призовки и съобщения: гр.Русе, ул.“Драма“№15 срещу „Олео Протеин“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.“Тутракан“№100,
офис център „Булмаркет“, ет.6, офис 7, представлявано от управителя М.Д.А. искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225 от КТ за отмяна като
незаконосъобразна Заповед №19/16.11.2023г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ; възстановяване на длъжността
заемана преди уволнение и заплащане обезщетение за оставането му без работа вследствие
незаконното уволнение.
ОСЪЖДА С. Д. З., ЕГН ********** да заплати на „Олео Протеин“ ЕООД, ЕИК
********* разноски по делото в размер на 1400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5