Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 17.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №122 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.242 ал.1 вр. чл.128 от КТ и чл.143 ал.1 вр.чл.262 от КТ.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от В.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. И.А.-***, съдебен адрес:*** против "Р.2." ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, в която
се твърди следното : с ответното дружество ищцата е имала сключен трудов
договор №00000070/ 11.07.2014г. с допълнителни споразумения към него като
съгласно последното споразумение е изпълнявала длъжността ***, в предприятие: „Р.2.”
ЕООД, адрес: ***, място на работа: ШИВАШКИ ЦЕХ- ***, е код по ЕКАТТЕ ***-
гр.Плевен, отдел ШИВАШКИ ЦЕХ с код по НКПД: *** - ***, е икономическа дейност,
в която е заето лицето 1413- Производство на горно облекло без работно. По
силата на последното подписано между страните допълнително споразумение към
трудов договор, ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на
140,00лв. за продължителност на работния процес- 5 дни в седмицата, 2 часа на
ден при 8 часа законоустановено работно време. Падежът за плащане на трудовото
възнаграждение е бил до 30-то число на текущия за предходния месец.
На
падежа, съгласно подписания трудов договор между страните, ищцата не е получила
дължимото и се трудово възнаграждение за месеците Май, Юни, Юли, Август, както
за периода до 09.09.2019г., когато е прекратено трудовото правоотношение.
Същата е получила по 70лв. аванс за месеците Май, Юли, Август 2019г. както и
еднократно още сумата от 100 лева.
На
следващо място отразеното в трудовия договор обстоятелство, че работникът е на
2 часов работен ден не отразява действителната фактическа обстановка - реално
положения извънреден труд от работника.
Ищцата е работила на следния режим:
Във всички работни дни, с изключение на дните,
през които е ползвала болничен и отпуск, попадащи в периода от месец Май 2019г.
до 09.09.2019г., ищцата е работила минимум по 8 часа.
След съобразяване с нормативно установените
часове за целият период за всеки месец, както и изчисляване на часовете
действително положен труд се установяват следните неплатени часове,
представляващи извънреден труд, а именно:
Норматив часове за периода 2 ч.раб.ден 178 часа
Отработени часове /8 часови смени/ 712 часа
Извънреден труд 504
часа
Стойност изв.ред с 50% увеличение 2547,72 лева
месец нормативни
дни нормативни часове брой смени през седмица за месеца отр.часове през месеца изв.труд часове стойност
изв.труд
май.19 23 46 23 184 138 697.59
юни.19 21 42 21 168 126 636.93
юли.19 23 46 23 184 138 697.59
авг.19 22 44 22 176 102 515.61
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди "Р.2."
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** да
заплати на В.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 127,92лв.
представляваща трудово възнаграждение за периода от м.Май до 09.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и НА ОСНОВАНИЕ чл. 143, ал. 1, във вр.
с чл. 262 от КТ сума в размер на 2547,72лева/две хиляди петстотин четиридесет и
седем лева и 72ст./, представляваща сбор от неплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от м.Май 2019г. до 09.09.2019г. включително,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се разноски по делото.
В
срок е депозиран писмен отговор от „Р.2."
ЕООД, ЕИК *** представлявано От ***, с адрес на управление:***, с който исковете се оспорват и се твърди следното: не
се дължи претендираната от ищцата сума от 127,92 лв., представляваща трудово
възнаграждение, което не й е платено за периода от м.Май до 09.09.2019 год. На
ищцата е платено изцяло дължимото трудово възнаграждение и същата е направила
признание за това пред Инспекция по труда Плевен по повод на подадена от нея
жалба срещу дружеството.
В
ИМ ищцата твърди, че през периода май до 09 септември 2019 год. включително е
работила минимум по 8 часа дневно през работните дни на тези месеци, като
часовете над уговорените 2 часа по трудов договор като работно време се явяват
извънреден труд. Искането е неясно от фактическа страна по отношение
претенцията и предмета на доказване. В ИМ твърдението „минимум по 8 часа”
изключва възможността всеки месец ищцата да е полагала извън уговорените по
договор часове, допълнително такива до размера на 8 часа дневно каквото е
искане за заплащане на положен извънреден труд. Същата следва да уточни по
колко часа е работила през съответните месеци съставляващи периода за които е
претенцията. От тук следва и уточняване на претенциите за заплащане на
извънреден труд за всеки месец от посочения период, тъй като поради
облигационния характер на правоотношението, те представляват отделни искове
които са съединени кумулативно като всеки от тях следва да бъде доказан както
по основание, така и по размер - брой на отработени часове и претендирано
възнаграждение по отделно.
Във
връзка с посоченото по горе се заявява, че ищцата не е полагала ежедневно
твърдените от нея до 8 часа дневно, тъй като е имало дни през този период, в
които тя не е работила поради липса на работа, и в тези дни заедно с посочените
от нея като свидетели колежки са връщани по домовете си.
Твърди
се, че изготвената от ищцата таблица е с отразени данни, които са неверни.
Конкретно
през м. май 2019 год. работните дни са 20, а не както е посочено от ищцата 23.
За м.юни 2019 год. работните дни са също 20 вместо посочените от ищцата 21 дни.
Това несъответствие между ноторно известни факти и претендирани за отработени
като извънреден труд часове от работните дни за съответния месец предполагат
неоснователност на претенцията както по отношение на броя на часовете
извънреден труд, така и по отношение на претендираната сума.
В
о.с.з. ищцата, редовно призована, се явява
лично и се представлява от адв.А.,
който поддържа исковата молба и
прави изменение на размера на исковата
претенция на основание чл.128 вр. чл.242 от ГПК, допуснато то съда.
В
о.с.з. ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по предмета на делото,
изключая изложеното в отговора.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбата на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Не е
спорно, а се установява и от
доказателствата по делото, че през процесния период от м.май 2019год. до м.
септември 2019год. ищцата е работила на основание сключен трудов договор с
ответното дружество на длъжността ***, в предприятие „Р.2.” ЕООД, адрес: ***,
място на работа: шивашки цех- ***. В приетия
като доказателство по делото трудов договор на същата се установява,
че работното й време първоначално е било
8-часово, а впоследствие с допълнително споразумение от 30.04.2017год. /л.15 от
делото/ е намалено на 2 часа при петдневна работна седмица. Не е спорно, че
трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед от 09.09.2019год. на
основание чл.327 ал.1 т.1 от КТ – л.16 от делото.
Спорни са въпросите дали за процесния период от време се дължи неизплатено трудово възнаграждение, както и положен от ищцата извънреден труд.
По иска с правно
основание чл.242 във вр. с чл.128 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Не е спорно, че за периода м.юни, юли и август ищцата е полагала труд и й се дължи възнаграждение в размер 295,14лв. – изчислено от ВЛ по приетата съдебно-счетоводна експертиза и претендирано на основание чл.214 ал.1 от ГПК. Тази сума следва да й бъде присъдена и за посочения по-горе период, ведно със законната лихва.
По предявения иск с правно основание чл.143 ал.1 вр. чл.262 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.143 ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при
хипотезата „със знанието и без противопоставянето“ не се издава такъв, а е
налице полагане на труд в повече от установеното работно време, дължащо се на
различни причини. Извънредният труд се допуска само по изключение и
законодателят изчерпателно е изброил в чл.144 от КТ конкретните хипотези.
Работодателят също така е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв
труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и
да го заплаща. Според чл.262, ал.1, т.4 от КТ положеният извънреден труд се
заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя,
но не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното
време, а съгласно ал.2, когато не е уговорено друго, увеличението по ал.1 се
изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В
случая в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период от време е положил
извънреден труд, продължил над редовното работно време, размера му. По силата
на допълнително споразумение ищцата е
започнала да работи два часа дневно при
петдневна работна седмица. Не е работила
на смени. От показанията на разпитаните свидетели *** и *** се установява, че
през процесния период от време както те, така и самата ищца, са работили при
8-часов работен ден /всеки ден от работната седмица от 08,00часа до 16,30 часа/,
без да са получили съответно трудово възнаграждение за това. От показанията им
се установява, че работодателят им спрял да им изплаща трудовото възнаграждение
през м.май 2019год., независимо, че те продължили да полагат труд по 8 часа
дневно, с негово знание и без противопоставяне. В тежест на ответника/работодател/
е да води присъствена форма и да я представи по делото. Не е налице и каквато и
да било процесуална активност от страна на ответника, при все, че същият
предварително е запознат с исканията по доказателствата на ищеца; с това, че се
прави искане за разпит на свидетели и т.н. Положеният извънреден труд се отчита
в специална книга съгласно чл.149 от КТ. Няма доказателства ответникът да е
имал такава книга. Липсата й обаче и неизпълнението на това задължение от
работодателя не може да го облагодетелства и същият да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Този извод е относим и към
невъзможността вещото лице да установи контакт с представляващия дружеството
във вр. с представяне на всички относими по делото доказателства. Липсата на
такава отчетност сама по себе си не доказва, че няма положен извънреден труд.
Полагането на този вид труд подлежи на доказване с всички доказателствени
средства, каквито в случая са показанията на свидетелите и от които се
установява по несъмнен начин, че такъв труд реално е полаган от ищеца за
процесния период от време.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Т.И.
/л.55 и сл. от делото/ се установява, че експертизата е извършена на база на
представените доказателства по делото – няма представен от ответника Правилник
за вътрешния трудов ред; работни графици, присъствени форми. Ползвани са
документи в Инспекция по труда-Плевен и данни от счетоводна къща ***. Още в отговора ответникът е заявил, че не може да представи
графици за работа и ведомости за
заплати, т.к. са приложени по цитирана преписка по описа на РП-Плевен, без да е
направено надлежно искане в тази връзка. От приетата преписка
във вр. с депозирана жалба от ищцата до Инспекцията по труда
–Плевен/л.38 и сл. от делото/ се установява, че същата действително се е
оплакала заради неизплащане на трудовото
възнаграждение от месец април до м.август 2019год., като в тази връзка
на работодателя е дадено изрично предписания за изплащането на същото -
Протокол за извършена проверка от 28.10.2019год.-л.51 и сл. от делото. Съгласно
заключението размерът на възнаграждението, което ищцата следва да получи за
положения от нея през процесния период от време извънреден труд е 259,20лв. и с оглед изменението на размера на иска, същият като основателен и
доказан следва да се уважи изцяло за тази сума, като се присъди и законната
лихва. Ответната страна не е представила доказателства да е заплатила този труд
на ищеца.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на
ищеца направените разноски по делото – 420лв. за един адвокат. Представен е
списък на разноските.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда
държавна такса върху уважената част на исковете – 153,17лв. и разноски за вещо
лице -140лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 242, ал.1 вр. чл.128 от КТ “Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник по делото адв. И.А.-***, съдебен адрес:***,14лв. /чиста сума за получаване/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2019год. до 31.08.2019год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание
чл.143 ал.1 вр. чл.262 от КТ „Р.2.“ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.К., ЕГН **********, с адрес:
***, пълномощник по делото адв. И.А.-***, съдебен адрес:***, сумата от 2579,20лв./бруто/, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.05.2019год. до
09.09.2019год.,вкл. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда -13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на оснОВАНИЕ чл.78, ал.1 от ГПК,
“ Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник по делото адв. И.А.-***, съдебен
адрес:***, направените разноски по
делото в размер 420лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “ Р.2.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд, държавна такса в размер на 153,17лв. върху уважените претенции и направените разноски за вещо лице в размер на 140лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок, като срокът започва да тече от 01.07.2020год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :