№ 45482
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110133206 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ****, със съдебен адрес:
********** срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: *********** за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2024 г.
от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ****, със
съдебен адрес: ********** срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: *********** с която
се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1600 лв. -
дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № ********** / 03.08.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/29.08.2023 г./ до
окончателното изпълнение на задължението, по отношение на които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС, 46
състав.
Ищецът твърди, че Договор за паричен заем № ********** от 03-08-2022г. между
Е. М. Я., ЕГН ********** и „СК“ ООД, ЕИК: **** е сключен въз основа на молба за
сключване на договор за паричен заем. Индивидуализацията на начина на плащанията от
страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „СК“ ООД, като размер на
плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен
план към договор за заем № **********. Сумата е получена от заемателя в брой в деня на
сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума
(вж. чл. 4, ал. 1 от Договора). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която след
запознаване със счетоводните записи на „СК“ ООД, да даде отговор на следните въпроси: 1.
Получена ли е заемната сума от клиента – кога и в какъв размер ? 2. Какъв е размерът на
1
непогасения остатък на сумите по договора по пера ?
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсва облигационно правоотношение между страните, т.к.
договорът за кредит и приложенията към него не са подписани от ответника. Поддържа се,
че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по
кредита. След като в договора за кредит не е обявен действителният размер на ГПР с
включени при изчислението му всички разходи по-кредита, (какъвто несъмнено е и
неустойката), то следва, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от Закона за потребителския кредит
Сочи се, че не е посочен действителният размер на ГПР, като ако беше, то той би
бил многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената в процесния договор неустойка
е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – ГПР. Поддържа се, че с неустоечните клаузи се цели единствено
осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума
- т.нар „скрита възнаградителна лихва“. излагат се доводи, че неустоечната клауза е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД като заобикаляща закона. Сочи се, че
след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то
договорът на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а
ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява недействителен.
Сочи се, че уговорката относно лихвения процент по кредита също е нищожна,
поради противоречие със закона на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК
и чл. 10а ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна
(възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща
на добрите нрави
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендиралата сума за главница.
Предявява се инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да
прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от
08.08.2022г., сключен между Е. М. Я. и СК ООД.
Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 23 е неприложима в случая, респ. съдът
не би могъл в това производство да признае вземанията за главница (чистата стойност на
кредита) за дължими, т.к. ищецът, чрез предявяването на установителен иск, основава
претенциите си на договорно неизпълнение - на договора за паричен заем, а чл. 23 ЗПК
урежда коренно различно основание - тази разпоредба е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се
базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Доколкото ищецът не е
предявил евентуален осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, то считам че с оглед всичко
гореизложено договорът за заем е нищожен на осн. 22 ЗПК, респ. същият не поражда права
и задължения за страните, съответно претенцията на ищеца за главница се явява
неоснователна.
Поставят се допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната експертиза: 1.Как
са отнесени извършените плащания по Договор за потребителски кредит № ********** от
08.08.2022г. и какво е погасено с извършените плащания, в случай че има такива? Какъв би
бил оставащият размер на главницата по договора, ако плащанията бъдат отнесени само към
главницата (а не към лихви или неустойки)? 2.Каква би била стойността в проценти ГПР по
процесния договор, ако се приеме, че сумата по Договора в размер на 1287,56 лв.
представлява скрита възнаградителна лихва, която сума следва да бъде включена в общия
разход по кредита?
Препис от отговора на исковата молба, съдържащ в себе си инцидентен
установителен иск е изпратен за отговор на ищеца, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
2
отговор.
Сочи се, че Договор за кредит № ********** е сключен на дата 03/08/2022г.
Заемната сума в размер на 1 600 лв. е изплатена на длъжника на същата дата в брой, видно
от представения по делото договор за заем. Исковата претенция е само за чистата стойност
по договор за кредит № **********, а именно за дължима главница в размер на 1 600 лв.
Определят се като неоснователни твърденията за нищожност на процесния
договор. Сочи с, че договорът е изготвен и сключен при всички изисквания на ЗПК, като в
него подробно и по разбираем и достъпен начин са описани параметрите на заема.
Поддържа се, че по отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е
изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се
счита, че са накърнени добрите нрави. Горна граница има и това е 5-кратния размер на
законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а процесната лихва не надвишава посочения
размер.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 230, ал. 1 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, а на
предявения инцидентен установителен иск чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1
ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, породено от договор за потребителски кредит,
по който ищецът е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната
сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
Съдът УКАЗВА на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева, платим
3
поравно по- 200 лева от ищеца и от ответника по депозитна сметка на СРС в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ВДП, която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4