№ 107
гр. Ловеч , 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500027 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.248,ал.3, във вр.с чл.409 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ю. Й. Т. от гр.Троян,чрез адв.В.Ангелов, срещу
Определение № 260209/09.12.2020г., пост. по гр.д.№1143/2017г. по описа на РС-Троян, в
частта, в която е оставена без уважение молбата й за изменение на протоколно определение
от 05.11.2020г. в частта за разноските. Излага,че съдът е присъдил адвокатски хонорар на
ищците, като е приел,че е приложима разпоредбата на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Текстът касае „други неоценяеми
искове“. Счита този извод за незаконосъобразен. Развива,че хонорар за неоценяем иск се
дължи за отделно исково производство,което се развива с отделна искова молба, с определен
предмет на делото и завършва със съдебен акт със сила на присъдено нещо. Производството
по гр.д.№1143/2017г. на РС-Троян е исково,по оценяем иск и е приключило с влязло в сила
решение. Има формирана сила на присъдено нещо по предявения иск и са присъдени
разноски. Въз основа на влязлото в сила решение е подадена молба от ответника за издаване
на изпълнителен лист за разноските,по която молба е постановено разпореждане
№1260/10.09.2018г. и изпълнителният лист е издаден. Счита,че тази молба не може да бъде
таксувана с хонорар като „неоценяем иск“ и такъв хонорар не е предявяван за плащане.
Твърди, че искането за издаване на дубликат на изпълнителния лист е повторение на
молбата за издаване на изпълнителен лист и не е никакво исково производство. Разликата
е,че при молбата за издаване на дубликат съдът внася делото в открито съдебно заседание,за
да се гарантират правата на длъжника и защитата му от евентуално повторно плащане.
1
Насроченото съдебно заседание няма за предмет спорно право,не може да го преразглежда, а
само дава възможност на длъжника да защити правата си. Счита,че след като се насрочва за
разглеждане в открито съдебно заседание, то адвокатският хонорар се определя съгласно
чл.7,ал.8 от Наредба №1- „за всяко следващо заседание се заплаща допълнително 100лв.“В
този смисъл длъжниците са двама и дължимият хонорар е в размер на 200лв.
На следващо място сочи,че при определяне размера на адвокатския хонорар
винаги се съобразява и правната и фактическа сложност на случая. В този смисъл е и
направеното от молителя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Пълномощникът на длъжниците е изразил становище по молбата по чл.409 от ГПК,което е
от няколко реда и се съобщава за вероятно погасяване на задължението,и нищо
повече.Производството не разкрива никаква правна и фактическа сложност. В съдебно
заседание,след представяне на изпълнителния лист, искането веднага е оттеглено и
практически спорът е единствено за разноските.
Твърди,че с присъждането на тези разноски на практика РС-Троян присъжда
адвокатски хонорар, който е несъизмеримо по-голям от всички разноски в исковия процес.
Допуска,че ако тази практика се възприеме като правилна, то при всяка молба за издаване на
изпълнителен лист по влязло в сила решение би следвало да се определя и хонорар като по
исково процес, което е недопустимо.
На следващо място възразява, че незаконосъобразно съдът е присъдил и
разноските за самолетен билет на М.Б. в качеството й на втри пълномощник на ищците-
длъжници по изпълнителния лист. Съдът не е съобразил разпоредбата на чл.78,ал.1 от
ГПК,според който се дължи възнаграждение само на един адвокат.В случая М.Б. няма
качеството на адвокат, а е пълномощник в качеството й на майка на ищците. Съгласно чл.32
от ГПК процесуалното качество на адвоката по т.1 и на родителя по т.2 е едно и също-
представителство по пълномощие. Затова счита,че не би следвало да се заобикаля
разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК чрез участие на втори представител по пълномощие,за да
се търси неоправдано плащане на разноски по делата. Не споделя приетото от РС-Троян, че
изпълнителният лист е бил в гр.Троян и това е наложило пътуването на М.Б. от Франция до
Троян, за да го представи. Доказателства за местонахождението на изпълнителния лист
няма,а твърденията на М.Боден са изказани в качеството й на страна,а не на свидетел. Няма
и доказателства дали този лист не е бил наличен още при получаване на молбата за
дубликат и да е представен по-късно,само с цел да се използва ситуацията за получаване на
суми под формата на разноски. Тълкува граматически текста на пълномощните на М.Б. и
счита, че ищците са разполагали с изпълнителния лист още при подписването и м, но
умишлено не са го представили на адвоката,за да се търси по този начин възлагане в тежест
на другата страна на допълнителни разноски.
Моли да се приеме,че всяка страна има право на неограничен брой представители
по пълномощие,съгласно чл.32 от ГПК, но разноски й се дължат само за един от
тях,съгласно чл.78,ал.1от ГПК.
2
Изразява позиция и за допустимост на производството,тъй като не е приложимо
ограничението на чл.80,изр.2-ро от ГПК. Молителят не е страна-поискала присъждане на
разноски,а страна,която е осъдена да плати такива.Затова и производството по чл.248от ГПК
е допустимо.
По изложените съображения моли да се измени определението в частта за
разноските,като в полза на ищците се присъди адвокатски хонорар в общ размер от 200лв.
Моли за представителството пред настоящата инстанция да й се присъдят разноски от
200лв.,представляващи заплатеният адвокатски хонорар на основание чл.7,ал.1,т.7 от
Наредба №1. Прилага пълномощно.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от К.Ж.К.Ф. от гр.Троян и Д. Б. от
гр.Троян,двете представлявани от адв.Е. Ц.. Считат жалбата за неоснователна. Поддържа
аргументите,които е изразил в съдебното заседание. Излага, че производството по чл.409 от
ГПК се развива по реда на глава трийсет и шеста на ГПК,то за него може да се приложи по
аналогия нормата на чл.2,ал.7 от Наредба №1,според която за производството по издаване на
изпълнителен лист възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на
половината от стойността на претендираните суми. Така минималният адвокатски хонорар
следва да е 300лв. за всяко от представляваните лица. В случая възнаграждението е
определено дори по-ниско от този размер,а именно по 250лв. Счита пълномощникът на
ответника тълкува Наредбата по превратен начин и опровергава основната си теза за начина
на определяне на собствения адвокатск хонорар. Затова моли жалбата да се остави без
уважение и се присъдят направените и в настоящето производство разноски. Прилага
пълномощни.
Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата
по гр.д.№1143/2017г. по описа на РС-Троян, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомена за
атакувания съдебен акт на 14.12.2020г., а частната жалба е подадена на 21.12.2020г.-т.е.в
рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана, срещу обжалваем акт, поради
което съдът приема, че е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по гр.д.№1143/2017г. по описа на РС-Троян е със страни – ищци
Ж.К.Ф. от гр.Троян и Д. Б. от гр.Троян, двете представлявани от адв.Е. Ц. и ответник Ю. Й.
Т. от гр.Троян. По делото е постановено Решение №138/11.05.2018г.,с което искът с
правното основание на спора е чл.31,ал.2 от ЗС, е отхвърлен изцяло,като неоснователен и
недоказан,а ищците са осъдени да заплатят на ответника направените разноски в размер на
600лв. С Решение № 176/10.08.2018г.,пост.по в.гр.д.№253/2018г. на ОС-Ловеч съдебният акт
е потвърден изцяло,а ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на
3
300лв. По молба с вх.№4778/05.09.2018г.на адв.В.Ангелов, като пълномощник на Ю.Т., е
издаден изпълнителен лист № 438 от 10.09.2018г., за присъдените суми-общо 900лв.
Саморъчно върху молбата адв.Ангелов е изписал, че на 12.09.2018г. е получил
изпълнителния лист и заверено копие от решението.
Постъпила е молба с вх.№ 3811/13.08.2020г. от Ю.Т. за издаване на дубликат на
изпълнителния лист. Посочила е,че не може да открие оригинала на издадения изпълнителен
лист и счита,че е изгубен. По реда на чл.409,ал.2 от ГПК становище по молбата са изразили
ищците- Ж.К.Ф. и Д. Б.-двете представлявани от адв.Е. Ц., като заявяват,че всички
задължения по този изпълнителен лист са изплатени,поради което считат искането за
неоснователно и молят да не се уважава. В проведеното открито съдебно заседание на
05.11.2020г. ищците са представлявани от адв.Цветанов и от майка им-М.Б., въз основа на
представени пълномощни по реда на чл.32,т.2 от ГПК. В тях е декларирано,че всяка от
ищците е заплатила на майка си половината от цената на самолетния билет,който струва
388.62лв. Посочено е,че тя ще представи в съдебно заседание оригинала на изпълнителния
лист. Представени са и пълномощни на Ж.К.Ф. и Д. Б. за представителство от адв.Е. Ц.,при
уговорен за всяка страна адвокатски хонорар в размер на 250лв.,посочен,че е изплатен
изцяло и в брой. Представено е и копие от Изпълнителен лист №438/10.09.2018г.,издаден по
гр.д.№1143/2017г.на РС-Троян. На гърба на изпълнителния лист е налице писмено
изявление от Ю.Т. от 30.10.2018г., че възложените с изпълнителния лист суми са изплатени
изцяло. Приложен е и Протокол №311566/27.10.2020г. от „България Ер“АД за стойността на
билета.
В съдебното заседание на 05.11.2020г.,след представяне на копието от
изпълнителния лист, адв.Ангелов-пълномощник на Ю.Т.,е заявил, че оттегля молбата по
чл.409 от ГПК,като приема,че задължението е платено.
От ответната страна чрез адв.Цветанов е заявено искане за присъждане на
направените във връзка с производството разноски-адвокатският хонорар общо в размер на
500лв. и стойността на самолетния билет, заплатен на пълномощника М.Б.. На това искане
адв.Ангелов е възразил за прекомерност на разноските,като е изложил подробни аргументи.
С протоколно определение РС-Троян е прекратил производството по чл.409 от
ГПК поради оттегляне на молбата на основание чл.232 от ГПК и е осъдил Ю.Т. да заплати
на Ж.К.Ф. и Д. Б. разноски в общ размер на 888.62лв.,от която сума 500лв.-заплатени
адвокатски хонорари и 388.62лв.-разноски.
На 11.11.2020г. с вх.№261323 е подадена молба от Ю.Т., чрез адв.В.Ангелов, с
правно основание чл.248 от ГПК и искане за изменение на протоколното определение в
частта за разноските.
С обжалваното Определение №260209/09.12.2020г. РС-Троян е оставил без
уважение молбата,като е изложил,че производството по чл.409 от ГПК е самостоятелно,
поради което е приложима хипотезата на дължим адвокатски хонорар по реда на
4
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1, където е предвиден хонорар в размер на 300лв.
Съставът на ОС-Ловеч, като съобрази изложеното,намира, че частната жалба е
неоснователна.
Производството по издаване на дубликат на изпълнителен лист е специфично, но
се развива в рамките на висящия исков процес. По него съдът се произнася със съдебно
решение по правото на страната за издаване на дубликат и по изпълняемото право. С
решението съдът не се произнася по нов и непредявен до момента иск. Затова и не може да
се сподели аналогията, направена от първоинстанционния съд с отделно производство по
„неоценяем иск“, тъй като по чл.409 от ГПК съдът не разглежда нова и незаявена претенция.
Искането е да се издаде дубликат на вече издаден изпълнителен лист. В Наредба
№1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения липсва изрична
регламентация на дължимия адвокатския хонорар в това производство, поради което и с
оглед нормата на §1 от същата, следва по аналогия да се приложат тези за издаване на
изпълнителния лист- чл.7,ал.7. Последната предвижда, че възнаграждението се определя по
правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. С
изпълнителен лист №438/10.09.2018г. са възложени разноски в общ размер на 900лв. и по
описаното правило интересът за определяне на адвокатския хонорар е 450лв. Така съгласно
чл.7,ал.2,т.1 минималният адвокатски хонорар е 300лв. В случая уговорените и реално
заплатени (с оглед вписаното в пълномощните и съгл. т.1 от ТРеш.№6/06.11.2013г., пост.по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС) суми са под минималния размер- 250лв.,т.е.не са
прекомерни и няма основания за намалението им. Съответно не е налице грешка при
определяне на разноските по см.на чл.248 от ГПК и правилно молбата в тази част е оставена
от РС-Троян без уважение.
Съставът констатира, че в обжалвания акт първоинстанционният съд е пропуснал
да се произнесе по молбата по чл.248 от ГПК за присъдените пътните разноски за самолетен
билет на пълномощника М.Б. в размер на 388.62лв., поради което този въпрос не може да
бъде предмет на настоящето въззивно производство. Право да инициират производство по
чл.250 от ГПК имат единствено страните.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че Определение
№260209/09.12.2020г.,пост.по гр.д.№1143/2017г.на РС-Троян,с което е оставена без
уважение молбата на Ю. Й. Т. с правно основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на
протоколно определение,постановено в съдебното заседание на 05.11.2020г. по същото
дело, в частта за присъдените в тежест на Ю. Й. Т. разноски за адвокатски хонорар в размер
на 500лв., е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора ищците Ж.К.Ф. и Д. Б. имат право на възстановяване на
направените в настоящето производство разноски. Към отговора на частната жалба са
приложени пълномощни на адв.Цветанов с уговорено и отразено като реално изплатено
адвокатско възнаграждение от по 200лв. за всяка-т.е. общо 400лв. Този хонорар съответства
5
на предвидения минимален такъв в чл.11 от Наредба №1/2004г.на ВАС (200лв.), поради
което следва да се присъди в тежест на жалбоподателя Ю. Й. Т..
По изложените съображения и на основание чл.274,във вр.с чл.409 от ГПК,
Окръжен съд-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260209/09.12.2020г.,пост.по гр.д.
№1143/2017г.на РС-Троян , с което е оставена без уважение молбата на Ю. Й. Т. с правно
основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на протоколно определение,постановено в
съдебното заседание на 05.11.2020г. по същото дело, в частта за присъдените в тежест на Ю.
Й. Т. разноски за адвокатски хонорар в размер на 500лв., като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Ю. Й. Т. с ЕГН ......., от ..............., ДА ЗАПЛАТИ на Ж.К.Ф. с ЕГН
*********,с адрес ..........., сумата 200 (двеста)лева, представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА Ю. Й. Т. с ЕГН ......., от ..............., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. с ЕГН
**********, с адрес ..............., сумата 200 (двеста)лева, представляваща разноски в
производството.
Определението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274,ал.4 от
ГПК,във вр.с чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6