№ 5495
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100506085 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 5822/12.04.2023 г., постановено по гр. дело № 47100/2022
г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав са отхвърлени предявените
от ищцата Т. Н. М. срещу Патентното ведомство на Република България
искове с правно основание по чл. 344,ал.1, т.1 и т. 2 от КТ за отмяна на
Заповед №КБ-613.10.08.2022 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и за възстановяване на работа.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Т. М., с която
обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно. Излага становище, че
по делото основният спор касае установяване на факта, че връченият на
ищцата заверен препис на оригинала на акта не е бил подписан от издателя си
– министър-председателя. Такъв е бил представен в хода на делото, но не и
към момента на връчване на заповедта за уволнение. Позовава се на практика
на Върховния касационен съд, според която липсата на реквизит в заповедта
за прекратяване на ТПО е съществен порок, който не може да се санира в
хода на производството. Поддържа, че преценката за законосъобразността на
акта следва да се извърши към датата на нейното връчване, а не към по-късен
момент. По изложените съображения се моли обжалваният
първоинстанционен акт да бъде отменен и по делото да бъде постановено
въззивно решение, с което предявените от ищцата искове бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
ответника Патентно ведомство на Република България, с който оспорва
същата като неоснователна. Моли подадената въззивна жалба да бъде
оставена без уважение, а постановеното първоинстанционно решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът по въззивната
жалба оспорва твърденията на въззивницата, изложени във въззивната жалба,
като подържа, че в хода на производството е било доказано, че процесната
заповед била подписана от оправомощено за това лице на основание чл.
79,ал.7 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели –
министър-председателя на република България и със заверка „Вярно“ и
подпис на Директора на дирекция „Правителствена канцелария“- Ж.К..
Отделно от това излага, че връчването на самата заповед не е елемент от
фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение с
Патентното ведомство. Поддържа, че в случая са били установени по
безспорен начин двете предпоставки, изискуеми по чл. 19, ал. 2 от Закона за
администрацията, поради което уволнението е законосъобразно. По
изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно, претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 344, ал.1, т. 1 и по чл. 344,ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за
отмяна на заповед №КВ-613/10.08.2022 г. и признаване на прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконосъобразно и възстановяване на
работника на предишната работа на длъжност „Председател на Патентното
ведомство“ в Патентното ведомство на Република България.
Между страните не е спорно, че ищцата Т. М. е била назначена на
2
длъжност „Председател на Патентното ведомство“ на Република България със
Заповед №КВ-429/01.06.2022 г. на министър-председателя на република
България и е била освободена от длъжността въз основа на Заповед № КВ-
613/10.08.2022 г. на същия.
Единственият довод, изложен във въззивната жалба от страна на
въззивницата е, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като във връчения й
препис от Заповед № КВ-613/10.08.2022 липсва подпис на министър-
председателя. Поддържа, че едва в хода на делото е представен препис от
процесната заповед с положен подпис на Министър-председателя, но това не
може да санира този порок. По така изложеното оплакване настоящата
инстанция намира следното:
Пред първоинстанционния съд по делото е приета като писмено
доказателство представената от ищцата Заповед №КБ-613/10.08.2022 г., по
силата на която същата е освободена от заеманата от нея длъжност на
основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията. На документа е
извършено отбелязване, че същият представлява „препис“, изготвен от
Директора на Дирекция „Правителствена Канцелария“ – Ж.К.. Така
изготвеният препис от заповедта е връчен на ищцата на 18.08.2022 г. В хода
на производството на основание чл. 192 ГПК от страна на ищцата е направено
доказателствено искане за представяне на заверен препис от заповедта, както
и от цитирания в нея доклад вх. №04.02-80/10.08.2022 г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по направеното искане с
определение №730 в закрито заседание, проведено на 09.01.2023 г., с което е
изискал от администрацията на Министерския съвет да предостави на съда
посочените в молбата документи. Указанията на съда са изпълнени с молба
вх. №13526/18.01.2023 г., към която е приложено заверено копие на
оригинала на заповед №КБ-613/10.08.2022. С последваща молба вх.
№56967/01.03.2023 г. е предоставено и заверено копие от цитирания в
заповедта доклад вх. №04.02-80/10.08.2022 г.
Съгласно константната практика на ВКС, преписите от официални
документи са също такива официални документи, когато те се съставят от
длъжностно лице в кръга на неговата служба и когато то с подписа си
удостоверява идентичността на преписа с оригинала. В настоящия случай
препис от заповед №КБ-613/10.08.2022 е изготвен от длъжностно лице -
Директора на Дирекция „Правителствена Канцелария“ в кръга на неговата
служба, с чийто подпис е удостоверена идентичността на преписа с
оригинала.
На следващо място съгласно чл. 183 ГПК, когато по делото се прилага
документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис.
Именно такъв документ представлява представеното по делото заверено
копие от заповед №КБ-613/10.08.2022 с молба вх. №13526/18.01.2023 г. По
делото не се установява страните да са оспорили автентичността или
съдържанието на така представените документи, поради което същите са
приложени към делото и приобщени към доказателствения материал с
протоколно определение от 08.02.2023 г. При извършена служебна проверка
3
настоящата въззивна инстанция констатира, че заповедта съдържа всички
необходими реквизити, в това число и подпис на издателя - министър-
председателя на Република България. В този смисъл настоящата въззивна
инстанция изцяло се солидаризира с изложените от първоинстанционния съд
мотиви, с които същият е оставил без уважение предявените от ищцата
искове и е постановил, че оспорваното уволнение е законосъобразно.
Предвид така изложеното и при съвпадение на крайните изводи на
двете съдбни инстанции настоящата инстанция намира, че подадената от
възивницата въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и обосновано на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски за настоящото въззивно производство има ответникът – Патентно
ведомство на Република България за сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5822/12.04.2023 г., постановено по гр.
дело № 47100/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 53 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Т. Н. М., адрес: гр.
София, ул. ******* да заплати на Патентно ведомство на Република България,
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес: гр. София, бул. „******* сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните,
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4