Решение по дело №17/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 93
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20194410100017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _15.05._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети април _ 2019 г. в състав:

 

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_17_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 422  от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която e  връчена на ответника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл. 415 ал.2 от ГПК в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че на 21.04.2015 г. между дружествата е сключен договор, съгласно който ответника е възложил на ищцовото дружество да извърши строително монтажни работи на обект „Обслужваща сграда, трибуна и козирка над трибуна на стадиона в УПИ кв. 106А гр. Б.”, че съгласно приложена количествено стойностна сметка и тази по допълнително възникнали работи, стойността на СМР които дружеството е извършило са възлезли на 58 628,78 лв. с ДДС. Твърди се, че всички СМР са извършени съгласно уговореното и е подписан акт обр. 19, като дружеството е издало фактури, а ответникът ги е подписал, че от сумата 44 400,02 лв. ответникът е платил сумата от 37 000 лв. и са останали дължими 7 400,02 лв. с ДДС по първоначалната КСС. Твърди се, че съгласно чл. 4 от договора допълнително възникналите работи, които дружеството е извършило възлизат на 14 228,76 лв., че същите са подробно описани в приложението към исковата молба и изменение на инвестиционен проект, количествената сметка към него и актовете образец 19 от 20.07.2016 г. за извършените работи, както и че за извършените СМР е издадена и съответната фактура от 25.07.2016 г. на стойност 14 228,78 лв. с ДДС.

Твърди се, че в резултат ответникът дължи по договора от 21.04.2015 г. общо сумата от 21628,78 лв. с ДДС, представляваща дължимо плащане за извършени СМР по приложена към договора КСС и допълнително възникнали видве работи съгласно одобрения инвестиционен проект и количествена сметка към него от 15.08.2015 г. съгласно чл. 4 от Договора.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  21628,78 лв. с ДДС главница – представляваща неизплатена сума за извършени СМР по сключен между страните договор от 21.04.2015 г. за същите, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от представляващия ответника, който е заявил, че действително дружеството дължи предявените с исковата молба суми и ги признава. Възразява се срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение и се моли същото да бъде намалено до посочения в закона минимум.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 696/2018 г. на РС Л. е, че в РС Л. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответника.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда срок.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата молба договорни отношения. Към доказателствата по делото са представени сключения между страните договор, съгласно който ответника е възложил на ищцовото дружество да извърши строително монтажни работи на обекта „Обслужваща сграда, трибуна и козирка над трибуна на стадиона в УПИ кв. 106А гр. Б.”, количествено стойностна сметка за допълнително възникнали работи, както и за стойността на СМР, които дружеството е извършило, издадената фактура, подписана от ответника.

В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми за доставените му услуги и по договора. Същият, обаче не е представил доказателства в тази насока и с отговора на исковата молба е признал дължимостта на исковите суми.

При това положение, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.  

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество в   настоящото и в заповедното производство общо в размер на 2046 лв.  лв., включваща 866 лв. д.т. в двете производство и 1180 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат. В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцовото дружество, но съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като е в минималния предвиден от Наредбата размер.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ************* ООД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: *********************, представлявано от управителя Н.М.И. и  ************* ЕООД, с ЕИК**************, със седалище и адрес на управление ***************, представлявано от управителя В.Х.М., че ********* ЕООД  /със сочени по-горе данни/ дължи на *********** ООД /със сочени по-горе данни/  сумата от 21628,78 лв. с ДДС главница – представляваща неизплатена сума за извършени СМР по сключен между страните договор от 21.04.2015 г. за същите, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. – за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 370/17.10.2018 г. по ч.гр.д. № 696/2018 г. на РС Левски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ************ ЕООД  /със сочени по-горе данни/ да заплати на ************* ООД /със сочени по-горе данни/ направените деловодни разноски в настоящото и заповедното производство общо в размер на 2046 лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: