РЕШЕНИЕ
№122
07.02.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Николай Трендафилов при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №19 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.М. - гражданин на Афганистан, с адрес: ТЦ – Пъстрогор ДАБ – МС, с. Пъстрогор, общ. Свиленград, срещу Решение №УПП - 357/12.12.2017г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Решението било незаконосъобразно поради нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Както оспорващият заявил по време на проведените с него интервюта, страхът за живота и сигурността му бил обоснован от заплахите, отправени към него от страна на терористичната групировка ДАЕШ. Решил да не чака да пострада и напуснал Афганистан заради войната, страха, безизходицата и опасността за живота си и поради факта, че работил като военен в афганистанската армия. Поради изложените факти, които заявил и пред административния орган по време на производството, считал, че изводите, направени от същия относно личното му положение, били неправилни, необосновани и противоречащи на изложената от него бежанска история. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като не можел да се обърне към полицията. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в Афганистан щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в Афганистан, поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3, като в тази връзка се излагат подробни съображения. Видно от мотивите на решението, административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия (с изключение на справка, приложена по преписката, която не била актуална). Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в Афганистан щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът -
Интервюиращ орган при ДАБ, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба от 20.11.2017г. с вх.№105400-2452/20.11.2017г. в СДВНЧ – София към Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Н. Ш.от Афганистан, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №835 от 07.12.2017г., с рег. №УП-6145/07.12.2017г. на ДАБ, подадена с името Н.М.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-6145/07.12.2017г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н.М., гражданин на Афганистан, роден на ***г. в Афганистан, пр. Нангархар, с. Марак, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената Н.М., роден на ***г. в Афганистан, пр. Нангархар, с. Маракбела, със същия постоянен адрес, гражданин на Афганистан, етническа принадлежност – пащун, религия – сунит, професия – строителен работник, образование - начално, неженен.
С писмо с рег.№УП-6145/08.12.2017г. на ДАБ, ВИД Директор на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата чужденецът се е представил като Н.Ш., роден на ***г. от Афганистан. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 07.12.2017г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-6145/07.12.2017г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че напуснал Афганистан преди една година, нелегално и заминал за Иран, после – Турция. Границата с България преминал в група от 22 човека. Вървели пеш през гората. Имало човек, който показвал пътя и такъв, който командвал. Преминали телена мрежа. После с кола до София и там ги задържали. Заявил, че не бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините да напусне страната си разказал, че положението в Афганистан не било добро. Работил в строителството, но парите не стигали, затова започнал в армията. Напуснал заради ДААШ. Те казали на семейството му, че трябва да напусне армията, защото ще има проблеми. Това било в началото на 2016г. Наложило се да напусне службата. Започнал да работи към строителството, друга работа нямало там. Работил някъде около 6 месеца. Напуснал, защото нито работата била постоянна, нито заплащането. Причината да напусне Афганистан била и това, и заради опасност за живота. След като напуснал армията, не е имал проблеми с ДААШ. Преместили се и нямал проблеми. Напуснал страната си заради опасността за живота му от ДААШ, заради това, че работил в армията. Други причини били финансовата причина и беднотията. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е имал неприятности с властите в страната, с армия или полиция. Не е имал контакт с радикални ислямистки организации, само притеснението заради работата, което му създали. Посочил, че не е получавал заплахи от някого, след като напуснал армията. Освен това сменили и местоживеенето си. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. От България искал закрила. Заявил, че със сигурност би се завърнал в държавата си по произход някой ден. Това била родината и семейството му било там. Подал молба за закрила в Република България, защото била хубава държава. Спокойно и сигурно било. Мислел, че и работа ще има.
С Решение № УПП-357/12.12.2017г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Н.М., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Компетентният орган е приел, че в хода на производството не се установява за Н.М. да са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извод за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Чужденецът не обосновавал наличието на риск за неговия живот или свобода в държавата му по произход. Не се установили основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Не се установявало спрямо него да било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.
Интервюиращият орган е приел, че за чуждия гражданин няма реална опасност и от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Предпоставките на посочената законова разпоредба не се установявали, тъй като чужденецът не само не направил съответни твърдения, но и с оглед фактите в представената бежанска история било видно, че спрямо него не е имало никакви заплахи и не били предприемани действия в тази насока.
Случаят е бил разгледан и във връзка с възможността за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх. № МД-1318/20.11.2017г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че за афганистанския гражданин не са налице и предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Анализирайки доказателствата по преписката, административният орган, приел, че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, поради което искането му за закрила и в тази част се явявало неоснователно. В конкретния случай липсвали и предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 03.01.2018г., а жалбата е подадена на 05.01.2018г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган- М. Д. К., старши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД 05-223/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 07.12.2017 г., а оспореният акт е издаден на 12.12.2017г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на страната си по произход – Афганистан, отправени заплахи от страна на ДААШ във връзка с работата му в армията, а от друга страна – финансовото положение и беднотията. Настоящият съдебен състав обаче намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП-6145/07.12.2017г., след като се е преместил, заради получените заплахи, жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в Афганистан, не е преживявал насилие, не се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. Единственото, което го притеснявало, било финансовото положение и беднотията. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която Н.М. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти, нито досег с радикални и терористични групировки.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-1318/20.11.2017г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. При подробен анализ на същата съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Афганистан. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за наличието на конфликти и въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в Афганистан, удостоверено в Справка с вх. № МД-1318/20.11.2017г., може да се направи извода, че степента на насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетата допълнително писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“, данните в която потвърждават събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страната, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване в същите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Афганистан, данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М. - гражданин на Афганистан, против Решение № УПП-357/12.12.2017г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Милена Киркова).
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: