М О Т И В И
към Присъда № 142 от 14.07.2016 год. по НОХД № 967/2016 год. на СлРС
изготвени на 27.07.2016
год.
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимите И.С.Р., В.С.Д., Р.И.А. за извършено от тях престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и И.С.Н. за извършено престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В
съдебно заседание преди започване на съдебното следствие ощетеното юридическо
лице „СВИКОМ” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя А.Ч., чрез
процесуалния си представител адв. А.Ч. от АК - Пазарджик е предявил срещу
подсъдимите И.С.Р., В.С.Д., Р.И.А. и И.С.Н. граждански иск за сумата от 2 115,00
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието – 15.03.2016
год., както и направените по делото разноски в размер на 500,00 лева адвокатски
хонорар, като сумите да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите. Конституиран
като граждански ищец, ощетеното юридическо лице не се представлява в с.з.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че
техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимите, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира,
предвид самопризнанията на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно
следствие, да им бъдат наложени наказания, както следва: на подс. Р. при
условията на чл. 58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от
три години, което да се намали с една трета и така намаленото наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години да се изтърпи при първоначален
строг режим; на подс. Д. и подс. А. при условията на чл. 58а от НК, а именно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години за всеки един от
подсъдимите, което да се намали с една трета и така намаленото наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца за всеки един от
тях да се изтърпи при първоначален строг
режим; а на подс. Н. при условията на чл. 58а от НК, а именно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година, което да се намали с една трета и
така намаленото наказание „Лишаване от свобода” на основание чл. 69 от НК да
бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския
иск, счита че същият е основателен и доказан, поради което предлага да бъде
уважен, като се присъдят и лихвите от момента на деянието, а по отношение на
направените разноски – предоставя на съда. По отношение на веществените
доказателства, счита че следва да бъдат отнети в полза на държавата, а приложените
към делото дискове – да се съхраняват по делото до изтичане на сроковете за
съхранение на самото дело.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият И.С.Р. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият В.С.Д. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Р.И.А. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият И.С.Н. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
Д. *** – служебен защитник на подсъдимите И.С.Р. и Р.И.А., и упълномощен
защитник на подс. В.С.Д., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа
по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. Р. наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок
около една година, което да изтърпи ефективно; на подс. Д. и на подс. А.
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от
свобода” за срок около една година за всеки един от тях. По отношение на предявения
граждански иск, пледира да бъде уважен така както е предявен, а по отношение на
разноските за предявяване на граждански иск – да не се уважава. По отношение на
веществените доказателства, счита че следва да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени, като вещи без стойност, а дисковете – да се съхраняват
по делото до изтичане на сроковете за съхранение на самото дело.
Адв.
Б. *** – служебен защитник на подсъдимия И.С.Н., не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на подс. Н. наказание в минимално възможния срок, което да бъде
намалено с една трета и така определеното наказание от три месеца, да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския иск и
веществените доказателства предоставя на съда, като възразява срещу размера на
адвокатския хонорар, определен от представителя на ощетеното юридическо лице.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.С.Р. е неграмотен, не женен, не работи, осъждан.
Подсъдимият
В.С.Д. е неграмотен, женен, не работи, осъждан.
Подсъдимият
Р.И.А. е неграмотен, не женен, не работи, осъждан.
Подсъдимият
И.С.Н. е непълнолетен, неграмотен, не женен, не работи, осъждан.
Всички
подсъдими живеели в кв. „Надежда” гр. Сливен, а непълнолетният подс. И.С.Н. и
подс. В.С.Д. са братя.
На
15.03.2016 год. вечерта, подсъдимите И.С.Р., В.С.Д. и Р.И.А. били заедно в кв.
„Надежда” гр. Сливен. Докато разговаряли, подс. Р.А. споделил, че знае едно
място от където могат да извършат кражба на желязо, което да продадат и да си
набавят средства. Уточнил, че става въпрос за Свинекомплекса, който се намира
на баира над летището по пътя за с. Камен, в близост до свинарника. Разбрали се
подс. В.Д. да вземе своите каруца и кон. Последният отишъл до дома си и
впрегнал каруцата. През това време го видял брат му – непълнолетния подс. И.Н.,
който без да се интересува къде отива, се качил в каруцата. Около 22,30 часа
всички подсъдими се отправили към набелязания обект, собственост и стопанисван
от фирма „Свиком” ЕООД – гр. Сливен с упълномощен представител свид. Д.Б.. Със
себе си подсъдимите носели щанга и сърп. Пристигайки на място надигнали
оградната мрежа и проникнали в двора на фирмата. Въпреки, че обекта се
охранявал, подсъдимите останали незабелязани. Насочили се към хале С-10, където
с помощта на щангата подс. Р.А. натиснал дървената врата на помещението. Подс. И.Р.
и В.Д. я издърпали и успели да я отворят. Четиримата подсъдими проникнали в
помещението, което било тъмно. Светели си с носени от тях фенерчета. Видели
наредени в двата края на канал чугунени скари с размери 1 м./0,40 м. Всеки един от тях
започнал да изнася по една скара, като ги пренасяли до каруцата. Успели да
изнесат 25 броя скари. След това видели кабел на вентилационната система, която
решили че могат да измъкнат. Четиримата започнали да дърпат с ръце, за да го
измъкнат от скобите, с които бил захванат към стените. С помощта на носения
сърп режели парчетата. Изнесли 300
л.м. кабел от типа СВБТ 3x1,5 кв.м. Качили и него в
каруцата и се отправили към града. По пътя решили да скрият вещите и се
насочили към с. Самуилово. Скрили ги в яма в края на града по посока с.
Самуилово, като преди това ги натрошили с чук, а кабела обгорили.
През
деня на 16.03.2016 год. всички отишли на мястото, където били скрити вещите.
Натоварили
ги на каруцата и на два пъти ги предали на пункт за изкупуване на черни и
цветни метали към фирма „Джи Ес” ЕООД – гр. Ямбол, като подс. Р.А. използвал
личната карта на подс. В.Д.. За извършената сделка служителя в пункта издал
покупко-изплащателни сметки №№ ********* и ********* от 16.03.2016 год. След
като си разделили получените пари подсъдимите се разбрали същата вечер отново
да извършат кражба от същия обект.
Около
23,00 часа четиримата се отправили към мястото отново с каруцата на подс. В.Д.,
като този път със себе си носили кирка. Проникнали в същото хале С-10, като
само измъкнали вратата с ръце. От друг сектор на помещението успели да изнесат
50 броя чугунени скари и отново 300 линейни метра кабел от типа СВБТ 3x1,5
кв.м. Вещите отнесли на същото място, където и предната нощ скрили
откраднатото. Подготвили скарите за предаването им на пункта, като ги
натрошили. Сутринта на 17.03.2016 год. отново предали откраднатите вещи на
пункта, като за сделката била издадена покупко-изплащателна сметка № *********.
Още
на 16.03.2016 год. сутринта, около 07,00 часа свид. Д.Б. бил уведомен от
охраната на обекта, че от хале С-10 има извършена кражба. Направил проверка и
установил липсата на 25 броя чугунени скари и 300 л.м. кабел от посочения
по горе тип. За установеното уведомил органите на разследване и било образувано
настоящото наказателно производство.
На
17.03.2016 год. охранител на обекта отново констатирал извършена през нощта
кражба и уведомил свид. Д.Б.. Този път от същото хале, но от друг негов сектор
липсвали 50 броя чугунени скари и отново 300 л.м. кабел от типа СВБТ 3x1,5 кв.м. Свид. Д.Б.
открил забравената от подсъдимите на място кирка, която с протокол за
доброволно предаване от 05.04.2016 год. предал на разследващия орган. Със същия
протокол предал и парче от ел. проводник, като мостра на вида кабел, предмет на
посегателството, както и открити в близост до халето вещи, представляващи 2
броя приспособления (камшици).
Работата
по случая била възложена на служителя в ПУ „Петолъчка” при РУ – Сливен, свид. П.Д..
Последният установил пункта, на който са били предадени вещите предмет на
деянието. С протокол за доброволно предаване от 21.03.2016 год. и от 28.03.2016
год. служителката в пункта – свид. В. И., предала 1 брой DVD със записи от
камерата на фирмата, датиращи от 16.03.2016 год. и 17.03.2016 год., както и
наличното в пункта количество предаден отпадък, предмет на настоящото деяние в
количество 620 кг.
Същото срещу разписка било върнато на свид. Д.Б..
Пред
свид. П.Д. подсъдимите признали за извършеното от тях и обяснили механизма на
деянието.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно – оценителна експертиза,
стойността на движимите вещи, предмет на деянието, към момента на извършване на
деянието, възлиза на сумата от 2 115,00 лева.
Видно
от заключението на изготвената съдебно – техническа експертиза, от цифров
носител на данни са били свалени на хартиен носител снимки от охранителни
камери на пункт за вторични суровини на фирма „Джи Ес” ЕООД – гр. Ямбол, за
времето от 11,00 часа до 13,00 часа на 16.03.2016 год. и от 10,00 часа до 11,00
часа на 17.03.2016 год.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимите и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили
съдебно-оценителната експертиза и съдебно – техническа експертиза, тъй като
няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимите И.С.Р., В.С.Д. и Р.И.А.
са осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а подсъдимият И.С.Н. е осъществил
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като в периода от 15.03.2016 год. до
17.03.2016 год. в землището на с. Камен, общ. Сливен, в условията на
продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив за подс. И.С.Р.,
подс. В.С.Д. и подс. Р.И.А., а за подс. И.С.Н. в условията на повторност и
макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор помежду си,
чрез използване на технически средства – щанга, кирка и сърп и чрез разрушаване
на преграда здраво направена за защита на имот, извършили кражба на чужди
движими вещи – 75 броя скари отводнителни чугунени с размери 100х36 см и 600 метра кабел тип СВБТ
3х1,5 кв.мм., на обща стойност 2115,00 лева (две хиляди сто и петнадесет лева),
собственост на фирма „Свиком” ЕООД гр. Сливен с упълномощен представител Д.К.Б..
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно деянието си подсъдимите И.С.Р., В.С.Д. и Р.И.А. са извършили в
условията на опасен рецидив. Видно от приложената по делото справка за съдимост
на подс. И.С.Р., същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за
извършени престъпления против собствеността, по които е търпял ефективни
наказания, в това число и по НОХД № 2057/2012 год. по описа на СлРС (влязла в
сила присъда на 09.04.2013 год.), с което е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в
тип затворническо заведение - „Затворническо общежитие от закрит тип” (л. 29-32
от делото). Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. В.С.Д.,
същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления
против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в това число и по
НОХД № 1780/2010 год. по описа на СлРС (влязла в сила присъда на 06.04.2011
год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години
и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип
затворническо заведение - „Затворническо общежитие от закрит тип” (л. 33- 39 от
делото). Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. Р.И.А.,
същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления
против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в това число и по
НОХД № 153/2012 год. по описа на РС - Бургас (влязла в сила присъда на
01.02.2013 год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в тип
затворническо заведение - „Затвор” (л. 40 - 65 от делото).
Безспорно
е установено, че деянието си подс. И.С.Н. е извършил в условията на повторност,
тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост на същия (л. 66 - 69
от делото), той е извършил деянието по настоящото дело, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за друго такова престъпление против собствеността – по
НОХД № 1009/2015 год. на СлРС, присъдата е влязла в сила на 05.11.2015 год., на
подс. Н. е наложено наказание „Пробация”.
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно: предварителен сговор между подсъдимите за
осъществяване на деянието, разрушаване на преграда здраво направена за защита
на имот (дървена врата) и използване на технически средства (щанга, кирка и
сърп).
Подсъдимият
И.С.Н. е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, но с нормално
за възрастта си интелектуално и физическо състояние, което му е позволявало да
разбира свойството и значението на деянието си и да може да ръководи постъпките
си. Няма данни към този момент той да е бил със забавено развитие или да е
страдал със заболяване, което да не му е позволявало от интелектуална страна да
не осъзнава извършеното.
Безспорно
е установено, че извършеното от четиримата подсъдими престъпление е в условията
на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, са
извършени от четиримата подсъдими през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Деянието
подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от него
с цел лично облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се
разпоредили с тях. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното от тях
съжаление за извършеното, а за подс. И.С.Р. и подс. И.С.Н. и липсата на други
образувани наказателни производства.
Като
отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, съдът отчете негативните им
характеристични данни.
Предишните
осъждания на подсъдимите И.С.Р., В.С.Д. и Р.И.А. за престъпления по глава V,
раздел І от НК, съдът не прецени като отегчаващи вината им обстоятелства, тъй
като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране на деянието по чл.
196, ал. 1, т. 2 от НК.
Предишните
осъждания на подсъдимия И.С.Н., съдът не прецени като отегчаващи вината му
обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране
на деянието му по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
Преди
да прецени изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия И.С.Н., съдът
редуцира предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК наказание съобразно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
всеки един от подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на
генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимите И.С.Р.,
В.С.Д., Р.И.А. и И.С.Н. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в
сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от тях самопризнание и
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената
редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от
подсъдимите в периода от 15.03.2016 год. до 17.03.2016 год., т.е. след влизане
в сила на посоченото изменение на НК.
С
оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимите:
На
подсъдимия И.С.Р. за извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален строг
режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие от закрит тип”.
На
подсъдимия В.С.Д. за извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, при
първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие
от закрит тип”.
На
подсъдимия Р.И.А. за извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от четири години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, при
първоначален строг режим в тип затворническо заведение „Затворническо общежитие
от закрит тип”.
На
подсъдимия И.С.Н. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и
7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК – определи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което на основание чл.
69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години
Така определените наказания на подсъдимите
съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в пълна степен на
обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те ще допринесат за
поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
По предявения граждански
иск
Съдът
счете, че предявеният от ощетеното юридическо лице „СВИКОМ” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя А.Ч., граждански иск за заплащане на сумата от 2 115,00
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието – 15.03.2016
год., както и направените по делото разноски в размер на 500,00 лева адвокатски
хонорар, е своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което
го прие за съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът
се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по
делото доказателства.
Безспорно
се установи, че подсъдимите са откраднали движими вещи – 75 броя скари
отводнителни чугунени с размери 100х36 см и 600 метра кабел тип СВБТ
3х1,5 кв.мм., на обща стойност 2115,00 лева, собственост на „СВИКОМ” ЕООД – гр.
Сливен, представлявано от управителя А.Ч.. Поради което в следствие на
виновното и противоправно поведение на подсъдимите на гражданския ищец „СВИКОМ”
ЕООД – гр. Сливен, е била причинена имуществена вреда в размер на 2115,00 лева.
В този смисъл предявеният граждански иск за сумата от 2115,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 15.03.2016 год., както и направените по
делото разноски в размер на 500,00 лева адвокатски хонорар, се явява
основателен и доказан. Съдът намира, че възражението на защитниците на
подсъдимите относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските,
направени от гражданския ищец, ако са направили такова искане. Видно от
приложения към гражданския иск Договор за правна защита и съдействие (л. 80 от
делото), гражданският ищец е направил разноски – платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Ето защо се явява основателна и
претенцията му за възлагане на тези разноски в тежест на подсъдимите. Ето защо
съдът осъди подсъдимите И.С.Р., В.С.Д., Р.И.А. и И.С.Н. да заплатят солидарно
на гражданския ищец „СВИКОМ” ЕООД – гр. Сливен, представлявано от управителя А.Ч.,
сумата от сумата от 2 115,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на деянието – 15.03.2016 год., както и направените по делото
разноски в размер на 500,00 лева адвокатски хонорар.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото, а именно: парче ел. проводник; кирка с
дължина на дървената дръжка 75
см. и метална част 35 см.; 2 броя приспособления (камшици) –
едното от дървена пръчка с кабел, а другото от метална пръчка с кабел (ВД 207
РП-Сливен) (предадени с протокол за доброволно предаване от 05.04.2016 год.,
находящ се на л.9 от ДП), които след влизане в сила на присъдата, да се
унищожат, като вещи без стойност.
Веществените
доказателства - 2 броя DVD дискове (прикачени към корицата на делото), а
именно: 1 брой диск с надпис на него „SONY
DVD+R 120 min 14.7 GB ACCU Core RW” (предаден с протокол за доброволно
предаване от 21.03.2016 год., находящ се на л.13 от ДП) и 1 брой диск, сребрист
на цвят, с надпис на него „SONY DVD+R 120 min 14.7 GB ACCU Core DVD-R 16x/1x”
(предаден с протокол за доброволно предаване от 28.03.2016 год., находящ се на
л.16 от ДП), приложени към делото, следва
да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото
дело.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият И.С.Р. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 21,20 лева (двадесет и един лева и двадесет
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият В.С.Д. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 21,20 лева (двадесет и един лева и двадесет
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Р.И.А. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 21,20 лева (двадесет и един лева и двадесет
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият И.С.Н. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 21,20 лева (двадесет и един лева и двадесет
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият И.С.Р. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 21,15 лева (двадесет и един лева и
петнадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият В.С.Д. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 21,15 лева (двадесет и един лева и
петнадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Р.И.А. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 21,15 лева (двадесет и един лева и
петнадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр. Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият И.С.Н. беше осъден да заплати държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 21,15 лева (двадесет и един лева и петнадесет
стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: