РЕШЕНИЕ № 261572
гр. Пловдив, 26.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 9372
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по И.Ж.Л. против Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно
управление – Пловдив, осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 728 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на собствения на
ищеца лек автомобил „С.К.“ с ****, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, претърпяно на 27.11.2019 г., около 8,30 ч. на Републикански път ***, посока гр. С.– гр. А., ***км., при удар в скален
скат, поради наличие на поледица на пътния участък.
Ищецът
твърди, че на 27.11.2019 г., около 8,30 ч. при движение на Републикански път ***, посока гр. С.– гр. А., ***км., Ж.И.Л., управлявал
лек автомобил „С.К.“ с ****, собственост на ищеца, губи контрол над автомобила
и се блъска в скален скат отстрани на пътя. Твърди, че причина за настъпване на
пътно-транспортното произшествие е необработен и непочистен от поледица пътен
участък. Твърди, че след удара автомобила не е в движение, тъй като стойността
на ремонта надхвърля стойността на автомобила и е налице тотална щета. Твърди,
че е образувал производство за обезпечение на доказателства, като приетата в
производството съдебно авто-техническа експертиза е установила следните вреди
по лекия автомобил: кондензатор, радиатор, носач вентилатор, вентилаторен
мотор, вентилаторна перка, ляв фар комплект, десен фар комплект, преден ляв
мигач комплект, ляв фар за мъгла, десен фар за мъгла, предна броня, решетка
радиатор преден ляв калник, капак двигател, разпределителен вал. Вещото лице е
установило стойността на ремонта в размер от 5 902 лв. и пазарната
стойност на автомобила към датата на произшествието от 2 033 лв. Твърди,
че стойността на ремонта надвишава 70 % от стойността на автомобила и макар
технически възможен, ремонтът е икономически нецелесъобразен. Сочи, че след
достигане до този извод вещото лице е определило стойността на щетата в размер
на сумата от 1 728 лв. Поддържа, че щетите се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на деянието, което обстоятелство също
било установено от вещото лице. Твърди, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е
длъжна на основание чл. 48, ал. 1 ППЗП да поддържа пътното платно от
републиканските пътища в и извън урбанизираните територии. Твърди, че
поддържането на пътищата се изразява в дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато безопасно и удобно движение през цялата година. Предвид
неотстраняване на заледяването на пътното платно чрез свои работници и
служители счита, че ответната агенция носи отговорност за причинените вреди. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“ не е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. С молба, депозирана преди
първото по делото съдебно заседание, оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва факта на настъпване на пътно-транспортното произшествие на
посоченото в исковата молба място и при посочената пътна обстановка. Счита, че
Протоколът за ПТП не установява поведението на водача и техническото състояние
на автомобила. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на автомобила, като счита, че последният се е движел с
несъобразена с пътните условия скорост. Представя доказателства, с които счита
за установено обстоятелството, че към датата на настъпване на произшествието
пътната настилка е била суха, при наличие на положителни температури и липса на
снеговалежи. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които ответникът, е възложил подръжката на републиканската
пътна инфраструктура.
Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на
работата, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на
вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо
лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. **ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на
които е възложило да поддържат в
изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. **ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Ответникът
Агенция „Пътна инфраструктура“, като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна,
тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи -
физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД
като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при
или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
Обстоятелството,
че увреденият автомобил „С.К.“ с **** е собственост на ищеца
И.Ж.Л. се установява от представеното по делото Удостоверение за техническа
изправност на МПС, както и от приложеното в производството по чл. 207 ГПК -
Свидетелство за регистрация, Част I. Това обстоятелство не е
спорно между страните.
По
делото е представен Протокол за ***г., съставен от младши автоконтрольор към РУ
– А.. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след посещение на
местопроизшествието от административен орган по контрол на движението,
последният е установил, че управляваният от Ж.И.Л., посочен като участник № 2,
лек автомобил „С.К.“ с ****, собственост на И.Ж.Л.,
при движение по път ***, км. **в посока – гр. С.– гр. А., при десен
завой излиза извън пътното платно, поради непредвидима пътна обстановка и се и
се блъска в скален скат. Като причина за настъпване на инцидента е посочена-
невзети мерки – необезопасяване на пътната настилка. В протокола е обективирана
схема на ПТП. Длъжностното лице е установило, че на лекия автомобил е причинена
следната увреда – деформация на цялата предна част на МПС и други по МПС.
Съгласно
чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба,
протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида:
1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при
материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от
Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР,
само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други.
Трайна
е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. №
750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него
действия.
В
този смисъл е и Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.
Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата,
е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството,
че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена
и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”;
В
случая длъжностното лице е установило, че на участък на пътното платно на път ***, км. **в посока –
гр. С.– гр. А., пътната настилка е била необработена, при наличие на
непредвидими пътни условия, които са довели до настъпване на процесното
произшествие, изразяващо се в излизане на автомобила от пътното платно и
последвал удар в скален скат. Длъжностното лице е установило и увреждания в
предната част на лекия автомобил. Тези обстоятелства са пряко установени от
длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните му възприятия за липсата
на обработка на пътната настилка, както и за наличие на материални щети по
лекия автомобил.
В
практиката на Върховния касационен съд се приема, че доказателствената сила на
протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на
констатираните факти, изводи за
наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт, поради което ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит
на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на авто-техническа,
медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
Съдът намира, че в случая представеният по делото Протокол за ПТП не обективира
изявления на водача, съотв. изводи на длъжностното лице, досежно механизма на
деянието, а единствено пряко установени
от последния при проверка на местопроизшествието факти досежно липсата на
обработка на пътната настилка на пътното платно и наличието на лек автомобил с
материални щети, находящ се на пътното платно. Съдът намира за необходимо да
посочи, че практиката на Върховния касационен съд в цитирания смисъл досежно
доказателствената стойност на протокола за ПТП относно неговия механизъм, е
постановена при друга конкретика на разглежданите казуси и пътно-транспортно
произшествие с двама участници, при което констатацията на длъжностното лице за
механизма на ПТП и вината на единия от водачите, не се ползва с доказателствена
сила и подлежи на установяване с всички доказателствени средства от страна на
ищеца.
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изслушана по
реда на чл. 207 ГПК в производството по ч.гр.д. № 127/2020 г. на Районен съд – А.,
се установява, че лекият автомобил е с дата на първа регистрация - 29.10.1999
г., като към датата на настъпване на произшествието е бил в експлоатация 20
години и 9 месеца. При огледа на автомобила от вещото лице са установени
следните увреждания: кондензатор, радиатор, носач вентилатор, вентилаторен
мотор, вентилаторна перка, ляв фар комплект, десен фар комплект, преден ляв
мигач комплект, ляв фар за мъгла, десен фар за мъгла, предна броня, решетка
радиатор, преден ляв калник, капак двигател и разпределителна клапа.
Експертизата е установила, че стойността на ремонта е в размер на сумата от 5 902
лв., но извършването на ремонт, включващ нови части, труд и консумативи, е
икономически нецелесъобразно, тъй като стойността му надхвърля стойността на
автомобила преди повреждането му. Вещото лице е достигнало до извод за наличие
на икономически тотална щета, тъй като стойността на ремонта надвишава 70 % от
пазарната стойност, като е определена стойността на щетите в размер от
1 728 лв.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Ж.И.Л. – водач
на увредения лек автомобил. Последният излага пред съда, че на 27.11.2019 г.
сутринта, пътувайки за работа на път ***, между квартал „Н.“ и „Ю. х.“,
при навлизане в десен завой, управляваният от него автомобил поднесъл и станал
неуправляем. Опитал се да изправи автомобила, но не успял и се ударил в левия
край на крайпътна скала. Тъй като управлявал автомобила бавно, не пострадал от
произшествието. При излизането си от автомобила установил, че пътят е силно
заледен и хлъзгав. Твърди, че е установил наличие на т.нар. „черен лед“, който
се получава от разликата между температурата на пътното платно и въздуха и не
може да се забележи при шофиране. Свидетелства, че пътят не бил третиран с
никакви инертни материали, като за предотврати други произшествия с
преминаващите коли до отстраняване на авариралия му автомобил, взел предпазни
мерки, като опесъчил участъка и повикал негов приятел, за да сигнализират
преминаващите автомобили. Свидетелства, че автомобилът бил оборудван с почти
чисто нови зимни гуми. Вследствие на удара, който бил в предната част на
автомобила, се спукал радиаторът, и автомобилът не можел да се придвижва на
самоход. Обадил се на телефон 112 и след около 40-50 минути полицейски
служители пристигнали.
Настоящата
съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетеля
Л. - водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски
логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
При
съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно – представения
протокол за пътно-транспортно произшествие, изслушаните свидетелски показания и
заключението на вещото лице по съдебно авто-техническата експертиза, съдът
приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното пътно-транспортно
произшествие, а именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие
на излизане на автомобила от пътното платно, поради необезопасяване на пътния
участък с оглед климатичните условия, находящ се на пътното плато на **, км. **,
посока гр. С.– гр. А..
Причинно-следствената
връзка между наличието на необезопасена неравност върху пътното платно и
движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат е установена и
от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза.
Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа
на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху
автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът
намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от
попадането на лекия автомобил в необезопасена дупка на пътното платно.
От
представеното по делото писмо с вх. № 27466/13.04.2021 г., приложено в
изпълнение на указанията на съда на основание чл. 190 ГПК, се установява, че
пътното платно, на което е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие,
а именно път **, км. 45, представлява част от републиканската пътна мрежа.
Следователно и доколкото
процесният път е публична държавна собственост, за неговото поддържане и
стопанисване отговаря Агенция „Пътна инфраструктура”, тъй като тъй като
съгласно чл. 167, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДвП на ответника принадлежи правното
задължение да контролира състоянието и изправността на пътната настилка и
пътните съоръжения, да го поддържа в изправно състояние, като отсранява
във възможно най-кратък срок препятствията по него.
По
силата на ЗДвП на ответната агенция е вменено задължение да стопанисва и
поддържа републиканската пътна инфраструктура, което включва и недопускането на
заледяване по пътя в зимни пътни условия. Агенцията изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването
на възложената работа по поддръжката на улиците, част от републиканската пътна
инфраструктура.
В
случая агенцията е възложила подръжката на републиканската пътна мрежа в района
на настъпилото пътно-транспортно произшествие е възложено на „Европейски
пътища“ АД, което обстоятелство се установява от представения по делото
Сертификат № 1 по месечно задание за м. ноември 2019 г. за извършване на
дейностите по поддържането (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи) на републиканските пътища на територията на
Областно пътно управление - Пловдив. Това обстоятелство не изключва отговорността
на агенцията, доколкото съгласно чл. 167, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДвП на
ответника принадлежи правното задължение да контролира състоянието и
изправността на пътната настилка и пътните съоръжения. Установяване на
обстоятелството, че процесната неизправност на пътното платно е възникнала
поради пълно неизпълнение или неточно изпълнение на договорно задължение със
субект, на който Агенция „Пътна инфраструктура” е възложила поддържането на
пътното платно, вследствие на деликт, причинен от трето лице или от противоправното
поведения на негов служител, е предмет на друго производство за евентуално
ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност на изпълнителя.
В
случая наличието на заледяване на пътното платно към датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – 27.11.2019 г., се установи по безспорен
начин от събраните в производството по делото доказателства, а именно
Протоколът за ПТП, съставен след осъществено посещение на място от полицейски
служител и показанията на водача на увредения автомобил.
В
производството по делото ответникът твърди, че е осъществил всички необходими
действия за обезопасяване на пътната настилка. Представен е месечен отчет за
зимно поддържане за м. ноември 2019 г., от който се установява, че
средно-дневната температура на 27.11.2019 г. е била между 10 и 14 градуса, като
е посочено, че не е осъществявано опесъчаване/обезопасяване против хлъзгане.
Отбелязано е, че не е имало снеговалежи и пътната настилка е била суха. Съдът
намира, че в производството по делото бе безспорно установено, че към момента
на настъпване на произшествието, пътното платно е било заледено, което
заледяване не е било видимо и установимо при шофиране. Ответникът установи, че
е възложил осъществяване на дейността по зимно поддържане на пътния участък. Съдът
намира, че не са били предприети всички необходими мерки за осигуряване на
безопасното придвижване на пътни превозни средства в зимни условия, свързани с
възможността за наличие на заледяване по пътната настилка и отстраняване на
опасността при придвижване. В случая произшествието е настъпило в ранните
часове на деня, когато температурите са по-ниски от очакваните средно-дневни
температури, поради което ответната агенция е следвало да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на заледяването, съответно при налично
заледяване – за безопасното придвижване на автомобилите, чрез опесъчаване или
обезопасяване с други химични материали, което в случая не е сторено.
С
оглед на това, че наличието на заледяване на пътното платно, явяващо се причина
за пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на очертаните
по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за обезопасяването на
пътното платно, агенцията отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението
на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния резултат от страна на
водача - участник в произшествието, остана недоказано в производството по
делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване
на това правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по
делото, не установи в процеса на доказване своите възражения. Не се установи и
наличие на техническа неизправност на автомобила.
Следователно,
за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу
Агенция “Пътна инфраструктура”. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители
при ответника при или при повод на извършваната от тях работа,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения
от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Дължимото
обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния
увреден автомобил се установява от изслушаната по делото съдебно
авто-техническа експертиза, която е установила размера на вредата при достигане
на извод за наличие на тотална щета на автомобила. Искът е основателен до установения от вещото лице размер на
щетата, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й
предявен размер от 1 728 лв.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 369, 12 лв., от които сумата от 69,
12 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство следва да бъдат
присъдени и разноските, сторени от ищеца в производството по допускане на
обезпечение на доказателства по ч.гр.д. № 127/2020 г. по описа на Районен съд –
А., в размер на сумата от общо 570 лв., от които 20 лв. за държавна такса, 250
лв. – депозит за вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, за които са
представени доказателства. За да достигне до този правен извод съдът съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно
неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД Агенция “Пътна инфраструктура” - София, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония" №3, с адрес за призоваване гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 22 – чрез специализирано звено Областно
пътно управление – гр. Пловдив, да
заплати на И.Ж.Л., ЕГН **********,
с адрес *** А, сумата от 1 728 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди причинени на собствения на ищеца лек автомобил „С.К.“ с ****,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, претърпяно на 27.11.2019 г.,
около 8,30 ч. на Републикански път ***, посока
гр. С.– гр. А., *** -и км., при удар в скален скат, поради наличие на поледица
на пътния участък.
ОСЪЖДА
Агенция “Пътна
инфраструктура” - София да заплати на
И.Ж.Л. сумата от 570 лв. – разноски
в производството по обезпечение на доказателства по ч.гр.д. № 127/2020 г. по
описа на Районен съд – А. и сумата от 369,
12 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 9372/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, XV граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК