Решение по дело №4948/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5
Дата: 4 януари 2016 г. (в сила от 27 февруари 2016 г.)
Съдия: Станислава Пенкова Казакова
Дело: 20131100904948
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 август 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,04.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА КАЗАКОВА

 

 

При участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Казакова т.д. № 4948 по описа за 2013 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК.

Постъпила е искова молба от “Ю.Б.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** против “С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и  Г.М.И., ЕГН**********, с адрес: ***,   в която твърди, че с първия ответник е   сключен договор за банков кредит от 12.08.2008г, по силата на който на дружеството е предоставен кредит под формата на  кредитна линия в размер на  35 000лв., като кредитът е усвоен изцяло. Твърди, че с втория ответник е сключен договор за поръчителство, с който същият е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя относно изпълнение на задълженията му по договора за кредит. Твърди, че договорът е изменян с допълнителни споразумения, като   е намален размера на предоставения кредит, извършени са три преструктурирания на кредита, като натрупаните и непогасени просрочия се преструктурират към размера на усвоената и непогасена главница, която  се увеличава в размер на 35 375,05лв. Твърди, че задълженията се погасяват  съгласно анекс №5, като е уговорен 12 месечен период на облекчено плащане на годишна лихва в размер на 13,85%, като след изтичане на този период кредитополучателят дължи лихва  в размер на сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми и договорна лихвена надбавка в размер на 3,49%, а при просрочие дължимата лихва се увеличава автоматично с  наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Твърди, че ответниците  дължат и уговорените в договора такси, като поради непогасяване на месечна вноска с падеж 21.04.2012г. в размер на 425,98лв., на основание чл.8 от анекс №5 банката е обявила цялото задължение за предсрочно изикуемо, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано гр.д.№8865/2013г. по описа на СРС. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответниците са подали възражения, поради  което банката има правен интерес от предявяването на установителни искове. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът има вземания към тях по процесния договор в размер на  40 923,25лв,. от които  35 375,05лв.,  главница, ведно със законната лихва върху  нея от 28.02.2013г. до окончателното плащане,  5 315, 46лв., договорни лихви за периода 21.04.2012г. до 27.02.2013г., 232, 74лв., такси за периода 31.10.2008г. до 27.02.2013г., като му присъди направените по делото разноски.

Ответниците са  депозирали писмен отговор в срок, с който изразяват становище, че исковете са недопустими и неоснователни, като твърдят, че още през 2012г. са уведомили банката, че се спира обслужването на кредита, но банката е променила едностранно условията по договора и е намалила договорения кредит, а ответниците са подписали анекс №1 с особено мнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори по делото и видно от представения договор за  банков кредит, продукт „Б.Р.Л.-П.” №*** от 12.08.2008г., че между “Ю.Б.” АД  и “С.” ЕООД е сключен договор за кредит, по силата на който банката е поела задължение да предостави на ответника кредит под формата на  кредитна линия в размер до  35 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят е поел задължение да го ползва и  върне, ведно с дължимите лихви при условията на договора. Уговореният срок за връщане на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка.

Съобразно договора, за първия месец кредитополучателят дължи лихва в размер на 13,85%, а за останалият период  главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, която се определя като сбор от действащия базов лихвен процент- малки фирми за лева,  увеличен с надбавка от  2,75% пункта. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване на заемната сметка. При просрочие на дължимите  погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ в размер на 10 пункта.  Кредитополучателят дължи на банката   в началото на всяка следваща година, считано от откриване на  заемната сметка, еднократно такса подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100лв., както и комисионна за ангажимент  в размер на 1% годишно върху неусвоената част  от предоставения кредит. Договорът за кредит е подписан и от втория ответник Г.М.И. в качеството му на поръчител.

 На 12.08.2008г. между ищеца и Г.М.И. е сключен договор за поръчителство, с който ответникът се е задължил спрямо банката да отговаря  солидарно с кредитополучателя “С.” ЕООД за  всички задължения по договор за  банков кредит, продукт „Б.Р.Л.-П.” №*** от 12.08.2008г., включително главница, лихви, такси, комисионни и всички разноски по събиране на вземането и претърпените от банката вреди от неизпълнението на договора. Поръчителят е поел задължение да приподпише договора за кредит, в уверение на това, че са му известни всички клаузи на договора.

 От приложението към договора е видно, че на 12.08.2008г. е открита заемната сметка по договора.

 Между страните са сключени пет анекса, с които са изменени някои клаузи на договора, като е намален размера на предоставения кредит до размера на усвоените към датата на анекс №1суми,  оставащата сума на просрочените към 18.07.2011г./датата на анекс №5/ главница и лихва по кредита се преоформя служебно чрез натрупване към редовна главница, като общата сума е в размер на 35 375,05лв., включваща усвоена и непогасена главница, просрочени главница и лихва и дължими такси, комисионни и други разноски по договора. Страните са се споразумели  за въвеждане на облекчен ред за погасяване на дълга, като кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от 21 число, следващо датата на внасяне на сумата от 800лв., като за този период кредитополучателят дължи върху дълга фиксирана годишна лихва  в размер на 13,85%, а след изтичането му  на всяко 21-во число от месеца дължи лихва  в размер на сбора от базисния лихвен процент-малки фирми за лева и договорна лихвена надбавка в размер на 3,49пункта.  Дългът, включително и лихвата, се погасяват, съгласно анекс №5, съобразно погасителен план, неразделна част от анекса, след изтичане на периода на облекчено погасяване на дълга, като кредитополучателят погасява остатъка от дълга, заедно с дължимата лихва, на равни месечни анюитетни вноски, чийто размер е определен с плана,  с краен срок на погасяване 12.08.2018г. При просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на дълг, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие в размер на 10 пункта.

 Съгласно чл.8 от анекс №5, в случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване на дълга, кредитополучателят не заплати в срок една дължима месечна вноска, същият губи правото да ползва облекчения ред за погасяване, като в този случай банката има право едностранно и без да е необходимо  каквото и да било волеизявление на кредитополучателя,  да прекрати прилагането на облекчения ред, както и да обяви дълга за незабавно изцяло и предсрочно изискуем. Поръчителят, подписал всички анекси, се е задължил да отговаря спрямо банката за заплащане на всяко едно и всички задължения по договора за кредит и анексите към него, включително и така, както са предоговорени съгласно съответния анекс.

 Съобразно погасителния план към анекс №5, месечните вноски са с  падеж 21-во число на съответния месец, а вноската с падеж 21.04.2012. е в размер на 425,98лв., от които 408,29лв. лихва и 17,69лв. такса.

 Ищецът е представил банкови бордера, от които се установява, че “Ю.Б.” АД  е извършил преводи по сметка на  “С.” ЕООД в изпълнение на задължението си по договора да предостави кредит в размер на 35 000лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно и компетентно, се установява, че усвоената сума по процесния договор е  в размер на 36 548,35лв., като в нея  са включени преструктурирането на дължимите суми съгласно анекси №№3 и 5. Според вещото лице, извършените погасявания на главницата са общо в размер на 1 173,30лв., поради което неиздължената главница е в размер на 35 375,05лв. Начислените лихви по кредита са общо в размер на 23 774,13лв., от тях платените  лихви  са в размер на 18 458,67лв., като последното плащане е извършено на 21.05.2015г. и с него е погасена сума от 387,31лв. Според заключението, размерът на неплатените лихви е 5 315,46лв. Начислените такси са общо в размер на 1 098,38лв., платени са 865,64лв., поради което дължими са 232,74лв.

 От допълнителното заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът приема, се установява, че последните плащания за погасяване на  главница са на 19.07.2011г., за погасяване на договорни лихви на 21.05.2012г., а за погасяване на такси на 21.05.2012г. Начислените лихви са за периода 12.08.2008г до 27.02.203г., а начислените такси са за периода 31.01.2008г. до 21.02.2013г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК съгласно погасителния план са настъпили падежите на осем вноски по главницата общо в размер на 2 256,59лв.

От приложения заверен препис от  ч. гр.д.№8865/13г. по описа на СРС, ГО, 28 състав е видно, че същото е образувано по заявление на “Ю.Б.” АД    за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу  “С.” ЕООД и  Г.М.И. за сумата от 40 923,25лв,. от които  35 375,05лв.,  главница, ведно със законната лихва върху  нея от 28.02.2013г. до окончателното плащане,  5 315, 46лв., договорни лихви за периода 21.04.2012г. до 27.02.2013г., 232, 74лв., такси за периода 31.10.2008г. до 27.02.2013г., както и разноски, включващи държавна такса в размер на 818,47лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1031,08лв.

СРС е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за претендираните суми, като в срока по чл.414 от ГПК   е подадено възражение от длъжниците срещу заповедта за изпълнение,  а заявителят е предявил установителните искове в срока по чл.415,ал.1 от ГПК, видно от съобщението до “Ю.Б.” АД.

 Заявителят е представил писмо изх.№F96/28.01.2013г., с което банката е обявила цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо, на основание чл.8 от анекс №5 поради неплащане в срок на месечна вноска с падеж 21.04.2012г. Писмото е получено от представител на кредитополучателя на 31.01.2013г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

 Установителните искове, предмет на настоящото производство,  са допустими, тъй като в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжниците,  а исковете са  предявени в срока по чл. 415,ал.1 от ГПК.

От събраните по делото доказателства се установи, че  между “Ю.Б.” АД    и  “С.” ЕООД е сключен договор за кредит, по силата на който банката е поела задължение да предостави на ответника кредит  под формата на кредитна линия в размер на 35 000 лв.

 Ищецът е сключил с Г.М.И. договор за поръчителство, с който ответникът се е задължил спрямо банката да отговаря  солидарно с кредитополучателя “С.” ЕООД за  всички задължения по процесния договор за  банков кредит.

Неоснователно е възражението на ответниците, че анекс №1 е сключен при липса на съгласие, тъй като от тяхна страна той бил подписан с „особено мнение”. Договорът за кредит, както и всички анекси към него, са подписани от кредитополучателя и поръчителя, поради което между страните са възникнали валидно облигационни правоотношения по   договор за банков кредит и договор за поръчителство.

 От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице се установи, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената сума.

С анекси страните са изменяли  договора, като са приели погасителен план, 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като са преструктурирали последния.

 Поради неплащане в срок на погасителна вноска от 21.04.2012г. банката е упражнила  потестативното си право по чл.8 от анекс №5 към процесния договор за кредит да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез едностранно волеизявление, обективирано в писмо с изх.№F96/28.01.2013г., което е получено от кредитополучателя.

 Съобразно заключението на вещото лице, непогасената главница по договора е в размер на 35 375,05лв.,   неплатените договорни лихви за периода 21.04.2012г. до 27.02.2013г. са в размер на  5 315, 46лв., а дължимите такси за периода 31.10.2008г. до 27.02.2013г. са в размер на 232, 74лв.

Ответниците не са представили доказателства за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, поради което съдът приема, че в полза на ищеца съществуват вземания в претендирания размер и предявените искове са изцяло основателни.

Съгласно т.12 от ТР по т.д.№4/2013г.  на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по  чл.422 от ГПК, следва да се  произнесе за дължимостта на разноските, направени  и в заповедното производство.

Ищецът е направил разноски в заповедното производство  в размер на 1849,55лв., от които 818,47лв. държавна такса  и адвокатско възнаграждение в размер на 1031,08лв.

В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 818,47лв . и  за възнаграждение на вещо лице в размер на 600лв.

 При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1849,55лв., представляващи разноски, направени в заповедното производство, както и сумата от 1418,47лв., разноски, направени в настоящото производство.

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по  предявените от “Ю.Б.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** против “С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и  Г.М.И., ЕГН**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на “С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и  Г.М.И., ЕГН**********, с адрес: ***, че ответниците дължат солидарно  на ищеца сумата от 40 923,25лв,. от които  35 375,05лв.,  главница по договор за  банков кредит, продукт „Б.Р.Л.-П.” №*** от 12.08.2008г., ведно със законната лихва върху  нея от 28.02.2013г. до окончателното плащане,  5 315, 46лв., договорни лихви за периода 21.04.2012г. до 27.02.2013г. и  232, 74лв., такси за периода 31.10.2008г. до 27.02.2013г.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК “С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и  Г.М.И., ЕГН**********, с адрес: *** да заплатят на “Ю.Б.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***,  сумата от 1849,55лв., представляваща разноски, направени по гр.д.№8865/2013г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, както и сумата от 1418,47лв., представляваща разноски, направени в настоящото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: