Р Е Ш
Е Н И Е
№ 197
гр.Габрово,21.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: В.ГЕНЖОВА
Г.КОСЕВА
при секретаря В.Григорова......, като разгледа
докладваното от съдията Топалова в.гр.д. № 260 по описа за 2018 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация
–София” ЕАД гр. София против решение № 204/19.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 2171/2017 г. по описа на Габровски районен съд.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон.
Неправилно съдът приел, че ответниците не са клиенти
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1 т.42 от ЗЕ. Законът дал
легална дефиниция на понятието „клиент на топлинна енергия”, като без значение
било дали лицето е обитавало имота и дали е консумирало топлинна енергия
лично.Не било необходимо да се доказва кой е държател на имота или кое лице е
потребило реално топлинната енергия. Нямало значение и на чие име се води
партидата на имота в дружеството, тъй като това имало само вътрешно счетоводно
значение, но не и правно.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат
присъдени и направените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който жалбата се оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната
неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.422 ГПК. Безспорно е, а се установява и от приложеното ч. гр.
д. № 1615/2017 год. по описа на Габровски районен съд, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответниците за следните
суми: 1847.10 лв. - главница за
периода 1.05.2014 г. – 30.04.2016 г., лихва в размер
на 128.41 лв. за периода 15.10.2015 г. до 10.01.2017 г., законната лихва
върху главницата от 18.01.2017 г. до изплащане на
вземането, както и 39.51 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, за доставена
топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. ***. Заявлението е уважено и е
издадена Заповед за изпълнение №2735/11.07.2017 г. за
претендираните вземания.
Спорно е дължат ли ответниците исковите суми
за топлоенергия, за посочения в исковата молба период, за които е издадена
срещу тях заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се
установява, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №112, томІІІ, рег.№21787,
н.дело№423/2007г. на нотариус с рег.№* на НК, на 25.09.2007г., И.К.Х. продава на Е.Д.Ш.
следния собствен недвижим имот: апартамент
№*, находящ се в гр.***, с площ от
70.76кв.м., като продавачът И.К.Х. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
имота.
Представения препис – извлечение от
акт за смърт, издаден на 12.05.2016г. от *** Община, *** въз основа на акт за смърт №0292/12.05.2016г,
удостоверява, че лицето И.К.Х., ЕГН ***,б.ж. на гр.*** е починала на
07.05.2016г..
С
нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим
имот №37, томІІІ, рег.№4995,
н.дело№248/2016г. на нотариус с рег.№* на НК, на 17.08.2016г., ответниците Е.Д.Ш.
и Ц.Г.Ш. продават на С.Г.Л.
гореописания недвижим имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за
битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение.
От събраните писмени доказателства по
делото е безспорно установено, че титуляр
на партидата през процесния период е била И.К.Х.. На
25.09.2007г., тя е продала обекта
на топлоснабдяване на ответниците,
като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
на имота. И.К.Х. е починала на
07.05.2016г.. Претендираното вземане е
за доставена топлинна
енергия през периода 01.05.2014г.-
30.04.2016г., през който ползвател на обекта е И.К.Х.. През този период
тя не е
закривала партидата си.
От
изложеното се налага извода, че И.К.Х., се
явява потребител на доставената топлинна
енергия през периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г. за имота, намиращ се в
гр.*** и задължено лице за плащането й към „Топлофикация София”
ЕАД.
Въззивният съд,
в настоящия си състав, споделя напълно правните и фактически доводи на районния
съд и препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.
Неоснователно е
оплакването в жалбата, че процесните суми
се дължат от ответниците по делото в качеството им на клиенти на топлинна
енергия.Както вече се посочи, те са били собственици на имота, но при
извършената продажба прехвърлителката е запазила за себе си пожизнено правото
на ползване върху апартамента. Тя е титуляр на партидата и след продажбата
промяна не е извършвана. В качеството си на титуляр на вещното право на
ползване върху имота, тя е негов ползвател и потребител по смисъла на чл.153
ал.1 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски пред
въззивната инстанция в размер на по 325 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 204/19.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2171/2017 г. по
описа на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК831609046, седалище и адрес на
управление: гр.София 1680, общ. Красно село, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на Ц.Г.Ш.,
ЕГН *** и Е.Д.Ш., ЕГН ***,
направените разноски по делото в
размер на по 325 лв. на всеки от тях.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: