РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. В., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от В. Й. М.Въззивно гражданско дело №
20211300500427 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по жалби от В. Й. Т., с адрес гр.С., кв.’’Л.”,
ул.»Х.Ц.» №*,С.Т., Т. ЕГН : ********** и „П.Н.-В. „ООД , ЕИК : * СРЕЩУ:
Решение №70/2.07.2021г., постановено по гр.д.№ 441/2020г. на РС-Б.
Поддържат във въззивните жалби, че не са доволни от горното решение,
с което се обявява за недействителен по отношение на А. А. Н. договора за
покупко-продажба на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор
03616.47.5 от 8 201 кв.м в м.»К.» в землището на гр.Б., обл.В. и ПИ с
идентификатор 05582.40.18 от 20 003 кв.м в м.»В.Л.», сключен с нот.акт
№*/28.08.2020г., том *, дело № 203/2020г. между «П.В.-В.»ООД с ЕИК * и С.
Т. Т. с ЕГН ********** и в определения от закона срок го обжалват с молба
съда да го обезсили като недопустимо или да го отмени изцяло като
неправилно - незаконосъобраазно, необоснованно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон, като претендират и разноските за двете съдебни инстанции.
1
Посочват, че атакуваното с въззивната жалба съдебно решение е
недопустимо - още преди даване ход на делото е оспорен надлежно подписа
на ищеца върху адвокатското пълномощно .Съдът назначил съдебно-
почеркова експертиза, като не е извършено изслушване на вещото лице, то не
е призовано и не се явило в съдебно заседание, не са запознати със
заключението на тази експертиза .
Поддържа се, че продажбата на процесиите имоти е извършена много
преди вписването на исковата молба, което само по себе си прави иска
неоснователен, длъжникът по никакъв начин не е намалил имуществото си, то
е претърпяло трансформация - от недвижим имот в пари, за които няма
доказателства да не са налични. При това положение няма как да се приеме,
че длъжникът е увредил кредитора - напротив - цената на продадените два
имота е доста над средната за региона и реално длъжникът е увеличил
имуществото си с продажбата на двата имота, а не го е намалил. Посочва, че
нито длъжникът, нито третото лице няма как да знае за увреждане интересите
на кредитора. Длъжникът "П.Н.-В." никога не е имал съобщение от
кредитора, а това го прави едва с исковата молба в РС Б. на 13.11.2020г. след
като имотите са продадени.
Последното е в съответствие с изричната разпоредба на чл.135, ал.1,
предл. трето от ЗЗД в която се определя, че недействителността не засяга
правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди
вписване на истинската молба за обявяване на недействителността.
Длъжникът по никакъв начин не е могъл да знае за заведеното срещу него
изпълнително дело, тъй като първото съобщение от съдебен изпълнител
длъжникът получава едва на 25.09.2020г. - повече от месец след изповядване
на сделката. Длъжникът няма как да знае, че срещу него има издаден
изпълнителен лист, преди това да му е съобщено от съдебния изпълнител -
издаването на изпълнителен лист не се съобщава от съда на другата страна по
делото.
Посочват, че е неправилно становището от мотивите на съдебното решение,
касаещо знанието на третото лице. Купувачът по възмездната сделка - втория
ответник С. Т. Т. и третия ответник - съпругата му В. Й. Т. никога не са били
в течение на търговските работи на продавача «П.Н.-Вест»ООД и никога не
са имали информация за неговите задължения от какъвто и да било характер,
2
най-малко пък са знаели за неговото задължение към А.Н.. Купувачът по
сделката на процесиите имоти - втория ответник С. Т. Т. никога не е действал
като пълномощник или по някакъв друг начин за търговските или други дела
на «П.Н.-В.»ООД. Той има съвсем друга сфера на дейност и няма никакви
допирни точки с дейността на «П.Н.- В»ООД.
Твърди се, че Съдът е допуснал процесуални нарушения и при разпита
на допуснатия свидетел.Първоинстанционният съд е допуснал да се
произнесе при неизяснена фактическа обстановка по делото, като не е задал
нито един уточняващ въпрос на свидетеля.
Знанието за увреждане на длъжника е достатъчно, когато актът на
разпореждане е безвъзмезден. Ако актът е възмезден, необходимо е знание и
у лицето, с което длъжникът е договарял, като знанието се предполага ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. За
да е налице знание, не е необходимо третото лице да знае всичко за дълга,
достатъчно е то да е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат
задължението.
Заявявят, че никога не са имали информация за задължения на «П.Н.-
В»ООД от какъвто и да било характер, най-малко за задължения на «П.Н.-
В.»ООД към А.Н..
Молят съда да обезсили атакуваното с въззивната жалба решение
№70/2.07.2021г., постановено по гр.д.№ 441/2020г. на РС-Б., 2 гр.състав като
недопустимо или да го отмени изцяло като неправилно - незаконосъобраазно,
необоснованно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила и в нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалба А. А. Н., гражданин на Руската федерация не е
подал отговор на въззивните жалби.
ВОС, като взе предвид постъпилите жалби, твърденията на страните
събраните по делото доказателства и съобразявайки ги в съвкупност,
прие за установено следното : Предявеният иск е с пр. осн. чл. 135 ЗЗД.
С решение №70/2.07.2021г., постановено по гр.д.№ 441/2020г. РС-Б.,
обявява за недействителен по отношение на А. А. Н., роден на **********г.,
гражданин на Р.Ф. с постоянен адрес гр. Т., Р.Ф., ул. „Ф.“, дом * договора за
покупко-продажба на следните недвижими имоти : ПИ с идентификатор
03616.47.5 от 8201кв.м. в м. “К.” в земл. на гр. Б., обл. В. и ПИ с
3
идентификатор 05582.40.18 от 20003кв.м. в м. “В.Л.” в земл. на с. Б., обл. В.,
сключен с нот. акт № */28.08.2020 г., том *, дело № 203/2020г. между „П.Н.-
В.“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.“, бл. *,
вх.*, ет., ап.* и С. Т. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Л.",
ул. „Х.Ц.“ № *. Дружеството е осъдено да заплати на А. А. Н., разноски по
делото в размер на 50.00лв. - държ. такса, 125.00лв. - възнаграждение на в.
лице, 67.50 лв. и 200.00лв. - адвокатско възнаграждение.
По делото се установи, че ищецът А. А. Н., гражданин на Р.Ф. е
кредитор на ответника „П.Н.-В.“ ООД. С решение № 668/21.03.2019 г. по
в.гр.д. № 1770/2018г. на САС и Определение от 02.10.2015г. по гр.д. №
13511/2014г. ответника „П.Н.-В.“ ООД е осъден да заплати на ищеца сумата
общо 6 600.00 лв. - разноски пред първата и пред въззивната инстанция по
делото, за което на ищеца е издаден изп. лист на 19.06.2020г. от СГС.
С Определение № 158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г., второ т.о. не
е допуснато до обжалване Решение № 668/21.03.2019г., по в.гр.д. №
1770/2018 г. на САС.
С договор за продажба на недвижим имот, сключен на 30.12.04 г. ответника
„П.Н.-В.“ ООД е продал на ответника С. Т. Т. недвижими имоти ПИ с
идентификатор 03616.47.5 от 8201кв.м. в м. “К.” в земл. на гр. Б., обл. В. и
ПИ с идентификатор 05582.40.18 от 20003кв.м. в м. “В. л.” в земл. на с. Б.,
обл. В. Сделката е обективирана в нот. акт № 42/28.08.2020 г., том II, дело №
203/2020г.
Длъжникът е узнал за изп. дело на 25.09.2020г., т.е. по-късно от извършване
на сделката.
В. Й. Т. е съпруга на С. Т. Т. и са придобили проц. недв. имоти в режим на
СИО.
С. В. М./ на ответниците „П.Н.-В“ ООД и С. Т. Т./ в показанията си твърди, че
никога не е чувал сина и снахата на ответника да са се интересували от
фирмата на Т. Т. - техен баща и свекър.
При така установеното фактическа обстановка, БРс е стигнал до
правилния извод за наличието на ФС на чл.135 ал.1 ЗЗД, за успешното
провеждане на който следва да се установи , че ищецът има качеството
кредитор спрямо ответника - длъжник, че вземането му предхожда
извършването на правното действие, че е извършено правно действие от
4
длъжника-ответник, което уврежда кредитора - с което длъжника е намалил
имуществото си, че е налице знанието на длъжника - ответник, че с
атакуваното пр. действие уврежда интересите на кредитора, а когато сделката
е възмездна - и договарящото с длъжника лице трябва да е знаело за
увреждането.
Ако лицето, с което длъжникът е договарял, е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД се
прилага презумпцията за знание, т.е. знанието за увреждането се предполага
до доказване на противното, като в доказателствената тежест на ответника е
да обори презумпцията за знание.
Съдът приема, че са доказани всички изискуеми се от закона предпоставки за
уважаване на иска и обявяване договора за продажба на имотите за
недействителен по отношение на ищеца.
Налице е първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД -
че ищецът има качеството на кредитор спрямо първия ответник „П.Н.-В.“
ООД: В производството по П. иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба
факти. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор като материална
предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правен интерес. В настоящия случай качеството на кредитор на
ищеца произтича от представения по делото изп. лист за вземане в р-р на 6
600.00лв. - изп. лист на 19.06.2020г. от СГС въз осн. на Определение №
158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г., второ т.о.решение №
668/21.03.2019 г. по в.гр.д. № 1770/2018г. на САС и Определение от
02.10.2015г. по гр.д. № 13511/2014г., на основание на които ищецът
претендира качеството си на кредитор по отношение на ответника „П.Н.-В.“
ООД.
В процеса е установена и втората предпоставка на предявения иск по
чл. 135 от ЗЗД - че процесната покупко-продажба е увреждаща ищеца-
кредитор, тъй като с тази сделка ответникът-длъжник намалява имуществото
си, което служи като общо обезпечение за изпълнение на задълженията му
към ищеца и затруднява удовлетворяването му.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
5
на кредитора спрямо длъжника - напр., когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. В настоящия случай с извършената
разпоредителна сделка, покупко-продажба на посочените по-горе недвижими
имоти, ответникът „П.Н.-В“ ООД уврежда ищеца, намалявайки имуществото
си. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое длъжниково
имущество да се удовлетвори /арг. от чл. 133 ЗЗД/, поради което всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му, обективно го уврежда.
Поради това е неоснователен доводът във въззивните жалби , че
поради неговата възмездност това разпоредително действие не е увреждащо.
По делото е безспорно установено, че атакуваната разпоредителна
сделка е извършена, след като вземането на кредитора е възникнало, с оглед
на което е налице и третата предпоставка за уважаване на претенцията с пр.
осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Задължението на ответника „П. Н.-В.“ ООД е възникнало с постановяване на
Определение № 158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г., с което не е
допуснато до обжалване Решение № 668/21.03.2019 г., постановено по в.гр.д.
№ 1770/2018 г. на САС. Атакуваната сделка е извърена на 28.08.2020г.
Неоснователни са твърденията във въззивните жалби, че искът е
неоснователен поради извършено разпореждане от ответното дружество
„П.Н. -В.“ ООД, както и придобиването на имота от жалбоподателя С.Т. -
преди вписване на исковата молба с пр. осн. чл. 135 ЗЗД.
Ответникът С.Т. няма качеството трето добросъвестно лице по см. на
чл. 135 ал.1, изр. 3 ЗЗД/арг. от т. 3 от мотивите на Тълкувателно решение №
2/09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК/
Налице са и субективните предпоставки за уважаване на претенцията с
пр. осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно знание на длъжника и на третото лице, с
което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора. Атакуваната
разпоредителна сделка в настоящия случай е сключена от длъжника „П.Н.-В.“
ООД след като на същия му е известно, че има кредитор - след като е
постановено Определение № 158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г.
Знанието на длъжника произтича от съществуването на негово задължение,
което не е удовлетворено, поради което субективният елемент по отношение
на длъжника, който е извършил разпоредителното действие със свое
6
имущество при наличието на неудовлетворено вземане на кредитора не
изисква ангажирането на нарочни доказателствени средства.
В хипотезата, когато атакуваната разпоредителна сделка е възмездна, но
длъжникът е договарял с лице, което попада в кръга на лицата по чл. 135, ал.2
ЗЗД, ищецът следва да докаже предпоставките за прилагане на презумпцията
по чл. 135, ал.2 ЗЗД, като докаже родствените отношения между длъжника и
третото лице.
В настоящия случай атакуваната сделка е възмездна, като по делото не е
спорно обстоятелството, че приобретателя по сделката ответника С. Т. е син
на управителя на ответника „П.Н.-В.“ ООД. Посоченото обстоятелство е
признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146,
ал.1, т.4 ГПК.
Относно знанието на договарящия с длъжника лице в случая е приложима
презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД.
Когато договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД установява предположението, че
знанието му се предполага до доказване на противното. Тази оборима
законова презумпция, с която се обръща тежестта за доказване в процеса,
също изхожда от основната цел на относителната недействителност по чл.
135 ЗЗД - да се даде приоритет на защитата на интересите на кредитора пред
тези на изброените близки на длъжника, които са сключили с последния
увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, а също и от
обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и
договарялият с него негов близък обикновено знаят за увреждането.
Съгласно установената съдебна практика за знанието за увреждане у лицето, с
което длъжника е договарял е приложима презумпцията по чл. 135 ал.2 ЗЗД и
в случаите, когато едната от договарящите страни е юридическо лице/ така
решение № 120/02.02.2000г. на ВКС по гр.д. № 704/1999г., пето г.о.; решение
№ 163/27.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 672/2010г., трето г.о.; решение №
219/17.02.2010г. на ВКС по т.д. № 752/2009г. второ т.о./
Презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД е оборима и нейното оборване може да се
осъществи както от длъжника, така и от приобретателя на имота, чрез
доказване, че последния не е знаел, че със сключването на сделката се
уврежда кредитора. Във връзка с това възражение , са ангажирани
7
свидетелските показания на св. В.М., който в съдебно заседание от
23.06.2021г, единствено заявява, че никога не е чувал сина и снахата на Т.Т.
да се интересуват от фирмата му.
Не са ангажирани убедителни доказателства от ответниците, които да
оборват законовата презумпция по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Презумпцията за знание
по чл. 135, ал.2 ЗЗД се опровергава при условията на пълно и главно
доказване.Доказателствената тежест изисква със свидетелите да се установят
факти, които категорично да изключат възможността договарящият низходящ
да е знаел за увреждането./ така Решение № 19/14.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1766/2017 г., III г.о./
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът е
допуснал процесуални нарушения при разпита на свидетеля, като не е задавал
уточняващи въпроси на свидетеля. Процедурата по разпит на свидетеля е
спазена, разпитът е проведен в присъствието на управителя на търговското
дружество –ответник, същият с оглед вменената му тежест на доказаване на
факта на незнание за увреждане на сключената сделка е бил длъжен да прояви
процесуална активност, да зададе конкретни въпроси, да докаже твърденията
си . Това не е сторено, презумпцията за знание не е опровергана, с оглед на
което възражението във въззивната жалба е недоказано.
Във въззивните жалби на тримата ответници се съдържат три основни
възражения-атакуваната сделка е извършена преди вписването на исковата
молба, което прави иска неоснователен, сведлаката е възмездна, което значи,
че имуществото на длъжника не се намалява, ответниците –ФЛ не са имали
информация за търговската дейност на ЮЛ-прехвърлител.
И трите възражения са неоснователни. Вписването на исковата молба с
предявен иск по чл.135 ЗЗД има само оповестително действие, както и всяко
едно друго вписване. За основателността на иска с правно основание чл.135
ЗЗД е достатъчно вземането на кредитора да съществува (да не е погасено) и
да е налице увреждаща сделка, следваща възникването на вземането.
Вписването на исковата молба по иска няма никакво отношение към
основателността на иска - то винаги следва сделката, времето между сделката
и вписването има значение само при спор по приложението на погасителната
давност, какъвто не е настоящия случай. Без значение за увреждането на
кредитора е възмездността на сделката - всяка сделка, която намалява
8
длъжниковото имущество, е увреждаща, увреждаща е и тази възмездна
сделка, при която прехвърленото имущество е съответно по стойност на
получената парична престация, защото изпълнението върху паричната
престация е твърде обременително за кредитора - в този смисъл постоянна
практика на ВКС.
По делото бяха изслушани показанията на свидетел, който следваше да
установи, че ответниците - физически лица не са имали представа за
търговската дейност на ответника - юридическо лице и съответно не са знаели
за задълженията му към доверителя ми. Оборването на законоустановената
-
презумпция на чл.135 ал.2 ЗЗД изисква доказателства за „незнанието“ на
сина и снахата на управителя Т.. Това възражение е недоказано.
Другите възражения на жалбподателя - юридическо лице са ирелеватни за
съществото на спора — нито наличието на насрещно задължение на
физическото лице Т. за разноски по друго дело, нито наличието на друго
имущество имат значение за основателността на исковата претенция.
Не се доказаха и оплакванията във въззивните жалби за процесуални
нарушения , свързани с твърденията, че графологическата експертиза,
въобще не е изслушана, вещото лице не е призовавано, не му е напомняна
отговорност по чл.291 НПК, не е прието от БРС. Тези твърдения се
опровергават от протоколите от съдебни заседания на първоинстанционния
съд, от 25.03.2021, 20.05.2021, като в последния е протоколирано
процесуалното действие на съда във връзка с експертизата, както и мотиви
във връзка с гледането на делото в отсъствието на процесуалния представител
на дружеството.
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД
за обявяване недействителността на продажбата на процесните недвижими
имоти спрямо ищеца е основателен и като такъв го правилно и
законосъобразно го уважава.
Въззивните жалби са неоснователни. Пред въззивната инстанция не се
събраха нови доказателства, изменящи възприетата то РС-Б. фактическа
обстановка или налагащи друг краен правен извод .
Решението следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №70/2.07.2021г., постановено по гр.д.№
441/2020г. на РС-Б.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10