Присъда по дело №101/2012 на Районен съд - Ловеч

                  

МОТИВИ : Срещу подсъдимият Р.Х. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че на 12.05.2008 г. в гр.Ловеч, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Т.Ц. ***, че му продава собствен недвижим имот в местността Полето – квартал Продимчец, с площ от 2.060 кв.м., заедно с построените в имота едноетажна вила и стопанска постройка от 140 кв.м., захранени с ел.ток и питейна вода, и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 500 лева.

Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, като се съобрази, че той е с чисто съдебно минало и му се наложи наказание от една година лишаване от свобода, изтърпяването на което се отложи при условията на чл.66 от НК. Счита предявения граждански иск за доказан и че следва да бъде уважен в предявения размер.

Предявен е граждански иск от Ц.Т.Ц. *** против подсъдимият Р.Х.Д. за сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.05.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск е приет за съвместно разглеждане ведно с наказателното производство и Ц.Ц. е конституиран, като граждански ищец по делото. Конституиран е също така и като частен обвинител по делото. В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител се представлява от адвокат Б., която поддържа иска, така както е предявен. Като частен обвинител изтъква аргументи в подкрепа на обвинителната теза и пледира подсъдимият Д. да бъде признат за виновен.

Подсъдимият Р.Д., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Няколкократно е давал обяснения в хода на съдебното следствие, като отрича да е мамил частния обвинител Ц. и излага своите виждания по сложилите се по случая взаимоотношения. В защита също отрича да е извършвал деянието, в което е обвинен и изтъква аргументи в подкрепа на това. При дадената му последна дума заявява, че не се счита за виновен. Защитникът му – адвокат К. от ЛАК пледира за оправдателна присъда, като излага аргументи в тази насока и акцентира, че деянието не е доказано по категоричен и безспорен начин от субективната му страна. Оспорва доводите на прокурора и частния обвинител. Счита, че между подсъдимият и частния обвинител са налице неуредени граждански отношения, които обаче следва да се разрешат в отделно гражданско производство.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от свидетелските показания и проведени очни ставки, както и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Р.Х. *** и бил безработен.

През периода 1963 - 1990 година, по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., Постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. били предоставени национализирани земи за ползване от гражданите. По този ред, на бащата на свидетеля М.Р. била предоставена за ползване земя, находяща се в местността „Полето - Лагера” на кв.Продимчец, в землището на гр.Ловеч от 2 060 кв.метра. Свидетелят Р. се познавал с подсъдимият Р.Д. и през 80-те години на миналия век му продал това място. Прехвърлянето на ползването обаче не било документирано по действащия тогава нормативен ред на името на подсъдимия Д.. Въпреки това, подсъдимият ползвал мястото до около средата на 90-те години на миналия век, след което го изоставил и същото запустяло. Междувременно, през 1992 г., с разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ било разпоредено прекратяване правото на ползване на гражданите придобито към 17.08.1990 г. по силата на горепосочените нормативни актове. От това правило законодателят извел изключения, които са посочени в разпоредбите на § 4 „а" и § 4 „б" от ПЗР на ЗСПЗЗ, според които ползвателите са можели да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земеделски земи. Редът за упражняване на това право (§ 4, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ) предвиждал подаване на заявление, срокът за което бил нееднократно продължаван, като в последната му редакция бил до 31.01.1998 година.

Тъй като след изтичане на срока по § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно датата 31.01.1998 година, не последвало заявление от ползвател за придобиване право на собственост върху визирания имот в местността „Полето”, то въз основа на влязлия в сила план на новообразувани имоти в м. Полето - Лагера" и подадено заявление при Поземлена комисия гр.Ловеч, последвало Решение на същата № 011СК/07.02.2002 год. за признаване право на собственост на правоимащия и със Заповед № 1874/02.12.2008 година на Кмета на Община Ловеч /л.32-34 от дос.п-во/, било възстановено правото на собственост на наследниците на К.Х.Н. върху недвижими имоти и в частност новообразуван имот извън строителните граници с идентификатор № 43952551.460, с площ от 1 178 кв. М., начин на трайно ползване нива, категория десета в местността „Полето – Лагера”, при визирани граници. Заявител пред поземлената комисия бил свидетелят К.Н.К.. Въз основа на тази заповед и останалите изискуеми от закона документи, на 17.12.2010 година нотариус Младен Дойнов с район на РС - Ловеч, рег. № 173, съставил нотариален акт за собственост на недвижим имот № 137, том VI, рег. № 3478, дело № 310/2010 година /л.15-16/, по силата на който К.Н.К. бил признат за собственик на въпросния поземлен имот.

          От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият Д. се познавал от няколко години със свидетелят и граждански ищец Ц.Т.Ц.. Повод за запознанството им бил, че по това време Ц. извършвал дейност по изкупуване на земеделски земи и гори и по този повод бил посетен от Д.. След постигната договореност помежду им, свидетелят Ц. закупил предложените му от подсъдимия Д. наследствени земи, намиращи се в землището на с.Дъбрава, Ловешка област. В последствие подсъдимият Д. направил нови постъпки пред Ц. за продажбата на други наследствени земи, намиращи се в землището на с.Прелом, Ловешка област. В този случай свидетелят Ц. му предоставил поисканата в заем сума от 600 лв., за да бъде набавена необходимата за продажбата документация за имотите. Поради възникнали причини, сделка не се осъществила и тъй като подсъдимия Д. нямал възможност да върне получената парична сума, предложил на Ц. да му продаде друг недвижим имот, а именно този в местността Полето, в землището на квартал Продимчец на гр.Ловеч. Това станало в началото на 2008 година. Имота бил с площ от 2 060 кв.м., с построена едноетажна вила и стопанска постройка, захранени с ел.ток и питейна вода. Подсъдимият Д. обяснил, че имота е негов. Завел Ц. на место да го види и докато последния го оглеждал подсъдимия разговарял с намиращите се там съседи, които явно познавал. Свидетелят Ц. харесал имота и изразил желание да го закупи. Двамата постигнали договореност за сумата от З 500 лева. Подсъдимият обяснил на Ц., че не може да веднага сделката да бъде изповядана пред нотариус, тъй като в момента течало заснемане на мястото по новата кадастрална карта и трябвало да си набави редица необходими за изповядването на сделката документи. Подсъдимият Д. обяснил също така, че не може да му даде нотариален акт, с който да удостовери, че е собственик на имота, тъй като той му трябвал, за да оправи документите в кадастъра. За да е сигурен, че ще купи имота, свидетелят Ц. поискал от подсъдимия да сключат предварителен договор за покупко-продажба. Д. се съгласил. На 12.03.2008 година бил съставен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот собственост на Р.Х.Д. /л.12/, в който се сочело, че Р.Х.Д. като собственик на недвижим имот намиращ се в гр.Ловеч, находящ се в местността „ Полето", кв. Продимчец, представляващ площ от 2 060 кв.м., ведно с построените в него едноетажна вила, стопанска постройка от 140 кв.м., захранени с ел.ток и питейна вода, продавал същия на Ц.Т.Ц. за сумата от 3 500 лв., която сума получил в брой от купувача. Предаването на сумата станало при нотариуса, в деня на заверката на договора. В договора били положени подписи на страните удостоверени със заверката рег.№ 1450/2008 година, в деня на подписването от нотариус Найда Тодорова, с рег.№ 481 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Ловеч. Така сключеният договор между двамата имал предназначението на предварителен, като те се договорили устно, в течение на следващите два-три месеца да бъде сключен окончателен договор, след като подсъдимият си извади документите необходими за изповядване на сделката.

След изтичането на този срок, свидетелят Ц. многократно правил опити да установи контакт с подсъдимия Д. се оказали напразни, поради което не последвало окончателно реализиране на сделката, а получената от подсъдимият Д. сума по договора не била върната на свидетеля Ц..

Видно от заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза /л.82-89/, подписа за „продавач” в договора за покупко-продажба на недвижим имот е положен от подсъдимият Д..

Съгласно писмо изх.№ ФБ-3437/04.08.2011 г. на Община Ловеч /л.31/, подсъдимият Р.Х.Д. не фигурирал сред лицата на които е била предоставяна земеделска земя за ползване по  §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същевременно същият не фигурирал и сред лицата подали молби и съответно получили признаване правото да придобият собственост, в качеството си на ползватели на такъв тип земеделска земя, съобразно Протокол от 12.02.1998 г. на Община Ловеч /л.47-57/. Този факт навежда на извода, че подсъдимият Д. не е имал никаква правна възможност да извърши продажба на договореният със свидетелят Ц. имот, за който е получил паричната сума от 3 500 лева, тъй като не е бил собственик на имота.

Въпреки, че му е било известно, че не е собственик на имота, а също и че не може да придобие собствеността върху същия, известно време след договарянето си със свидетеля Ц., подсъдимият Д. предложил за продажба имота и на свидетеля Х.В.М., от когото също получил парична сума, без да изпълни задължението си на продавач.

Установи се в хода на съдебното следствие, че доста време преди контактите си със свидетеля Ц., през периода 2004-2005 години подсъдимият Д. бил договорил продажбата на същият имот със свидетелят Н.Х.В.. При тази договорка подсъдимия получил от свидетеля В. поисканата продажна цена в размер на 1 000 лева, като в последствие обаче не предприел действия по изпълнение на задължението си, а също така не върнал обратно парите на свидетеля В.. И в този случай подсъдимият увещавал, В., че ще изповядат сделката след като се снабди с необходимите документи за това. Следвайки намерението си да закупи предлаганият от подсъдимия Д. имот, през 2010 година свидетелят В. установил, че същият е собственост на свидетеля К.К., свързал се с него и на 17.12.2010 година осъществили сделка по покупко-продажба на имота пред нотариус Младен Дойнов, с район на действие РС - Ловеч, рег. № 173, който съставил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138 том VI, рег. № 3479, дело № 311/2010 година /л.17/.

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Р.Х.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, като на 12.05.2008 г. в гр.Ловеч, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Ц.Т.Ц. ***, че му продава собствен недвижим имот в местността Полето – квартал Продимчец, с площ от 2.060 кв.м., заедно с построените в имота едноетажна вила и стопанска постройка от 140 кв.м., захранени с ел.ток и питейна вода, и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 500 лева.

Изпълнителното деяние подсъдимият Д. е осъществил чрез двете му форми - действия, с които е възбудил и поддържал заблуждение у свидетелят Ц.Ц., че ще му продаде собствен недвижим имот. По този начин той го мотивирал да сключат предварителен договор и съгласно който Ц. му заплатил сумата от 3 500 лева. Категорично от събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият Д. никога не е бил собственик на имота и следователно не е съществувала никаква правна възможност той да се легитимира като такъв и съответно го продаде по предвидения законов ред.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Още от самото начало, когато е предложил на свидетелят Ц. да му продаде имота, подсъдимият е имал ясната представа, че не е собственик на същия, дори нещо повече – съзнавал е, че не може и да придобие собствеността върху имота, за да може след това евентуално законно да го продаде. Въпреки това, Д. го е предложил на свидетеля Ц., съгласил се е да сключат предварителен договор, като така още повече е затвърдил представите у последния, че намеренията му да го продаде са сериозни и което пък мотивирало Ц. да му даде договорената сума от 3 500 лева. Поддържал е заблуждението у свидетеля с редица действия, които са целели да затвърдят у Ц. представата, че подсъдимият е собственик на имота и че единствено временните неуредици с някои от документите необходими за изповядването на сделката, са причината продажбата да не стане веднага. Умело подсъдимият Д. е използвал факта, че известен период от време фактически е владял имота, поради което съседите са го познавали и когато е водил свидетеля Ц. на местото за оглед е разговарял с тях, за да затвърди представата му, че всичко около собствеността върху имота е наред. Освен на свидетелят Ц., подсъдимият е предлагал за продажба имота и на свидетеля Х.М., а много по-рано и на свидетеля Н.В.. От показанията на тримата, както и от очните им ставки с подсъдимия прави впечатление, че и пред тримата Д. е казвал, че ще извади документи за имота и тогава ще им го прехвърли, но пред никого от тях той не е споменавал, че само владее, ползва имота и че никога не е бил собственик. Но ако действително, както твърди подсъдимия, е правил опити да се снабди с необходимите документи за имота, то преди договорките със свидетеля Ц. вече е бил наясно, че не може да придобие собствеността върху същия и да се легитимира като собственик, тъй като, както се установи и от доказателствата по делото е липсвала законова възможност Д. да го придобие. В подкрепа на извода, че подсъдимият ясно е съзнавал, че не е и не може да бъде собственик на имота, респективно да го продаде в качеството си на такъв, говори и факта, че въпреки наличната между него и свидетелят Ц. договорка, в същото време той е предложил имота и на свидетелят М., дори е взел пари за него, което обстоятелство косвено сочи, че намеренията му са били единствено измамливи, с цел лично облагодетелстване. Най-малкото, ако намеренията на подсъдимия Д. спрямо свидетелят Ц. са били коректни, то той е нямало да го предлага на друг купувач, при положение, че между него и Ц. вече е имало сключен предварителен договор за имота. Анализа на доказателствата по делото категорично сочи, че както в настоящия случай със свидетеля Ц., така и малко след това със свидетеля М. и доста по-рано със свидетеля В., подсъдимият е бил наясно, че не е собственик на имота, че не може и да стане такъв и действията му са били продиктувани единствено от желанието му, използвайки заблудата, която умело е създавал у другите, че е такъв, да се обогати финансово. 

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Причините за извършване на престъплението е стремежът на подсъдимият Д. за облагодетелстване по неправомерен начин.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от съвкупния анализ на писмените доказателства по делото, свидетелските показания и от обясненията на подсъдимият, както и проведените очни ставки.

Съдът оправда подсъдимият Р.Д. по отношение на това да е извършвал деянието на 12.05.2008 г., тъй като категорично се установи по делото, че това е станало на 12.03.2008 г., когато е бил подписан предварителния договор между него и свидетеля Ц. и заверен нотариално. Тогава също и Ц. е предал парите на подсъдимия и с това деянието по чл.209, ал.1 от НК е приключило. Изписването на тази дата в диспозитива на обвинението съдът приема за техническа грешка, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт няма описани събития и посочени обстоятелства случили се на 12.05.2008 г. или дори около тази дата. Не се установи и в хода на съдебното следствия доказателства или данни сочещи към тази дата. Но за по-голяма прецизност съдът оправда подсъдимия Д. в тази част на обвинението.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимият Р.Х.Д. съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство упоритостта, с която е осъществил деянието, а като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало (реабилитиран), както и стойността на имотната вреда – сравнително ниска за подобен род измами с недвижими имоти, а също  семейното и имотното му състояние. Поради това, на основание чл.209, ал.1 и чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година.

Тъй като подсъдимият Д. е с чисто съдебно минало (реабилитиран) и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения, не е наложително същия да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години от влизане на присъдата в сила.  

          Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимият Р.Х. Димитрров за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съдът уважи изцяло предявения от Ц.Т.Ц. *** против подсъдимият Р.Х.Д. иск за сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 12.03.2008 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 300 лева разноски по делото. Безспорно се доказа, че подсъдимият с виновното си и противоправно поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като е взел от гражданския ищец сумата от 3 500 лева, като цена за имот, който не е притежавал и е липсвала всякаква правна възможност законово да му го прехвърли. Събраните по досъдебното производство и в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното и противоправно поведение на подсъдимият и ответник по иска, осъществил състава на престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК, от една страна и от друга - настъпилия вредоносен резултат в имуществото на ищеца, остойностен в размер на сумата 3 500 лева. Като начало от когато следва да се начислява законната лихва върху тази сума, съдът прие датата 12.03.2008 г., тъй като, както се обсъди по-горе в изложението в наказателната му част, безспорно се установи, че именно на тази дата ищецът Ц. е дал сумата от 3 500 лева на подсъдимия Д.. Независимо, че в писмената молба, с която е предявен гражданския иск е посочена датата 12.05.2008 г. като начало на начисляване на законната лихва и така иска е и приет за съвместно разглеждане в настоящето производство, то настоящия състав прие, че лихвата следва да се начисли от 12.03.2008 г., т.е. когато действително е настъпила вредата, още повече, че в хода на устните прения повереника на гражданския ищец изрично е посочил, че претендират лихвата от датата на увреждането, без да уточнява коя е тя. 

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Р.Х.Д. да заплати на Районен съд гр.Ловеч сумата 140,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а на ОД на МВР – Ловеч сумата 61,64 лева, представляваща разноски направени на досъдебното производство.

            

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                             

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :