№ 737
гр. Разград, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330102355 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Х. Ш., М. Х. Ш. и Е.
Х. Ш., тримата от гр. **, обл. Разград, чрез адв. Ж. Ч. от АК Разград, против Фондация
„Горен Дунав“ с. Каран Върбовка, обл. Русе и Ф. И. М. от гр. **, обл. Разград, с която молят
съда да прогласи нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен на
07.11.2001 г. с нотариален акт № 156, том 6, рег. № 7149, дело № 829/07.11.2001 г. по описа
на нотариус Бойчо Костов с рег. № 282 и район на действие Районен съд Разград, вх. рег. №
5374 от 04.11.2001 г., акт № 91, том 24, дело № 4824 от 07.11.2001 г. по описа на Служба по
вписванията гр. Разград, с който Х.М.Ш. прехвърлил на първия ответник следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 77308.287.2, находящ се в землището на гр. **, общ.
**, обл. Разград, местност „**“, с площ от 16 318 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти с
идентификатори: 77308.287.37, 77308.287.737, 77308.287.40 и 77308.287.736, поради
противоречието му със закона, липса на съгласие и на представителна власт, на основание
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, а в условия на евентуалност искат разваляне на същия договор,
поради неизпълнение, както и да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2024 г. с нотариален акт № 127, том 3, рег. №
5318, нот. дело № 493/2024 г. по описа на нотариус Роска И. с рег. № 378 и район на
действие Районен съд Разград, вх. рег. № 1853 от 13.05.2024 г., акт № 131, том 5, дело №
948/2024 г. по описа на Служба по вписванията Разград, поради нарушение на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Претендират разноски.
Сочат, че тримата ищци били единствени законни наследници на баща си Х.М.Ш.,
починал на 04.02.2022 г., който с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том 6,
рег. № 7149, дело № 829/07.11.2001 г. по описа на нотариус Бойчо Костов с район на
действие Районен съд Разград, прехвърлил на ответната фондация процесния недвижим
имот. В договора изрично било записано като условие, че приходите от поземления имот,
които получава фондацията, ще се използват за подпомагане дейността на библиотека „А.
Ш.“ в гр. **. Почти веднага след сключване на договора дарителят установил пълна
непризнателност от страна на фондацията, която почти изцяло отказала да изпълнява
условията и да подпомага дейността на библиотеката с приходите от отдадената за ползване
земеделска земя, предмет на дарението. Председателят на фондацията И.К. показал пълно
неуважение към дарителя като не му давал информация за начина на подпомагане дейността
на библиотеката, заблуждавал го за осъществени само на думи мероприятия, не му оказвал
никакво съдействие за негови лични допълнителни активности, свързани с проучване
1
културата, обичаите, бита, историческото минало и наследство на българското и турското
население в Р. България.
От съдържанието на нотариалния акт било видно, че дарението е с тежест, тъй като
по силата на договора, дарената фондация била длъжна да употреби част от даденото й, за
посоченото от дарителя предназначение. Уговарянето на тежест в договора за дарение
оказвало влияние върху характеристиката му на безвъзмезден акт и представлявало особен
модалитет, който създавал за дарения валидно юридическо задължение, чието изпълнение
можело да се иска и по принудителен съдебен ред. Уговарянето на тежест правело дарението
двустранен договор и при неизпълнение на насрещното задължение на дарения, дарителят
като изправна страна притежавал всички предвидени от закона средства за защита на своите
интереси. Според чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, невъзможността на тежестта влечала след себе си
нищожност на целия договор за дарение.
В случая като тежест на процесното дарение бил посочен неговият мотив. Причината
за извършване на дарението била от важно значение за дарителя и той я възложил като
своеобразна тежест за дарения. По този начин един елемент от субективната страна на
дарението, намиращ се извън фактическия състав на договора за дарение – мотивът, по
волята на дарителя ставал съществена част от договора под формата на специфична тежест
за дарения.
С оглед изложеното считат, че е налице основание за разваляне на договора за
дарение, поради пълно неизпълнение от страна на фондацията на условието, като част от
съдържанието на дарението. Твърдят, че нямали данни за тези конкретни взаимоотношения,
докато баща им бил жив, а в последствие ги установили от съдържанието на едно негово
писмо, както и при няколко разговора със служителката в библиотеката. Важният въпрос бил
за нищожността на дарението поради липса на изразено съгласие от страна на надарения.
Видно от нотариалния акт за дарение, в същия нямало подпис на представителя на
надарения, следователно липсвало изразено съгласие от страна на дарения. При това
положение договорът противоречал на закона. Дарението следвало да бъде прието, а
формата била нотариална, съгласно чл. 225 от ЗЗД.
Доколкото разполагали с информация, след нотариалното изповядване на сделката
пред нотариуса, неизвестно лице положило подпис за дарен на някои от екземплярите, но
това не променяло изложените по-горе основания за обявяване на договора за дарение за
нищожен. При описание на документите, които били включени в съдържанието на
нотариалния акт, липсвало решение на органа за управление и ръководство на фондацията –
Съвета на Дарителите. Такъв изрично бил предвиден в чл. 12 от Устава, а в правомощията
на управителя, съгласно чл. 13, не било предвидено той да има право с еднолично
представителство да придобива недвижими имоти от името на фондацията.
В началото на лятото в гр. ** се разбрало, че тримата ищци ще потърсят правата си,
съобразно изложените по-горе факти и обстоятелства и по тази причина на 13.05.2024 г. с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том 3, рег. № 5318, нот. дело
№ 493/2024 г. по описа на нотариус Роска И. с район на действие Районен съд Разград,
ответната фондация прехвърлила процесния имот на втория ответник Ф. М.. Считат, че при
обявяване на предходния нотариален акт за нищожен, то вторият нотариален акт нямал
вещно-правно действие. Въпреки това твърдят, че и той е нищожен на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Формално се сочела продажна цена в
размер на 9 500 лв., за да се избегне плащането й по банков път. Тази цена обаче била поне
три пъти и половина по-ниска от реалната пазарна цена на прехвърления недвижим имот.
Свободата на договаряне, която страните имали била ограничена от приложимите законови
разпоредби и от добрите нрави и нарушаването им водело до нищожност на сделката.
Твърди се, че предназначението на покупко-продажбата било да се предотврати връщането
на недвижимия имот в патримониума на ищците, като наследници на дарителя Х. Ш..
В срока по чл. 131 от ГПК първият ответник Фондация „Горен Дунав“ с. Каран
Върбовка, не подава отговор на исковата молба и не взема становище по допустимостта и
основателността на предявените с нея искове. След срока за отговор изразява становище за
недопустимост, а по същество и за неоснователност на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК вторият ответник Ф. И. М. е депозирал писмен отговор, в
който взема становище за недопустимост на двата главни иска с правно основание чл. 26 от
ЗЗД, поради това че ищците никога не били собственици на процесния имот и нямали
правен интерес от предявяване на исковете, поради което не притежавали активна
2
процесуална легитимация. На това основание производството подлежало на прекратяване.
Следвало да се има предвид и принципното положение на чл. 33, ал. 5 от ЗЮЛНЦ, което
императивно постановявало, че учредителят имал право да отмени учредителния акт до
възникване на фондацията, като това право не преминавало върху наследниците.
Учредителният акт представлявал безвъзмездно предоставяне на имущество за създаване на
фондация, което да служи за постигане на нейните цели. По аналогия следвало да се счита,
че безвъзмездно придобитото в последствие имущество било при същия режим относно
отмяната на дарението и наследниците на дарителя нямали право да го атакуват.
По същество, счита за неоснователни както главните искове, така и евентуалния, като
моли за тяхното отхвърляне.
Счита, че не е налице противоречие със закона, липса на съгласие и представителна
власт, относно дарствената сделка от 2001 г. Представя копие от нотариалния акт на
сделката, съхраняван в Службата по вписванията при РС Разград, видно от което подпис бил
положен от представляващия дарената фондация, който съдържал ясно и четливо изписване
на името на явилият се пред нотариуса И.И.К., с което било обективирано неговото
съгласие.
Относно твърдението за липса на представителна власт, поради липсващо според чл.
12 от Устава на фондацията решение на Съвета, счита този довод също за неоснователен.
Дори и да било налице отсъствие на такова съгласие, то това не водело до липса на
представителна власт спрямо трети лица, а касаело единствено вътрешните отношения
между членовете на органите на фондацията. В тази връзка се позовава по аналогия на
Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, което макар
и произнесено по повод тълкуване на сходни постановки в Закона за кооперациите,
формирало принцип, че липсата на подобно съгласие на колективен орган за сключване на
разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях, не създавало
ограничения в представителните правомощия на представляващия юридическото лице по
отношение на третите лица, а било от значение само във вътрешните отношения и наличието
на подобно съгласие не било задължително условие за действителност на разпоредителна
сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот,
сключена от представляващия орган. В цитираното решение ВКС обсъждал отчуждителни
сделки, затова по аргумент на по-силното основание, развитите доводи били приложими и за
придобивните безвъзмездни сделки от юридически лица, каквито са фондациите. Не можело
да се твърди, че липсата на съгласие от Съвета на дарителите лишавало представляващия от
представителна власт, тъй като за целта би следвало да е предвидена изрична нормативна
пречка, каквато не съществувала.
Не била налице и нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот от
13.05.2024 г., сключен между двамата ответници. Поведението на страните по тази сделка не
накърнявало чужди интереси, нито застрашавало обществените отношения, а било резултат
на договорната свобода между тях. Ищците нямали правен интерес от този иск, те не били
страна по сделката или кредитори на продавача. Отчуждаването на имота по никой начин не
накърнявало техния патримониум, дори и в хипотетичната ситуация в която фондация
„Горен Дунав“ би била все още собственик на същия, защото от подобно обстоятелство те
не можели да черпят благоприятни за себе си правни последици.
Относно евентуално предявения иск за разваляне на договора за дарение поради
неизпълнение, счита същия за процесуално недопустим, тъй като ищците не били страна по
договора за дарение. Спрямо тях не се дължало твърдяното уважение, което било с личен
характер и не се наследявало. Развитите доводи за поети ангажименти към библиотека,
отчети за дейността на фондацията и лични инициативи на Х. Ш. били ирелевантни към
предмета на делото и не следвало да попадат в неговия обхват. Дарителят бил починал
повече от 20 г. след извършване на дарението и в този период от време не бил инициирал
производство за развалянето му поради неизпълнение, което било допълнителен аргумент,
че такова нямало.
Наред с това, твърди погасяване по давност на този иск, тъй като се предявявал 24
години след сключване на договора, следователно срокът по чл. 88, ал. 4 от ЗЗД бил изтекъл
далеч преди иницииране на настоящото производство. Неизпълнение не било налице като
оспорва изложените в тази връзка фактическите твърдения в исковата молба.
Евентуално, ако се приеме наличие на основанията за прогласяване нищожността на
договора за дарение от 07.11.2001 г., от това би следвало, че последващата прехвърлителна
3
сделка не може да породи желания от страните вещно-правен прехвърлителен ефект, защото
ответникът би изпаднал в положението да е договарял с несобственик, от който е придобил
владението на имота. При това положение прави възражение за настъпила придобивна
давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС от страна на Фондация „Горен Дунав“, която в период от
повече от 10 г. била владяла необезпокоявано като собственик процесния имот и в
качеството си на собственик по този оригинерен способ, следвало да се счита, че прехвърля
правото си на собственост, посредством покупко-продажба. Претендира разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна се установява
следното:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том 6, рег. № 7149, дело №
829/07.11.2001 г. на нотариус Бойчо Костов с рег. № 282 с район на действие РС Разград,
Х.М.Ш., чрез пълномощника си Х. А.Ф. дарил на Фондация „Горен Дунав“ със седалище в
гр. Русе, представлявана от И.И.К., процесния недвижим имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127,том 3, рег. № 5318,
дело № 493/13.05.2024 г. на нотариус Роска И. с рег. № 378 с район на действие РС Разград,
Фондация „Горен Дунав“ с. Каран Върбовка, представлявана от И.И.К. продала правото на
собственост върху същия имот на Ф. И. М., за сумата 9 500,00 лв. при посочена в
нотариалния акт данъчна оценка на имота – 146,90 лв.
Видно от Удостоверение за наследници, издадено от Община **, Х.М.Ш. починал на
04.02.2022 г. като оставил за свои наследници ищците – негови синове.
От заключението на вещото лице по извършената в хода на делото оценъчна
експертиза се установява, че пазарната стойност към м. май 2024 г. на процесния недвижим
имот е в размер на 18 900 лв. В съдебно заседание пояснява, че земята е обработваема, но
теренът е с наклон над 12 %, което не позволява поливане на посевите, категорията е десета
и като такава е извън стандарта.
По делото е прието и заключение на вещо лице по извършената съдебно-почеркова
експертиза, видно от което саморъчният подпис за „представител на дарения“ в нотариален
акт № 156, том 6, рег. № 7149, дело № 829/07.11.2001 г., е изпълнен от И.И.К.. В съдебно
заседание обосновава извода, който е направил като отчита неустойчивия наклон на
почерка, предвид промените, които настъпват във времето, а и когато човек изписва подписа
си, не може да го направи едно към едно. В изследвания подпис се наблюдавали всички
съществени елементи от почерка на лицето, според вещото лице.
Разпитана като свидетел П. А. Д. заявява, че живее в гр. ** и работи в библиотека
като библиотекар от 2002 г. Познава председателя на Фондация „Горен Дунав“ – И.И.К.,
който често посещавал библиотеката, но от 2017-2018 г. спрял да го прави. Преди това се
виждали веднъж годишно, когато идвал в библиотеката и носел книги като дарения
повечето, от които били детски книжки. Първите години, около 2005-2006 г., давал по 200-
250 лв. от рентата за нуждите на библиотеката, през 2012 г. отново дал някакво дарение, но
свидетелката не помни точно какво, както и през 2017 г. или 2018 г. също дал пари за
библиотеката. Тя била основана със съдействието на фондацията и Община **. Познавала е
Х. Ш., но не знае да е имал някакви взаимоотношения с фондацията, той идвал по-често в
библиотеката и не бил изразявал някакво становище, свързано с фондацията. И.К. държал да
получава фактурите или касовите бележки за получените от библиотеката суми, които не
били вписвани в регистър, а на лист – един вид протокол, на който се подписвали и той го
вземал. С дадените от К. пари свидетелката плащала интернет, купувала препарати.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство главни искове са с правно основание чл. 26,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 226, ал. 3 от ЗЗД – нищожност, поради противоречие със закона,
нарушение на добрите нрави и липса на съгласие и по чл. 42 от ЗЗД – липса на
представителна власт, а евентуалният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Предявените главни искове са за нищожност на правни сделки. Същите са от
категорията на установителните, съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и
наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната
допустимост. Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от
правния спор. Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки,
който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното
правоотношение, а всички трети лица, чиито права се засягат от съществуването или
4
несъществуването на спорното право. Нищожността настъпва като последица на
основанието, предвидено в закона и всяко лице може да се позове на нея и на липсата на
правни последици от сделката. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което
има правен интерес, може да предяви иск за обявяване на нищожността. В този смисъл за
ищците е налице правен интерес да оспорят действителността на договор, по който не са
страна, тъй като при уважаване на иска в техния патримониум по силата на наследственото
правоприемство ще влязат имуществени права.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са отделни искове за
установяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот и на последващ
договор за покупко-продажба на същия недвижим имот, тъй като са въведени отделни
основания за нищожност на сделките. С оглед естеството на исковете съдът намира, че
исковете за установяване нищожност на договора за дарение са предявени при условията на
евентуално съединяване. Това е така, доколкото нищожната сделка не съществува за правния
мир и след като това е признато на едно от заявените от ищеца основания, то няма правен
интерес от установяване на същото правно положение, но на друго основание. В този
смисъл е практиката на ВКС – Определение № 494/05.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. №
267/2011 г. на ВКС, ГК, ІV гр. о. Ето защо съдът ще разгледа последователно отделните
искове за нищожност съобразно естеството на релевираните пороци.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – противоречие със закона,
съдът намира, че порокът на договора се свежда до несъобразяване с предписанията на
императивни правни норми, поради което, за да се установи наличието на общото основание
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е необходимо да се прецени дали твърдяната от ищеца
конкретна правна норма е императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й
противоречи на тази правна норма. Следователно, противоречието на закона е общото
основание за нищожност, което за да се приложи, трябва да се съчетае с конкретно
противоречие на отделна императивна правна норма.
Ищецът сочи в исковата молба, че процесният договор за дарение противоречи на
закона, тъй като била нарушена нормата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който е
направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или
тежестта са невъзможни. В случая, в исковата молба се твърди, че в договора за дарение се
съдържа изричното условие, приходите от дарения имот, които получава фондацията, да се
използват за подпомагане дейността на библиотека „А. Ш.“ в гр. **, но почти веднага след
сключване на договора, дарителят установил пълна непризнателност от страна на
фондацията, която отказала да изпълнява условията и да подпомага дейността на
библиотеката с приходите от отдадената за ползване земеделска земя, предмет на дарението.
Следва да се посочи, че по никакъв начин по делото не се доказа, че фондацията е
реализирала доходи от процесния имот, както и в какъв размер са те. Твърди се още, че
председателят на фондацията И.К. показал пълно неуважение към дарителя Х. Ш. като не
му давал информация за начина на подпомагане дейността на библиотеката, заблуждавал го
за осъществени само на думи мероприятия, не му оказвал никакво съдействие за лични
допълнителни активности, свързани с проучване културата, обичаите, бита, историческото
минало и наследство на българското и турското население в Р. България, за което също не се
събраха доказателства. По смисъла на разпоредбата на чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, невъзможността
на тежестта влече след себе си нищожност на целия договор за дарение, но в настоящия
случай не се установява невъзможност на уговорена тежест. Неизпълнение на поет от
надарения ангажимент да подпомага дейността на библиотеката, не води до извод, че
тежестта е невъзможна, за да влече нищожност на договора за дарение. Нещо повече, според
съда не се установява изобщо наличието на тежест в процесния договор. Видно от
съдържанието на същия, в пункт 1 е вписано дарственото волеизявление, но същото не е
направено при условие, че дареният поеме задължението да подпомага дейността на
библиотеката, още по-малко се съдържа задължение за дарения да дава информация или да
оказва каквото и да било съдействие на дарителя за някакви негови лични допълнителни
активности. Едва в пункт 3 от договора за дарение страните се съгласяват, което не е
равнозначно на поемане на задължение като тежест на дарението, че приходите от
поземления имот ще се използват за подпомагане на библиотеката. От показанията на
разпитаната по делото свидетелка също не се установи по категоричен начин неизпълнение
на поети от дарената фондация към дарителя задължения. Сам по себе си договорът за
дарение, според съда, не противоречи на посочената норма – чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, поради
което искът за нищожност на това наведено основание – противоречие със закона, е
5
неоснователен.
Второто основание, на което се претендира нищожност на процесния договор е с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. В мотивите по т. ІІ, т.
3 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, е
посочено, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на
сделката, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. съзнавана липса на
съгласие, напр. – изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване – на шега,
като учебен пример и др., когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването
на договора. Този тежък порок е непоправим и непреодолим, поради което, за да породи
действие договорът трябва да бъде сключен отново. Това означава, че за да е налице липса
на съгласие по смисъла на цитираната норма, волеизявлението не само трябва да е
направено, но и да е сторено в хипотезата на съзнавана липса на съгласие.
От ангажираните от ищците доказателства по делото, не се доказа главно и пълно
съзнавана липса на съгласие или изобщо липсата на валидно съгласие за сключване на
договора за дарение. В подкрепа на този извод е и приетото по делото заключение на вещото
лице по извършената съдебно-почеркова експертиза, видно от което саморъчният подпис за
„представител на дарения“ в нотариален акт № 156, том 6, рег. №7149, дело №
829/07.11.2001 г., е изпълнен от И.И.К.. Освен това, дарителят е починал двадесет и една
години след сключване на договора за дарение и по делото не са представени никакви
доказателства същият да е изразявал, каквито и да било съмнения относно наличието или
липсата на валидно съгласие за сключване на договора. Този извод не се разколебава и от
показанията на разпитаната свидетелка.
По иска с правно основание чл. 42 от ЗЗД – липса на представителна власт, в
исковата молба се твърди, че при описание на документите, които са включени в
съдържанието на нотариалния акт за дарение, липсва решение на органа за управление и
ръководство на фондацията – Съвета на Дарителите, а такъв изрично бил предвиден в чл. 12
от Устава. В правомощията на управителя не било предвидено той да има право с еднолично
представителство да придобива недвижими имоти от името на фондацията. Тези доводи са
неоснователни, защото дори и да не е взето такова решение, това не води до липса на
представителна власт спрямо трети лица, а касае единствено вътрешните отношения между
членовете на органите на фондацията. В тази връзка е меродавно тълк. решение № 4 от
10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, което макар и произнесено по повод
тълкуване на Закона за кооперациите сочи, че липсата на подобно съгласие на колективен
орган за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях,
не създава ограничения в представителните правомощия на представляващия юридическото
лице по отношение на третите лица. Наличието на подобно съгласие/решение не е
задължително условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на
кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от
представляващия орган. В тълкувателното решение се обсъждат отчуждителни сделки,
затова по аргумент на по-силното основание, тези доводи са приложими и за придобивните
безвъзмездни сделки от юридическите лица, каквато е фондацията. Липсата на взето
решение от страна на Съвета на дарителите за придобиване на имущество не лишава
представляващия от представителна власт, тъй като за целта следва да е налице изрична
нормативна пречка, каквато не съществува.
С оглед изложеното, договорът за дарение на процесния недвижим имот не е
нищожен на никое от заявените от ищците основания, поради което така предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни. Следователно, съдът дължи произнасяне по
предявения в евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същия договор. Този
иск съдът намира също за неоснователен. Ищците атакуват правна сделка, по която не са
страна, а като такава в дарственото правоотношение е участвал техният наследодател, но
при евентуалното разваляне на процесния договор за дарение, в техния патриномиум ще
бъде възстановено дареното имущество, поради което съдът намира, че ищците разполагат с
активна процесуална легитимация да искат развалянето му.
Договорът за дарение е едностранен и надареното лице не е обвързано от задължение
спрямо дарителя. Съгласието на страните по процесния договор, първият ответник –
фондацията, да подпомага дейността на библиотеката в гр. **, съдът възприема като едно
поето морално задължение, но не към самия дарител, а към трето лице. Това съгласие, както
беше посочено вече по-горе, не превръща дарението в двустранен договор, а на разваляне по
реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, подлежат именно те, но не и едностранните. Дарението може да
6
бъде отменено само и единствено в хипотезите, посочени в чл. 227 от ЗЗД, каквито
обстоятелства в настоящия случай нито се твърдят, нито се установяват по делото.
За пълнота следва да се посочи, че спрямо ищците не се дължи твърдяното в исковата
молба уважение към дарителя, което е с личен характер и не се наследява. Дарителят е
починал 21 г. след извършване на дарението и в този период от време не е инициирал
производство за развалянето му поради неизпълнение, което е аргумент, че такова не е
съществувало.
Наред с гореизложеното, вторият ответник своевременно в срока за отговор навежда
възражение за погасяване по давност на този иск, което също е основателно. Както беше
посочено, договорът за дарение е едностранен, но дори и да се приеме, че за дарената страна
по договора са възникнали задължения, с оглед изразеното съгласие на фондацията да
подпомага дейността на библиотеката, то видно от показанията на св. Д., И.К. –
представляващ ответната фондация, за последно е предоставил парични средства на
библиотеката през 2017 г. или 2018 г. Това означава, че най-късно през 2023 г. би изтекла
давността да се иска разваляне на договора за дарение, ако същият съдържаше задължение и
за ответната страна по него. По тези съображения, искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – нищожност на договора за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави,
съдът намира следното:
Ищците твърдят противоречие на този договор с добрите нрави, тъй като посочената
в нотариалния акт продажна цена е поне три пъти и половина по-ниска от пазарната
стойност на имота. Това твърдение е невярно, предвид приетото по делото заключение на
оценъчната експертиза, видно от която продажната цена е два пъти по ниска от пазарната и
многократно по-висока от данъчната оценка на имота. Отделно от това обаче, предвид
отхвърляне на предявените искове за нищожност и за разваляне на договора за дарение на
процесния недвижим имот, искът за обявяване на нищожност на последващия договор за
покупко-продажба на същия недвижим имот, поради накърняване на добрите нрави, се
явява недопустим, поради липса на правен интерес от воденето му и в тази част
производството следва да се прекрати. Този иск може да бъде предявен само от страните по
сделката, т. е. ответниците в настоящото производството – Фондация „Горен Дунав“ и Ф. И.
М.. Ищците нямат правен интерес от този иск, тъй като те не са страна по продажбеното
правоотношение, нито са кредитори на продавача. Отчуждаването на имота по никакъв
начин не накърнява техните права, тъй като ответната фондация „Горен Дунав“ е била
собственик на същия към момента на разпоредителната сделка, а и от обявяването й за
нищожна те не биха могли да черпят благоприятни за себе си правни последици.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради
което производството по същия следва да се прекрати.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 3 000 лв.
адвокатско възнаграждение за първия ответник Фондация „Горен Дунав“. Вторият ответник
също е претендирал разноски, но видно от приложения договор за правна помощ (л. 32), не е
уговорено възнаграждение, в молбата на ответника от 02.06.2025 г., приложена на л. 55 от
делото се сочи заплатен адвокатски хонорар от 850 лв., но липсват доказателства за плащане
на същия както в брой, така и по банков път, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. Х. Ш. с ЕГН **********, М. Х. Ш. с ЕГН
********** и Е. Х. Ш. с ЕГН **********, тримата от гр. **, обл. **, срещу Фондация
„Горен Дунав“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с. Каран Върбовка, обл.
Русе, ул. „Паисий Хилендарски“ № 11, представлявана от И.И.К. и Ф. И. М. с ЕГН
********** от гр. **, обл. ** за прогласяване за нищожен, поради противоречие със закона,
липса на съгласие и на представителна власт, на Договор за дарение на недвижим имот от
07.11.2001 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том 6, рег.
№ 7149, дело № 829/07.11.2001 г. по описа на нотариус Бойчо Костов с рег. № 282 и район на
7
действие Районен съд Разград, вх. рег. № 5374 от 04.11.2001 г., акт № 91, том 24, дело №
4824 от 07.11.2001 г. по описа на Служба по вписванията гр. Разград, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен в условия на евентуалност, от А.
Х. Ш. с ЕГН **********, М. Х. Ш. с ЕГН ********** и Е. Х. Ш. с ЕГН **********, тримата
от гр. **, обл. **, срещу Фондация „Горен Дунав“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в с. Каран Върбовка, обл. Русе, ул. „Паисий Хилендарски“ № 11, представлявана
от И.И.К. и Ф. И. М. с ЕГН ********** от гр. **, обл. ** за разваляне поради неизпълнение
на Договор за дарение на недвижим имот от 07.11.2001 г., обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 156, том 6, рег. № 7149, дело № 829/07.11.2001 г. по описа на
нотариус Бойчо Костов с рег. № 282 и район на действие Районен съд Разград, вх. рег. №
5374 от 04.11.2001 г., акт № 91, том 24, дело № 4824 от 07.11.2001 г. по описа на Служба по
вписванията гр. Разград, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от А. Х. Ш. с ЕГН **********, М.
Х. Ш. с ЕГН ********** и Е. Х. Ш. с ЕГН **********, тримата от гр. **, обл. **, срещу
Фондация „Горен Дунав“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в с. Каран
Върбовка, обл. Русе, ул. „Паисий Хилендарски“ № 11, представлявана от И.И.К. и Ф. И. М. с
ЕГН ********** от гр. **, обл. ** за прогласяване за нищожен поради нарушаване на
добрите нрави, на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 13.05.2024
г. с нотариален акт № 127, том 3, рег. № 5318, дело № 493/2024 г. по описа на нотариус Роска
И. с рег. № 378 и район на действие Районен съд Разград, вх. рег. № 1853 от 13.05.2024 г., акт
№ 131, том 5, дело № 948/2024 г. по описа на Служба по вписванията Разград, като
недопустимо.
ОСЪЖДА А. Х. Ш. с ЕГН **********, М. Х. Ш. с ЕГН ********** и Е. Х. Ш. с
ЕГН **********, тримата от гр. **, обл. **, да заплатят на Фондация „Горен Дунав“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в с. Каран Върбовка, обл. Русе, ул. „Паисий
Хилендарски“ № 11, представлявана от И.И.К., сумата от 3 000,00 лева (три хиляди лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната част, имаща характер на
определение – в едноседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8