Решение по дело №2968/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.226 от АПК – с решение № 12870/27.11.2024 г. по адм. дело № 3398/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1819/20.12.2023 г. по адм. дело № 1465/2023 г. по описа на АС-Варна, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна.

Делото е образувано по подлежащата на разглеждане по реда на чл.118 от КСО във вр. с чл.145 и сл. АПК жалба на Б. Д. М. от [населено място], против Решение № 2153-03-82/26.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба с вх. № 1012-03-357/27.04.2023 г. срещу Разпореждане № **********/ 29.12.2020г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.69 ,ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Позовавайки се на постановеното от ВРС и влязло в законна сила на 22.07.2020 г. решение № 2816/3.07.2020 г. по гр. дело № 419/2020 г. , жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон – твърди се, че с представянето на 27.08.2020 год. в ТП на НОИ-Варна на това съдебно решение било възобновено адм. производство по негово заявление № 2113-03-1139/12.05.2016 г., съответно че към датата на подаване на това заявление той отговарял на изискването за придобиване на пенсия по чл.69, ал.2 от КСО.

С тези мотиви се иска постановяване на съдебно решение, с което да се отмени в цялост решението на директора на ТП на НОИ-Варна , като се върне преписката на пенсионния орган за ново разглеждане съгласно мотивите на съда. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Кр. К., който при първото разглеждане на делото е представил списък на разноските, а при второто му разглеждане не е заявил такава претенция, включително и с представената от него писмена защита с.д. 8847/28.05.2025 год.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Мл. К. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за платената в полза на ВАС държавна такса по чл.227а, ал.4 от АПК и за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Със Заявление вх.№ 2113-03-1139/12.05.2016г. Б. М. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с Разпореждане на Ръководител „ПО“ № 127 от 05.07.2016г. му е отказано. След жалба на М. , разпореждането е отменено с Решение на Директора на ТП на НОИ – Варна № 2153-03-72/20.09.2016г. , като преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне. В изпълнение на така постановеното решение е издадено от ръководител „ПО“ ново Разпореждане № **********/03.07.2017г., с което отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите за отказа са , че заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като : по условията на чл.69 от КСО във връзка с пар.50 от ПЗР на ЗИДКСО към 31.12.2015 г. , при изискуем положителен общ осигурителен стаж 27 г., има положен 26г. 11м. 02 дни ; по условията на чл.69 от КСО в редакцията от 1.01.2016 г. , при изискуема възраст за 2016 г. 52 г. 10 м., има навършена възраст 45 г. 07м. 08 дни. Това разпореждане не е обжалвано от М., поради което е влязло в сила.

С влязло в сила на 22.07.2020 г. решение № 2816/3.07.2020 г. по гр. дело № 419/2020 г. по описа на ВРС е прието за установено по отношение на ТП на НОИ-Варна , че Б. Д. М. е положил за периода месец юли, август и септември 1988 г. /5.07.1988 г.- 21.09.1988г./ 57 работни дни на длъжността „тракторист“ в ТКЗС [населено място], общ. Провадия, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Това решение е предоставено от М. на Ръководителя на Пенсионен отдел-Варна с молба вх.№Ц1023-03-62/27.08.2020г. , с която той е поискал да се преразгледа заявлението му за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на което е получил отказ № 127/5.07.2016 г. на ръководител „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ-Варна.

По така подадената молба е постановено от Ръководител „ПО“ С. Л. П. Разпореждане № **********/29.12.2020 г. , с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по причина , че към датата на влизане в сила на съдебния акт – 22.07.2020 г., заявителят не отговаря на условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като няма навършена изискуема възраст за мъжете за 2020 г. – 64 г. 03 м. ; не отговаря на условията на чл.69, ал.1 от КСО , тъй като няма навършена изискуема възраст за мъжете за 2020 г. – 53 г. 06 м. ; не отговаря на условията на чл.69б, ал.1 от КСО , тъй като няма навършена изискуема възраст за мъжете за 2020 г. – 53 г. 06 м.

След жалба на М. срещу това разпореждане , от директора на ТП на НОИ-Варна е постановено Решение № 2153-03-82/26.05.2023 г. , с което жалбата му е отхвърлена със следните мотиви : към датата на влизане в сила на решение № 2816/3.07.2020 г. по гр. дело № 419/2020 г. на РС-Варна /27.07.2020 г./ , М. има навършена възраст 49 г. 09м. 18 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 49 г. 09 м. 18 дни , поради което не отговаря на изискването на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за навършена за 2020 г. възраст 64 г. 03 м. за мъжете ; изпълнил е условието на чл.69, ал.2 от КСО за общ осигурителен стаж 27 г., от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, но не отговаря на изискването за навършена за 2020 г. възраст 53 г. и 06 м. за мъжете ; не отговаря на условията на чл.69б, ал.1 от КСО за навършена възраст 53 г. и 06 м. и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 ; процесния адм. акт е съобразен с правилото на чл.99, ал.2, т.1 от КСО , защото Решение № 2816/3.07.2020 г. на ВРС се явява ново доказателство за трудов/осигурителен стаж , при което меродавен е момента на постъпване на цитирания документ в ТП-Варна на НОИ.

Това решение на директора на ТП на НОИ-Варна е връчено на М. чрез упълномощения адвокат К. на 5.06.2023 г., а жалбата срещу него е подадена до АС-Варна на 19.06.2023 г. чрез ЕКОНТ. При новото разглеждане на делото е назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза, по която назначеното вещо лице К. дава заключение, че към 31.12.2015 г. жалбоподателя М. има действителен осигурителен стаж 27 години 01 месеца и 19 дни , от които към същата дата има стаж като държавен служител по ЗМВР по смисъла на чл.69, ал.2 от КСО 18 години 07 месеца и 23 дни.

При така установените факти , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от адресат на оспорения адм. акт при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване по 118, ал.3 от КСО във вр. с чл.149, ал.1 от АПК , срещу подлежащо на съдебен контрол съгласно чл.118, ал.1, изр. І от КСО решение на ръководителя на ТП на НОИ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е постановено от компетентен орган по чл.117, ал.1, т.2, б. “а“, пр. І от КСО.

Спазена е формата на оспорения адм. акт – решението е мотивирано съгласно изискванията на чл.117, ал.3, пр. І от КСО , като в съдържанието му са посочени фактическите и правните основания за постановяването му.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазена е процедурата за задължително обжалване по адм. ред на разпореждането на Ръководителя на „ПО“.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В тази връзка, основния спор по делото е затова към кой момент следва да се преценява наличието на материално-правните условия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – към датата 12.05.2016 г. , когато е подадено първото заявление или към датата , когато в ТП на НОИ-Варна М. е представил влязлото в сила на 22.07.2020 г. решение № 2816/3.07.2020 г. по гр. дело № 419/2020 г. по описа на ВРС , с което му е признат осигурителния стаж , липсата на който е станала причина за отказа по заявлението от 12.05.2016 г. , постановен с влязлото в сила разпореждане № **********/3.07.2017 г. на Ръководител „ПО“.

Становището на жалбоподателя е , че релевантна е датата 12.05.2016 год., съответно становището на Ръководителя на ПО изразено в постановеното от него разпореждане **********/29.12.2020 г. , което е потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Варна е , че релевантна съгласно чл.99, ал.2, т.1 от КСО е датата на постъпване в ТП на НОИ-Варна на цитираното съдебно решение , която в случая е 27.08.2020 год.

Правилна е изразената в обжалваното решение теза на решаващия орган. Депозирайки в ТП-Варна на НОИ молбата от 27.08.2020 г. , с която представя съдебно решение № 2816/3.07.2020 г. , М. всъщност иска отмяна на влязлото в сила разпореждане на ръководител ПО № **********/3.07.2017 г. , с което му е отказано отпускане на пенсия , поради липсата на изискуемия съгласно чл.69 от КСО вр. с пар.50 от ПЗР на ЗИДКСО 27 години общ осигурителен стаж към 31.12.2015 г. – прието е, че стажа на лицето е 26 г. 11 м. 02 дни. С представеното съдебно решение М. установява , че отговаря на изискването за наличието на 27 години общ осигурителен стаж – когато към признатите от пенсионния орган 26 г. 11 м. 02 дни се прибавят посочените в съдебното решение 57 работни дни , признати за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., то видно е че осигурителния стаж на М. е повече от необходимите 27 години. Същото се потвърждава и от заключението на вещото лице К. по назначената при новото разглеждане на делото допълнителна съдебно-икономическа експертиза , според което към 31.12.2015 г. жалбоподателят М. има действителен осигурителен стаж от 27 години 01 месеца и 19 дни.

В този смисъл , по отношение на влязлото в сила разпореждане на ръководител ПО от 3.07.2017 год. , съдебното решение представлява ново доказателство за осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1, т.1, б. “а“, пр. І от КСО. При тези обстоятелства , приложима е разпоредбата на чл.99, ал.2, т.1 от КСО , съгласно която разпореждането се отменя от датата на представяне на доказателствата. В случая тази дата е 27.08.2020 г., т.е. именно към този момент следва да бъде преценявано наличието на материално-правните условия за отпускане на исканата от М. пенсия. Това нормативно разрешение е в пълно съответствие с принципа регламентиран в нормата на чл.94, ал.1, изр. ІІ от КСО , съгласно която ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото , пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. По тези причини , датата на подаване на първоначалното заявление 12.05.2016 г. е ирелевантна – в този смисъл са решение № 10683/13.10.2016 г. по адм. дело № 14308/2015 г. по описа на ВАС ,Шесто отд. и решение № 2938/13.03.2017 г. по адм. дело № 2772/2016 г. по описа на ВАС, Шесто отд.

Предвид безспорния факт за възрастта на М. към датата 27.08.2020 г. (роден на [дата].) , същият категорично не отговаря на изискването за възраст по чл.68, ал.1, т.2, пр. ІІ от КСО, която както е посочено в обжалваното решение , за 2020 г. е 64 години и 3 месеца за мъжете – към релевантната дата М. няма навършени 50 години.

По същите причини той няма право на пенсия и по цитираната в обжалваното решение разпоредба на чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като макар и да има повече от 10 години осигурителен стаж в системата на МВР (първа категория труд), то към 31.12.2015 г. същият не е навършил изискуемата съгласно ал.1, т.1 възраст за мъжете от 52 години и 8 месеца, нито е навършил към 27.08.2020 г. изискуемата съгласно ал.1, т.2 възраст за мъжете от 53 години и 6 месеца, съответно той не притежава необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете.

При правилно приложение на материалния закон, с обжалваното решение е прието, че възрастта представлява кумулативно необходимо материално-правно условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО. Тази норма, включително в действащата към 2020 г. нейна редакция , изисква за държавните служители по ЗМВР и тези които са заемали такава длъжност (чл.69, ал.10 ) да имат навършена възраст 52 години и 10 месеца и прослужени 27 години общ осигурителен стаж , от които две трети действително изслужени като държавни служители в случая по ЗМВР. С пар.50 от обнародвания в ДВ бр.61 от 11.08.2015 г. , в сила от 15.08.2015 г. З-на за изменение и допълнение на КСО е прието, че лицата по чл.69 които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия , могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 год. В тази връзка, независимо, че положеният в системата на МВР труд е от първа категория по смисъла на чл.69б, ал.1 от КСО, то така създаденият с нормата на пар.50 от ЗИДКСО привилегирован режим , както е посочено в самата нея е приложим само при условията на разпоредбата на чл.69 от КСО – причината е тази , че регламентираните в нея материално-правни изисквания са различни от тези посочени в разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО. От заключението по допълнителната съдебно-икономическа експертиза (л.30 от делото) се установява , че към 31.12.2015 г. жалбоподателят М. отговаря на изискването за притежаване на 27 години общ осигурителен стаж от които две трети (18 години ) изслужени като държавен служител по ЗМВР , но за да ползва привилегията по пар.50 от ЗИДКСО , т.е. да се пенсиониране независимо от възрастта му , същият е следвало да упражни това право в определения в същата норма срок , а именно до 31.12.2018 година.

В тази връзка , както вече бе посочено по-горе , релевантния момент за преценка на материално-правните условия за правото на пенсия е датата 27.08.2020 г. , т.е. правото е упражнено на тази дата, когато преклузивния срок до 31.12.2018 г. вече е бил изтекъл. С оглед последното , към датата 27.08.2020 г. изискването за възраст по чл.69, ал.2 от КСО вече е действащо , а жалбоподателят не отговаря на него – същият към този момент не е навършил необходимата съгласно чл.69, ал.2 вр. с ал.9 от КСО възраст от 53 години и 6 месеца за мъжете. Изискването за възраст е кумулативно , поради което макар и да отговаря на изискванията за осигурителен стаж , жалбоподателят няма право на пенсия по чл.69, ал.2 от КСО.

По тези съображения , като е отхвърлил жалбата срещу разпореждането на ръководител ПО от 29.12.2020 г. , с което на М. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст , директорът на ТП-Варна на НОИ е постановил обжалваното решение № 2153-03-82/26.05.2023 г. при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

При така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК , жалбата на М. подлежи на отхвърляне като неоснователна , при който изход от делото , сторените от него разноски следва да останат за негова сметка.

Същевременно , ответникът има съгласно чл.143, ал.3 от АПК право на разноски. Съгласно чл. 226, ал.3 от АПК , ответникът има право на разноски за касационната инстанция , които са в размер на 200 лв. платена държавна такса по сметка на ВАС и в размер на три четвърти от възнаграждението в размер на 100 лв. по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , т.е. 75 лв. за изготвената от упълномощения юрисконсулт Мл. К. касационна жалба, съгласно пар.1 от ДР вр. с чл.9, ал.2 от Наредба №1/9.07.20024 г. за възнагражденията за адвокатска работа. За осъщественото от юрисконсулт К. процесуално представителство в първоинстанционното производство, жалбоподателят дължи разноски в минималния размер от 100 лв., съгласно чл.144 от АПК вр. с 78, ал.8 от ГПК вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , т.е. за две инстанции жалбоподателят дължи разноски в общ размер на 375,00 лв.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Б. Д. М. с [ЕГН] , срещу Решение на Директора на ТП-Варна на НОИ № 2153-03-82/26.05.2023 год.

ОСЪЖДА Б. Д. М. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица]да заплати на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт за разноски по делото сумата от 375,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.