№ 53
гр. Видин, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. Т. П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П. Т. П. Гражданско дело № 20241320101545
по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., 2303, кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“, с която против И. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. 91, вх. В, ап. 61 са предявени
искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се, че между толофикационното дружество /ищецът/ от една
страна и титулярът на партида /ответникът/ от друга страна е налице
облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия,
която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови
нужди действали за просрочения период от 01.05.2021г до 30.04.2022г.
Сочи се, че ответника /титуляра на партида/ е абонат на ищеца
/толофикационно дружество/ по силата на общите условия, действали към
процесния период, като собственик на имота в топлоснабдена сграда, които
условия имат действие спрямо него.
Излага се, че със Закона за енергетиката в областта на енергетиката
деяства Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, с чл.150,
ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, вкл.
За общи части в сграда етажна собственост се осъществява при публично
1
известни общи условия, предложени от топлофикационното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Поддържа се, че облигационноправните взаимоотношения между
топлофикационното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. По силата на
закона с изготвянето и одобряването на общите условия от държавен
контролен орган, не е необходимо сключването на индивидуален договор с
всеки потребител.
Изтъква се, че задължението на топлофикационното дружество е да
доставя до имота топлинна енергия, и съгласно чл.139в от ЗЕ да отчита и
разпределя тази енергия, а задължението на потребителя е да заплаща в срок
дължимите суми за начислена топлинна енергия. Срока и реда по който
купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми е
тридесетдневен след изтичане на периода за който се отнасят. Плащането е до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката. С изтичането на
последния ден от месеца дължимата сума изпада в забава. В случая иска е
предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от ответника.
Заявява се, че ответникът дължи сумата 1956.45лв. стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена енергия за апартамент в гр.П., ул.“Р.Д.“,
бл.91, вх.В, ап.61, от тях 1655.39лв. главница за период от 01.05.2021г. до
30.04.2022г. вкл., 301.06лв. законна лихва за период от 08.07.2021г. до
12.09.2023г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателно изплащане.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2390/2023 г. по описа на
Районен съд - Видин, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните
суми: -сумата в размер на 1956.45 лева, представляваща стойността на
дотавена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр.П., ул.“Р.Д.“, бл.91, вх.В, ап.61, от които:
-главница в размер на 1655.39 лева за периода от
01.05.2021г.до30.04.2022г. включетелно,
2
-законна лихва за забава за месечните плащания в размер на 301.06 лева
за периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023г.,
-както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в настоящото
производство.
Ответницата, редовно призована, не се представлява и не взема
становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
С молба-становище вх. № 973/27.01.2025 г. ищецът чрез процесуалния
си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
3
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични
суми. Във връзка с изложеното предявените искове следва да бъдат уважени,
като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1655.39 лева – главница, 301.06 лева –
законна лихва за забава от 08.07.2021г. до 12.09.2023г., законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда 13.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски. Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на
ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В тази
връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер на 139.13 лева (39.13 лева -
заплатена държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение).
Ответника следва да заплати и разноските, направени в заповедното
производство, в общ размер на 89.13 лева (39.13 лева - заплатена държавна
такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение).
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. 91, вх. В, ап. 61, че дължи на „Т.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., 2303, кв.
„М.“, ТЕЦ „Р.“ , сумата в общ размер на 1956.45 лева, от които: 1655.39
4
лева – главница, 301.06 лева – законна лихва за забава за периода от
08.07.2021г. до 12.09.2023г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. 91,
вх. В, ап. 61 да заплати на „Т.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., 2303, кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“ разноските в настоящото
исково производство в общ размер на 139.13 лева /39.13 лева - заплатена
държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.Д.“ бл. 91,
вх. В, ап. 61 да заплати на „Т.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., 2303, кв. „М.“, ТЕЦ „Р.“ разноските по заповедното
производство по ч.гр.д. № 2390/2023 г. по описа на Районен съд - Видин в общ
размер от 80.13 лева (39.13 лева - заплатена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение).
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението .
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 68/2022 г. по описа на
Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5