МОТИВИ: Срещу подсъдимия Е.Ш.А., с ЕГН **********,***,
е предявено обвинение за това, че на 10.03.2017г., в с. М. Б., обл. Хасково,
направил опит да даде дар (подкуп) парична сума в размер на 150 лв. на
длъжностното лице – полицейски орган А. Д.
Д. – **** в сектор „****“, участък „***“ – М. Б. към РУ при ОД на
МВР – Хасково, за да не извърши действия по служба – да не му състави акт за
установяване на административно нарушение по установеното от него нарушение по
Закона за българските лични документи и да не уведоми компетентните органи за
разкритото административно нарушение по Закона за движение по пътищата и
съответно съставянето от тяхна страна на акт за установено административно
нарушение, допуснато от него като водач на МПС, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 304а, вр. чл.
304, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Той признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае
събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези
факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият Е.Ш.А. е роден на *** *** и има
постоянен адрес ***. С влязло в сила на 06.03.2017г. НП №
17-1300-000061/13.0.2017г. на Директора на ОД на МВР – Кърджали, на основание
чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. било наложено наказание „лишаване от правото
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като свидетелството му за управление било отнето със ЗППАМ № 17-1300-000023 /
30.01.2017г., на основание чл. 171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП. Въпреки това, на
10.03.2017 година подсъдимият предприел управление на моторно превозно средство
–лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ****, като пътувайки към дома
си, се движел в района на с.Минерални
бани. В същия ден свидетелите А.
Д. Д. и М. А. К., служители в сектор „******“ , участък „***“-с.М. б. към РУ на МВР-Хасково, изпълнявали в същия район своите служебни задължения. Свидетелят А. Д. към този момент бил назначен на длъжността „*****“ в посоченото полицейско
управление по силата на заповед № 272з-701/22.04.2015г. на Директора на ОДМВР –
Хасково. Свидетелят М.
А. К. заемал същата длъжност по
силата на същата заповед.
Сред възложените на двамата свидетели
задължения и предоставени им правомощия били дейностите по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението, както и
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и други правонарушения.
В изпълнение на Разпореждане № 272р-411/06.01.2017г. на Директора на ОДМВР –
Хасково бил изготвен и утвърден от началника на РУ – Хасково план за провеждане
на специализирана полицейска операция /СПО/. Съобразно утвърден план
свидетелите Д. и К.
следвало да участват в СПО, като от 16:00 часа на 10.03.2017г. следвало да
извършват проверки в населени места в
Община Минерални бани, обл. Хасково, като имали право да проверяват и МПС. При констатиране на нарушения по чл. 6 от ЗБЛД следвало да съставят АУАН, но при констатирани нарушения по ЗДвП били
длъжни да уведомят компетентните органи на „Пътна полиция“.
Така на 10.03.2017г. свидетелите А. Д. и М. К.
изпълнявали възложеното им във връзка с провежданата операция, като използвали
служебен автомобил, обозначен с полицейски знаци и надписи. Съобразно плана за
СПО, около 16:00 часа на същия ден, изградили контролно-пропускателен пункт в
с. Минерални бани, на третокласен път 506, по бул. „Х. Б.“, в близост до изхода на
с. Минерални бани, в посока към с. Спахиево. Около 16:40 бил те спрели за
проверка лек автомобил и установили, че водачът не носи предпазен колан, което
преценили като административно нарушение по ЗДвП. За съдействие извикали
свидетелите Г. А. Г. и Д. Т. Л. – ****** в сектор „*****“ при ОД на МВР – Хасково, които
пристигнали на мястото.
Малко по-късно, около 17:10 часа, на
изградения КПП, свидетелят А.Д. спрял за проверка управлявания от подсъдимия
лек автомобил ДК № ******. Подсъдимият не носел лична карта и управлявал МПС,
въпреки че към инкриминирания момент СУМПС му било иззето от органите на МВР,
тъй като изтърпявал наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
за срок от 12 месеца. Подсъдимият разбрал, че тези факти ще бъдат установени от
полицейския служител А.Д. и ще бъдат констатирани извършените от него
административни нарушения, за които предполагал, че се предвижда наказание
„глоба“. Подсъдимият казал на свидетеля
Д., че е забравил както
личната си карта, така и СУМПС, като се представил със самоличността на своя
брат – Е. Ш. А.,
с ЕГН **********. Наред с това и за да избегне реализиране на административна
отговорност, Е.А. решил да даде дар на полицейския служител А.Д. – сумата от
150 лева, която съхранявал у себе си. Целта му била свидетелят Д. да не
извърши вменените му действия по служба, а именно: да не му състави АУАН
за установеното нарушение на Закона за
българските лични документи и да не уведоми компетентните органи за разкритото
нарушение по Закона за движение по пътищата и произтичащото от това съставяне
от тяхна страна на АУАН за допуснато нарушение като водач на МПС.
След като установил
липсата на лични документи у подсъдимия,свидетелят Д. решил
да извърши проверка на багажника на автомобила. Докато двамата се насочвали към задната част на автомобила, подсъдимият
повтарял, че желае да почерпи, за да „не му се пишели актове“. След като отворил
багажното отделение, а свидетелят Д. започнал да извършва проверка, подсъдимият
пристъпил към изпълнение на решението си да даде подкуп. Така, докато Д. се намирал до задната част на колата и
оглеждал, А. взел в ръката си намиращата се в джоба му сума от 150 лв. /1 брой банкнота с номинал 50 лева със сер. № БМ8317005;, 2 броя банкноти с номинал 20 лева от
които - 1 бр. със сер. № БХ9126201, и 1 бр. със сер. № БТ8271751, З броя
банкноти с номинал 10 лева от които - 1 бр. със сер. № БН1247776, 1 бр. със сер. № БГ5741652, и 1 бр. със сер. № БО2597563;, 2
броя банкноти с номинал 5 лева от които - 1 бр. със сер. № Б32022498, и
1 бр. със сер. № БИ2879575;, 10 броя банкноти с номинал 2 лева от които - 1 бр.
със сер. № БЮ5249864, 1 бр. със сер. №
БЧ5772252, 1 бр. със сер. № БЧ5904869, 1 бр. със сер. № БЯ0701473, 1 бр. със сер. № БЮ2380421, 1 бр. със сер. № БФ9826374, 1 бр. със сер. № БФ8108754, 1 бр. със
сер. № БШ3420579, 1 бр. със сер. № ББ1378100, и 1 бр. със сер. № БЧ7674296;/ и се приближил към полицейския служител. Опитал се да я даде на
свидетеля Д., като пробвал няколко пъти да я сложи в джоба на униформеното му облекло. Не успял, но не се
отказал от решението си. За пореден път се приближил към Д., докато той бил с
гръб към него и пробвал да повдигне
светлоотразителната му жилетка, за да
постави парите в джоба му. В този
момент Д. се обърнал с лице към А. и забелязал парите в ръката му. На свой ред
подсъдимият подканил свидетеля да ги вземе и „да се почерпи“. Полицейският служител Д. категорично отказал да приеме подкупа, хванал А. за ръката и му разпоредил да постави паричната сума върху
капака на полицейския автомобил. След това разказал за случилото се на колегите си – свидетелите М. А. К., Г. А. Г. и Д. Т. Л.. Подсъдимият Е.А. предал с протокол за доброволно предаване
банкнотите, като в съставения протокол, удостоверяващ това, отново се
представил с имената „Е. Ш.А.“.
След
установяването на истинската самоличност,
на подсъдимия Е.Ш.А. били
съставени АУАН с бланков № 418754 за извършено от него
нарушение на чл. 6 от ЗБЛД /„Гражданите са
длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност."/ и АУАН с
бланков № 675746 за извършено от него
нарушение на чл. 150 от ЗДвП /„Всяко
пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. З и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4."/.
Назначената по делото техническа експертиза
установява, че всички гореописани
банкноти са истински и представляват редовна емисия на БНБ.
Така изложената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и
приложените по делото писмени доказателствени средства. Информацията от тези
доказателствени източници напълно кореспондира с направените от подсъдимия
самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това,
признанието на изложените в обвинителния
акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен
материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с установяващите от
него сведения. Показанията на свидетеля А.Д. са конкретни и ясни относно
времето, мястото и начина, при които е изпълнявал служебните си задължения,
като несъмнено именно във връзка с изпълнението на тези задължения е бил проверен
автомобилът, управляван от подсъдимия А.. Точен е разказът на свидетеля и за
механизма, по който подсъдимият се е опитал да му даде дар, пробвайки да сложи
сгънати банкноти в джоба на якето му. Използваните от подсъдимия думи, както
преди реализацията на това действие, така и в момента, в който Д. е забелязал
пълната с банкноти ръка и възприел поканата да получи сумата, по несъмнен начин
обосновават и преследваната от А. цел -
Д. да пропусне да извърши служебните си задължения. Няма повод представените от свидетеля Д. факти
да бъдат подлагани на съмнение относно истинността им, защото те кореспондират
не само с признанието на подсъдимия, но и с показанията на останалите
присъствали на мястото полицейски служители, пред които Д. е разказал за
стореното от А. непосредствено след събитието, на мястото на същото и в
присъствието на подсъдимия. Това от своя страна изключва както възможната и
предполагаема заради служебните обвързаности манипулация върху показанията на
тези свидетели, така и вероятността от преднамерено уличаване на А. от страна
на полицейския служител, като липсата на каквито и да е предхождащи между двамата отношения
допълнително потвърждават този извод.
Така установените фактически положения сочат, че от обективна страна
подсъдимият Е.А. е направил опит да даде дар на полицейския служител А.Д. Д.,
като извършеното пряко е кореспондирало с преследваната от него цел –
полицейският служител пропусне да извърши служебните си задължения, а именно да
установи извършеното нарушения по ЗБЛД, както и да сигнализира компетентните органи за извършено нарушение по
ЗДвП. Полицейският служител е изпълнявал задълженията си по повод провеждащата
се специализирана полицейска операция и част от трудовата му дейност е било
именно да извършва проверки на моторни превозни средства. Безспорно лицето, на
което въпросната сума е била предложена, е длъжностно такова по смисъла на чл.
93 т.1 б.”а” от НК, защото то е изпълнявало служба в държавно учреждение, а
именно: сектор „****“, участък „***“
– М. Б. към РУ при ОД на МВР –
Хасково. Казаното дотук обуславя извода, че обективните признаци на
престъплението по чл.304 ал.1 от НК следва да се приемат за установени. Същото
се отнася и за по-тежко квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК –
подкупът е предложен на „полицейски орган“ – ******** в упоменатия вече сектор при ОД на МВР – Хасково. Качеството „полицейски орган“ е обусловено от
обстоятелството, че свидетелят е бил назначен в Сектор „Охранителна
полиция" и към инкриминираната дата е изпълнявал охранителна дейност, която
съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, се извършва само от полицейските органи.
Отделно от това, на свидетеля А.Д. е била възложена и административно наказателна дейност, каквато осъществяват само полицейски органи предвид регламентираните в
чл. 31, т. 1 от ЗМВР правомощия. Към момента на деянието служителят Д. е
изпълнявал именно полицейски функции, които заради носеното облекло с
характерни обозначителни знаци и съдържанието на предприетата документална и
физическа проверка, са станали достояние на подсъдимия.
Последното като
кореспондиращо и обуславящо субективната страна на престъплението, е показател
за формираното отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението
му. Имайки представи както за длъжностното качество на лицето, на което се
домогва да даде подкуп, както и за това, че то в момента изпълнява функции, вменени
на „полицейски орган“, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
стореното, предвиждал е противоправните му последици и искал тяхното
настъпване. Ето защо, съдът прие, че престъплението е извършено при условията
на пряк умисъл, свидетелство за което е
както безспорното наличие на представи относно качество на проверяващия го,
така и съпътстващите действията му думи /“искал
да почерпи“, „да не пишат актове“/, обективиращи осъзнатата връзка между
даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващия
полицейската работа свидетел.
Безспорно в случая
деянието е останало недовършено. Подсъдимият е предприел действията, които са
поставили началото на изпълнителната дейност по чл.304 ал.1 от НК – „даване на
дар на длъжностно лице“, което от една страна изключва формата „предложил дар“,
доколкото тя се изразява и приключва във фазата на отправено към длъжностното
лице предложение, а от друга страна категорично сочи, че се касае за опит да
бъде даден дар, защото след като е обособил сумата и поставил същата в ръката
си, подсъдимият е предприел действия, насочени към предаването й на полицая,
чийто отказ да получи парите е прекратил
съставомерното изпълнително деяние. Недовършването на деянието е било въпреки
поведението на дееца, т.е. било е по независещи от волята му причини.
При определянето
на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и сведенията
за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му факти. Е.А. е с чисто съдебно минало и добри характеристични
данни, женен е, полага грижи за непълнолетно дете. Към настоящия момент работи,
а имотното му състояние не сочи стандарт, несъответен на социалния и
образователния му статус. Липсват сведения за противоправна дейност, извън
констатираните нарушения на Закона за движение по пътищата, чийто брой
действително е значителен, на и за които А. е бил вече санкциониран, поради
което отчитането им следва да бъде единствено на плоскостта на изградената
наклонност към нарушаване на този сектор от обществения правопорядък. Въпреки
това, не може да не се вземе предвид, че с настоящото деяние подсъдимият е
целял именно избягването на поредната административна отговорност, както и не
може да се пренебрегне управлението на МПС без съответното свидетелство за
това. Следва да бъде отчетен и опитът на А. да прикрие своята самоличност
отново преследвайки избягване на наказание. Независимо обаче от тези несъмнено
отекчаващи вината факти, съдът прие, че в случая са налице многобройни
смекчаващи такива – добрата характеристика, семейните и трудови ангажименти,
чистото съдебно минало и направеното още в хода на досъдебното производство
признание на вината, сочат, че наказание „лишаване от свобода“ дори и в най-ниския
предвиден от закона размер, не би било подходящата санкция, защото не би
съответствало нито на тежестта на извършеното, нито на обществената опасност на
самия деец. Недовършеността на
престъплението, макар и не по волята на подсъдимия, допълва тези аргументи,
защото защитеният обект не е могъл да бъде накърнен в обичайната за
престъплението степен и да предизвика характерните за този вид деяния
последици. Ето защо, съдът определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ от НК и замени предвиденото в чл.304а от НК наказание „лишаване от
свобода за срок до десет години“ с наказание „пробация“. Прие се на следващо
място, че двете задължителни пробационни мерки са достатъчни, за да въздействат
както възпитателно, така и превантивно спрямо А., както и че продължителност
от „една година и три месеца“ би
допринесла за постигането на тези цели и в пълна степен би обезпечила
поправителния ефект, чийто приоритет е наказателното санкциониране. Адекватно
допълнение на стремежа към превъзпитание е кумулативно предвиденото наказание
„глоба“, което съдът реши да наложи, за да разшири санкционния периметър и
засили гарантиращите превъзпитанието мерки.
При отчитане на данните за имотното състояние на подсъдимия /съдържащи
се в приложената по делото декларация и съобщени от самия него/ съдът определи
размера на по-лекото по вид наказание „глоба“ на „осемстотин лева“.
На основание
чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а
именно: 1
брой банкнота с номинал 50 лева със сер. № БМ8317005;, 2 броя банкноти с
номинал 20 лева от които - 1 бр. със сер. № БХ9126201, и 1 бр. със сер.
№ БТ8271751, З броя банкноти с номинал 10 лева от които - 1 бр. със сер. №
БН1247776, 1 бр. със сер. № БГ5741652, и 1
бр. със сер. № БО2597563;, 2 броя банкноти с номинал 5 лева от които - 1
бр. със сер. № Б32022498, и 1 бр. със сер. № БИ2879575;, 10 броя банкноти с
номинал 2 лева от които - 1 бр. със сер. № БЮ5249864,
1 бр. със сер. № БЧ5772252, 1 бр. със сер. № БЧ5904869, 1 бр. със сер. № БЯ0701473, 1 бр. със сер. № БЮ2380421, 1
бр. със сер. № БФ9826374, 1 бр. със
сер. № БФ8108754, 1 бр. със сер. № БШ3420579, 1 бр. със сер. № ББ1378100, и 1
бр. със сер. № БЧ7674296.
С оглед на
това това , че призна подсъдимия за виновен, съдът на основание чл. 189 ал.3 от НПК го осъди да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата от 245,76 лв., представляваща направените в хода на
досъдебното производство разноски – заплатено възнаграждение за изготвена
ектспертиза.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: