Мотиви към
Присъда по НОХД № 1315/2019 г. по
описа на ВТРС
Вликотърновската районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу П.А.П. *** за това, че в периода от 05.09.2018 г. до 20.09.2018 г. в с.
Арбанаси и в гр. В. Търново, след предварителен сговор с М.Г. *** и в съучастие
като извършители с Й.О.В. *** - помагач, при условията на продължавано
престъпление - с три деяния, с цел да набави за себе си, за В. и В. имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.А.Ц. ***, М.М.Г. от гр. В. Търново
и Р.М.Д. от гр. В. Търново, че трябва да съдействат на органите на МВР за
залавяне на престъпна група занимаваща се с телефонни измами, и с това им
причинил имотна вреда в общ размер на 53 872.22 лева - престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 26, ал. 1 от НПК и срещу
М.Г.В. *** за
това, че в периода от 05.09.2018 г. до 20.09.2018 г. в с. Арбанаси и в гр. В.
Търново, след предварителен сговор с П.А.П. *** и в съучастие като извършители
с Й.О.В. *** - помагач, при условията на продължавано престъпление - с три
деяния, с цел да набави за себе си, за В. и В. имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у М.А.Ц. ***, М.М.Г. от гр. В. Търново и Р.М.Д. от гр. В.
Търново, че трябва да съдейства на органите на МВР за залавяне на престъпна
група занимаваща се с телефонни измами, и с това им причинил имотна вреда в общ
размер на 53 872.22 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В съебно заседание прокурорът
поддържа повдигнаттие обвинения, намира същите за безспорно доказани и пледира
за налагане на наказания за Прашев към минимално предвидения в закона размер,
след отчитане на смекчаващи вината обстоятелства, като възстановяване на
предмета на престъплението /чрез връщането на част от вещите, а друга част чрез
заместването им с тяхната равностойност/, по вид лишеване от свобода, като се
приспадне за изтърпяно наказание "задържането под стража" и "домашния
арест", а по отношеие на В. - наказние лишаване от свобода, към минималния
предвиден в закона размер, като с оглед чистото му съдебно минало да не се
изтърпява ефективно, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за срок от
3 години. Претендира да им се възложат сторените по делото разноски.
По делото като
частен обвинител е конституирана пастрадалата Р.Д., която наред с прокурора
поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите и пледира за налагане на
казания по справедливост.
Подсъдимият П.П.
не се признава за виновен. Дава обяснения, по реда на съдебното следствие, и излага,
че не е извършвал вмененото му престъпление и е невинен. Моли за справедлив акт.
Защитниците му пледират за оневиняването му и оправдаване по повдигнатото
обвинение. Алтернавитно пледират налагане на наказание лишаване от свобода към
минималния предвиден в закона размер, със зачитане на времето, през което е бил
с мярка за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест".
Подсъдимият М.В.
се възползва от правато си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, а
защитникът му пледира за оправдаване и алтернативно в случай, че съдът достигне
до други правни изводи да оъсди В., като при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, определи наказание към минималния предвиден в закона размер с
оглед чистото му съдебно минало да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Съдът след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Около средата
на 2018 г. подсъдимите П.П. *** и М. ***, решили да си набавят парични средства
като извършат телефонни измами. За целта си набавили мобилни телефонни апарати
и СИМ карти, регистрирани на други лица, чрез които да провеждат разговори с
произволно избрани номера на стационарни телефони, като въведат в заблуждение
пострадалите с цел да си набавят имотна облага. Предварително се уговорили и разбрали
да мамят жертвите си, като се представят за служители на МВР, търсещи съдействие
от пострадалите, за залавяне на престъпна група, занимаваща се с измами. Срещнали
се в началото на м. Септември, в централната част на гр. Левски. Мотивирани от
липстата на средства, с които да се издържат - П., В. и П.А.И. взели решение да
реализират намисленото /да извършат измами/. Свидетелят П.И. и подс. В.
поискали известна сума от подс. П., за да се снабдят със СИМ карти и моблини
апарати. П. им отслужил с 200 - 300 лева. Св. П.И. поръчал СИМ къртите и
мобилните телефони от неизвестен мъж от гр. Плевен. След няколко дни този неизвестен
мъж пристигнал в гр. Левски. Св. П.И. и подс. П. се срещнали със същия, като П.
останал встарни, а П. лично взел поръчаните СИМ карти и мобилни телефони от мъжа.
След още няклоко дни докато пиели кафе, в централната част на гр. Левски, подс.
П., В. и св. П.И. решили да се захванат със замисленото - телефонни измами.
Решението било взето при сравнително спокойна обстановка - като дообмисли това,
че им е било необходимо и "муле". Лице, което да пътува из страната,
за да събира и пренася паричните средства и ценностите от жертвите. В
изпълнение на взетото решение позвънили на обява, публикувана в интернет сайт,
чрез която се свързали със св. Й.О.В. *** /също вече осъден за стореното в
рамките на НОХД № 932 от 2019 г. по описа на ВТРС/, който по това време си
търсел работа и живеел в гр. София. Подсъдимите се договорили със св. В., че по
техни указания, при нужда ще пътува и до различни населени места в страната, за
да събира и им носи паричните средства и ценности оставени от пострадалите, поставяйки
ги на указано от тях място. Тези дейности В. следвало да върши срещу получаване
на заплащане, което да си удържа от събраното, но пак след тяхно указание.
Няколко дни следкато се снабдили със СИМ карти и мобилни телефони, отново били
на кафе в центъра на гр. Левски когато и взели решение да започнат дейността си.
П. обещал да вземе ключовете от "Таверната", която не работтела и там
да се ситуират. В изпълнение на замисленото се тримата се отправили към
заведението, което се нахождало в дома на св. А.А., живееща на семейни начала с
подс. П.. Замисленото било реализирано. Тримата се ситуирали в
"Таверната". Заведението имало вход откъм улицата и такъв откъм двора
на имота. В този ден не успели да извършат измама. На следващия ден, В. и св. П.И.,
обаче успели да осъществят измама и "мулето" следвало да остави
парите в с. Обново , обл. Плевен. За това, тримата се придивижили с лек
автомобил и П. отишъл да вземе оставените в черна найлонова торба вещи - пари и
ценности. Навръщане спрели, преброили парите и ги разделели на три /по равно/. След
около седмица, отново се събрали в същата "Таверна" и започнали да
набират произволни стационарни номера, като подс. П. от време, на време излизал
през задния вход, откъм двора на имота. Това се случило на 05.09.2018 г.
Подсъдимите и
св. П.И. набрали от закурените вече мобилни телефони и СИМ карти произволен
телефонен номер - 062/655 038. На позвъняването отговорила пострадалата М.А.Ц. ***.
Ц. ползвала също и мобилен телефон със СИМ карта номер - 0884 603 451. Разговорът
им протекъл в посока, че Ц. следвало да им съдейства за разкриване на "ало
измамници", в качеството им на служители на МВР. Успели да я убедят, че са
представители на МВР, които се занимавали със залавяне на престъпни групи,
вършещи телефонни измами. Обяснили на постр. М. Ц., че работят като полицаи, по
случай за задържане на "телефонни измамници" и било необходимо да им
съдейства, когато измамниците се появяли, за да вземат пари от нея. Тогава
полицията щяла да ги залови. След това се обадили на Ц. и й казали, че знаели
къде живее и че трябва да даде всичките си налични парични седства или в
противен случай ще се "разправели" с нея. Паралелно, от друг мобилен
апарат с друга СИМ карта, подкрепили вече създадените у пострадалата неверни
представи, като отново се представил за полицай и поддържал версията, че
следвало да им съдейства. Поискал от Ц. да събере всички налични пари и да ги
остави до входната врата на имота си - в с. Арбанаси. За адреса се осведомили
по време на разговора. Паралелно й позвънили от другия мобилен апарат и я
заплашили. Разговорите водели от два броя СИМ карти с номера - 0886 259 956 и
0886 091 281, регистрирани на чужди граждани - Бондаренко и Шестокалова, в к.к.
"Слънчев бряг". Посочените номера на СИМ карти са кореспондирали с
ползваните от пострадалата телефонни номера /мобилен и стационарен/ на
05.09.2018 г. за времето от 17.15 часа до 20.09 часа, като по време на комуникацията
и двата мибилни телефона, ползвани от подсъдимите са се намирали на територията
на гр. Левски, обл. Плевен /в заведението "таверна"/. Пострадалата Ц.
имала спестявания, които държала в дома си в размер на 10 000 лева. По техни
указания и в резултат на вече създадените и поддържани у нея неверни представи,
че съдейства на полицията за залавяне на телефонни измамници, Ц. поставила
сумата от 10 000 лева в чанта, като ги оставила под цигла до входната врата на
имота си. Докато провеждали разговорите с Ц., подсъдимите указали на св. В., че
следва да се придвижи до гр. В. Търново - с такси, а от там до с. Арбанаси,
откъдето следвало да вземе оставената сума - 10 000 лева /под циглата до
портата на имота/. Св. В. изпълнил стриктно указанитя. По това време св. В. ползвал мобилен телефон със СИМ карта № 0897
462 268, водеща се на името на неговата майка. За същата СИМ карта, ползвана от
В. е установено, че на инкриминарата дата В. е изпълзвал същата от клетки,
обслужващи с. Арбанаси, за времето от 18.11 часа до 19.19 часа, и е комуникирал
съответно със СИМ карти с абонатни номера - 0877 036 664 и 0886 551 379, която
се водела на руската гражданка Атюгина, регстрирани в к.к. "Слънчев
бряг". Последната СИМ карта по време на комуникацията е позиционирана на
територията на гр. Левски, обл. Плевен и се използвала от подсъдимите, които
ръководели св. В.. След това, с такси се придвижил до с. Обнова, общ. Плевен,
до самия център на населеното място, по - точно до обществените тоалетни,
оставил чантата с паричните средства. Двамата подсъдими П. и В. заедно със св.
Пл. И. се придвижили с лек автомобил до там. Взели оставените парични средства
и си ги поделили по равно. На следващия ден се придвижили до гр. Плевен, където
пренощувал св. В., за да му оставят "наградата" - сума от 100 лева, в
празна кутия от цигари, на вече известно отпреди това на всички място - кошче
за отпадъци /както практикували до този момент/.
След
незначителн перод от време и от същото място, при една и съща обстановка и при
същите уговорки, условия и обстоятелства - на 14.09.2018 г. отново позвънили от
СИМ карти с номера - 0886 564 442 и 0886 465 868 на стационарен телефон -
062/623 523 и мобилен телефон, ползвал СИМ карта № 0887 461 017. На
позвъняването на стационарния номер отговорила постр. М.М.Г. от гр. В. Търново,
живуща *** и ползвайки, посочените по - горе домашен стационарен телефон -
062/623 523 и мобилен телефон със СИМ карта № 0887 461 017. Подсъдимите
действали отново по същия механизъм, успявайки да я убедят и въведат в
заблуждение, че следва да им съдейства, като служители на МВР за залавяне на
"престъпна група, занимаваща се с телефонни измами". За целта, първо
се обадил единият от подсъдимите и се представил за "комисар С.
Николов" - служител на МВР, като спокойно, галантно и с равен глас я
убедил, че следва да му съдейства за залавяне на "престъпна група,
занимаваща се с измами". Убедил я, че имали информация и в реално време
следяли "групата". Имали пряка
и непосредствена видимост и хора, разположени около дома й, като се очаквало
всеки момент да нахлуят "измамниците". Също така й насочили
вниманието, че след затваряне на слушалката можело да позвънят самите
"измамници". След като приключили разговора, около минута по-късно,
отново позвънил стационарния телефон, но вече в слушалката се чул груб,
враждебен глас, този на "измамника". Заповядал й веднага да приготвяла
каквото има, да не се бавела, защото ще влязели и ще и отрежели езика и изкормели.
В този момент връзката приключила. Отново се обадил "инспектор
Николов", който я успокоил, че чули разговора и около жилището и били
разположени "групи", които следяли "измамниците" и нямало
за какво да се притеснява. Запитали я има ли мобилен телефон. В отговор на
въпроса, Г. съобщила и номера на СИМ картата, с който работел мобилния й
телефон. Връзката обаче по стационарния не била прекъсната. Докато говорела още
по стационарния апарат, звъннал мобилния. На мобилният телефон се представил
мнимия инспектор от МВР, който й указал да действа бързо - да поставила две
различни кърпи, на отделните тераси, за да е ясно от коя тераса ще хвърли
парите и ценностите. Свидетелката незабавно изпълнила указанията - като на
западната тераса окачила розова кърпа, а на южната - червена блуза и предала в телефонната
слушалка.
Създадените
вече впечатления/заблуждения у пострадалата, че помагала на органите на реда да
заловят "измамниците", били поддържани чрез обаждания и заплахи, че следвало
да пусне през терасата всички ценности, които притежава и налични парични
средства. В същото време, през стационарния телефон, разговаряла със
заплашващия, а през мобилния телефон - с представящия се за "комисар
Николов". За да затвърдят и поддържат вече създадените у Г. представи, че
е "набелязана от измамниците" и е обект на грабеж, а
"служителите на реда" имали желание да й помогнат, продължавали да
поддържат тезата си, като я уверявали, че следят случващото се пред дома й,
както и че били вече там и всеки момент "измамниците" ще нахлуели. За
това следвало да приготви, по най-бързия начин,
каквото притежава и да го хвърли през терасата, без притеснение, тъй
като "измамниците" са пред жилището й. Междувременно в разговорите,
поддържани на двата телефона - мобилен и стационарен, без да се прекъсва
връзката се разбрало, че жилището на пострадалата имало две тераси.
Пострадалата поискала да уточнят от коя тераса да пусне вещите. Указали й на
всяка от терасите да постави кърпи с различни цветове, за да се разбирало от
коя точно ще хвърли ценностите и паричните средства. Предали и да хвърли вещите
от терасата, с окачена червена блуза - южната. Г. приготвила в кафяви пликове
за писма съответно - сума от 900 лева, събрани средства от такси на живущите в
блока й; в друг кафяв плик - 300 лева от пенсията й, получена преди няколко дни
и трети плик - също 300 лева. Отделно, в бяла найлонова торба поставила и 150
долара, 350 евро, в копюри с номинал от по 50 и 100, останали й от екскурзия в
чужбина, както и 3000 лева в банкноти с номинал от по 100 и 50 лева. Заедно с
паричните средства поставила и 6 броя златни пръстени, в тъмно - кафява дървена
кутийка, кръгла с капаче. Пет от пръстените били дамски, а едни мъжки, закупен
от преди 5-6 години от златарско ателие в комплекс "Магро" гр. В.
Търново. Мъжкият пръстен бил на св. Д.М.. Изпадайки в емоционално объркване и
под давлението на вече създадените и затвърдени представи у постр. Г., че
помагала на "органите на реда" да заловят престъпната група, същата
им споделила, че разполага и със средства в Банка. В този момент отново
последвали бързи подкани и уверения, че нищо лошо нямало да и се случи, защото
"органите на реда " я пазели и по най - бързия начин да се придвижела
до Банката, за да изтегли наличните си средства. Убедена в това, пострадалата
отишла до Банката, изтеглила 29 000 лева, на банкноти от по 20 лева, добре
опаковани в жълт, дебел плик от служителя в банката. За тази трансакция било
издадено платежно нареждане, прието по делото като писмено доказателство /стр.
104 от ДП/. Връщайки се от Банката, отново на мобилния телефон, същият глас и
обяснил, че първият тартор избягал, но в момента се връщал и сега били готови
да го заловят, за това бързо следвало да пусне парите през терасата. Уверили я,
че всичко е в техни ръце и нямало да й се случи нищо лошо. В този момент, в
дома им, се прибрал св. Д.М., като Г. продължавала да говори по мобилния
телефон и споделила това на мнимите полицаи. Последните веднага поискали да
разговарят с него. След подаването на мобилния апарат, М. напуснал жилището и
не се прибрал до 17:00 часа. Преди да подаде телефона на съжителя си, гласът в
слушалката настоял да не споделя на никого и нищо, защото можело повече да не
се видела с мъжа си. След това постр. Г. хвърлила през терасата парите и
ценностите, които имала, с убеждение, че помагала на органите на реда да
заловят "измамниците". Това били - обща сума от 37 282.02 лева, от
които парични знаци с номинална стойност 33 500 лева, 150 щатски долара с
левова равностойност - 250.98 лева, 350 евро с левова равностойност - 684.54
лева, мъжки златен пръстен на стойност - 426 лева, дамски златен пръстен под
формата на бадем на стойност 710 лева, дамски златен пръстен под формата на
елипса на стойност 710 лева, дамски златен пръстен под формата на капка на
стойност 284 лева, дамски златен пръстен с бели камъчета, във формата на кръг
на стойност 355 лева, дамски златен пръстен под формата на възел, преплетен, с
камъчета на стойност 355 лева и дървена кутийка за бижута на стойност 6.50
лева. В този момент така нареченото "муле" - св. Й.О.В., отново по
указания на подсъдимите, вече се бил придвижил до град В. Търново, на адреса на
пострадалата. Намирал се в близост до терасата на пострадалата, където висяла
червената блуза. Св. В. по указания, отново на подсъдимите, взел парите и
ценностите, които Г. хвърлила през терасата, след което ги отнесъл на
определеното място, за което бил възнаграден /отново по същия начин -
механизъм/.
През цялото
това време постр. Г. комуникирала с подсъдимите, ползващи СИМ карти с абонатни
номера - 0886 564 442 и 0886 465 868 за времето от 12.59 часа до около 17.00
часа, като по време на разговорите подсъдимите ползвали тези карти били позициониани
на територията на гр. Левски, обл. Плевен. Свидетелят В. - "мулето",
в този ден, ползвал същата СИМ карта с № 0897 462 268, която била позиционирана
на клетки и в гр. В. Търново за времето от 10.20 часадо 15.05 часа на
14.09.2018 г. и комуникирала със СИМ картите, позиционирани в гр. Левски, обл.
Плевен и ползвани в същото време от подсъдимите.
При същия
тъждествен механизъм на осъществяване на деянието отново на 20.09.2018 г.
позвънили на стационарен телефонен номер - 062/623 708. На този номер
отговорила пострадалата Р.М. ***. За разговорите били използвани СИМ карти с №
0887 774 965 и 0888 223 650. Убедили пострадалата, че следвало да им съдейства
/"на органите на МВР за залавяне на престъпна група, занимаваща се с
телефонни измами"/. В този смисъл, гласът в телефонната слушалка я убедил,
че работи като полицай и служителите на реда били по следите на група „ало
измамници". Необходимо и наложително е било да им съдейства. В разговора
пострадалата споделила, че живее близо до полицията, като си съобщила и моблиня
телефонен номер - 0885 758 495. Убедили я, че "акцията" ще приключи
до края на деня. Независимо, че се съмнявала им споделила, че се грижи за внука
си, който трябвало да посрещне от училище и не би могла да бъде постоянно
"на линия", за да им съдейства. От този момент насетне започнали
заплахи за живота на детото /внучето/, а също така и спрямо нея. Свидетелката
силно се притеснила. Докато се двоумяла, звъннал мобилния телефон. На него се
представил мнимия полицай и обяснил, че групата била пред блока и, а когато
приключела "акцията" щели да и върнат парите. Д. споделила, че
разполага с някаква сума, оставена от дъщеря й - за дърва. Указали и да ги увие
в алучинево фолио и да ги пуснела през терасата /пострадалата живеела на първия
етаж от жилищната сграда/. Ту звъняли на мобилния телефон, ту на стационарния.
По време на разговорите упорито твърдяли, че имала още средства. Притеснена Д. им
споделила, че има златни предмети. Сторила както и указали. Увила паричната
сума, златните предмети и ценни монети, и ги пуснала през терасата на дома си.
В този момент в телофона прозвучал глас бързо да се прибира, защото щяло да има
стрелба с оръжия. Точно тогава, в близост до жилището на пострадалата се намирал
св. В., който отново по указания на подсъдимите, взел торбата с парите и
ценностите, придвижил се до автогарата в южната част на града, наел такси и
потеглил в посока гр. Ловеч, както му било указано от подсъдимите. Същите
постоянно поддържали връзка с "мулето" /св. В./, включително и докато
разговаряли по двата телефона с пострадалата. В. слушал целия разговор между
измамниците и пострадала. На стационарния и мобилния си телефон пострадалата
разговаряла с подсъдимите за времето от 13.23 часа до 14.34 часа, съответно с
номера - 0887 774 965 и 0888 223 650, позиционирани на територията на гр.
Левски, обл. Плевен. Д. хвърлила през терасата пари и ценности на обща стойност
- 6 587 лева, от които 400 лева; 600 евро с равностойност 1173.50 лева; златна
монета с надпис „FRANC IOSID AVTRIAE IMPERATOR" с жълта на цвят вързанка
на стойност 1 000 лева; една златна монета „Махмудия" на стойност 200
лева; златна монета с арабски символи на стойност 100 лева; златна монета с
арабски символи и част от синджир на стойност 50 лева; значка „Завоювал паспорт
на победата" на стойност 3 лева; монета с номинал 1 лев от 1913 г. на
стойност 20 лева; монета с номинал 1 лев от 1882 г. на стойност 60 лева; монета с номинал 50 лева от
1943 г. на стойност 10 лева; монета с номинал 10 лева от 1943 г. на стойност 10
лева; монета с номинал 2 лева от 1925 г. на стойност 5 лева; монета с номинал
от 1 лев от 1981 г. на стойност 60 лева; монета с номинал 1 динар от 1915 г. на
стойност 30 лева; монета с номинал 20 франка и изображение на петел,
идентифицираща се като монета Франция на стойност 400 лева; монета с номинал 3
копейки от 1961 г. на стойност 5 лева; три монети с номинал 1 копейка на обща
стойност 3 лева; монета с номинал 10 копейки от 1957 г. на стойност 5 лева; златна
монета с надпис „FRANC IOSID AVTRIAE IMPERATOR" със синджир на стойност
1000 лева; монета с надпис "Libertegaliteraternite 20" от 1907 г. на
стойност 400 лева; два броя монети с надпис "Libertegaliteraternite"
с номинал 20 франка от 1905 г. на стойност 800 лева; монета с надпис
"Helvetia 20 FR" на стойност 400 лева; монета с надпис „Leopold II
Roi des beiges 1876" на стойност 400 лева; / на обща стойност 4961 лв./ и
синджир от жълт материал с висулка ромб на стойност 10 лева; три броя пръстени
от жълт, сив и тъмносив метал на обща стойност 7.50 лева; пръстен от жълт метал
с елипсовиден камък на стойност 12 лева; два броя обеци от жълт метал с
цветчета на стойност 5 лева; гривна с жълти топчета на стойност 3 лева; синджир
с прозрачни камъчета на стойност 3.50 лева; черен текстилен портфейл на
стойност 5.50 лева; сиво-червен текстилен портфейл на стойност 6 лева.
Св. В. взел
хврълените парични средства и ценности и се отправил към автогара
"Юг" в гр. В. Търново откъдето хванал такси за гр. Левски, обл.
Плевен. На път за гр. Ловеч таксиметровият автомобил, с който се придвижвал св.
В., бил спрян от органите на реда и съответно В. е бил задържан.
По същото
време в "Таверната", находяща се в гр. Левски, обл. Плевен, в която
се намирали подсъдимите П. и В., и св. П.И., влязъл екипът на св. Б. и неговите колеги. Последните
реализирали оперативно - техническо мероприятие, съвместно с колеги от гр.
Плевен. Екипите били сформирани поради това, че е била налична информация за
две обособени групи на територията на гр. Левски, които извършвали телефонни
измами. Влизайки в "Таверната" в гр. Левски, на място установили св. П.И.
и подс. В., а в същото време подс. П. хукнал да бяга, но е бил заловен и
установен в непосредствена близост до мястото, от което извършвали измамите.
В хода на
проведеното разследване, ценностите, предметите и паричните средства, отнети от
пострадалите по отделните деяния –били възстановени - върнати на собствениците
срещу разписка, а друга част заменена с левовата им равностойност.
В хода на
съдебното следствие са събрани писмени доказателства и доказателствени средства
- данни от предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи
и/или услуги по реда на чл. 159 а от НПК вр. чл. 251 г от ЗЕС, от анализа на които се изведоха безпспорните правни изводи, относно
конкретната комуникация на всеки един от пострадалите с подсъдимите, ситуирани
в "таверна" в гр. Левски, обл. Плевен на икриминарните дати,
включително и часове, както и комуникацията между подсъдимите и св. В. -
"мулето"
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Р. Д., М.
Георгиеува, Д. Б., съответно и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2
от НПК, М.Ц. приобщени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, св. П.И. и по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, св. Д. Мандаджиев, св. В., св. Н. Г., А.М., А.
А. и Кр. Христова, обясненията на подс. П. приобщени по реда на чл. 289, ал. 2
вр. ал. 1, т. 3 и т. 4 от НПК, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства - Протокол за претърсване и изземване, Протокол за
оглед на веществени доказателства, Протокол за оглед на местопроизшествие,
справки по чл. 159 а от НПК, комплексна съдебно нумизматично-оценъчна експертиза, справки за
съдимост, декларации за семейно, имотно и материално положение на подсъдимите,
както и приложените веществени доказателства, приобщени по реда на чл. 284 от НПК - ВД чрез възпроизвеждането на файловете, записани на оптичен носител им DVD рег. № RB202010-029-16/6-3 от 19.03.2019 г.
По реда на НПК са приобщени и всички писмени доказателства и доказателствени
средства - Том 1 - Постановление за задържане до 72 часа от стр.
58 до стр. 59 вкл.; Определение по ЧНД № 1737/2018 г. на ВТРС, ведно с
Определение по ВЧНД № 379/2018 г. и мотивите към него; Определение по ЧНД №
1859/2018 г. на ВТРС; Постановление за изменение на мярка за неотклонение от
14.10.2018 г. всички от стр. 58 до стр. 65 вкл.; Писмо от ГДИН, ОСИН - В. Търново на стр. 67;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на МНО от 10.10.2018 г. на
стр. 75 до стр. 77; Постановление на ВТРП за задържане под стража на стр. 82;
Постановление на ВТРП от 03.10.2018 г. на стр. 87 до стр. 88; Разписка от
13.11.2018 г. на стр. 93; Разписка от 13.11.2018 г. на стр. 100; Платежно
нареждане - разписка от 14.09.2018 г. на стр. 104; Разписка от 13.11.2018 г. на
стр. 106; Разписка от 13.11.2018 г. на стр. 110; Заверен препис от протокол по
ЧНД № 1724/2018 г. от стр. 113 до стр. 115; Разписки на стр. 130 от 13.11.2018 г.;
Протокол за очна ставка от 01.03.2019 г. от стр. 131 до стр. 133; Том 2 -
Определение по ЧНД № 1723/2018 г. на ВТРС на стр. 1; Протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи от 20.09.2018 г. от стр. 8 до стр. 10 и приложен
към него фотоалбум от стр. 11 до стр. 21 вкл.; Протокол за оглед на ВД от
25.09.2018 г. от стр. 22 до стр. 26 вкл. и приложен фотоалбум към протокола от
стр. 27 до стр. 36 вкл.; Определение по ЧНД № 1722/2018 г. по описа на ВТРС;
Протокол за претърсване и изземване в неотложен случай от 20.09.2018 г. и
приложения към него фотоалбум от стр. 43 до стр. 49 вкл.; Определение по ЧНД №
1721/2018 г. на ВТРС на стр. 50; Протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи от 20.09.2018 г. и приложения фотоалбум към него от стр. 55 до
стр. 68 вкл.; Протокол за доброволно предаване и приемо-предавателни протоколи
от стр. 70 до стр. 72 вкл.; Разписка за върнати вещи, документи и възстановени
суми от 13.11.2018 г. от стр. 73 до стр. 75 вкл.; Том 3 - Протоколи за
доброволно предаване от 06.09.2018 г. и приложените към него DVD артдиск от
стр. 2 до стр. 15 вкл.; Писма до ОББ - АД, Дирекция „Сигурност”; ЦКБ АД,
Дирекция „Сигурност”; ПМГ и ПГСАГ от стр. 18 до стр. 23 вкл.; Протокол от
09.10.2018 г .и приложената към него справка относно курса на българския лев
към отделни чуждестранни валути и цена на златото, валидни към 14.09.2018 г. от
стр. 24 до стр. 27 вкл.; Том 4 - Докладни записки от стр. 2 до стр. 5 вкл.;
Писма, ведно с разпореждания на ВТРС от стр. 15 до стр. 38 вкл.; Докладни
записки и разпореждания на ВТРС от стр. 39 до 73 вкл.; Писма от съответните
институции по разпореждания на ВТРС от стр. 90 до стр. 103 вкл.; Писма и
разпореждания на ВТРС по ЧНД № 1778/2018 г.; 1779 и 1780 от 2018 г. и заверен
препис от Определение по ЧНД № 1737/2018 г. на ВТРС, съответните отговори и
писма към актовете на съда от стр. 117 до стр. 139 вкл.; Докладна записка от
стр. 141 до стр. 143 вкл.; Том 5 - Характеристична справка за подсъдимия П. и Декларация за семейно, материално и имотно състояние, вкл. и
Справка от унифицирана информационна система на Прокуратурата на Р. България
към дата 10.10.2018 г. от стр. 7 до стр. 10 вкл.; Заповед за задържане на лице
на стр. 11; Характеристична справка за подсъдимия М.В.; Декларация
за семейно, материално и имотно състояние на същия,
вкл. и Справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.
България към 10.10.2018 г. и Заповед за задържане на лице от стр. 33 до стр. 39
вкл.; както и Том 1 с гриф "Поверително" със съдържащите се материали
с класифицирана информация, които в предходни заседания бяха приобщени по реда
на НПК в настоящото производство; Справка за съдимост по отношение на двамата
подсъдими, намиращи се на стр. 29 до стр. 35 от делото - актуални.
Предвид
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимите в него. Съдът счита, че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено
престъпление, за което са обвинени подс. П.А.П. и М.Г.В.. Доказателствата,
имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са
съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на всяко едно от
деянията, представляващи продължение на предшестващите ги и запълващи състава
на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. В събрания
доказателствен материал по делото не съществуват противоречия, които да водят
на извод за несъмненост и недоказаност на престъплението.
От събраните
доказателства - показанията на свидетелите Р. Д., М. Г., Д. Б., Д. Мандаджиев,
М. Ц., Пл. И., св. В., св. Н. Г. и частичните показания на А. М. /баща на
подс./, включително някои от тях приобщени по реда на НПК чрез тяхното
прочитане, както и от събраните писмени доказателства и дзоказателствени
средства, изброени по - горе, съдът достигна до единствено възможният извод за
виновността на подсъдимиите, тяхното участие в изпълнителното деяйние на
вмененото им престъпление, за постановяване на осъдителна присъда спрямо същите.
Обясненията на
подс. П. също бяха прочетени по предвидения в НПК ред /чрез тяхното прочитане/,
като последните кореспондират с останалите събрани доказателства и
доказателствени средства. Подс. В. се възползва от правото си да не дава
обяснения по обвинението.
Другата група
свидетелски показания в лицето на св. К. Христова и А.А., не бяха кредитирани
тъй като не кореспондират с останалите по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, а и от друга страна са противоречиви. Идвете
свидетелки твърдят да тъщи на подс. П. /майки на жената, с която П. живее на
съпружески начала/ и като лица близки около неговото обкръжение интерпретациите
на "възприетото" от тях не кореспондира с останалата събрана по
делото доказателствена маса.
Настоящит
състав намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянията си -
на три пъти, подсъдимите П.А. Парущшев и М.Г.В. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал.
1, т. 2, вр. чл. 209, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като в периода от 05.09.2018 г. до 20.09.2018 г. в с.
Арбанаси и в гр. В. Търново, след предварителен сгоовор по между си и в
съучастие като извършители, а св. Й.О.В. като помагач, при условията на
продължавано престъпление - с три отделни деяния, представяй ки се, че
действали от името на полицията, с цел да набавят за себе си и за св. В.,
имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у М.А.Ц. ***, М.М.Г. от гр.
В. Търново и Р.м.Д. от гр. В. Търново, заблуждение - че е необходимо да окажат
съдействие на органите на МВР за залавяне на престъпна група, занимаваща се с
телефонни измами, и с това им причинили имотна вреда в общ размер на 53 872.22 лева.
Измамливите действия
по отношение на пострадалите лица М. Ц., М. Г. и Р. Д. се състоят в изграждане
у същите на неверни представи, че оказват съдействие на правоохранителните
органи - за залавяне на престъпна група, занимаваща се телефонни измами, като
за целта следвало да осигурят парични суми и ценни вещи, които да предадат на
извършителите. Извършителите - подс. П., В. и съучастника му - техния помагач
св. В., възбудили и поддържали тези неверни представи чрез множество телефонни
разговори, проведени с пострадалите лица от установените мобилни телефони и
поставените в тях СИМ карти, като били ситуирани на територията на гр. Левски,
обл. Плевен и по точно в така наречената "Таверна", в същото време
осигурения при подготвителните си действия помагач - "мулето" - св. В.,
събирал средствата и ценностите, като отнасял на указанието от подсъдимите
места. Подсъдимите и св. П.И. с лек автомобил се придвижвали до тях и вземали
средствата и след като се разплащали с "мулето" се прибирали отново в
гр. Левски, разпределяйки останалите средства помежду си. Чрез описания
механизъм, фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението преминавал
в извършителите и помагача. Осъществявайки всяко едно от трите деяния по
посочения механизъм, настъпвала и съответната имотна вреда за всяко едно от
пострадалите лица - за св. М. Ц. - щета в общ размер на 10 000 лева, за св. Г. -
щета в размер на 37 282. 02 лева, а за Д. - щета в общ резмер на 6 590.20 лева.
Подсъдимите пряко са участвали във възбуждането и поддържането на заблуждение у
пострадалите лица, независимо от факта, че подс. П. отрича своето участие въвъ
вмененото му престъпление. Това съдът прие като защитна позиция от една страна,
а от друга по реда на НПК бяха приобщени обясненията му дадени в хода на ДП. п.
е участвал активно в изпълнителното деяние, включително и чрез набавяне на
средствата - мобилни телефони и СИМ карти, спонсориране със сумата от 300 лева
за тях, и чрез пряко участие за "събиране на " средствата и
ценностите, оставяни преди това от помагача /"мулето"/ на вече
посочени му за това места. В същото време и двамата подсъдими са получавали
достоверна и коректна инфармация от памага си - св. В., необходима им за
методичното поддържане, утвърждаване и контрол над изградените неверни
представи у пострадалите Ц., Г. и Д., както и чрез установяването на пряка
фактическа власт върху предмета на деянията. Деянието разкрива и квалифициращия
признак по чл. 210, ал.
1, т. 2 от НК поради обстоятелството, че П., В. и св. Пл. И. в
значително кратко време преди 05.09.2018 г. са взели решение за това, при
спокойна обстановка и обмисляйки всичко, начиная като за начало - снабдяването
първо със СИМ карти и моблини телефонни апарти, собставеност на други лица /в
случай чужди граждани, и регистрирани в к. к. "Слънчев бряг"/.
Потърсили са и св. В. за техен помагач през интернет сайт, като са му обещали и
съответното зплащане, което разбирасе същият в крайна сметка е получил.
Престъпленишето
осъществили с три отделни деяния - на 05.09.2018 г. , на 14.09.2018 г. и на
20.092018 г., като всяко следващо се явява продължение на от обективна и
субективна страна на предходното и запълва ссътава на една и също престъпление.
Също така, отделните деяния са извършени през непродължителн период от време,
при една и също обстановка и обстоятелства, както и при еднородност на вината.
Това запълва квалификацията на деянието по чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна
страна престъплението е осъществено от подсъдимите пре общнос на умисъла - като
всеки един от тях е съзнавал всички обективни и субективни елементи от съсътава
на престъплението - действали са с пряк умисъл и користна цел. Обективираните
фактически констатации, находки /целенасочените действия на всеки един от тях -
П. и В./ и изводи напълно доказват субктивната страна на деянието. Подсъдимитите
са съзнавали общественоопасния характер на всяко едно от отделните деяния,
включени в продължаваното престъпление, предвиждали са общественоопасните последици
и са целяли, искал тяхното настъпване.
Този извод се
извежда от характерния механизъм на осъществяване на престъплението,
включително начина на получаване и предаване на "пратките" – на
изолирани и тайни места, без личен контакт с пострадалите, чрез хвърляне на
вещите и парите през тераса на жилищна кооперация, респективно поставяне на
определено място, в близост до жилището на пострадалия, за да може да бъде
проследен и съответно предадено на извършителите /подсъдимите/ чрез
"мулето" информация относно актуалността на събитията, случващи се в
реално време. Съдът намира обясненията на подс. П. в частта им, че не е
участвал в извършването на това престъпление и, че показанията дадени в хода на
ДП и пречетени по реда на НПК са били под въздействието на разследващи и
физическа заплаха, за напълно опровергани от останалите доказателства по
делото, включително и от приложения протокол за разпит на П. в хода на ДП е
видно, че по време на неговите разпити е присъствал някой от упаълномощените му
защитници или назначеният му такъв. Тази негова защтина версия, според съда,
категорично се опровергава от доказателствата по делото - участието му е
доказано от показанията на почти всички свидетели по делото. Нещо повече в деня
на последното деяние са заловени в момнта на извършване на последното деяние от
общо трите, в така наречаната "Таверна" в гр. Левски, обл. Плевен.
Наред с това, индиция, че подсъдимият добре е съзнавал престъпната дейност, в
която участва е и факта, че активно е съдействал за осъществяване на
изпълнителното деяние, начиная с предоставяне на средства за закупуване на СИМ
карти и моблини телефонни апарат, лично участва при предаването им от
непознатото лице, което ги снабдява, както и при така нареченото
"въртене" в "Таверната", след това при прибрирането на вече
оставените от "мулето" вещи, намирането на помагача св. В., учства
при разпределянето на полученото, след оставянето им на предварително уговорено
за това място, всеки път. До това място съответно се придвижвали с лек
автомобил , като подс. П. лично е вземал оставените в "тайниците"
пари ценности при всяко едно от деянията, управлявайки л.а. "Опел
астра" и син на цвят, собственост на баща му. Оставял е и
"възнаграждение" от 100 в кутия от цигари до кошчето за отпадъци за
помагача - св. В.. Учасвал е в снабдяването с мобилни апарати. Подсъдимите
напълно са осъзнавали и предвиждали, че вследствие на техните действия и предоставената
обратно информация от помагача - св. В., техен съучастник се въздейства върху
представите и се опорочава волята на заблудените/измамените лица, като са
предвиждали, че същите ще извършат акт на имуществено разпореждане в резултат
на който имуществата им ще бъдат увредени. Наред с това са преследвали особена
користна цел – да набавят за себе си и за съучастника си - св. В. имотна
облага, казано иначе са се стремяли към благоприятно изменение в собственото си
и неговото имущество, като са съзнавали неизбежността на настъпилата имотна
вреда за пострадалите. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите
М. Ц., Г. и Д., както и на Б., В., Г.. Освен това извода, че подсъдимите са съзнавали,
че участват съзнателно и умишлено в извършване на престъплението по повдигнатите
им обвинения е и фактът, че при залавянето им на мястото, от което реално са
извършвали действията по въвеждане и поддържане на заблужденията у
пострадалите, са били установин там - в "Таверната" в гр. Левски,
обл. Плевен и то в третият, пореден път, като подс. П. се е опитал да избяга от
мястото, но бил заловен в непосредствена близост. Там са били открити мобилинет
телефонни апарати и СИМ картите, от които са провеждани комуникациите с
пострадалите и помагача, включително и част от вещите.
Причините за
извършване на престъплението, от страна двмата подсъдими, се коренят в грубо
незачитане неприкосновеността на чуждата собственост и стремежа им за
облагодетелстване по неправомерен/престъпен начин, съответно и утвърдените
престъпни навици на подс. П..
При
индивидуализацията на наказанието на подс. П., се отчете като отегчаващо вината
обстоятелство – наличие на предходни осъждания за извършени престъпления от общ
характер, като смекчаващи вината обстоятелства се приеха пълното възстановяване
на предмета на престъплението - като под възстановявяне се разбира върнати част
от вещите на пострадалите и на друга част от вещите е възстановена левовата им
равностойности то още в хода на ДП от подсъдимите. Предвид това и с оглед видът
на конкретното престъпление и изключително високата обществена опасност и
нетърпимост на обществото към извършване на този вид престъпления, настоящата
инстанция прие, че за постигане на целите визирани в чл. 36 от НК и след анализ
на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК биха били постигнати с определяне на
наказание под средния и малко над минималния размер, предвиден за това
престъпление, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Съобразно
правилата на ЗИНЗС същото ще следва да се изтърпи при първоначален
"строг" режим. На основание чл. 59 от НК се зачете времето, през
което П. е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под
стража", "домашен арест", като при изпълнението на наказанието лишаване
от свобода, два дни от домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода
или за два дни пробация, както и всако друго задържане по реда на НПК и ЗМВР.
При
индивидуализация на наказнието, което следва да се определи и наложи по
отношение но подс. В., се отчете ниската степен на обществена опасност на дееца
- чисто съдебно минало, възсатонения предмет на престъплението - върнати
частично вещи и на някои от тях възстановена левовата им равностойност на
пострадалите. Отчете се високата степен на обществена опасност на сомато
деяние, с оглед значително зачестилите измами, от този вид, в страна през
последните години и създалата се нетърпимост у обществените нагласи спрямо
такива деяния. В изложения смисъл и при балансиращи смекчаващи и отгчаващи
вината обстоятелства се определи наказание по вид и размер на подс. В. - в
минималния предвиден такъв за съответното престъпление, а именно 1 година
лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК настоящата инстанция
прецени, че не се налага В. да изтърпява ефективно същото като за целта, се
отложи изпълнението му, за подходящ срок, а именно - 4 /четири/ години.
Съобразно закона, бе възложено възпитателната работа с подс. В. да се
осъществява от инспектор в РУ в ОД МВР по настоящия му адрес по време на
отложеното изпълнение на наказнието лишаване от свобода. по отношение и на този
подсъдим - В. на основание чл. 59 от НК бе зачетено времето, през което същият
е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и всяко друго
задържане по реда на НПК и ЗМВР.
На основание
чл. 112 от НПК се отнеха в полза на Държавата веществени доказателства - мобилен
телефон марка "Blackview" с ИМЕЙ номер -
352449095156389 и ИМЕЙ ? - 352449095156397 със СИМ карта с работен номер 0886
938 793. В случай на непотърсване на вещта от собственика им същите да бъдат
унищожени по предвидения за това ред.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите П.П. и М.В. бяха осъдени да заплатят
сторените в настоящото производство разноски в размер на по 474.50 лева /всеки
един от тях/ в полза на държавата, по сметка на ВТРС, а в случай на издаване на
изпълнителен лист в полза на ВТРС и сумата от по 5 лева , представляваща
държавна такса за издаването му.
По изложените
съображения съдът постанови настоящата си присъда.
Председател: