Решение по дело №2766/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 12.04.2018 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав     

                                                      

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2766 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “Ф.Т.” ООД, ЕИК ********, против ответника “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл. 86 от ЗЗД, при условията на евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и при условията на евентуалност с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и експлоатира фотоволтаични централи - ФЕЦ “Т. 1”, ФЕЦ “Т. 2” и ФЕЦ “Т. 3”, находящи се в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благоевград, които са присъединени към електроразпределителната мрежа. Твърди, че с влезли в сила решения на Върховния административен съд са отменени точка 10, раздел ІІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР – в частта, отнасяща се до електроцентрали като ФЕЦ “Т. 1” на ищеца, и съответно точка 12, раздел ІІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР – в частта, отнасяща се до електроцентрали като ФЕЦ “Т. 2” и ФЕЦ “Т. 3” на ищеца. Твърди, че поради това е отпаднало правото на ответника да търси плащане на цена за достъп в размера, определен в отменените части на Решение № Ц-33/14.09.2012 г., и ответникът е следвало да му върне сумите, събрани въз основа на отменените временни цени за достъп по фактури, издадени в период от 30.09.2012 г. – 30.06.2013 г. Твърди, че с покана до ответника последният е поканен да възстанови на ищеца заплатените суми за цена за достъп, което не е сторено.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 153 715,11 лева с ДДС – платена на отпаднало основание временна цена за услугата Достъп до електроразпределителната мрежа за периода от м. септември, 2012 г. до м. юни, 2013 г. вкл. за фотоволтаични централи - ФЕЦ “Т. 1”, ФЕЦ “Т. 2” и ФЕЦ “Т. 3”, находящи се в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благоевград, въз основа на отменените с влезли в сила решения на ВАС точка 10, раздел ІІІ и съответно точка 12, раздел ІІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР – частите, отнасящи се до електроцентрали като процесните такива, и при условията на евентуалност претендирира същата сума поради начална липса на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, и при условията на евентуалност на основание чл. 59 от ЗЗД, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 53 266,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2014 г. (датата на получаване на поканата за връщането на главницата) до 27.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), и законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба (27.09.2017 г.) до окончателното й плащане. Ищецът претендира направените в производството разноски.

Ответникът “Ч.Р.Б.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая е налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца да заплаща цената за достъп, доколкото ответникът е предоставил възмездно на ищеца услугата, което е основание за плащане. Излага съображения, че цената за достъп се дължи по силата на вмененото от законовата норма задължение. Твърди, че предоставянето на услугата достъп от ответника на ищеца е извършено през периода и отношенията са възмездни. Сочи, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, установено в закона, е самостоятелно основание за плащане на процесната сума. Сочи, че отговорността не е на ответника, а на държавата по ЗОДОВ, предвид действията на ДКЕВР. Сочи, че ответникът е изправна страна и е предоставило престацията (услугата достъп), поради което не е налице неоснователно обогатяване. Излага аргументи по съществото на спора. Оспорва иска и в частта за начисления ДДС, доколкото същият се дължал на фиска. Сочи, че ищецът е получил тази сума, съответно дори и искът да е основателен, какъвто не е, за тази част от сумата би се получило двойно плащане, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Ответникът оспорва основанието и размера на претендираната от ищеца лихва за забава. Прави възражение за погасяването на претендираните суми по главница поради изтекла тригодишна погасителна давност, изтекла преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Прави възражение за погасяването на претендираните суми за лихви поради изтекла тригодишна погасителна давност от датата на поканата (22.04.2014 г.) до датата на подаване на исковата молба (27.09.2017 г.). Оспорва, че в поканата е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение, поради което началната дата на забавата би била от 30.04.2014 г., ако искът бил основателен. Не оспорва заплащането на сумите по процесните фактури. Ответникът претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е производител и експлоатира фотоволтаични централи - ФЕЦ “Т. 1”, ФЕЦ “Т. 2” и ФЕЦ “Т. 3”, находящи се в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благоевград, които са присъединени към електроразпределителната мрежа и за които заплаща цена за достъп на ответното дружество.

По делото са представени от ищеца и приети като доказателства Разрешение за ползване № СТ-05-444/25.04.2012 г. и Разрешение за ползване № СТ-05-741/27.06.2012 г., издадени от Зам.-Началника на ДНСК за гореописаните фотоволтаични електрически централи. От същите е видно, че ФЕЦ “Т.” под № 1 в поземлен имот № 014038 е с подобект с мощност до 200 kW, ФЕЦ “Т.” под № 2 в поземлен имот № 014039 е с мощност 1000 kW (подобект с мощност до 200 kW за І-ви етап и подобект с мощност общо 800 kW за ІІ, ІІІ, ІV и V етап), и ФЕЦ “Т.” под № 3 в поземлен имот № 014043 е с мощност 500 kW.

От представените разрешения за ползване се прави извод, че ФЕЦ “Т. 1” на ищеца е въведена в експлоатация на 25.04.2012 г., т.е. в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. и за същата е приложима точка 10, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, като не се спори, че същата е прилагана от страните.

ФЕЦ “Т. 2” е въведена в експлоатация на етапи - на 25.04.2012 г. и на 27.06.2012 г., а ФЕЦ “Т. 3” е въведена в експлоатация на 25.04.2012 г., т.е. в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. За същите е приложима точка 12, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, като не се спори, че тази точка от решението на ДКЕВР е прилагана от страните.

Представени са сключени между ищеца като производител и ответника договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б.” АД и договор за използване на разпределителната мрежа от производител за отделните ФЕЦ.

Представено е също Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ответника “Е.С.О.” ЕАД, на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, на “Енерго-про мрежи” АД и на “Ч.Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, считано от 18.09.2012 г., в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

В раздел ІІI, т. 10 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР е утвърдена цена достъп в размер на 221,29 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в перида 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г.

В раздел ІІI, т. 12 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР е утвърдена цена достъп в размер на 189,38 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в перида 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011г.

Не се спори между страните по делото, че горните цени са прилагани като дължима цена за достъп от ответното дружество по отношение на съответната фотоволтаична централа на ищеца съгласно представените фактури за процесния период.

За горното са представени по делото издадените от ответника на ищеца фактури № **********/30.09.2012 г., № **********/30.09.2012 г., № **********/30.09.2012 г., № **********/31.10.2012 г., № **********/31.10.2012 г., № **********/31.10.2012 г., № **********/30.11.2012 г., № **********/30.11.2012 г., № **********/30.11.2012 г., № **********/31.12.2012 г., № **********/31.12.2012 г., № **********/31.12.2012 г., № **********/31.01.2013 г., № **********/31.01.2013 г., № **********/31.01.2013 г., № **********/28.02.2013 г., № **********/28.02.2013 г., № **********/28.02.2013 г., № 0003302469/31.03.2013 г., № 0003302470/31.03.2013 г., № 0003302471/31.03.2013 г., № **********/30.04.2013 г., № **********/30.04.2013 г., № **********/30.04.2013 г., № **********/31.05.2013 г., № **********/31.05.2013 г., № **********/31.05.2013 г., № **********/30.06.2013 г., № **********/30.06.2013 г. и № **********/30.06.2013 г.

Не се спори между страните по делото, че с Решение № 8733/17.06.2013 г. по адм. дело № 6086/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав – I колегия, е оставено в сила Решение № 4659/03.04.2013 г. по адм. дело № 13239/2012 г. по описа на на ВАС, ІV отделение, с което по жалба на трето за настоящия спор лице е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносна и разпределителна мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преферентни цени, в частта раздел ІІІ, т. 10.

Не се спори между страните по делото, че Върховният административен съд, Петчленен състав – I колегия с Решение № 8937/19.06.2013 г. по адм. дело № 6082/2013 г. е оставил в сила Решение № 4083/25.03.2013 г. по адм. дело № 12494/2012 г. по описа на ВАС, ІV отделение, с което по жалба на трето за настоящия спор лице е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел IIІ, т. 12, определяща временната цена достъп за фотоволтаични централи като тази на ищеца. По същия начин по жалба на друго трето лице е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел IIІ, т. 12, с Решение № 3556/13.03.2013 г. по адм. дело № 12403/2012 г. на ВАС, ІV отделение, оставено в сила с Решение № 11523/16.09.2013 г. по адм. дело № 5751/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав – I колегия.

Не се спори между страните, че за процесния период от м. септември 2012 г. до м. юни 2013 г. вкл., през който са действали отменените точки на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответника и ответникът е получил сумите за временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ответника в общ размер от 153 715,11 лева с ДДС, както се претендират от ищеца (т.е. от по 221,29 лева/МВтч съгласно временната цена за достъп за ФЕЦ “Т. 1”, определена в раздел ІІІ, т. 10 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР, и съответно от по 189,38 лева/МВтч съгласно временната цена за достъп за ФЕЦ “Т. 2” и ФЕЦ “Т. 3”, определена в раздел ІІІ, т. 12 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР).

От представеното по делото Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, е видно, че на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки, предвиждащи задължение на операторите на мрежи да възстановят на производителите заплатените суми по временните цени за разликата, с която надвишават окончателните цени, както и обратно задължение на производителите да заплатят на операторите на мрежи сумите по окончателните цени, ако те са по-големи от временните цени. Предвидено е, че посочените компенсаторни мерки са приложими само по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и за тези по отношение, на които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. В мотивите на решението е посочено, че съдебната отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Представена е по делото от ищеца покана с вх. № CD-DOC-3607/22.04.2014 г. по описа на ответното дружество, изпратена от ищеца до ответника, в която е направено искане да бъде върната сумата от 153 715,11 лева с ДДС по 30 фактури за услугата достъп, издадени в периода 30.09.2012 г. – 30.06.2013 г., в седмодневен срок от получаване на поканата.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С., съгласно което процесните фактури с получател “Ф.Т.” ООД, издадени от “Ч.Р.Б.” АД въз основа на договори за използване на разпределителната мрежа от производител с обща стойност от 153 715,11 лева са изцяло платени от ищеца. Вещото лице дава заключение, че размерът на общата стойност на процесните фактури е 128 095,90 лева без включен ДДС, начисления ДДС е 25 619,21 лева, обща стойност на процесните фактури е 153 715,11 лева с включен ДДС.

Вещото лице дава заключение, че мораторната лихва върху сумата от 153 715,11 лева с ДДС за периода от 22.04.2014 г. (датата на получаване на поканата за връщане на главницата) до 27.09.2017 г. вкл. (датата на подаване на исковата молба) е в размер на 53 647,54 лева. Мораторната лихва върху сумата от 128 095,90 лева без ДДС за периода от 22.04.2014 г. (датата на получаване на поканата за връщане на главницата) до 27.09.2017 г. вкл. (датата на подаване на исковата молба) е в размер на 44 706,31 лева.

Основният спорен въпрос между страните по делото са правните последици от отмяната на точка 10, раздел ІІI и съответно точка 12, раздел ІІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР относно платените суми въз основа на същото от датата на приемането на решението от Комисията до датата на влизане в сила на решението на ВАС за неговата отмяна в частта по точка 10, раздел ІІI и съответно точка 12, раздел ІІІ.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД:

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите за цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника, чието връщане претендира; евентуално връчването на ответника на покана за връщане на платените суми. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите.

Не се спори между страните и се установява от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че с оглед на допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответното дружество общата сума от 153 715,11 лева с ДДС за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа за фотоволтаичните централи на ищеца по фактурите, издадени от ответника в период от 30.09.2012 г. до 30.06.2013 г.

Не се спори между страните по делото, че Върховният администратитен съд е отменил Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в частта му по раздел ІІI, т. 10, съответно в частта му по раздел ІІІ, т. 12, определящи временната цена достъп за фотоволтаични централи с инсталирана мощност, като притежаваните от ищеца три фотоволтаични централи.

След влизане в сила на решенията на ВАС, с които в съответната част е отменено решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът претендира възстановяване на недължимо платената сума от общо 153 715,11 лева с ДДС – временна цена достъп по фактурите, издадени от ответника на ищеца в период от 30.09.2012 г. до 30.06.2013 г.

Ответникът посочва, че основанието на платените суми е осигуряването на достъп на ищеца като ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а от ПР на ЗЕ. Основава получените суми на законово регламентирано задължението на ищеца да заплаща цена за достъп от една страна и действително ползваната от него услуга от друга страна. Претендира, че е налице възмездност на сделката, като този възмезден характер не отпада в случаите на съдебна отмяна на индивидуалния административен акт, с който ДКЕВР е утвърдил временни цени за достъп – в случая съответните точки на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към 03.05.2011 г. – обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.), производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.

С последващата по време разпоредба на чл. 84, ал. 2 вр. с чл. 104, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С разпоредбата на §197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставен двумесечен срок за сключване на тези договори, като при неспазването му е дадена възможност на оператора да сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп. Следователно действащата правна уредба изрично регламентира достъпът да се осъществява на основание възмезден договор.

            Не се спори от страните по делото, че ответникът е осигурил достъп на фотоволатичните му централи на ищеца до електроразпределителната мрежа, т.е. между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца като производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.

По така възникналото правоотношение цената на услугата достъп до разпределителната мрежа, заплащана на ответното дружество, се определя от ДКЕВР (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), което е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Комисията е оправомощена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ да определи и временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Т.е. този елемент от договорното отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на административно регулиране от регулаторния орган, с оглед защита на обществения интерес в областта на пазара за пренос и продажба на електрическа енергия.

В случая определянето на цената като основен елемент от фактическия състав на възникналото между страните правоотношение се основава на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които следва да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 7, изр. второ от ЗЕ (в приложимата в случая редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е въведено предварително изпълнение на решението на Комисията, като е прието, че обжалването не спира изпълнението на решението. Въз основа на решението на ДКЕВР са платени от ищеца сумите за достъп до електроразпределителната мрежа за фотоволтаичните централи през процесния период.

С отмяната от Върховния административен съд на решение № Ц-33 в частта раздел ІІІ, т. 10, съответно в частта раздел ІІІ, т. 12, отпада този елемент от правоотношението, който не се урежда от страните на принципа на договорната свобода, а е нормативно определен в правомощията на регулаторен орган – ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Съгласно нормата на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ решението на Комисията, с което се утвърждават цените на всеки лицензиант, е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на административния съд, с което оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, има действие по отношение на всички лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици, независимо дали тези лица са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. Поради това конститутивното действие на отменителното съдебно решение поражда задължение на всички да зачетат постановената с него правна промяна.

В Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, Т. К., І Т. О. и Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. е даден отговор на правния въпрос за действието на решението на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт - Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в релевантната част, като е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, има обратно действие (ex tunc).

С оглед на това в разглеждания случай следва да се приеме, че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията в посочените релевантни части, касаещи определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за централите на ищеца, внася изменение в отношенията между страните, като с обратна сила отпадат породените от решението правни последици, а именно задължението за заплащане на определения от ДКЕВР размер на временната цена за достъп за процесния период. Това води до отпадане на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за процесния период и за ответника възниква задължението да върне получените суми на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Това е прието също от КЕВР в Решение № КМ-1/13.03.2014 г., с което на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки и посочващо в мотивите, че отмяната от ВАС на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Страните не спорят по размера на сумите и получаването им от ответника, които за процесния период възлизат на общата сума от 153 715,11 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за възмездност на предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и за приложимост на разпоредбите на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, както и че размерът й е възприет между страните на 221,29 лева/1МВч, съответно 189,38 лева/1МВч, и всеки месец при приемане на услугата е заплащана тази цена. В случая не може да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока. По аргумент от нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, на територията, на която ответното дружество осъществява лицензионната дейност, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Както е посочено по-горе, липсата на решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп за процесния период, т.е. на административноправния елемент на правоотношението между производителя и ответника, означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само административният орган, на който са възложени по закон правомощия за определяне на цената, е компетентен да определи договорната клауза за цената в тези правоотношения (така в цитираното по-горе Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О.).

Останалите доводи  на ответника се явяват ирелевантни в случая при така изяснената фактическа обстановка. Ирелевантно за разглеждания спор се явяват и правоотношенията на ищеца с фиска по отношение на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД в претендирания размер от 153 715,11 лева е основателен.

Поради основателността на предявения иск, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираните суми поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Възражението на ответника, че вземането е погасено поради изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, е неоснователно. Процесното вземане произтича от неоснователно обогатяване, а съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Същата за вземания по чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД започва да тече от отпадането на основанието, т.е. в случая от 17.06.2013 г. – датата на постановяване на Решение № 13667/21.10.2013 г. по адм. дело № 10056/2013 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, касаещо раздел ІІІ, т. 10 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г., съответно от 19.06.2013 г. – датата на постановяване на Решение № 8937/19.06.2013 г. по адм. дело № 6082/2013 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, касаещо раздел ІІІ, т. 12 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. Следователно от горепосочените дати до предявяване на исковата молба – на 27.09.2017 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок и вземанията не са погасени по давност.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.

 

Поради уважаването на главния иск, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане от съда на предявените при условията на евентуалност искове и съдът не дължи произнасяне по същите.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен акцесорният иск за законна лихва върху главницата от 153 715,11 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (27.09.2017 г.) до окончателното й плащане.

Поради уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за лихвата за забава върху присъдената главница от 153 715,11 лева за периода от 30.04.2014 г. (дата, следваща датата на изтичането на седмодневния срок, считано от получаването на поканата на ищеца до ответника на 22.04.2014 г.) до 27.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба). За процесния период от 22.04.2014 г. до 29.04.2014 г. вкл. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като законната лихва се дължи от изтичане на срока за доброволно изпълнение по поканата, т.е. от 30.04.2014 г.

Съдът не се нуждае от специални знания за изчисляване на законната лихва за периода от 30.04.2014 г. до 27.09.2017 г. и изчислява същата в размер на 53 351,82 лева, т.е. в по-голям размер от претендирания от ищеца и искът е основателен в претендирания от 53 266,25 лева.

Поради основателността на предявения акцесорен иск за горепосочения период, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираните суми за лихви поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. В случая е основателно заявеното от ответника възражение за погасяването на претенцията за лихва поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл.111, б. “в” от ЗЗД, доколкото се претендира от ищеца лихва за период, по-дълъг от три години преди подаването на исковата молба на 27.09.2017 г. Погасена по давност е лихвата за процесния период от 30.04.2014 г. до 26.09.2014 г. вкл.

С оглед на горното искът за сумата от 46 930,46 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 153 715,11 лева за периода от 27.09.2014 г. до 27.09.2017 г., следва да бъде уважен като основателен, а за горницата над 46 930,46 лева до пълния предявен размер от 53 266,25 лева и за процесния период 30.04.2014 г. до 26.09.2014 г. вкл. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване по давност.

 

По разноските:

С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 17 383 лева, от които 8 280 лева – държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице и 8 503 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Дължимата по делото държавна такса е в размер на 8 279,25 лева, която следва да бъде взета предвид при изчисляване на разноските на ищеца.

Ответникът е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. В случая минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 5 669,63 лева. С оглед на изложеното и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено до минималния размер по наредбата от 5 669,63 лева, а за горницата над 5 669,63 лева до 8 503 лева не следва да се взема предвид при изчисляване на разноските на ищеца.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 14 103,68 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева.

Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на същото, извършените от юрисконсулта процесуални действия и броя на съдебните заседания, настоящият състав намира, че в полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 9,18 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “О.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на “Ф.Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 153 715,11 лева (сто петдесет и три хиляди седемстотин и петнадесет лева и единадесет стотинки), представляваща общо платена от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за фотоволтаичните централи на ищеца - ФЕЦ “Т. 1”, ФЕЦ “Т. 2” и ФЕЦ “Т. 3”, находящи се в землището на с. Рупите, община Петрич, област Благоевград, по фактури, издадени от “Ч.Р.Б.” АД на “Ф.Т.” ООД в период от 30.09.2012 г. до 30.06.2013 г., въз основа на отменените с влезли в сила решения на Върховния административен съд точка 10, раздел IIІ и съответно точка 12, раздел ІІІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от 153 715,11 лева за периода от 27.09.2017 г. до окончателното й плащане, и сумата от 46 930,46 лева (четиридесет и шест хиляди деветстотин и тридесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 153 715,11 лева за периода от 27.09.2014 г. до 27.09.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 22.04.2014 г. до 29.04.2014 г. вкл. като неоснователен и за горницата над 46 930,46 лева до 53 266,25 лева и за периода от 30.04.2014 г. до 26.09.2014 г. вкл. като неоснователен поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, да заплати на “Ф.Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 14 103,68 лева (четиринадесет хиляди сто и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Ф.Т.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, сумата от 9,18 лева (девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :