Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
07.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б възизвен състав в публичното съдебно заседание, състояло се на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
Мл.с.
ВЕЛИЗАР
КОСТАДИНОВ
при секретаря Н.С. сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№
15430 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ОББ“ АД, ответник пред СРС, срещу решение №
І-45-122 от 24.08.2016 г., постановено от СРС, І ГО, 45-ти състав по гр.д.№ 42278
по описа за 2013 г., с което банката е осъдена да заплати на Г. В. И., на
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4 692,38 лв., представляваща обезщетение за ползване
от ответника без основание на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
търговско помещение с площ от 31,25 кв.м., находящо
се в северната част на самостоятелен търговски обект-заведение за бързо
хранене, построен в УПИ VІ-1372,1378 от кв.69 по плана на гр.Мездра, обл.Враца, одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г., изменен
със заповед № 42/01.02.1994 г., за
периода от 03.02.2011 г. до 03.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.03.2013 г. до
окончателното плащане. /Със същото решение претенцията за разликата до пълния
предявен размер от 13 179,32 лв. е отхвърлена, но от ищеца /пред СРС/ не
сме сезирани с въззивна жалба/.
По
разноските:
В полза на ищеца /в тежест на
ответника/ са възложени разноски в размер на 478,84 лв.
За да постанови решение в обжалвания
смисъл, СРС е приел, че собствеността на ищеца е безспорно установена.
Установило се, че ответника бил ползувал съседното
помещение в качеството на наемател. За преустройството на наетото помещение
били издадени разрешения за преустройство, както на името на ответника, така и
на ищеца. Въз основа на това, че разрешение за преустройство било издадено и на
името на банката /наемател/, СРС е достигнал до извода, че именно банката е
извършила преустройството, вкл. била поставила въздуховодите
за монтиране на климатичната инсталация. По безспорен начин от гласните
доказателства било установено по делото, че въздуховодите
били налични към момента на разпореждане с процесния
имот от страна на кооперацията и придобиването му от ищеца и били съществували
до края на процесния период, като впоследствие били
премахнати.Вещото лице по назначената СТЕ установило, че към момента на огледа
– 12.06.2015 г. са налице белези- монтирани куки на северната стена, наличие на
демонтирани тръби от вентилационната инсталация по пода, наличие на видими
отвори в процесното помещение на разделителната стена
с банковия офис, които били затворени с тухлена зидария, както и на северната
фасада, които отвън били затворени с ламарина, а същи и преминаване на кабел,
видимо заземен отвън пред витрината през стената с банковия офис по цялата
дължина на северното помещение, които несъмнено били индиция
за климатична инсталация, ползвана през процесния
период от ответника, впоследствие премахната. При това положение ответникът се
бил обогатил неоснователно. След като ищецът бил лишен от възможността да
реализира правата си по отношение на цялата площ от имота си, доколкото от
заключението на вещото лице се установило, че цялата светла площ на собствения
на ищеца имот от 21,60 кв.м., 14 кв.м. били заети от климатичната инсталация,
то за имуществената сфера на ищеца била настъпило обедняване в размер на сумата
от 4 692,38 лв. последната сума ищецът щял да получи, ако отдавал процесната част от имота си под наем при пазарни условия.
За разликата над тази сума претенцията била неоснователна и като такава
следвало да бъде отхвърлена.
Във
въззивната жалба се сочи, че решението е
недопустимо, тъй като ищецът имал друг път за защита- чл.109 ЗС. Имотът бил
придобит на 03.02.2011 г. и към този момент климатичната инсталация
съществувала и ищецът не бил правил възражения срещу същата. Климатичната
инсталация вече не съществувала в помещението, за което ищецът твърдял, че е
негова собственост. Наред с това се сочи, че не е налице идентичност между
имота по нот.акт и този за който се предявява
претенцията. Налице било злоупотреба с право. Счита, че банката не е надлежно
легитимирана да отговаря по претенцията по чл.59 ЗЗД, защото не е собственик, а
наемател на процесното помещение. По този довод СРС
не се бил произнесъл. По същество излага доводи за неправилност на решението в
частта, в която претенциите са уважени. Сочи се, че решението е постановено при
допуснати процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата.
Иска се от настоящата инстанция да
обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото или да го
отмени и постанови друго, с което да отхвърли претенциите на ищеца. Претендират
се разноски, изразяващи се в юриск.възнаграждение.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За
обжалваното решение въззивника /банката/ е била
уведомена на 02.09.2016 г.
Въззивната жалба е подадена на 16.09.2016 г.
Следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице
е правен интерес от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По
доводите във въззивната жалба:
Действително, в срока по чл.131 ГПК ответникът е
възразил по пасивната легитимация по спора.
Действително, този довод не е обсъден
от първоинстанционният съд.
Не се спори по делото, че ответникът е наемател на
помещението, съседно на това, което ищецът претендира да е собственик, означено
на скицата на л.126 /по делото пред СРС/ като магазин. Това обстоятелство не
само е безспорно, но и се установява от представения по делото договор за наем
от 30.06.2003 г. Наемодатели по това правоотношение са Л.Г., А. С., Г. Г. и В.С..
Налице е и договор за наем от 20.05.2008 г. с Н.Д.Н. и Х.Ц.Н.. Налице е и
допълнително споразумение от 17.08.2008 г. към договора от 30.06.2003 г., както
и такова от м.02.2012 г. Самият нает обект е индивидуализиран и със скица
приложение № 1 към договора за наем/ /л.23
и следв. от делото пред РС, гр.Мездра/.
Ищецът твърди, че е собственик на
самостоятелен търговски обект-заведение за бързо хранене, находящ
се на първи етаж в 4 ет. масивна жилищна сграда с магазини, представляващи
обособена част от търговски комплекс, обективиран в нот.акт № 33, том І, рег.№ 306, дело № 28 от 03.02.2011 г./л.11 от делото пред РС,
гр.Мездра/.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че въздуховодите
на отоплително-вентилационната инсталация към наетите от банката помещения, в
които се помещава банковия клон в гр.Мездра, преминавали през процесния период – 03.02.2011
г. до 03.12.2012 г. през северната част от търговския обект, представляващ
отделно търговско помещение от 31,25 кв.м. като го правели негодно за ползуване по предназначение. Като обезщетение се претендира сумата
в размер на 13 179,32 лв. , представляваща размера на средния пазарен
наем на ползвания от ответника негов собствен недвижим имот- търговско
помещение с площ от 31,25 кв.м. Сочи, се че изграждането на въздуховодите
на отоплително-вентилационната инсталация било станало в нарушение на
строителните правила и норми и на издаденото разрешение за строеж. Освен това телата
на 4 бр. климатици на банката били на северната
фасада на имота собственост на ищеца.
СРС е дал правна квалификация на иска като такъв по чл.59 ЗЗД.
С
постановление № 1 от
28.05.1979 г. по гр. д. №
1/79 г. Пленумът на ВС принципно е разрешил въпросите, свързани с неоснователното обогатяване, приемайки, че когато
не са налице
елементите на никой от трите
фактически състава по чл. 55 от ЗЗД /получено при начална липса
на основание, с оглед на бъдещо
основание или на отпаднало с обратна сила основание/,
а е увеличено имуществото на едно лице
за сметка на друго, обеднелият
разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД.
Негаторният иск по чл.109 ЗС има
за цел да
даде защита на правото на
собственост срещу всяко пряко или
косвено неосноватено въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на това вещно
право, което пречи на неговия
носител пълноценно да го ползува
според предназначението му. Това въздействие
или посегателство може да се
изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване
на иска по
чл. 109 ЗС се
цели преустановяването на същите, които
пречат на ищеца да упражнява
негово право на собственост, т. е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца,
за да е адекватна
и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия,
надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Целта на негаторния иск
е защита на правото на собственост,
когато то е накърнено, а не защита на други
права. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика по приложението на горната разпоредба.
В
конкретния случай ищецът не е предявил иск по чл.109 ЗС. Видно от изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, след отправянето на поканата, въздуховодите са били демонтирани, както и голяма част от
инсталацията. В случая се претендира обезщетение „за минал период“ за
ползването без основание на помещението, собственост на ищеца.
Само
за пълнота на изложението ще посочим, че искът
по чл. 109 ЗС
може да се
упражни срещу всяко лице, което
проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то
е съсобственик или изцяло трето лице
- собственик на съседен имот, фактически
владелец, държател и пр. Това изрично
е подчертано в ТР № 31/84 г. на
ОСГК на ВС.
Доводите
на въззивника са относими
към основателността/неоснователността на претенциите, а не към допустимостта на
иска по чл.59 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При
това положение обжалваното решение се явява валидно и допустимо.
Уважаването на иск за
заплащане на обезщетение за ползването на определена
вещ по реда
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта;
вещта да се ползва от
ответника; липса на правно основание
за ползването на вещта; настъпило
в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване
на ответника.
Въззивната инстанция с оглед доводите и възраженията на
страните, констатира, че делото е останало неизяснено от фактическа и правна
страна като СРС е приел, че е безспорно обстоятелството, че ищеца е собственик
на процесния недвижим имот. Това обстоятелство,
обаче, е спорно по делото. Затова и беше извършен
повторен разпит на вещото лице като същото обозначи на арх. проект, представен
по делото /л.126/ къде се намира недвижимия имот по нот.акт,
представен с исковата молба/л.11 пред РС, гр.Мездра/, за който се твърди, че е
собственик на ищеца. Имотът, собственост на ищеца, описан в нот.акт
№ 33, том І, рег.№ 306, дело № 28 от 03.02.2011 г./л.11 от делото пред
РС, гр.Мездра/ според вещото лице К. съответства на обекта, описа в
удостоверение № 12 от 19.01.2011 г., прието като доказателства пред настоящата
инстанция.
„Процесно помещение“ е това, обозначено с б.Е на л.126.
Същото представлява склад с площ от 21,6 кв.м. /светла площ или площ без стени/.
Според вещото лице помещението „Е“ е част от
надземната част на магазина, което в нотариален акт № 33 е описано с РЗП на 82 кв.метра. При огледа вещото лице
е констатирало, че когато се влиза в северната част има малко антре един-два
квадрата и стълби, по които предполага, че са за сутеренната част от магазина и
са описани от 44.10 кв. метра.
В
случаите, когато собственикът на един имот неправомерно
е бил лишен от възможността да го ползва
- той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите
се от имота
облаги. С това той търпи обедняване,
защото е било възможно имуществото му да се
увеличи и това не е станало, имуществото
му не се
е увеличило само защото облагата е останала в патримониума на другото лице,
което без да притежава правно
основание, т.е. неправомерно е ползвало чуждия имот. Пропусната
полза, изразяваща се в реализираната от другото лице
имуществена облага следва да бъде
присъдена на собственика на вещта.
Когато собственик
на имот е лишен от неговото
ползване, доколкото същият се държи
и ползва от друго лице несобственик,
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни
доходи, които би получавал при
отдаването под наем на имота,
които следва да се определят
съобразно действащите за периода пазарни
наемни цени за конкретния имот.
Същевременно неоснователното
обогатяване на лицето, което държи
имота се изразява в облагодетелствуването му със спестения
от него наем,
който би плащал за ползване
на имота през този период.
В този смисъл е задължителна практика на ВКС - решение №
131/27.10.2009 г. по т.д. №
268/2009 г. на ВКС, І т.о.
и решение № 255/29.06.2010 г. на
ВКС, по гр. д. № 5342/2008
г. ІІІ г.о., които са постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Претенцията
би била основателна не
само при незаконно строителство, но и при законно
разрешено и извършено такова, с което се нарушават чужди
права.
В
случая се установява, че в полза на Банката /ответник/ в
качеството на наемател е издадена разрешение за строеж относно „вътрешното
преустройство на част от кафе-аперитив за банков офис“, л.37 по делото на РС,
гр.Мездра, както и на наемодателите е издадено по-късно разрешение за строеж №
119 от 30.07.2008 г. за „разширение и преустройство на кафе-аперитив в банков
клон на ОББ“ /л.39 от същото дело/. Издадени са съответно удостоверение № 2 от
06.01.2004 г. за въвеждане в експлоатация на вътрешното преустройство /л.38/ и
№ 41 от 18.11.2008 г. относно „разширение и преустройство на кафе-аперитив в
банков клон на ОББ“/л.41/. И в двата официални по смисъла на чл.179 ГПК
документа е посочено, че строежите са изпълнени в съответствие с одобрените
проекти и разрешението за строеж.На л.24 /по делото пред СРС/ се намира
одобрения от община, гр.Мездра проект относно климатичната инсталация. Видно от
отразеното на л.151 /по делото пред СРС/ в заключението си вещото лице е
посочило, че по този чертеж 3 бр.климатици се
монтират на северната фасада на съседното на тоалетната помещение.
При
разпита си пред настоящата инстанция вещото лице сочи, че видно от снимките към
заключението /депозирано пред СРС/ в помещение „Е“ се виждат отвори, които са
на общата стена между помещения, означено с буква „Е“, което й е показано като собственост на Г.И. /ищеца/
и помещението, което на чертежа е означено като „Магазин“ ; помещението
„магазин“ при огледа се е ползвало като офис на ОББ - Мездра. В помещение „Е“ към
момента на огледа е имало фактически поставени елементи от въздуховоди,
изпълнени от ламарина. Би могло да се предположи, че тези отвори, които са на
общата страна, по големината на отвора и елементите , които са изпълнени от поцинкована ламарина, които са
на пода, че през този отвор би могъл именно да премине процесният въздуховод от поцинкована ламарина, имайки предвид фасадата
му. На третата снимка - № 3 се виждат
отвори в окаченият таван и зад тези отвори се вижда също един отвор на
фасадата, през който би могъл да премине въздуховод.Снимка
№ 5 изобразява фасада на северното помещение, означено с буква „Е“ на чертежа
на страница 126. Над витрината има дупки и следи от крепежни
елементи, които според вещото лице евентуално би могло да се каже, че са ползвани за монтаж на външно тяло на
климатична инсталация. Вещото лице уточнява, че въздуховода
е свързан с климатичната инсталация. Посоченият на снимка № 1 кабел и на снимка № 2 кабел излиза от отвора на общата стена и на
чертежа, означен като помещение „Е“ между офиса на ОББ и помещение на И., излиза
на северната фасада на сградата. Тъй
като този кабел излиза от общата стена, според
вещото лице може да се предположи, че това е кабел на ОББ. Този кабел е заземен
на северната фасада на сградата.
От
разпита на свидетеля Т. /пред СРС/ се установява, че към момента на продажбата
на помещението бивша собственост на Кооперацията – ПК „Труд“, в полза на ищеца, в северната част на
помещението, по тавана е имало три или четири тръби-въздуховоди,
които са идвали от стената на банката и са излизали през помещението от задната
страна на сградата, или през северното помещение. Отвън е имало климатици. Наличието на въздуховодите
се установява и от разпита на свидетеля А. /пред СРС/. Това се потвърждава и от
разпита на свидетеля С. /разпитан пред въззивната
инстанция/- същият е констатирал на място/при посещението си 2011- 2012 г.
около Нова година/, че от клона на банката излиза въздуховод
и минава през съседното помещение като излиза на фасадата. Демонтирането е
станало месец-два след посещението му от специално нает от банката изпълнител-
„Т.“, гр.П..
От
същите показания/на свидетелите А. и С./ се установява и, че впоследствие въздуховодите са били демонтирани, а климатиците-свалени.
Дупките са били зазидани. Свидетелят А. е извършил оглед във връзка със
застраховането на помещението на ищеца. А свидетелят С. е участвал при демонтажа.
Демонтирането
е сторено във връзка с отправената от ищеца покана, която се установява, че е
получена на 02.10.2012 г.
При
огледа /заключението е депозирано в СРС на 19.06.2015 г./ вещото лице К. е
констатирало, че въздуховодите са били на височина
над три метра в помещение, което е с височина в южната част 3,60 м. , а в
северната около 4,20 м. Затова вещото лице е достигнало до извода, че
помещението може да се ползува частично/виж заявеното
на л.162 пред СРС/Застроената част от помещението е 14 м, а наемната цена на
кв.м. за процесния период е 15,24 лв. Или пазарният
наем за процесния период – 03.02.2011 г. до
03.12.2012 г. възлиза на 4 692,38 лв. При определянето на размера на наема
е използуван методът на пазарните аналози, при който
се анализира информация за отдадени под наем съпоставими имоти. Вещото лице е
извършило непосредствено сравнение, въз основа на информация за реално
извършени сделки и/или реални оферти за отдаване под наем на имоти в същия
район, със сходни технически характеристика.Заключението е придружено и със
списък на използуваните документи /л.154 и следв. по делото пред СРС/.
Приетото
в РЕШЕНИЕ № 69 ОТ 04.03.2010 Г. ПО ГР. Д. № 159/2009 Г., Г. К., ІІІ Г. О.
НА ВКС е
неприложимо в случая, тъй като то разглежда хипотеза на извършени подобрения в
нает имот.
Налага се извод, че като краен резултат
решението на СРС е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е
правилно в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се
следват.
Въззиваемият
претендира разноски в размер на 650 лв.- адв.възнаграждение
за процесуално представителство.
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно. В полза на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер
на 600 лв., арг. от чл.7, ал.2,т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждение
и отчитане на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № І-45-122 от 24.08.2016 г., постановено от СРС, І ГО, 45-ти състав по
гр.д.№ 42278 по описа за 2013 г., в
частта, в която „ОББ“ АД е осъдена да заплати на Г. В. И., на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата
от 4 692,38 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника
без основание на собствения на ищеца недвижим имот, представляващ търговско
помещение с площ от 31,25 кв.м., находящо се в
северната част на самостоятелен търговски обект-заведение за бързо хранене,
построен в УПИ VІ-1372,1378 от кв.69 по плана на гр.Мездра, обл.Враца, одобрен със заповед № 111/20.02.1989 г., изменен
със заповед № 42/01.02.1994 г., за
периода от 03.02.2011 г. до 03.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.03.2013 г. до
окончателното плащане, както и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА
„ОББ“ АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
Г. В. И., ЕГН **********,***-адв. С., сумата в размер на 600 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване,
арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: