РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Перник, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500234 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 259/16.01.2023 г. от архимандрит Е. Н. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Е., срещу Решение № 189/22.12.2022
г., постановено по гр.д. № 62 по описа за 2022 г. на Районен съд – Радомир , с което е
признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения иск от ищеца
Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ с. Гигинци, общ. Брезник, обл. Перник, п.к. 2393,
БУЛСТАТ: *********, представлявано от игумена Х.Х.М. /Архимандрит Н./, срещу
ответника Е. Н. Р. /Архимандрит Е./, с ЕГН **********, с адрес: ***, че ищецът е
собственик по отношение на ответника на следните недвижими имоти, а именно: -
Неурегулиран поземлен имот №***/***/, находящ се в населената част на с.***, общ. ***,
обл. ***, с площ на поземления имот 846 /осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при
граници: от три страни път и НУПИ № ***/***/, заедно с построената в този поземлен имот
паянтова сграда със застроена площ от 56.00 /петдесет и шест/ кв.м., която сграда е със
статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички
подобрения и приращения в поземления имот и - Неурегулиран поземлен имот №***/***/,
находящ се в населената част на с.***, общ.***, обл.***, с площ на поземления имот 846
/осемстотин четиридесет и шест/ кв.м., при граници: път, НУПИ №*** /***, път, двор на
Р.А., заедно с построената в този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от
59.00 /петдесет и девет/ кв.м. и мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която
сграда е със статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ,
заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, и Е. Н. Р., с ЕГН:**********,
1
с адрес: ***, е осъден да заплати на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ с. Гигинци, общ.
Брезник, обл. Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: ********* , сумата от 870 лв. /осемстотин и
седемдесет лева/- направени разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалните закон и необосновано. Сочи се, че
спорът е за тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП. Излага
съображения, че разпоредбата следва да се тълкува във взаимна връзка с тази на чл. 171, т.
13 от Устава, уреждаща правомощието на манастирското управление – манастирски събор,
респ. игумен, да прибират като манастирски имот останалото от починал или разстриган
манастирски брат/сестра според църковните правила. Навежда доводи, че съотношението на
посочените разпоредби е на обща /чл. 170/ към специална /чл. 171/, като текстовата редакция
на чл. 170, ал. 4, изр. 1 от Устава се отнася до собствеността преди встъпването, а тази на чл.
170, ал. 4, изр. 2, вр. чл. 171, т. 13 се отнася до наследяването на собствеността след
встъпването в монашество. Счита, че от разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на Устава, уреждаща
специални правила за литургическите принадлежности на духовниците, които са починали,
също следва извод, че собствеността по отношение на встъпилия в монашески чин се
наследява, а не се трансформира автоматично в собственост на Църквата. По изложените
съображения излага, че разпоредбата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 се отнася до наследяването на
встъпилите в монашески чин и е специална по отношение на уредените в ЗН
правоотношения, а не до собствеността и посочените в ЗС придобивни основания, в която
връзка счита, че е и разпоредбата на чл. 250, ал. 2 от Устава. По изложените съображения
моли решението да бъде обезсилено и да му бъдат присъдени сторените разноски за
производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ –
с. Гигинци, общ. Брезник, обл. Перник, чрез пълномощника си адв. Л., е подала отговор, с
който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че във връзка с довода за недопустимост на решението не са
наведени аргументи в жалбата, като същевременно с решението съдът се е произнесъл по
исковете, с които е сезиран, при наличие на изискуемите се процесуални предпоставки.
Сочи, че по делото няма спор, че ответникът е бил замонашен и е станал брат към ищцовия
манастир, както и че е сключил сделките относно процесните имоти след това, поради което
спрямо имуществото приложение намират императивните правила на Устава на БПЦ-БП,
имащ характера на нормативен акт по смисъла на чл. 1а от ЗНА. Излага съображения, че
след встъпване в монашество нито един монах не може да придобива лично имущество,
макар придобиването да е станало на негово име. Това имущество ex lege по силата на чл.
170, ал. 4, изр. 2-ро от Устава, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 17, т. 7 от ЗВ, чл. 77 от ЗС и чл. 13 от
КРБ е собственост на манастира, към който лицето, посочено като придобиващо в
съответния придобивен акт, е монах. Поради това недвижимите имоти, за които в
процесните нотариални актове като собственик е посочен ответникът, не са негова
собственост, а на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Оспорва довода на жалбоподателя, че
разпоредбата на чл. 171, т. 13 от Устава е специална спрямо разпоредбата на чл. 170, ал. 4 от
същия устав, както и че първата се отнася до собствеността преди встъпването, а втората за
наследяването. Възразява и срещу доводите във връзка с тълкуването на пар. 4 от Устава на
БПЦ-БП и нормата на чл. 250, ал. 2 от същия устав. По изложените съображения се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за
производството.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По възражението за недопустимост на производството поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца съдът намира следното:
2
Съгласно чл. 161, ал. 2 и 3 от УБПЦБП манастирът е местно поделение на Българската
православна църква и самостоятелно, което се представлява от назначения игумен. По
смисъла на чл. 171, т. 23 от Устава на БПЦ-БП игуменът е оправомощен да завежда съдебни
дела относно вещни права върху недвижими имоти със съгласието на епархийския
митрополит за епархийските манастири, какъвто е манастир „Св. Св. Кузма и Дамян“. В
случая искът е предявен от игумена на манастира, назначен със Заповед № *** на
Софийския митрополит. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
графологична експертиза се установява, че подписът, положен в представеното по делото
съгласие на епархийския митрополит на Софийската митрополия, е изпълнен от С. Н. Д.,
което не се спори, че е светското му име, поради което оспорването на истинността на
даденото съгласие е неоснователно. Представените пред въззивната инстанция
Отпустително писмо от Софийския митрополит и Заповед № *** на Видинския митрополит
за назначаване на архимандрит Е. /Р. Н. Р./ на длъжност енорийски свещеник и председател
на църковното настоятелство при църква „Свети Архангел Михаил“, с. Якимово – 2, Ломска
духовна околия, нямат отношение към активната процесуална легитимация на ищеца.
Правото на иск принадлежи на лицето, което според изложените твърдения е носител на
спорното право. В исковата молба се твърди, че по време на монашеството си в манастира
ответникът е закупил процесните недвижими имоти, поради което по силата на чл.170, ал. 4
от Устава на БПЦ-БП същите принадлежат на ищеца. Искът е предявен от законният
представител на манастира, в който ответникът е служил към момента на придобиването,
при спазване на изискването на чл. 171, т. 23 от Устава на БПЦ-БП. Предвид изложеното,
съдът намира, че не е налице основание за недопустимост на производството по делото.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната
жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Не се спори, което се потвърждава и от представените по делото доказателства, че със
Заповед № *** на митрополит Софийски ответникът е назначен на длъжността игумен на
манастира „Св. Козма и Дамян“ – с. Гигинци, а със Заповед № *** на митрополит Софийски
е освободен от тази длъжност, считано от ***, като е останал брат на Църногорския
манастир „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“.
Безспорно е, че на 10.12.20136 г. /по време на монашеството си в манастир „Св. Св.
Козма и Дамян“/ ответникът е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 581/2013 г., по силата на който Р.Д.Б. му
е продала Неурегулиран поземлен имот №***/***/, находящ се в населената част на с.***,
общ. ***, обл. ***, с площ на поземления имот 846 /осемстотин четиридесет и шест/ кв.м.,
при граници: от три страни път и НУПИ № ***/***/, заедно с построената в този поземлен
имот паянтова сграда със застроена площ от 56.00 /петдесет и шест/ кв.м., която сграда е със
статут на строеж по параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички
подобрения и приращения в поземления имот и договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 583/2013 г., по силата на който М.В.М.
и Г.В.М. са му продали Неурегулиран поземлен имот №***/***/, находящ се в населената
част на с.***, общ.***, обл.***, с площ на поземления имот 846 /осемстотин четиридесет и
шест/ кв.м., при граници: път, НУПИ №***/***/, път, двор на Р.А., заедно с построената в
този поземлен имот паянтова сграда със застроена площ от 59.00 /петдесет и девет/ кв.м. и
мазе към нея с площ от 40.00 /четиридесет/ кв.м., която сграда е със статут на строеж по
параграф 16, ал.1 от Предходните разпоредби на ЗУТ, заедно с всички подобрения и
приращения в поземления имот.
Основният спорен момент е за действието на чл. 170, ал. 4 от Устава на БПЦ-БП
относно недвижимите имоти, предмет на процесните договори за покупко-продажба, по
3
който съдът намира следното:
Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Такъв начин е специалната норма на чл.
170, ал. 4 от Устава, предвиждаща, че всичко, което придобие встъпилият в монашески чин
след встъпването си в монашество, принадлежи на манастира, в който е брат/сестра, който е
акт на законодателна власт на БПЦ – чл. 8 от Устава, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗВ и е нормативен
акт. В този смисъл разпоредбите на Устава на БПЦ са задължителни за съдилищата и не са в
противоречие с други закони, уреждащи собствеността и наследяването, а се прилагат като
специални нормативни актове, уреждащи отклонения от общите правила. След встъпването
в монашество макар придобиването да е станало на името на монаха, това имущество ex
lege – по силата на чл. 170, ал. 4, изр. 2 от Устава, вр. чл. 77 от ЗС, е собственост на
манастира, към който лицето, посочено като придобиващо в съответния придобивен акт, е
монах.
По възражението в жалбата за тълкуването на разпоредбата на чл. 170, ал. 4, вр. с чл.
171, т. 13 и нормата на чл. 250 от Устава, съдът намира следното:
Нормата на чл. 171, т. 13 от Устава, според която манастирският сбор или игуменът
прибира имотите, останали от починал или разстриган монах, не изключва тълкуването на
нормата на чл. 170, ал. 4 от Устава, направено по-горе. Нормата на чл. 170, ал. 4 от Устава
не урежда наследяване на имуществото на монаха от манастира, а придобивно основание по
смисъла на чл. 77, пр. 3 от ЗС независимо на какво основание монахът е придобил
имуществото. Тя е свързана със същността на монашеството и даването на обет за
нестяжение. Манастирът, в който служи монахът, придобива имуществото, който той
придобива на каквото и да е основание. От нормата на чл. 250 от Устава, който урежда кои
данни се вписват в различните части на партидата в регистъра на недвижимите имоти не
може да се черпят никакви аргументи за приложението на чл. 170, ал. 4 от Устава.
Посочването на основанието, което може да е и чл. 170, ал. 4 от Устава, не сочи по никакъв
начин, че имуществото, което придобие монах, остава негова собственост до смъртта му.
По изложените съображения съдът намира, че процесните недвижим имоти, на които
като собственик в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 581/2013 г. и
Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 583/2013 г. е посочен ответника, са
собственост на Манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ – с. Гигинци, на соченото в исковата
молба придобивно основание.
Предвид горното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С решението си районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен
резултат с тези на въззивния съд, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски за
въззивното производство.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 750,00 лв., извършването на които е
доказано с представената по делото разписка.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/22.12.2022 г., постановено по гр.д. № 62 по описа за
2022 г. на Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Е. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Манастир „Св. Св.
Козма и Дамян“ с. Гигинци, общ. Брезник, обл. Перник, п.к. 2393, БУЛСТАТ: *********,
сумата 750,00 лв. /седемстотин и петдесет лева/ - разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5