№ 203
гр. Ямбол , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Петранка Ст. Жекова
Красимира В. Тагарева
Калина Г. Пейчева
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба от
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1463, бул. „Витоша" № 146, сграда А, Бизнес център „България", ел.поща **********,
представлявано от И.М.Ш. в качеството й на управител, чрез пълномощник юриск.В.М.,
срещу разпореждане №334 от 16.05.2021г. по ч.гр.д. №659/2020г. по описа на ЕРС, в частта,
с която ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против М.И.М., с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес по извършена служебна справка по чл.411, ал.1 от ГПК: с.Гранитово, общ.
Елхово, обл.Ямбол, ул."Стоян Сюлемезов" № 12, /а по заявление с адрес: гр.Елхово,
ул."Тракия" № 27/, за следните суми: 251.90 лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 44.16 лева законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2019г. до 09.10.2020г., и 71.23 лева -
административни разноски по договор за кредит, както и в частта за разноските за разликата
над 79.43 лева до претендирания размер от 144.95 лева.
Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната част за неправилно и
излага съображения. Моли да бъде отменено разпореждането на ЕРС в обжалваната част и
постановено определение, с което да бъде уважено подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и в отхвърлената част сумите за възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, законна лихва за забава и за административни
разноски. Претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
Препис от частната жалба не е връчен на длъжника, съгласно разпоредбата на
чл.413, ал.2 от ГПК.
1
ЯОС намира частната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.413, ал.2 от ГПК, разпореждането, с което се отхвърля изцяло или
отчасти заявлението по чл.410 от ГПК, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от
която не се представя препис за връчване.
Ч.гр.д. № 659/2020 г. по описа на ЕРС е образувано по заявление, подадено от
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК против М.И.М., с постоянен и настоящ адрес по извършена служебна справка по
чл.411, ал.1 от ГПК: с.Гранитово, общ. Елхово, обл.Ямбол, ул."Стоян Сюлемезов" № 12, /а
по заявление с адрес: гр.Елхово, ул."Такия" № 27/, за парично вземане в размер на 2246.52
лева, от които: главница в размер на 1427.85 лева, възнаградителна лихва в размер на 402.61
лева за периода от 21.09.2019 г. до 20.09.2020 г., лихва за забава в размер на 48.77 лева за
периода от 21.09.2019 г. до 09.10.2020 г., законна лихва за забава по договор за предоставяне
на поръчителство в размер на 44.16 лева за периода от 21.09.2019г. до 09.10.2020г.,
административни разноски в размер на 71.23 лева и възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 251.90 лева, в едно със законната лихва върху
главницата от 1427.85 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 27.10.2020
година до окончателното изплащане. В заявлението е посочено, че сумите са дължими по
Договор за кредит № 2064987, сключен на 25.07.2019 г. между „Кредисимо" ЕАД, ЕИК
********* и длъжника, обезпечен чрез сключен на 25.07.2019 г. Договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст" ЕООД и длъжника. Въз основа на този договор за
поръчителство дружеството "Ай Тръст" ЕООД се е задължило да сключи договор за
поръчителство с кредитодателя, а длъжникът се е задължил да плати възнаграждение за
поръчителството. Заявителят твърди, че е изпълнил задълженията си по договора за
предоставяне на поръчителство, сключил е договор за поръчителство с кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД и след настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 19.10.2020г. е
заплатил дължимите по него суми на „Кредисимо" ЕАД, а именно - 1427.85 лева -главница,
402.61 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 20.09.2020 г., 48.77 лева -
лихва за забава за периода от 21.09.2019 г. до 09.10.2020 г., и 71.23 лева -административни
разноски. Въз основа на горното заявителят твърди, че има регресно вземане към длъжника
за посочените по - горе суми, както и че длъжника му дължи сумата 251.90 лева
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 44.16 лева - законна лихва
за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2019г. до
09.10.2020г., както и законната лихва върху главницата от 1427.85 лева, считано от датата на
подаване на заявлението - 27.10.2020 година до окончателното й изплащане. С
разпореждане №334 от 16.05.2021г. по ч.гр.д. №659/2020г. по описа на ЕРС заповедният съд
е уважил заявлението за претендираната главница 1427.85лв., възнаградителна лихва
402.61лв., лихва за забава 48.77лв., както и за законната лихва върху главницата, за които
суми е издал заповед за изпълнение, присъждайки и разноските в заповедното производство,
а с разпореждането в обжалваната му част съдът е отхвърлил заявлението за претендираната
2
сума от 251.90 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 44.16
лева законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от
21.09.2019г. до 09.10.2020г., и 71.23 лева -административни разноски по договор за кредит,
като е приел, че са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.2 и 3 от ГПК - искането е в
противоречие със закона и добрите нрави и се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
ЯОС намира за правилно разпореждането на ЕРС в обжалваната му част, с която е
отхвърлено заявлението за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство. Частната жалба е
неоснователна.
Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител, към заявлението се прилага договорът, заедно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. А според чл.411, ал.2, т.2 и
т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Заявителят "Ай Тръст"ЕООД е основал вземанията си на договор за
потребителски кредит, договор за поръчителство и договор за поръчка, озаглавен договор за
предоставяне на поръчителство, сключени във връзка с договора за потребителски кредит с
"Кредисимо", поради което за правоотношенията на страните са приложими правилата на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство между поръчителя "Ай Тръст"ЕООД
и длъжника по правната си същност е поръчка. В изпълнение на задължението си по този
договор за поръчка "Ай Тръст" ЕООД е сключило договор с "Кредисимо" АД, съгласно
който се е задължило да отговаря солидарно с М.И.М. пред кредитора за задълженията на
последния по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение. За задължение на
длъжника, което е основано на нищожна клауза поръчителят не носи отговорност. "Ай
Тръст" ЕООД е изпълнило задължението си по договора за поръчителство и е погасило
дълга на М.И.М. към кредитодателя "Кредисимо" АД. Така, съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД, в
полза на "Ай Тръст" ЕООД се е породило регресно вземане спрямо длъжника само за
платените на кредитора суми, представляващи действително задължение на
кредитополучателя.
ЯОС намира, че вземането за сумата от 71.23 лева, дължима за административни
разноски за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която се забранява от потребителя да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Правилно ЕРС е
приел, че действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление
3
на кредита. Тази разноски се претендират за извършването на фактически действия, чиято
цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. отнасят се до действия, свързани с
управлението на кредита. Освен това, съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва. Поради
това клаузата за дължими за административни разноски за извънсъдебно събиране на
задължението противоречи на закона и е нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 ЗПК.
ЯОС намира, че ЕРС правилно не е уважил заявлението и в частта относно
вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство и обезщетение
за забава върху дължимото възнаграждение за поръчителство. Заявителят претендира
възнаграждението въз основа на сключен договор за предоставяне на поръчителство между
длъжника и "Ай тръст" ЕООД, по силата на който "Ай тръст" ЕООД е поело задължението
да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, а длъжникът - да му заплати
възнаграждение. Уговорено е в договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждението за поръчителя да се заплаща на кредитодателя - "Кредисимо" ЕАД. Чрез
предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи
възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Освен
това, "Ай тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на §1, т.5 от
ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо"
ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията
на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на
същия този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл.19, ал.1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал.4 на чл.19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в годишния процент на разходите /ГПР/.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по
договора за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, т. к. според договора за
кредит условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо"ЕАД да
предостави искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без
обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при
кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице, или да предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.16
от ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за
потребителски кредит. В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали
да сключи договор за кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна
4
и представлява злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят
очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова
услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя
информация относно предварително одобрените от "Кредисимо" ЕАД юридически лица, с
които дружеството би сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова
гаранция като единствен друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от
кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен
предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки. В този смисъл твърденията в
частната жалба, че клаузата в договора за кредит, предвиждаща предоставяне на
поръчителство е била индивидуално уговорена между страните и е била предвидена като
избор за кредитополучателя са неоснователни, т. к. за потребителя не е била налице реална
възможност да влияе върху съдържанието й и да избере дали да сключи необезпечен
договор за кредит или сам да избере обезпечението, което да предостави на кредитора.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че оплакванията в
частната жалба са неоснователни, а обжалваното с нея разпореждане на ЕРС в оспорената му
част е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №334 от 16.05.2021г. по ч.гр.д. №659/2020г. по
описа на ЕРС, в частта, с която ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението на „АЙ
ТРЪСТ" ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против М.И.М., с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес по извършена служебна справка по чл.411, ал.1
от ГПК: с.Гранитово, общ. Елхово, обл.Ямбол, ул."Стоян Сюлемезов" № 12, /а по заявление
с адрес: гр.Елхово, ул."Тракия" № 27/, за следните суми: 251.90 лева - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 44.16 лева законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 21.09.2019г. до 09.10.2020г., и 71.23 лева -
административни разноски по договор за кредит, както и в частта за разноските за разликата
над 79.43 лева до претендирания размер от 144.95 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
6