№ 8195
гр. С., 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20241110101260 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „О. -
З.“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр.
2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД А.“ АД твърди, че на 17.11.2018 г. в гр. С., при движение по ул.
„З. Р.“ от бул. „ДЖ. Б.“ в посока към бул. „Ч. В.“ и на кръстовището с бул. „Ч. В.“, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено З. по застраховка
„Каско” за автомобил „Фоклсваген Туарег“, рег. № СВ **** ММ, е реализирано
застрахователно събитие - ПТП, между застрахования при него лек автомобил и лек
автомобил „Киа Оптима“, с рег. № СВ **** НК. Сочи, че вина за настъпването му имал
водачът на лек автомобил „Киа Оптима“, с рег. № СВ **** НК, който при маневра ляв
завой не спазил пътен знак Б2, като не пропуснал и блъснал движещия се с предимство
автомобил „Фоклсваген Туарег“, рег. № СВ **** ММ. Твърди, че в причинна връзка с
описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът
твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 9373,15 лв., както и че
е направил ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на
лек автомобил „Киа Оптима“, с рег. № СВ **** НК към дата на ПТП била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед
извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за
платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да
заплати сумата от 9388,15 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
като чрез прихващане извънсъдебно била погасена сума в размер на 7224,61 лв. Иска
1
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 2163,54 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 658,68 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от 05.09.2023 г. по
ч.гр.д № 28652/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът ЗАД „О. - З.“ АД оспорва претенцията по размер. Не оспорва
механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с
настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач, но оспорва размерът на претендираното обезщетение като
завишено. Счита, че доброволно погасената сума съответства на размера на
причинените вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ при описания в исковата молба механизъм;
наличието на валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото
МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит
риск по застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно
обезщетение в размера, посочен в исковата молба; наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Не се спори, а и се установява от приложената по делото регресна претенция, че
същата е получена от ответника на 16.05.2019 г., видно от входящия номер на същата
/л. 38/.
От представен по делото талон за регистрация на МПС /л.12 и сл./ се установява,
че процесният автомобил е произведен през 2014 г.
Единственият спорен по делото въпрос касае действителния размер на
причинените вреди. За установяване на този правнорелевантен факт по делото е
изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Според
първоначалното такова стойността необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на
сумата от 5017,60 лв. В заключението изрично е посочено, че част от детайлите, а
именно предна маска, шенкел, кормилна щанга, газов амортисьор, отразени във
фактурата, не са отразени в описа заключение по щета, поради което не са взети
2
предвид при изчисляване на стойността. Предвид ангажирани в първото открито
съдебно заседание писмени доказателства е допусната допълнителна експертиза.
Съгласно допълнителното заключение стойността необходима за възстановяване на
всички щети по фактурата, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 7216,85 лв. При изслушване в съдебно заседание вещото лице обяснява, че
разликата в цената по заплатената фактура и изчислената стойност по заключението се
дължи на обстоятелството, че автомобилът е ремонтиран в официалния сервиз на
марката, където стойността на труда е в пъти по-висока от средните пазарни цени, като
при определяне на средните пазарни цени се взимат също така и стойността на
алтернативни части, а фактурата е за оригинални такива. Съдът възприема изцяло
направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота
на поставените задачи. Втората посочена от експерта стойност отразява адекватния
стойностен еквивалент на вредите, доколкото отразява всички щети, нанесени по
автомобила, поради което следва да бъде взета предвид при определяне на обема на
регресната отговорност на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено З. по
застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2)
противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди
(деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
3
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, според което
необходимата сума за възстановяване на процесния лек автомобил в състоянието
преди увреждането възлиза на 7216,85 лв., като към тази сума следва да се добави и
сумата от 15 лв., представляваща стойността на обичайните ликвидационни разноски,
като дължимото обезщетение възлиза на сумата от 7231,85 лв. Именно тази стойност
следва да бъде взета предвид, а не стойността по фактура за извършения ремонт в
официален сервиз и с оригинални части. Сумата, изчислена на база средни пазарни
цени, отразява както стойността на оригиналните части, така и тези от алтернативни
доставчици, като предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти, поради коетоменно тази стойност съдът приема като обективен критерий за
действително причинените вреди. От същата следва да се приспадне извънсъдебно
погасената сума от 7224,61 лв. Следователно дължимия към настоящия момент
остатък от регресното вземане възлиза на сумата от 7,24 лв., до който размер искът
следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 2163,54 лв. да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 26.05.2023 г.
до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
4
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Релевираният период на забавата в случая е от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г. С
оглед доказаното по делото обстоятелство, че ответникът е бил поканен да плати
сумата на16.05.2019 г., то ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни.
Предвид установения по делото размер на главницата, съдът определи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г., което възлиза на
сумата от 2,24 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 658,68 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 106,44 лв. за заповедното
производство (56,44 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение), и
556,44 лв. за исковото производство (56,44 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 400 лв. депозити за експертизи), Ето защо предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 0,36 лв., представляваща разноски по заповедното производство и сумата от
1,87 лв. разноски по исковото производство, определени съразмерно на уважената част
от исковете.
Ответникът претендира разноски за заплатен депозит за САТЕ в размер на 200
лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 298,99 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД „О. - З.“
АД, ЕИК ********* дължи на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ сумата от 7,24 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.11.2018 г., по отношение на лек
автомобил „Фоклсваген Туарег“, рег. № СВ **** ММ, ведно със законната лихва от
26.05.2023 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д № 28652/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД „А.“ АД , ЕИК
********* срещу „О. - З.“ АД, ЕИК ********* положителни установителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над сумата от 7,24 лв. до
пълния предявен размер от 2163,54 лв., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 2,24 лв. до пълния предявен размер от 658,68 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г.,
като неоснователни, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д № 28652/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 0,36 лв., представляваща разноски
по заповедното производство и сумата от 1,87 лв. разноски по исковото производство,
определени съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК ********* сумата от 298,99 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6