РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Перник , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Перник, представлявана от кмета С.
В., против решение № 260331/15.10.2020 г., постановено по гр.д. № 596/2020 г. на
Районен съд – Перник, с което e осъдена Община Перник да заплати на Е. Ф. Н. сумата
в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания и психически терзания от неудобствата при самообслужване от битов и
хигиенен характер), в резултат на травма ***, получена на *** г. при спъване поради
неизправна пътна настилка на ул. „***“ (близо до блок **) в ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1 210 лева, представляваща направени разноски по делото.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на решението се иска
отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Поддържа се, че в заключението на
изготвената СМЕ, неоспорена от страните, е отбелязано, че ищцата е претърпяла
инцидент на *** г., при който е паднала, движейки се по ул. „***“ в ***, в близост до
бл. **, пресичайки пътното платно. Посочено било, че лицето е направило изследване с
ядрено-магнитен резонанс на *** г., едва след като е издаден болничен лист за
нетрудоспособност и е поставена **************. Вещото лице посочило в съдебно
заседание, че лицето би следвало да има оток и много силна нетърпима болка при това
***. Ставало ясно, че пострадалата не е посетила лекар - специалист, а използвала
единствено локални обезболяващи средства, тъй като е считала, че има ***. Описаната
1
фактическа обстановка не съответствала на медицинската документация и приетата
медицинска експертиза, поради което жалбоподателят счита твърденията на ищцата за
недоказани. От представената от работодателя й *** информация не ставало ясно
поради какви причини лицето е отсъствало от работа в периода преди издаване на
болничния лист и датата на настъпване на инцидента. Представените доказателства за
наличието на ***, 20 дни след твърдяната дата на настъпване на инцидента, поставя
под съмнение твърденията на ищцата и подкрепящите ги показания на разпитаните
свидетели, които следва да се преценят при спазване изискването на чл. 172 ГПК. На
следващо място, жалбоподателят счита за завишен определеният размер на
обезщетението за неимуществените вреди, тъй като не са налице трайни последици и
функционален дефицит на ****************************, като обосновава в тази
връзка какво е съдържанието на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Е. Ф. Н. в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК изразява
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по изложени подробно
съображения.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства на
свидетеля - очевидец И. М. установяват, че на *** г., вечерта, придвижвайки се пеш по
ул. "***" /близо до блок № **/ в ***, като се движела по пътното платно, кракът на
ищцата попаднал в дупка, при което същата паднала. Свидетелят Н. Н. сочи, че ищцата
му се е обадила след процесния инцидент и той посетил мястото на злополуката
(между блок № ** и № ** на ул. „***” в ***) и установил, че съпругата му не може да
**************.
По делото е представено възлагателно писмо с изх. № *** г., с което общината
възлага на „ДЛВ” ЕООД да извърши ремонт на улични настилки, сред които ул. "***".
В заключение на съдебно – техническа експертиза е онагледено местоположението на
процесната дупка, която се намирала на уличното платно в междублоковото
пространство на ***. Към момента на огледа – ***г. дупката е асфалтирана, но не
може да се даде отговор в кой момент е извършено. Кръпката, която е поставена е с
размери 1, 40 м на 2, 40 м. Според експерта е необходимо технологично време повече
от три дни за предприемане на действия по ремонт на възложените участъци от
уличното платно. В тази връзка дава мнение, че дупката не е била асфлатирана към
датата на инцидента, тъй като е необходима подготовка и обработка на асфалта /
рязане, запълване с чакъл ако е по-дълбока/. От ответната община не се представени
конкретни документи кога точно е асфалтиран този пътен участък.
Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за наличие на дупка
на уличното платно в деня на инцидента, който извод не се опровергава от
представеното възлагателното писмо, с дата три дни преди инцидента, касаеща
изходящата кореспонденция на общината, но не и момента на получаването на същото,
като същевременно от възлагателното писмо не се установява датата на извършването
2
на ремонтните дейности.
Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от
представената мед. документация /листове за преглед на пациент, абм. листове,
резултат от обр. изследване и др. / и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ), както
и свидетелските показания на св. Н. Н..
В СМЕ е обоснован извод, ищцата е получила
*******************************. Травмата била установена чрез ЯМР изследване.
Било проведено лечение чрез ***************, което е продължило около 45 дни.
Възстановителният период е продължил около 5- 6 месеца. Ищцата се намирала 105
дни във временна неработоспособност, а именно от *** г., за което били издадени 4
броя болнични листове. След инцидента се запазил обемът от движения на ***. Според
вещото лице за времето на лечението ищцата изпитвала болки и страдания, а по нейни
данни същите продължавали към настоящия момент. Разпитано в съдебно заседание
вещото лице пояснява, че ***************************. Според експерта описаното
състояние на ищцата в амбулаторния лист е възможно да отговаря на изминатия
период (22 дни) от датата, на която е станала злополуката (*** г.)
Свидетелят Н. Н., съпруг на ищцата, споделя за наличието на
******************. Дава сведения, че около 15 – 20 дни ищцата слагала компреси,
ползвала мазила и приемала обезболяващи, но болката се увеличила, при което
посетили лекар, който установил ***. Лечението изисквало
************************************. Свидетелят сочи, че отокът е спаднал след
40 - 50 дни. За времето на лечението ищцата си стояла вкъщи и през втория месец с
помощта на една патерица започнала да излиза навън, но само пред блока. Според
свидетеля ищцата изпитвала силни болки и имала затруднения при самообслужването
от битов и хигиенен характер. Съдът дава вяра на тези показания, при отчитане
разпоредбата на чл. 172 ГПК, съобразявайки че същите са логични и последователни,
пресъздават непосредствените впечатления на свидетеля и се подкрепят от останалите
събрани доказателства – медицинска документация и заключението на СМЕ.
Обстоятелството, че представената медицинска документация е от период от около 20
дни след датата на увреждането, не опровергава извода за наличие на причинно-
следствена връзка между вредите и сочения механизъм на увреждане. Още повече, от
показанията на св. Н. и М. става ясно, че ищцата първоначално е провеждала домашно
лечение с компреси. Индиция в подкрепа на факта, че ищцата е провеждала домашно
лечение преди издаването на медицинските документи е и приложеното удостоверение
на работодателя ***, от което се установява, че ищцата не е посещавала работното си
място за времето от *** г. до *** г. поради временна нетрудоспособност. Ответникът
не провежда насрещно доказване, с което да опровергае твърдените от ищцата
правопораждащи факти.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата
3
представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на
определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно
значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите,
където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не
освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки
за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на
работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени
бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически
или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо
виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на
работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година
по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя,
чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958
година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя
има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е
невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на
ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. №
1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по
чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато
лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди поради
неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на
съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и
служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено
извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети
лица.
Според установените по делото факти следва, че са налице всички елементи от
състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е
настъпило вследствие неподдържането на улицата. Деликтът е резултат от наличието
на необезопасена и неподдържана улица като елемент от пътната инфраструктура на
Община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал. 3 ЗП, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, чиято
поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане е в тежест на
общината /чл. 31, ал. 1 ЗП, вр. чл. 5, ал. 1 и 2 ЗП, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗП/, без
означение за извършван ремонт или забрана за ползване, което да позволи на ищеца да
възприеме и избегне опасността. С оглед на което и на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността
възниква за Община Перник, тъй като полагането на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е и
ул. „***“, е задължение на именно на ответника.
За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че
увреждането е извършено поради бездействие на служител на общината или както е в
случая на лице, на което е възложена поддръжката на уличната настилка.
Същевременно при възложената му доказателствена тежест ответникът не е установил,
4
че на процесната дата улицата е била в добро състояние, поради което не е изпълнил
правното задължение да поддържа състоянието й с цел осигуряване на безопасното
придвижване по нея.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният
съд взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период, възраст и др. С оглед на това се
отчитат характерът и степен на увреждането, претърпените болки и страдание и
продължителността и интензитета на страданието, описани от медицинската
експертиза /*************************************/.Ограниченията, които е
следвало да изтърпи ищцата - ***************** за период от около 45 дни, което от
своя страна е обусловило непълноценност в битовия и социален живот на ищцата,
която към момента на деликта е била в активна възраст /45 години/, като
оздравителният период за *** е продължил около 5-6 месеца. Болки, страдания и
неудобства са естествена последица от претърпените от ищцата телесни повреди.
Всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в *******************
изживява негативни емоции, включително и твърдените и доказани с гласните
доказателства от ищцата болки и страдания. Същевременно при извършения
понастоящем преглед вещото лице не е установило трайни последици и функционален
дефицит на ************************. При съвкупната преценка на тези обективно
съществуващи обстоятелства, както и на обществено икономическите условия и
стандарта на живот в страната през *** г., въззивният съд приема, че справедливият по
смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени
вреди съответства на претендирания от 8 000 лв. При това положение, въззивният съд
намира, че размерът и обхватът на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. е определен в съответствие
с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията и
доводите на жалбоподателя Община Перник за неправилно прилагане на материалния
закон /размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди
съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен/
са неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено,
включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя Община Перник не се
дължат разноски по въззивното производство.
На ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва
да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 980 лв., чието извършване е удостоверено в представения
договор за правна защита и съдействие от *** г.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260331/15.10.2020 г., постановено по гр.д. №
596/2020 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Община Перник, със седалище и адрес ***, с Булстат ********* да
заплати на Е. Ф. Н. сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева - разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6