Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

гр.  Хасково, 26.02.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд………………………………………………………………...… в открито

заседание  на първи февруари две хиляди  двадесет и първа  година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ТОШКА  ИВАНОВА

 

при секретаря Димитрийка Христова………………..………..………и в присъствието  на прокурора…………………………………………………………………..………като разгледа докладваното от  съдия   И В А Н О В А   т.д.№ 77 по описа за 2020  год., взе предвид следното:

 

                                                           Предявен  е иск  с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ за сума в размер на 36 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

                                                           ИЩЕЦЪТ –  П.Е.Х. твърди, че на 24.04.2015  год. в гр.Димитровград е станало пътно – транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Н. Т. Н., който като водач на лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****е нарушил правилата за движение и по непредпазливост му е причинил телесни повреди, изразяващи се в счупена ключица,            кръвоизлив в черепната кухина и счупване на малкия пищял на левия крак, за което била ангажирана наказателната му отговорност  с решение № 103 от 24.04.2018 год., постановено по НАХД № 180 / 2018 год. на Районен съд – Димитровград. За репариране на претърпените от него болки и страдания, причинени в резултат на описаните по-горе три средни телесни повреди, била ангажирана и отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, съгласно решение, постановено по т.д. № 88 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязло в законна сила на 23.04.2019 год. Преди приключване на устните състезания и по повод преглед, извършен от специалист – невролог му била поставена диагноза – „последици от вътречерепна травма, нарушение на вестибуларната функция, неуточнено, главоболие, пристъпно замайване, нестабилност при ходене и паметови нарушения“, като според вещото лице, изготвило заключение по допуснатата по посоченото търговско дело медицинска експертиза се касаело за „постравматична церебрастения с прояви на енцефалопатия“, определено от експерта като нова болестна единица и отделна средна телесна повреда, причиняваща постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, намиращо се в пряка причинна връзка с черепно мозъчната травма и спадащо към късните й усложнения. Поради това, че  установеното впоследствие увреждане, не било включено в предмета на образуваното  срещу застрахователя, търговско дело и не било предмет на обезщета, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 36 000 лева, съгласно допуснато изменение на иска, чрез увеличение на първоначално определения размер от 26 000 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2017 год. Претендира присъждане на разноски.

                                                           ОТВЕТНИКЪТ – „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД -  гр.София – оспорва иска. Поддържа, че в полза на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение, позовавайки се на отвод на присъдено нещо, а при условията на алтернативност заявява възражение за прекомерност на обезщетението и за погасяване на вземането на лихви, претендирани за период отпреди 23.04.2017 год.    

                                                           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                           С решение № 103 от 24.04.2018 год., постановено по НАХД № 180 / 2018 год. по описа на Районен съд – Димитровград, Н. Т. Н. е признат за виновен в това, че на 24.04.2015 год. в гр.Димитровград, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № ****е  нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2, чл.42, ал.2,т.1 и чл.77 от ЗДвП, в резултат на което причинил  по непредпазливост на П.Е.Х. средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на ключицата; разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на кръвоизлив в черепната кухина и трайно затруднение в движението на  левия крак, дължащо се на счупване на малкия пищял – престъпление по чл.343 а,  ал.1, б. „а”, предл.2-ро,вр. чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а, ал.1 от НК  е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 200 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец. Решението е влязло в законна сила на 10.05.2018  год.

                                                           С решение № 37 от 28.03.2019 год., постановено по т.д. № 88 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сума от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждания, причинени от ПТП, настъпило 24.04.2015 год., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2015 год. Решението е влязло в законна сила на 23.04.2019 год.

                                                           Видно от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства, от петитума на иска, както и от мотивите към  решение № 37 от 28.03.2019 год., постановено по т.д. № 88 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е, че като предмет на посоченото дело са заявени  неимуществени вреди, търпени в резултат на уврежданията, описани в решение № 103 от 24.04.2018 год., постановено по НАХД № 180 / 2018 год. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно - счупване на ключицата; разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на кръвоизлив в черепната кухина и трайно затруднение в движението на  левия крак, дължащо се на счупване на малкия пищял.

                                                           Видно от справка /проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност/, приета като писмено доказателство по приложеното т.д. № 88 / 2018 год. по описа на Окръжен съд - Хасково е, че към датата на настъпване на пътното произшествие – 24.04.2015 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № 11115000213433, със срок на действие – 07.01.2015 год.  до  06.01.2016  год.

                                                           По искане на ищеца по делото бе назначена медицинска  експертиза. От заключението на вещото лице Е. – съдебен лекар се установява, че в резултата на станалото ПТП, ищецът е получил следните увреждания – контузия на главата – кръвоизлив под твърдата обвивка на мозъка; контузия на тялото – счупване на дясната ключица; счупване на ляв малък пищял и посттравматична церебрастения с прояви на енцефалопатия. Посттравматичната церебрастения с прояви на енцефалопатия /травмена болест на мозъка/ представлявала усложнение на черепномозъчните травми, протекли с увреда на мозъчната кора и обвивките на мозъка. Проявявала се в различен срок от време, след приключване на острия период на травмата. Обичайно се явявала продължение на самата травма или се отнасяла към късните й усложнения с давност няколко месеца след травмата. За церебрастенията водещи били оплакванията от астения /умствена умора/, пристъпи от главоболие и виене на свят. Добавената енцефалопатия се проявявала  с обективно установими нарушения в двигателните и сетивните функции и с нарушение в когнитивните функции – памет, концентрация и интелект. Посттравматичната церебрастения с прояви на енцефалопатия била в пряка причинна връзка с претърпяната на 24.04.2015 год., черепно мозъчна травма и причинявала на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Възможни били периоди на ремисия, без окончателно излекуване. Оплакванията от енцефалопатията били установени при преглед на 30.01.2019 год. и ЕЕГ запис на 06.02.2019 год. Проявите на енцефалопатия следвало да се приемат като прояви, влошили първоначалното състояние след травмата. Енцефалопатията се развивала прогресивно и можело да доведе до промяна в личността по типа на т.н. Корсаков синдром. Проследяването следвало да се извършва съвместно от невролог и психиатър.

                                                           По искане на ищеца по делото се събраха и гласни доказателства чрез разпита на посочената от него свидетелка А.Ч., от показанията на която се установява, че на 24.04.2015 год. ищецът претърпял пътен инцидент, в резултат на който му били причинени травма на главата, счупена ключица и счупена кост на крака. При приема в болницата  бил установен хематом, за който лекарите обяснили, че трябва да се наблюдава и ако расте – тогава да се направи операция. Оперативна намеса не била извършена. След изписването му от болницата, ищецът останал в дома си на легло – почти обездвижен. Преди две години свидетелката установила, че ищецът, с когото живее на съпружески начала, започнал много да забравя, което не било типично за него. Забравял имена на приятели и за скоро проведени разговори. Повтарял едно и също. Когато пишел или четял, се напрягал. Имал главоболие и световъртеж. След инцидента бил в болнични в продължение на четири – пет месеца, след което се върнал на предишната си работа в „Неохим“ като оператор. Състоянието на ищеца се променило – преди пълния инцидент свидетелката го описва като подреден, до степен педантичен и буден човек. Осъзнавал промяната в състоянието си и се чувствал подтиснат от това.

                                               При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., иск за допустим по следните съображения: Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“. От страна на ответника не се твърди да е постигната такава различна уговорка по сключения със собственика на превозното средство, управлявано от прекия причинител на вредата, договор за застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на който ищецът основава вземането си за обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно е, че застрахователният договор е сключен на 07.01.2015 год., т.е преди влизане в сила на действащия КЗ – 01.01.2016 год. Безспорно е още, че  и  застрахователното събитие е настъпило на 24.04.2015 год., т.е по време на действие на отменения КЗ. При това положение съдът намира за приложима нормата на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр. § 22 от ПЗР на КЗ, която не визират като условие за допустимост на иска провеждането на предварителна процедура по реда на чл.498, ал.3 от КЗ, на която норма не е предадено изрично обратно действие. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Към момента на настъпване на ПТП действащия нормативен акт е КЗ – отм., което обуславя приложимостта на чл.226, ал.1 от КЗ - отм., вр.  § 22 от ПЗР на КЗ. Застрахователното правоотношение е подчинено на режима на КЗ – отм., действащ към момента на сключване на застрахователния договор и на настъпване на застрахователното събитие.

                                               Като неоснователно съдът намира заявеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска, основано на нормата на чл.299 от ГПК, позовавайки се на силата на присъдено нещо, формирана с решение № 37 от 28.03.2019 год., постановено по т.д. № 88 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, както и на това, че увреждането, за което се претендира застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е било установено преди приключване на устните състезания по посоченото дело и преди влизане в сила на постановено по него решение - 23.04.2019 год.  Действително, видно както от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства, така и от заключенията на вещото лице Е., представени по допуснатите по т.д. № 88 / 2018 год. на ОС – Хасково и по настоящото дело, медицински експертизи, е че увреждането, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди - посттравматична церебрастения с прояви на енцефалопатия, е установено при преглед на ищеца, извършен на 30.01.2019 год. и при ЕЕГ запис – на 06.02.2019 год., т.е преди приключване на устните състезания по предходното дело – 25.02.2019 год., но само по себе си това обстоятелство не обуславя недопустимост на иска, доколкото диспозитивът на влязлото в сила осъдително решение не сочи вредата, за която се претендира обезщетение с иска, предмет на разглеждане в настоящото производство. Изводът за допустимостта на иска за присъждане на обезщетение за вреда, настъпила преди приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество на спора по влязлото в сила решение се обуславя и от тълкуването на волята на съда по влязлото в сила решение като единство на мотиви и диспозитив, на доводите по иска и възраженията на ответника и на процесуалните действия на съда, предприети по конкретния правен спор. Правоотношенията между пострадалия от ПТП и застрахователя на деликвента са вторични и търпят развитие във времето. Възможно е вредите да се проявят не едновременно, а последователно. Застрахователното обезщетение е парично и представлява оценимия в пари позитивен интерес на пострадалия от неосъществяването на дължимата по договора за застраховка престация. Вредата се проявява чрез засягане на правно защитени негови блага. Вредата разграничава иска от другите възможни  при същата правна квалификация за вредите, които пострадалият продължава да търпи. Предявяването на иска не прекъсва причинно следствената връзка между неизпълнението и вредите. Конкретизирането на вредата осуетява отвода за висящ процес и отвода за сила на присъдено нещо. След влязлото в сила осъдително решение, нов иск при същата квалификация между същите страни е допустим, доколкото ищецът претендира обезщетение за друга /различна/ вреда от тази по присъденото обезщетение. Изрично в исковата молба, въз основа на която е образувано предходното дело между същите страни, е заявено искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на следните три увреждания – 1. Трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на ключицата; 2. Разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на кръвоизлив в черепната кухина и 3. Трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на счупване на малкия пищял, които увреждания са описани и в решението, с което е ангажирана наказателната отговорност на причинителя на вредата, застрахован в ответното дружество. В доклада на делото, съобщен на страните съгласно чл.375 от ГПК, с който е рамкиран спора и в които рамки е проведената от ответника защита, е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се претендира само по отношение на описаните в исковата молба, три увреждания. В съдържанието на протокола от съдебно заседание от 25.02.2019 год. по т.д. № 88 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, е обективиран устния доклад на вещото лице Е., представил заключение по допуснатата медицинска експертиза, от който се установява, че по предложение на експерта във връзка с оплаквания, споделени му от ищеца при извършения преглед, е било проведено  ЕЕГ изследване, при което се установило наличие на церебрастения, която според вещото лице е нова болестна единица и затова е посочена като отделна телесна повреда, намираща се в причинна връзка със станалото ПТП. В това съдебно заседание не е поискано изменение на иска за присъждане на обезщетение и за установената впоследствие церебрастения, поради което и съдът при постановяване на решението си е присъдил обезщетение само за вредите, търпени от трите увреждания, описани в исковата молба.

                                               Разгледан по същество, искът се явява и частично основателен, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че на 24.04.2015 год. в гр.Димитровград в резултат на нарушение на правилата за движение, допуснато от Н. Т. Н. и по непредпазливост са били причинени средни телесни повреди на ищеца, за които  е била ангажирана наказателната отговорност на водача Н. с влязло в сила решение, което има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда, предвид задължителните в тази насока указания, дадени в т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 год., ОСГТК, според които с решението по чл.78 а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината, като деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл.78 а от НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78 а от НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали  е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно е още, че към момента на ПТП е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между собственика на автомобила, управляван от причинителя на вредата  и ответното дружество по отношение на превозното средство, с което е настъпило  произшествието.  С настъпване на застрахователното събитие за застрахователя се е породило задължението да заплати на увредения, спрямо който застрахования е отговорен, застрахователно обезщетение, което не е сторено. Неизпълнението на това задължение обуславя основателност на претенцията, предявена на основание чл.226, ал.1 от КЗ – отм., съгласно който увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

                                                           Предвид вида и степента на причиненото на ищеца в резултат на пътния инцидент увреждане, установено впоследствие – след пътния инцидент, а именно - посттравматична церебрастения с прояви на енцефалопатия и времето за нейното възстановяване, съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 20 000 лева. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице Е., представено по допусната по делото съдебно – медицинска експертиза, от което се установява, че  са възможни периоди на ремисия, без окончателно излекуване, като заболяването се развива прогресивно и е възможно да доведе до промяна на личността. В тази насока съдът цени и показанията на свидетелката Ч., от които се установява, че състоянието на ищеца коренно се е променило – от педантичен и подреден човек станал разсеян, забравял, не си спомнял имената на свои близки и приятели, което не било типично за него. Осъзнавайки промяната в състоянието си, ищецът се чувствал подтиснат. Често изпитвал главоболие и замайване. Искът в останалата част – за разликата до 36 000 лева, до който бе допуснато увеличение, следва да се отхвърли като недоказан, а от тук и неоснователен, предвид липсата на доказателства, установяващи вреди,  репарирането на които да обуславя присъждането  на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди от определения по-горе такъв.

                                                           Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди  следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 30.01.2019 год., на която дата е установено заболяването „посттравматична церебрастения с прояви на енцефалопатия“ – обстоятелство, в подкрепа на което съдът цени заключението на вещото лице Е., както и изложените в исковата молба фактически твърдения. За периода, предшестващ посочената дата, а именно - от 23.04.2017 год.  до 30.01.2019 год., искането за присъждане на законна лихва следва да се остави без уважение.

                                                           Мотивиран така, съдът

 

 

                        Р                                 Е                                 Ш                               И

 

 

                                                           ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Средец, ул.“Стефан Караджа“ № 2   да  заплати на  П.  Е.  Х., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 31, ет.2 – адвокат  М.Т. сума в размер на 20 000 /двадесет хиляди/  лева, представляваща  обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на  посттравматичната церебрастения с прояви на енцефалопатия, дължимо по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за настъпило на 24.04.2015 год. застрахователно събитие – пътно – транспортно произшествие, станало по вина на Н. Т. Н.  при управление на лек автомобил „Пежо 307“, с ДК № Х 23 36 КА, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2019  год.  до окончателното изплащане  на  сумата, като иска в останалата част – за разликата до предявения размер от 36 000 лева  и  искането за присъждане на законна лихва за периода от 23.04.2017 год. до 30.01.2019 год. – ОТХВЪРЛЯ.

                                                           ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Средец, ул.“Стефан Караджа“ № 2   да  заплати на  адвокат М.Т.Т., ЕГН ********** ***  сума  в размер на 1 130 /хиляда сто и тридесет/ лева – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство на П.Е.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

                                                           ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Средец, ул.“Стефан Караджа“ № 2  да  заплати сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева – държавна такса и 83.22 /осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки/  лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, съразмерно на уважената част от иска, които суми да се приведат по сметка на Окръжен съд - Хасково.

                                                           ОСЪЖДА П.Е.Х., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 31, ет.2 – адвокат  М.Т. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.София, Район Средец, ул.“Стефан Караджа“ № 2  сумата в размер на 155.56 /сто петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ лева – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

                                                           Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: