№ 28821
гр. София, 17.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110101307 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба вх. № 29005123/11.08.2023 г. от адв. Г., като
пълномощник на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК ***. В молбата се иска възстановяване на внесената по
гр.д. 1307/2022 г. на СРС, 141 състав държавна такса в размер на 25 лв. за подаване на
исковата молба, тъй като същата била недължимо платена, поради липса на правно
основание за внасянето и. Съдът дала указания на дружеството-заявител за внасяне на
таксата, след което таксата била внесена. Гр.д. 1307/2022 г. на СРС, 141 състав било
прекратено с Определение № 25489/19.07.2023 г., поради недопустимост на иска и влизане в
сила на издадената заповед за изпълнение.
По молбата с правно основание чл. 4б ЗДТ на ищеца и по дължимия размер на
държавната такса
Съгласно чл. 4б ЗДТ недължимо платените такси се връщат по искане на
заинтересованата страна. Това са хипотези на платени такси, по които исково или
охранително съдебно производство не е било изобщо образувано, таксите са били събрани
макар че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т.е. таксите,
които са платени, без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а)" ЗДТ
и които, като недължимо платени, следва да бъдат върнати на вносителя. Касае се за
хипотеза на недължимо плащане на финансов дълг. Съдът, който се произнася се по молбата
за връщане на държавна такса, изпълнява ролята на финонсовоправен държавен орган.
Съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 12.07.2018 г. по тълк.д. №
5/2015 г., ОСГТК, производството по молба за връщане на недължимо платена държавна
такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен
характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за
дължимостта на таксата – дали таксата е събрана законосъобразно от гледна точка на
финансовото право. Производството по това искане има обособен предмет, като отказът на
1
първоинстанционния съд да върне надвнесената или погрешно внесената държавна такса
подлежи на въззивно частно обжалване, а въззивното определение попада в категорията
съдебни актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В настоящия случай, съдът намира, че не са налице предпоставките за възстановяване
на внесената държавна такса, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 3 и чл. 4,
б. "а)" ЗДТ, поради което и внесената такса не се явява недължимо платена.
Ръководен от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 29005123/11.08.2023 г. на адв. Г., като
пълномощник на „У.Е.“ ЕООД, ЕИК ***. В молбата се иска възстановяване на внесената по
гр.д. 1307/2022 г. на СРС, 141 състав държавна такса в размер на 25 лв. за подаване на
исковата молба.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2